Interstellar

Interstellar, който по неразбираеми причини и на български е преведен Интерстелар, се оказа поредният надут балон с горещ въздух, който издиша от множество пробойни. Когато преди време гледах трейлъра имах абсолтно същото усещане, което имах, когато видях трейлъра на „Облакът Атлас“ – че филмът ще е грандиозен. Или провал, или успех. Без значение кое от двете, но щеше да е в крайностите. И докато „Облакът Атлас“ защити безапелационно позицията си за изключителна работа, то Интерстелар се оказа просто добра работа, нищо повече. Не провал, но не и успех.

Именно затова оценката ми е 5/10 в imdb. Донякъде ме успокоява фактът, че в Goodfilms филмът е бил по-критично оценяван, отколкото в imdb – защото не успях да изпитам целия възторг, който са изпитали оценяващите в imdb.

„Интерстелар“ е тричасов филм за спасяването на света, който не успя да свърши през „2012“. От оня тип филми, в които гордо и непрекъснато се вее американският флаг, за да се демонстрира (основно на себе си), че американците са мега-хипер-супер-дупер и №1. Иначе е филм, изпълнен с (мело)драматизъм, присъщ повече на екранизация на Hallmark, отколкото на сериозен филм с високи цели. Филм за болката, за копнежа, за любовта. Онази любов, която не е подвластна на времето и пространството. Филм, препълнен с философски откровения, дотам клиширани и познати, че отдавна са азбучна истина, отколкото да предизвикват научен интерес. Пилот-вдовец, който по принуда става фермер, който се оказва единственият, който може да спаси света… И диалози, които на места изглеждат нелепи – съдържат обяснения, които вече са известни на слушателя (макар и не на зрителя). Иначе има супер много квантова механика и физика и тя е достатъчно правдоподобна (все пак за сценария е бил използван за консултант учен-физик – Кип Торн). Така успяваме да преминем през черни дупки, червейни дупки, нарушавания в пространствено-времевия континиум… Всъщност можеше да се получи нещо грандиозно ако сценарият беше попаднал в ръцете на Спилбърг, за когото е бил писан първоначално.

Това, което се демонстрира в началото на филма е, че консуматорското общество се е провалило. До такава степен, че въпреки че филмът се развива в някакво близко бъдеще, но човечеството се е отказало (по една или друга причина, неясно каква) от технологичния прогрес и достиженията на цивилизацията. Земята загива. Човечеството има нужда от нов дом. И започва голямото междугалактическо приклчение в търсене на планета, която да е годна за обитаване, за ново начало.

Иначе за трите часа, в които продължава филмът, има едно-единствено изречение, което е съществено и отеква в главата всеки път, когато се сетиш за филма: „ТЕ сме НИЕ!“.

Честно казано, на мен ми беше скучно и протяжно.

Мета информация

5 основни форми на убеждаване

убеждаване

  1. Привличане и задържане на вниманието – предизвикване на интерес чрез разпространение на информация;
  2. създаване на взаимоотношения – идентифициране на субекта и обекта на комуникация;
  3. възбуждане на отношение – предизвикване на емоционална реакция, възприемане на силните мотиви;
  4. пораждане на доверие – откликване на съобщенията;
  5. включване и действие – предизвикване на реакция, следване модел на поведение.

Алвин Тофлър и техниките му за манипулация

Алвин Тофлър е американски писател и футурист. Един от авторите на концепцията за „свръхиндустриалната цивилизация“. Известен е като изследовател и критик на общественото развитие.

„Първоначално властта е упражнявана чрез насилие, после – чрез богатство. Днес знанието е главното средство за нейната реализация. Със знанието можете да накарате другите да правят каквото искате като си вярват, че го искат сами.“

Така Тофлър разграничава 8 тактики на манипулация:

  1. Тактика на премълчаването

    При тази тактика, за да се избегне конфликт, информациите са твърде избирателни по отношение на съдържанието си. Характерни са „зеещите празнини“, предизвикани от желанието нещо да се премълчи, да се зачеркнат съществени или спорни позиции и факти в информацията.

  2. Тактика на общия лаф

    В този случай подробности, които могат да предизвикат недоволство, се заменят или замазват с високопарни изречения. Комюникетата са типичен образец, което обяснява защо езикът им е толкова сух и обтекаем.

  3. Тактика на игра с времето

    Най-често прилаганият подход при нея е да се забави изпращането на съобщението дотогава, докато стане твърде късно да се предприеме каквото и да е действие.

  4. Тактика на раздробяването

    Данни, информации и знание се подават на малки порции, в малки дози и в различно време, но никога събрани заедно и в едно. По този структурата на събитията се раздробява и става неясна за получателя.

  5. Тактика на заливането

    Когато някой се оплаква, че го държат в неведение или в информационен вакуум, хитрият играч го залива с огромно количество бумаги и информации, в които получателят потъва и не е в състояние да открие съществени факти.

  6. Тактика на димната завеса

    Фалшиви истории се пробутват във външни източници с намерението да бъдат приети и върнати в собствена територия.

  7. Тактика на голямата лъжа

    Тактика, развита до съвършенство от Йозеф Гьобелс – министър на пропагандата на Адолф Хитлер. Тази тактика се основава на идеята, че ако една лъжа е достатъчно голяма, на нея ще повярват с по-голяма готовност, отколкото на множество по-дребни лъжи.

  8. Тактика на преобръщането

    При тази тактика дадено послание се преобръща в неговата тотална противоположност.

Тази публикация се появява тук, защото и преди съм споделял за техниките на манипулация на Тофлър, но не открих къде и кога, както и устойчивите препратки към споделянията.

VIP Brother 2014

VIP Brother 2014

Сега, когато VIP Brother 2014 „Образцов дом“ приключи и победителят е ясен, се сетих какво точно не ми беше ОК с целия сезон – подзаглавието. Още в началото, когато погледнах кои влизат, в мен се надигна усещането, че ще изваждат призраци от гардероба, сенки от миналото.

И когато финалистът е Влади Въргала, който в последните години не съм запомнил с нищо, само някакъв смътен спомен от миналото, картинката се изясни.

Добре, че не гледам телевизия – нищо не съм изпуснал. Нищо изненадващо, всъщност.

Страница 69

Канадският философ Маршал Маклуан твърди, че ако харесаш каквото прочетеш на страница 69 от коя да е книга, ще харесаш цялата книга. Край на съденето за книгата по корицата, просто прочети страница 69!

Направих си експеримент, отворих няколко книги – такива, които съм чел и няколко, които изчакват. Не работи 100% от случаите, но е забавно.