Categories
Театър

Блогъри пишат за театър: Животът е прекрасен, Народен театър

„За пръв път ми се случва да си тръгна от театрално представление в антракта.“, споделя Йордан Радунчев във Facebook за „Животът е прекрасен“ в Народния театър. Споделянето продължава така:

„Отидох да го гледам, за да разбера защо Камен Донев беше награден за ролята. Мислех да напиша нещо кратко за представлението… Но се оказа, че всичко се изчерпва с едно изречение: Едно си Камен знае, едно си играе…. Повече няма какво да се добави. И да, стана ми ясно защо са го наградили за тази роля. Защото ще бъде много срамно да го наградят за „Народното творчество“, а той пък явно нещо по-различно не може да предложи. Тоест – от немай къде… В интерес на истината ВСИЧКИ останали в това представление играят по-добре от Камен Донев. Много по-добре. Много. Ако отидете да го гледате, насладете се на тяхната игра.“

на фона на лошия популистки вкус на церемонията, става ясно защо наградата не отиде у Леонид Йовчев, който беше фаворит не само на мен…

Забележка: форматирането и препратките са от мен –Димитър Цонев.

Update: По-късно, когато споделих намерението си да препубликувам мнението му, Данчо сподели още:

Абсолютно публично е, и се надявам да стане още по-публично, за да знаят хората какво да очакват от представлението. Това е нов жанр. Моноспектакъл с елементи на епични масовки. Имаме един Камен Донев, който играе типичната си игра, имаме и маса талантливи актьори, които трябва да са фон на моноспектакъла му. Уви, не се е получило. Фона изпъква пред и над главната роля. Значително. Иначе талантливите актьори не се справят поддържащите си роли – неуспяват да ги задържат на ниво поддържащи и изместват, направо изблъскват, главната роля от ролята ѝ на главна. Ама не мисля, че вината за това е тяхна. Те просто са добри и толкова си могат…

Categories
Шум зад кулисите

Българският театър зад граница

Наскоро в едно от малкото качествени телевизионни предавания за изкуство „Рецепта за култура“, видях режисьора на „Декамерон“ Диана Добрева, която разказваше как в продължение на месец, докато екипът на „Казанова“ (друг, неин театрален проект – б.авт) е гостувал във Франция, нито една персона от дипломатическата ни родна легация не е посетила събитието, въпреки, че режисьорката е изпратила покани на съответните представители. Стана ми тъжно и пусто. Диана е положила усилия да организира турне, да привлече вниманието на публика и критика към ставащото в родния театър, отвъд тесните му граници, а българи, които представляват лицето на държавата ни в чужбина, нямат никакъв интерес от комуникация с родния театър. Каква ли щеше да бъде посещаемостта на тези „знатни“ господа, ако вместо театър, събитието бе чалга концертче?

Това пише Елица Матеева в публикацията си за „Декамерон“. Този въвеждащ текст ми напомни за една отдавнашна комуникация… или по-скоро липса на такава… с българското посолство в Албания, когато с пловдивския театър трябваше да ходим на фестивал в Елбасан. Тогава пък чакахме културното аташе една седмица (или повече, вече не помня) да отиде от едната стая до другата, за да говори с нас по телефона, за да уредим подробности около пътуването…

Ще ми се да вярвам, че това са изключения, въпреки че и те са недопустими.

Categories
(анти)Реклама

UNICEF се нуждаят от пари, не от харесвания

UNICEF имат нужда от пари за полиомиелитна ваксина, не от харесвания във Facebook. Срещу 4 евро, 12 деца ще бъдат ваксинирани. Харесването във facebook не купува ваксина и не помага по никакъв начин. 19 000 деца умират дневно от предотвратими иначе заболявания, с тревога припомнят UNICEF.

Още по темата, както и за изключително силното послание – в TheVerge.

Categories
Бележки

За хипермаркетите

Да спрем да пазаруваме в големите вериги магазини, това предлага dzver като опит да се спаси дворчето на българската баба или фабриката на местния олигарх. Даден е пример за френските субсидирани картофи. По-любопитното е, че френските субсидии са значително по-големи от тези за България – за една и съща площ ако българия получава субсидия 25 000 евро, то Франция получава 250 000 евро. И дори да се плащат такси на таксите, тази една нула е достатъчна, за да ги покрие, че и да остане.

И вместо да спрем да пазаруваме на кой където му е удобно, по-добре да се замислим какви ги вършат ония главоци, които представляват България в Брюксел, които взимат главозамайващи заплати, а на практика не защитават националния интерес и не правят нищо за извоюване на по-равнопоставено положение на България (дори и само в земеделския сектор).

В същото време, реален пример от България (случил се на близък): На въпроса „кой големец [от София] стои зад теб“ ако отговориш „Никой, сам ще си кандидатствам [по земеделски проект/програма]“, директно ти се заявява „и една стотинка няма да видиш от Европа!“.

Нещо някъде мирише и май не е откъм хипермаркетите!