Блогъри пишат за театър: „Паметта на водата“

Пасажът, който следва, е част от написаното от Йордан Радунчев по повод гостуването на спектакъла „Паметта на водата“ на Варненския театър в София. „…Смъртта на близките е точка във времето и пространството, която разделя най-отчетливо и завинаги живота на две – преди и след. След тази точка част от нас остава в миналото и няма кой да я върне отново тук, в настоящето. Когато това е смъртта на родител, това което завинаги си отива от нас е детството. До този момент то все още е живо и част от настоящето ни. След него се превръща в минало и никога не се връща….“ Непременно прочетете целия текст на Данчо. Прочетете какво написа и Таня Станкева, която гледа същото представление в София. И идете да го гледате и вие. Дори да се наложи да пътувате до Варна.

Повече…

безопасният интернет за нашите деца. at Smiling

Жюстин Томс споделя за националната образователна кампания на БГсайт и една банка относно безопасния интернет за нашите деца. Споделените факти са тревожни, но обясними и напълно очаквани – живеем във време, в което дори информационните агенции се позовават на информации от социални мрежи за да създават новини (пример), време, в което родители използват децата си и техни снимки, за да защитават каузи, за пропаганда и пр. гнусни неща… (пример) време, в което родителите също лъжат за възрастта, за да направят профил в социалните мрежи за невръсните си деца, че дори и да използват тези профили за изразяване на социално недоволство (тук също трябваше да има пример, стига снаха ми да беше една идея [по-]интелигентна…). Кампанията несъмнено е полезна за децата, но се съмнявам в дългосрочната ѝ ефективност. Децата подражават на родителите си, а когато видят незаинтересоваността по отношение на сигурността онлайн у родителите си, набързо ще забравят за правилата. Защото родителите много активно искат да знаят кой им гледа профила във Facebook, но не знаят как да ограничат онези, които не искат да им го гледат. Такива кампании, мисля си, трябва да…

Повече…

Елица Матеева за ТМПЦ-Варна

Елица Матеева за ТМПЦ – Варна: Приятели от театъра на Варна, как се чувствате днес? Какво ви мотивира да работите в тази структурна единица, в която взаимно се дебнете да не изплюете камъчета-недоволство? Вместо тържества с балерини и менчета с вода, кога ТМПЦ ще възстанови театралния си библиотечния архив? Последният е бил поддържан до преди десетина години в някакво що-годе прилично състояние? Допада ли ви менажирането на театъра в условия на театрална реформа? Как си представяте бъдещето в условия на тази театрална реформа? Заставате ли зад политиката на управление на Министерство на културата и личността на културния министър? Има ли нужда Държавната опера от драматург, а драматичният театър? Целиият материал – в блога на Елица: Всичко, което винаги сте искали да знаете за ТМПЦ, но сте се страхували да попитате.

Повече…

iAlbums

Когато искам да слушам музика, много силно разчитам на YouTube – огромният архив позволява както само слушане, така и гледане на видеоклиповете към песните, когато ги има. За съжаление YouTube е безкрайно хаотичен и неподреден, а възможността за създаване на списъци – ограничена, недотам интуитивна и удобна. В такива моменти външни приложения могат да направят истински чудеса. Преди време използвах Loudlee, инструментът, който всички наричаха Pinterest за музика заради визуалните си прилики. За съжаление Loudlee вече не съществува, защото не успя да намери начин да монетизира съществуването си (или пък заради друга причина?). Наистина страшно много харесвах Loudlee, защото технологията му позволяваше да подреждам музикалните си предпочитания по изпълнители, албуми, жанрове, да откривам нови изпълнители, сходни на музикалните ми предпочитания или по препоръка на приятелите ми в услугата или пък на общността, да съхранявам списъците за по-късно и повторно прослушване… и това, събрано в дизайн, който, да, наистина наподобяваше Pinterest. Loudlee имаше свои трески за дялане, не беше перфектна услуга, но за нещата, за които го използвах, беше чудесно надграждане върху YouTube (услугата разчита на клиповете, качени в YouTube, които подрежда в…

Повече…

Онова странно усещане

Случвало ли ви се е да имате странното усещане, че изпитвате почти непреодолимото желание да работите вили за някоя определена марка или фирма? Онова необяснимо усещане, нещо почти като любов, което изпитвате към фирмата или идеята, че сте готови на сляпо да се хвърлите в дълбокото ако се отдаде случай… На мен ми се е случвало. Първият път така се стекоха нещата, че желанието ми се сбъдна. И бях много щастлив, защото се случи някак ненадейно, предложението дойде изневиделица и почти без да помисля приех. В момента отново изпитвам това усещане, този път е към две фирми. И двете са български – поработих достатъчно с чужди, вероятно ще продължа да го правя и в бъдеще. Сред тях има много такива, но там ситуацията е по-сложна, почти на прага на невъзможносто. А тези две български фирми сякаш се открояват пред всички останали, с които имам някакъв досег по мащаба на работата си и по възгледите към света и начините за правене на бизнес, по вътрефирмена култура… Мислех си дълго дали да споделя публично кои са тези фирми и защо наистина ги харесвам, защо…

Повече…