Аскеер 2013 – Победителите

Не запомних кой точно каза следния цитат на Бергман:

„Щастието е добро здраве и лоша памет“
–Ингмар Бергман

Не знам дали искам да бъда щастлив, но със сигурност трябва да се помни, че през 2013 номинациите за Аскеер бяха тотално недоразумение, а церемонията беше нещо, което задминаваше с тъпотията си дори тази на Икарите. На Икарите поне имаше някаква умисъл в номиниране и раздаване на наградите, а тук имаме едно заглавие – „Хамлет“ на Явор Гърдев и слаби заглавия, които да запълват категориите.

Ето победителите в различните категории:

Водеща мъжка роля

  • Леонид Йовчев за ролята на Хамлет в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Евала! Аплодисменти. Вероятно най-стойностната и смислена награда от всички.

Водеща женска роля

  • Илка Зафирова за ролята на Елизабет Лоу в „Когато дъждът спря да вали“ от Андрю Бовел, постановка Зорница София, Малък градски театър „Зад канала“

Не съм гледал Илка Зафирова в тази ѝ роля, но тя беше предпочитанието ми. Странно е, че водеща категория не съдържа фаворит и силни роли. Това говори за лошия подбор на номиниращите или за липсата на качествени и запомнящи се роли. И в двата случая е тъжно.

Поддържаща мъжка роля

  • Атанас Атанасов за ролята на Труман в „Хората от Оз“ на Яна Борисова, постановка Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Още при обявяването на номинациите нямах свой фаворит. По-късно, когато се замислих, вероятно Вежен беше най-близо до мой фаворит. Уви.

Поддържаща женска роля

  • Станка Калчева за ролята на Корделия Егерман в „Часът на вълците“ по мотиви от „Из живота на марионетките“ на Ингмар Бергман, постановка Десислава Шпатова, Младежки театър „Николай Бинев“

Добре.

Изгряваща звезда

  • Димитър Живков за ролите на г-н Димитров, Здравко, Бабата, Взводния, Снайпера, Анна, Йоцко, Веси, Баце Мише, Спас Певеца, Стрина Милетка в „Живак“ (Авторски моноспектакъл) от Димитър Живков, постановка Димитър Стефанов, Продуцентска къща „Креди Арте“

Гергана Плетньова взе Икар за водеща женска роля. Щеше да е странно, въпреки че много ми се искаше тя да спечели, ако ѝ бяха дали награда и в тази категория. Просто, за съжаление, така работи театралната мафия. Грозно.

Режисура

  • Явор Гърдев за „Хамлет“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“

Едва ли някой е имал съмнения.

Сценография

  • Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

„Хамлет“, очаквано.

Костюмография

  • Юлиян Табаков за „Идиот 2012“ по Фьодор Михайлович Достоевски, постановка Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов“

Изплъзна се на „Хамлет“ Аскеера тук… не може за всичко 🙂

Театрална музика

  • Антоний Дончев за „Ричард ІІІ“ по Уилям Шекспир, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“

Може би прекрасна музика за представление, което е на прага (или крачка напред) на пародия на Шекспировото творчество.

Най-добро представление

  • „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Съвременна българска драматургия

  • „Терапевтът“ от Елена Алексиева (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Крис Шарков, 16 ноември 2012 г.)

Поздравления за Елена! Страхотно е, че начинът за сплитане на думите, за умението да ги подрежда по страхотен начин на Елена, е било забелязано и отличено.

И още награди

Тази година Академия „Аскеер“ присъди Специална награда Почетен „АСКЕЕР 2013“ за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство на проф. дфн Александър Шурбанов за превода на четирите високи трагедии на Шекспир – „Хамлет“, „Отело“, „Крал Лир“ и „Макбет“

Академия „Аскеер“ удостоява с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „АСКЕЕР 2013“ актрисата Емилия Радева.

Хубаво е, че Фондация Аскеер са се сетили и не пропуснаха да почетат паметта на Тодор Колев, Младен Киселов, Георги Калоянчев и Петър Попйорданов, които ни напуснаха.

Култура :: Политическа Култура – Брой 19 (2725), 24 май 2013

„Расте поколение, което няма познание за колективното преживяване от естетическо произведение, различно от чалга концерт. Расте поколение, което никога не е преживяло колективната радост от хубав филм.“

през Култура :: Политическа Култура – Брой 19 (2725), 24 май 2013.

