Аскеер 2014 – наградените

askeerГала спектакъл. Така Милен Миланов нарече това, което се случва на сцената на Театър Българска армия. Колко по-яко щеше да е беше прекрасна и тържествена церемония, празник за духа, културата и театралното изкуство… уви. В заучения сценарий, Милен Миланов използва архаични думички като „спомоществуватели“. Сякаш времето е спряло някъде през 80-те…

Ето кой грабна статуетките с падащи шапки:

проф. Надежда Сейкова получи Голямата награда ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО „АСКЕЕР 2014″.

Изгряваща звезда

  • Бойко Кръстанов за ролята на Гичо във „Възвишение“ от Милен Русков, драматизация Иван Добчев и Александър Секулов, постановка Иван Добчев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

но комент, тенкю.

Поддържаща женска роля

  • Ирини Жамбонас за ролята на Ирина в „Заминавам“ от Алексей Слаповски, постановка Петър Пейков, режисьор Петър Денчев, Малък градски театър „Зад канала“

Можеше да не се присъди награда и никой нямаше да забележи.

Поддържаща мъжка роля

  • Валери Йорданов за ролята на Хауи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Добре! Че се опасявах да не иде у на мама синчето.

Театрална музика

  • Петя Диманова за „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Стилян Петров, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Костюмография

  • Елица Георгиева за „Фотоапарати“ от Пьотр Гладилин, постановка Стилян Петров, Камерен театър „Възраждане“

Браво, Елица!

Сценография

  • Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Браво! Награда за спектакъл, един от малкото, които направиха впечатление и предизвикаха интерес у публиката.

Водеща мъжка роля

  • Ивайло Христов за ролята на Коулмън Конър в „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Водеща женска роля

  • Александра Василева за ролята на Геше Готфрид в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“ от Райнер Вернер Фасбиндер, постановка Григор Антонов, Народен театър „Иван Вазов“

Наградата у Алекс е изненада, честно!

Режисура

  • Стефан Москов за „Професия Лъжец“ от Сергей Кършигоров, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна

Пф… нарочно ли орязаха Петринел, за да дадат награда на човек, чието изкуство се разбира нейде из камерните театри в Германия, евентуално? Тъпо.

Най-добро представление

  • „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Каквото и да си говорим, „Ромео и Жулиета“ е хитът на сезона и това е най-достойното от трите представления.

Съвременна българска драматургия

  • „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова (Театър „София“, постановка Тея Сугарева, 11 март 2014 г.)

FacesIn – всички приятели са наблизо

Local и Location (чрез mobile) винаги са били сложни за овладяване, а когато към тях се прибави и social, тогава успешното им съчетаване в успешен проект граничи с невъзможност. Всъщност услугите, които обслужваха местоположението, с гръм предизвикаха вниманието преди години, запалиха ранните потребители и… толкоз. Много приложения се опитваха да се наложат на пазара, да се опитат да привлекат потребителите, но така и не срещнаха масово приемане и одобрение.

FacesIn е ново приложение, което сега тръгва да набира скорост. Свързвате профила си с водещи сайтове, социални мрежи и услуги и когато някой от контактите ви от тях е наблизо, получавате известие за това. Можете да общувате и да се уговорите за бърза среща. Удобството е, че събира на едно място в приятен и изчистен дизайн отбелязванията на приятелите и не е необходимо да се ровите в различни приложения, за да откриете кой е наблизо. Недостатък е и причината, поради която приложенията за местонахождение не придобиха особена популярност – хората се притесняват да споделят къде са и какво правят, както и с кого са. Дори и сред приятели, защото профилите им са задръстени от хора, които са не-точно-приятели. И така изпускат много възможности за прекрасни моменти.

Преди време имаше страхотно приложение, Forecast, което позволяваше да споделяш не къде си, а къде ще бъдеш. Само че то умря. После открих Roamz (което също претърпя известни метаморфози преди да умре).

Сега изпробвам това – не се смущавам да разкривам къде съм и се надявам преди да изчезне, все пак малко от малко потребителите да еволюират в навиците и привичките си, да изчистят хората, които не са им точно приятели и да запонат пълноценно да се възползват от предложенията на света.

