Прекалено големи претенции

Сякаш някога неговият ангел-хранител беше отредил веднъж завинаги: „Ще бъдеш малко по-добре от останалите“. Малко, но по-добре. А най-важното беше, че това напълно устройваше Максим. Да драпа нагоре, да пилее живота си заради кола с повече екстри, заради покани на приеми във висшето общество или заради излишна компания в апартамента… за какво му беше? Животът е приятен сам по себе си, а не заради благата, до които успяваш да се добереш. В този смисъл животът е пълна противоположност на парите, които сами по себе си са нищо.
Разбира се, Максим никога не се беше замислял върху тези въпроси толкова пряко. Една от особеностите на хората, успели да заемат в живота точното си място, е, че те приемат това като нещо нормално. Всичко върви така, както трябва. А ако някой не е получил своето — вината е само негова. Значи е проявил мързел и глупост. Или е имал прекалено големи претенции.
Максим страшно харесваше фразата „прекалено големи претенции“. Тя поставяше всяко нещо на мястото му. Обясняваше защо умната му и красива сестра води безсмислен живот в Тамбов със съпруга си алкохолик. Нали сама искаше нещо по-добро и перспективно… и ето че го намери. Или старият му приятел от училище, който вече втори месец е в травматологията. Искаше да уедри бизнеса си? Уедри го. Добре, че остана жив. Конкурентите му на отдавна разпределения пазар за цветни метали се оказаха културни хора…

– Сергей Лукяненко, из „Нощен патрул

Ебола. Заплахата

Ебола
Обяснявам си отсъствието или слабото присъствие на темата Ебола в българския новинарски поток с по-голямата комуникационна и географска отдалеченост между нас и засегнатите държави. Само че проблемът е сериозен и съвсем скоро той ще плъзне извън страните, в които епидемията върлува вече месеци наред. 4000 смъртни случая от 8000 регистрирани заразени са числа от официалната статистика, които са изключително плашещи.

Засега вероятността за заразяване с Ебола наистина е минимална, но преди дни попаднах на статия, в която която се казваше (за съжаление не пазя източника), че след анализ на трафика на хора от и към засегнатите държави може да се заключи, че е въпрос на дни болестта да напусне пределите на тези държави (Либерия, Гвинея и Сиера Леоне) и ще се разпространи в минимум 10 от по-големите държави.

Имам сериозното подозрение, че ако по някаква причина вирусът си проправи път до България, доста хора ще умрат преди да бъдат диагностицирани коректно и лекуванитретирани адекватно. Най-малкото заради отсъствието от новинарския поток на информации за епидемията, за болестта като цяло, както и заради симптомите, които наподобяват такива на други заболявания. А тъй като в България много голям процент хора предпочитат да се самолекуват, вместо да потърсят (не?)адекватна медицинска помощ, положението съвсем вероятно ще бъде катастрофално.

Най-честите симптоми на зараза с Ебола са треска, силно и остро главоболие, болки в мускулите, отпадналост, диария, повръщане, болки в корема и необясними кръвотечения или зачервявания. Симптомите започват да се проявяват между 2 и 21 ден след излагане на заразата.

Искрено се надявам да не се налага да следим за такива симптоми и болестта да бъде овладяна преди да прескочи нашите граници, но все пак информираността не е никак излишна.

И не, изолирането на засегнатите държави не е решение на проблема.

Мета и контекст

Как да не ползваш социалните медии

Като имаш бизнес и го промотираш в 20 социални медии, всъщност използваш социалните медии погрешно.

Три е добър брой.

Пет или шест – трудно, но някак можеш да се справиш и с толкова.

Обаче 20 са твърде много. Това е твърде много работа, която трябва да се свърши и на практика е невъзможно без автоматизиране на процеса (което пък лишава от смисъл средата). Такъв голям брой дава прекалено много възможности на клиентите да избират къде да общуват с теб и ги лишава от бързия отговор и качественото общуване, което търсят.

Не си ли съгласен? Дръпни юздите…