Три моноспектакъла на Мариус

По-долу са включени три от моноспектаклите на Мариус Куркински. За съжаление „Сънят“ от Джулиан Барнс не е сред тях. По-новите публиката вероятно още помни – „Сътресение“ дори е издаден на DVD, a „Български разкази“ все още е на сцена.

Моля ви да изключите звука на мобилните си телефони. Приятно гледане!

Дамата с кученцето

1996

Евангелие по Матея

1998

Самият човек

2000

Като бонус към трите моноспектакъла добавям и монолога за любовта по текстове на Мартин Карбовски:

Монолог за любовта

Социалната мрежа. Кант, Хабермас и Ръсел… Обърнати… или пък не… @

Забележка: Заглавието е от Юлиан Георгиев

В общи линии историята се завърта около точно тази публикация в на Дончо блога, но тя просто отприщи някакви размисли, които сякаш са по-дълги, отколкото е приемливо да споделя във Facebook, където се развива дискусията. Не писах в блога му, защото смятам, че коментарите не добавят стойност към публикациите, че са излишен шум и че ако някой има какво да каже или коментира, може да го направи където му е най-удобно и пред неговата си аудитория, не пред тази на блога (това е политиката и на този блог). Именно затова не написах коментар, но сега го правя тук, на моето си място – и ако има нужда от обсъждания, те ще се случват също на други места. Или където са възникнали. Препратките от едно място на друго са гръбнакът на отворения уеб и само чрез наличието им, било то и за коментари, можем да го запазим жив.

Това беше важно уточнение. Другото важно уточнение е, че не взимам страна и не искам да оправдавам или оневинявам никого. Моите размисли са по-скоро уточнителни защо се е стигнало до тази точка, защото, както каза Калоян Цветков, „всеки си има по една такава история“.

За хората

Хората, освен стадни същества, са силно свързани към познатото. Не обичат новите неща, не обичат да (се/си) променят (особено пък често) начините си на живот, на общуване, на каквото и да било. Като социални примати, изграждаме това, което наричаме морал чрез сигнали от семейство, приятели и социалната група, с която се идентифицираме. В еволюционното минало това е помагало на хората да оцеляват, да се възпроизвеждат. И колкото и да се опитваме да се придържаме към собствените си възгледи, много лесно се поддаваме на влиянието на общността – т.е. поведението ни е мотивирано от желанието за вярност към по-голяма група (необходимостта за принадлежност, фундаментална човешка необходимост). Съобразяваме се с комплексите на общността (и декларираме счупване на оковите след употреба на алкохол, in vino veritas, сещате се…)

Повече информация за това как и защо избираме приятелите си – прекрасен материал на BBC.

За това как общуваме помежду си и за социалните мрежи от живота – вероятно помните презентацията на Пол Адамс, довела до създаването на кръговете в Google+.

Та така, обграждаме се с хора, които познаваме, приятели и близки, които споделят нашите идеи и интереси, които битуват в същата зона на комфорт на нашата. Не общуваме с непознати, избягваме да се срещаме и комуникираме с хора, които не споделят нашите възгледи или които внадят какъвто и да е дискомфорт, без значение дали те са прави или не. Обграждаме се с хора, с които се чувстваме комфортно и които познаваме, с очакването те да са като нас, да мислят като нас, да не противоречат на вижданията и интересите ни, да не ни критикуват, а напротив – да ни окуражават, подкрепят и аплодират действията и начинанията ни. Онези, които не отговарят на очакванията, биват изолирани.