Чиста къща

Плакатът на Чиста къща„Чиста къща“ е писа от Сара Рул, първата ѝ.

По-известна става втората, защото е по-провокативна и има вибратор в заглавието. „Чиста къща“, обаче, е по-хубавата, макар и също толкова женска. Не че е неподходяща и за мъже, но една жена би я оценила по-добре. На пръв поглед изглежда лековата, приятна за четене и гледане, но с малко замисляне върху нещата и се превръща в текст, който оставя горчилка. Въпреки уханието на ябълки, повея на морски бриз и вицовете.

И така, „Чиста къща“ се появява на сцената на Драматичен театър – Пловдив „Н.О. Масалитинов“. Режисьор е Иван Урумов, сценография – Петър Начев, костюми – Мария Диманова. За ролите са поканени Ивана Папазова, Елена Атанасова, Радина Думанян, Надя Конакчиева и Троян Гогов.

Получило се е много елегантно и стилно представление. Ако искате да ви е весело и забавно – получавате го – пиесата е изпъстрена с достатъчно хумористични моменти. Ако пък искате теми за размисъл – има в изобилие. Защото когато актьорите се поклонят на финала, на Вас вероятно ще ви се иска да сте като Матилда… Мачилги… Всички искат да са Матилда. Добре де, Мачилги. Само че в действителност са или отдадената на кариерата Лейн, или изрядната домакиня Вирджиния. Няма пълно щастие, а най-смешният виц има силата да те убие. (и малко черна статистика – 1 на всеки 4 е потенциален пациент в онкологията)

Пиеса, а и спектакъл, за любовта. Представление за изборите, който правим в живота. За ударите на съдбата и нейните непрестанни шеги. Представление, което ще ви хареса. Отлична актьорска игра, чист и истински театър. Точно такъв, какъвто го обичам и изключително много харесах в „Есенна соната(същият режисьор, същият сценограф, същият театър). Истинска наслада.

Не разбрах добре чия е била идеята пиесата да бъде поставена в Пловдивския театър – не ме поканиха на пресконференция, но от медиите оставам с впечатление, че е решение на директора и драматурга, не на поставящия режисьор. Това е довело до някакъв буквализъм, защото режисьорът сякаш не е дишал с проблемите на героите, темите не са го вълнували лично или поне с такова впечатление останах. Защото се е съобразил с ремарките на авторката, включително и частта с надписите, които спокойно можеха да бъдат изиграни от артистите брилянтно – всички са много, ама много добри! Но това е бял кахър, както се казва, който няма да бъде забелязан от някой, който не е чел преди това пиесата.

Другото, което прави впечатление, е акцентът на Радина Думанян. В един момент се объркваш – бразилка в Щатите ли гледаш или циганка на Главната. Иначе пък е много добра и прави страхотна (първа?) роля!

Струва си да се гледа. Не е някакъв хит, нито пък има претенция за някаква изключителност, но въпреки това е много свежо попълнение в репертоара на театъра.

Чиста къща

снимката и плакатът са на Георги Вачев

Старата колиба – с нова табела. Благодарение на ICN.bg

На 7 май адресът, на който беше достъпен този сайт/блог/наречете-го-както-искате спира да съществува.

gregg.mine.nu вършеше чудесна работа през последните няколко години, особено във времето, когато преместих блога си на него. Но дойде време да се разделя с него.

След 7 май единственият валиден адрес ще бъде http://dtsonev.nailsecrets.eu

В случай, че по някаква причина все още използвате RSS, ето променения адрес, който можете да използвате. Или пък да използвате универсалния адрес, който Feedburner предоставя.

Благодарности на Боби от ICN.bg за новия адрес – ICN винаги са били изключително диалогични и отзивчиви към мен и проблемите, които съм срещал и сме ги разрешавали за нула време. Затова ги препоръчвам – заради личен опит.

Благодаря и на Ивайло, който предложи алтернативни адреси.