Робин Уилямс

„Попай“, „Москва на Хъдсън“, „Добро утро, Виетнам“, „Обществото на мъртвите поети“, „Кралят на рибарите“, „Играчки“, „Аладин“, „Мисис Даутфайър“, „Джуманджи“, „Клетка за птици“, „Добрият Уил Хънтинг“, „Експресно фото“, „Хук“… списъкът с прекрасни филми с Робин Уилямс е доста дълъг.

Една от любимите ми сцени. От филма „Хук“ (1991). Събужда детето във всеки един от нас и ни помага да си спомним от къде сме тръгнали преди да пораснем и да стигнем дотук.

В памет на Робин и на всички, които умират млади, твърде млади.

На П.

Научих случайно, че си си тръгнал. Насила.

Скоро си припомнях картини и случки. Стари спомени, вече някак изгубили от цветовете и емоцията си. Недотам плътни.

Спомних си за баниците в казармата. За климатика. За матрака на тавана и за бирата с бадеми.

Няма как да забравя как ядяхме лимони. Как катерехме тепетата. За книгите, някои от които са тук, до мен и сега. За песните на Тату, в които ти ми обърна внимание, че в текстовете им почти липсва буквата Р. Умишлено. И много други неща няма как да ги забравя.

А сега теб те няма. Дано си намерил покой.