Това се пренася и онлайн, няма как – не обичаме новото и промените, обичаме всичко да е познато и да работи по старому. Онлайн социалните мрежи са място за виртуалното място за общуване. Виртуалната кръчма, селския мегдан, църквата, пазара… Те са онази среда, в която днес всички ние сме активни и прекарваме сериозна част от времето си. Те са част от битието ни, наш начин на живот. И в него няма място за онези, които „не ни кефят“ Да, може и да сте открили съучениците си от детската градина във Facebook, но колко често (и дали въобще) общувате с тях (имам предвид реално общуване, не спорадични размени на харесвания тук-таме или безличен коментар)? Може и да имаме много приятели, но не общуваме с всички тях, не и по начина, по който бихме го правили офлайн. Да, споделяме повече, но с по-малко хора. С онези, които мислят и действат като нас, които са готови да ни аплодират и да ни се възхищават, подкрепят. Онези, които не са, набързо изчезват от списъците ни с приятели още при първата накриво написана дума. Така работят социалните мрежи, защото така работи и светът – не се срещаме с конкуренцията, не общуваме с хора с различна от нашата (да речем) политическа убеденост… с никой, който ни кара да напускаме зоната си на комфорт.

За казуса, конкретно

От изключителна важност е разграничаването на личен профил в социална мрежа от професионален. Във Facebook не се допуска (против условията за ползване е, иначе е технологично възможно) наличието на няколко профила и разделянето на профила на две. Тук идват на помощ страниците, ако някой желае да отдели различни свои персони/интереси/професии/занимания от личния си профил. Мнозина не знаят за това и/или не се възползват от възможността. Какъвто е случаят сега. Въпросната дама е споделила някаква снимка, която провокира „скандал“. Бидейки дамата журналист и предвид изходът, журналистиката веднага бива заклеймена. Че журналистиката в България има своите трески за дялане – има ги, това е безспорен факт. Социалният уеб направи всички ни журналисти, връчвайки ни инструментите за създаване и публикуване на материали. Това довежда до сериозна полюция и необходимост от правилно филтриране на качественото съдържание от шума. Много журналисти също се поддадоха на изкушението на новото лъснаво нещо и започнаха да бълват шум, вместо да добавят стойност.

Но преди всичко, тя е споделила снимката в личния си профил, не в медиата, в която работи. Ако тя не беше журналист, а напр. ватман, ватманите ли щяха да бъдат заклеймени и сложени под общ знаменател? Иначе за изтриването – да, всеки, който не отговаря на нашите представи за нормалност, не е на нашето мнение, бива разкарван. Заради всичко написано по-горе. И именно защото се обграждаме от еднакви на нас, губим възможността да водим аргументирани спорове. По презумпция всячески се стремим да ги избягваме, защото се чувстваме дискомфортно. И премахваме дразнителите, защото е по-лесно. И за това не е нужно да си адвокат, лекар, журналист или какъвто и да е друг по професия. Воденето на спор се смята за умение и когато се случва, го приемаме за зрелище. Искаме зрелища, но ако може не ние да сме участници, а само да ги гледаме отстрани. Така работи светът. Без драма.

Вероятно психолог или социолог биха обяснили по-добре всичко това. Защото социалните медии са психология, не технология.

Актьори пишат за театър: Нордост в Младежки театър

Открих следния текст на стената във Facebook на Ангелина Славова:

Ангелина Славова

Току-що от касата на театъра разбрах, че са продадени САМО 8 билета за утре. За първи път не се ядосвам, а ми е… погребващо, кротко едно такова, приключващо. И аз се уморих. Четвърти сезон пиша, каня, а МАЙ МИ Е РАБОТАТА ДА ИГРАЯ в това представление, не да се чудя как да му правя PR. Ако играем добре, т.е ИСКРЕНО И ЧЕСТНО, А НИЕ ТРИТЕ ТАКА ИГРАЕМ, ТОВА Е НАЙ-ДОБРАТА РЕКЛАМА НА СПЕКТАКЪЛА. Но не е достатъчно май, нали? Защо всеки път, четвърти сезон вече, на мускули се държи този добър спектакъл, получил най-престижните награди и номинации за театър в България?! (Няма нужда от скромност, скромността в случая само ПРЕЧИ!) Не съм изобщо разглезена актриса – ни в живота, нито на сцената, о, напротив дори! Така че когато пиша това сега, не хленча. А си давам сметка, че човек се уморява. И един ден се отказва. Аз не искам още да се отказвам. Но се уморих. Като знам, че след няколко дни предстои да се разкъсвам от напрежение за друго едно добро представление: защо за ЕДВА извоюваната допълнителна дата за него, за „СКЪПА ЕЛЕНА СЕРГЕЕВНА“, с което гостуваме в „Сфумато“, защо и там има сигурно пак няколко продадени билета само… А това, тези два спектакъла са моята радост, заради която все още ми се остава в професията. Може би, докато още мога, бих учила друго, бих се занимавала с друго. От няколко години си го мисля… Все по-близко съм до прекрачването…
От вчера е свито на юмрук в мен, но не за отбрана, а като че си стискаш ключето в шепа. Нещо почна много да ми се иска да си стоя заключена и никой да няма ключе за сърцето ми: то нали е като юмрук казват… Изборите на хората за избора им вчера да гласуват или да си траят, изборът им за кого да гласуват… ме смазаха… Изборът им да ходят на ДОБЪР театър или да го пропускат, а ако ходят да НЕ избират „НОРДОСТ“, също ме довършва…
ПОСЛЕДНИ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ НА „НОРДОСТ“ – 14 май и 1 юни. Каня ви сърдечно: ЕЛАТЕ, хора, спектакълът е хубав, не наградите му са залог, а всеотдайният му искрен и професионален екип! Последни представления – уж само за сезона, но като гледам както е тръгнало…
Още преди време, когато „открих“ тази „Приспивна песен“(виж в линка долу, под снимката в него), започнах да я свързвам с „НОРДОСТ“. През цялото време имам чувството, че този детски смях е на Мая – дъщерята на моята Олга (персонажът ми в пиесата)… А като се сетя за непробудността наоколо сега, толкова различно звучи този смях – не ми става радостно, а напротив…
ТОЛКОВА ИСКАМ ПРИЯТЕЛИ ДА ГО ГЛЕДАТ, НО НЯМА ДА ПОКАНЯ ПОВЕЧЕ ПЕРСОНАЛНО НИКОГО. Сили нямам, наистина, човешката енергия е една за всичко и не е неизчерпаема. И стимул нямам да го направя – глас в пустиня. Стига толкова. Мнооого трудно се отказвам в живота си досега, нужни са голяяямо разочарование и умора, за да се откажа от нещо. Е, сега вече ми е отказващо. Последни – последни, викам си… Сигурно и друго може да стане от мен, освен актриса. Дори не мисля, че е късно за промяна. Само дето почва да ми става… все тая…
Ако някой, който не е гледал спектакъла, прочете това и има свободно време утре от 19 до 20.30, нека дойде. Ще си тръгне по-добър човек. Ще видите. Спектакълът ще ви умълчи и ще искате веднага да кажете на някого: „Прости ми“ или „Благодаря“, или „Обичам те“. А не е ли това смисълът на изкуството. И неговата сила. ?!?!?!?!?
Това е…
„Останалото е мълчание.“

Силният текст прави препратка към по-ранно споделяне на Ангелина:

ПОСЛЕДНИ представления на „НОРДОСТ“ за този сезон – на 14 май и 1 юни, Младежки театър, 19ч.
Обичам тази „Приспивна песен“. Нека е в памет на всички, които не се събудиха в реалните събития „Норд –Ост“ 2002г.

  • ИКАР 2011 за най-добро представление
  • АСКЕЕР 2010 за изгряваща звезда на Василена Радева
  • АСКЕЕР 2010 за главна женска роля на Ангелина Славова
  • номинация за ИКАР 2011 за режисура на Василена Радева
  • номинация за ИКАР 2011 за главна женска роля на Ангелина Славова
  • номинация за АСКЕЕР 2010 за музика на Мартин Каров

ЗАПОВЯДАЙТЕ на 14 май на „НОРДОСТ“ от Т.Бухщайнер в Младежки театър“Николай Бинев“, 19 часа, Камерна зала.

Режисьор: Василена Радева, превод: Гергана Димитрова.
Участват: Койна Русева, Искра Донова, Ангелина Славова. Сценография: Елена Шопова. Музика: Мартин Каров

Винаги е тъжно, когато едно хубаво представление умира, още по-тъжна е средата и начините, по които артистите се борят за привличане на всеки зрител в салона. Тъжно е, че държавата е абдикирала от културата, а мнозина дори не си и помислят да пристъпят в театралния салон, намирайки си купища оправдания и/или евтини развлечения. Та ако не сте гледали „Нордост“ на Младежкия театър, направете го сега, на последните (вероятно) дати…