Защо хората използват различните медии? Защо бизнесът ги използва и как?

Защо хората използват (традиционните) медии? Зададох този въпрос във Facebook, където се заформи интересна дискусия.

Основните цели за използването им са две: 1. за информираност и 2. за забавление.

  • Слушаме радио, за да бъдем информирани и забавлявани.
  • Гледаме телевизия, за да бъдем информирани и забавлявани.
  • Четем вестници и списания, за да бъдем информирани и забавлявани.
  • Разглеждаме уебсайтове, за да бъдем информирани и забавлявани.

И докато ние търсим това във всяка една медиа, рекламодателите някак са решили да използват тези канали, за да правят опити да ни продават продуктите или услугите си. И често правят това под предтекст или под прикритието, че ни информират или забавляват. Правят опити да напаснат посланието си „Купи, купи, купи“ във формата на използваната медия. Днес маркетинг е „умението да накараш някой да си купи стока или услуга, от която няма нужда“, вместо традиционното определение „да свързва стоки и услуги с потребителите им“.

Проблемът е, че новините не се създават, за да бъдат запомняни (информираност). Те са бизнес и рядко са поднесени адекватно и забавно (не са развлечение).

Социалните медии, обаче, са различни. Функционират по различен начин.

Да, и могат да служат за информиране и/или забавление, но хората най-често ги използват за друго. За какво – предстои да обсъдим.

По дефиниция ги използваме заради другите хора, заради необходимостта от принадлежност (към общност), за участието в група/групи; използваме ги, за да поддържаме (смислени) взаимоотношения помежду си.

Интересно защо тогава бизнесите подхождат към социалните медии по същия начин, по който го правят в традиционните медии? Ако хората са в социалните медии с друга цел (в търсене на общността), защо бизнесите не ангажират хората като част от общността, не правят опити да се вписват в нея, вместо да го правят по познатия начин чрез реклами и/или директни опити за продажба? Прикрити като „социална активност“.

Всичко, което пречи на нормалното функциониране на общността, е спам. А всички знаем какво е отношението към спама…

Temple Run

Съмнявам се да има някой (сериозен) геймър, който използва мобилното си устройство за игра, да не е чувал за Temple Run. И не е опитвал да избяга от лабиринта…

Temple Run е от онези игри, които са безконечни – не можеш да стигнеш до края, защото такъв липсва. Всичко се повтаря отново и отново, като с времето играта непрекъснато се забързва и усложнява, което изисква все по-бързи рефлекси и в един момент довежда до летален край. Но е дотолкова пристрастяващо, че това е най-малкият проблем. Ако въобще е проблем.

Историята, доколкото има такава или тя е от някаква важност, се завърта околко група изследователи, които отмъкват артефакт от древен храм. Това не се харесва особено на страховитите създания, които го обитават и те погват изследователите. Така и започва играта – с бягство от храма в безкрайния лабиринт, като чудовищата са по петите на героя (в играта се управлява само един от тях).

Temple Run

В началото играта включва бърз съветник как се играе – как се скача, кляка (тук си е буквално суркане по гъз), как се взимат завоите на лабиринта или как се избягват частично пропадналите местности. И за да не е съвсем еднотипно и бързо да омръзва, в играта има вложен елемент за изпълнение на задачи – събери Х парички (под формата на златни, сини и червени диаманти, всяка с различна стойност – 1, 2 или 3 парички), бягай Y метра и пр., които са достатъчно много на брой, че да спомагат за по-дългото припкане из лабиринта.

Temple Run

Дотолкова успешна игра (пусната е през август 2011 за iOS, а за Android – в края на март 2012), че създателите ѝ от Imangi създадоха специална версия Brave по приказка и филм на Disney, а сега пуснаха и втора версия на оригиналното приключение.

Не съм играл Brave все още, гледах видео от играта – включва нови елементи, за да е по-пригодна и да се доближава повече до филмчето на Disney.

Версия 2 включва няколко подобрения, въпреки че концепцията остава непроменена – освен изцяло новите графики, защото действието се развива на нови места, включително в мини. Сега всеки от авантюристите има своя способност, която се отключва следзапълване на лентата с парички. В първата игра всички герои се различаваха само по външен вид и по звуците, които издават докато напредват в бягането. Групата зверове, които преследваха героя в първата игра са се оказали бавни да догонят играча, затова сега са заменени от една-единствена по-голяма гад.

Може би най-пристрастяващата игра, която съм играл. Защото започването на нова игра е по-лесно от излизането от играта, а и защото „последна игра“ не се отнася за следващата, независимо колко работа се е насъбрала. А и в следващата игра ще избягам по-надалеч.

Ако някой е пропуснал заглавието, може да си навакса, по-долу са препратките за трите версии.

Temple Run (оригиналната игра)

безплатна

Temple Run

App Store   Google Play

Temple Run: Brave

$0.99 (около 1.45 лв)

Temple Run: Brave

App Store   Google Play

Temple Run 2

безплатна

Temple Run 2 Temple Run 2 Temple Run 2

App Store   Google Play

А сега – плюй на петите и бягай! Приятна игра 🙂

Facebook Graph Search

И така, докато Google все по-уверено се намърдват в социалния свят (и уеб), Facebook влизат в търсенето. С продукт, който Марк Зукърбърг нарече „третият стълб на Facebook“ (заедно с Потока с новини, „какво се случва около мен“ и Времевата линия, „кой съм аз“).

Това е голямата новина от последните дни и това беше поводът за събиране на журналисти, пред които да се покаже по какво работят Facebook. Доста време се обсъждаше какво е тайното нещо, което ще бъде показано на 15 януари. Джош Констайн сподели своите 9 точки (които по-късно бяха преведени от Камелия и представени като нейни, плод на нейния опит 😀 … айде please!), всяка от които, както написах, звучаха логично и по един или друг начин е добре да бъдат включени в платформата – заедно или едно по едно, за да добавят съвременно звучене и по-голяма пълнота и по-добро общуване… все пак Facebook единствени засега предлагат пълна контекстна идентичност чрез своята най-голяма в света и вечноувеличаваща се база от данни от обекти и взаимоотношенията между тях.

Introducing Graph Search

Оказа се, че не е телефон, нито е операционна система и не решава проблема с монетизацията от мобилното потребление. В AllFacebook написах коментар, че ще представят „търсачка“, и се оказах прав. Защото цялата потайност около събитието означаваше нещо голямо, нещо променящо парадигмата, докато останалите неща не изискват специално събитие и могат да бъдат обявени между другото. Защото въпреки всички мнения, че времето е недостатъчно за създаване на търсачка, имах усещането, че ще я оповестят като вече започнала разработка. Както се и оказа – не представиха готов продукт, а началото на процес. Процес на индексиране на 1 трилион връзки, създадени от над 1 милиард потребители (и 240 милиарда качени снимки), който ще сбъдне мечтата на Марк Зукърбърг. Ето пълно видео от събитието.

Що е то Graph Search?

Facebook GraphВсички малки и големи технологични издания изписаха тонове дигитално мастило за това какво представлява Graph Search. Има и доста изписано и на български, за съжаление – преписвано от чужди издания и без реален досег на авторите с продукта (за разлика от чуждите им колеги), често и без замисляне какво реално се случва и какво се променя.

Facebook Graph Search (страница, както и новина) е дългоочаквана и силножелана функционалност за разширено и персонализирано търсене в рамките на социалната мрежа и потребителските взаимоотношения, която позволява създаване на систематизирани списъци с информации, сортирани по интереси и взаимоотношенията между хората. Основният акцент в изграждането засега е поставен върху връзките хора, снимки, места и (засега – част от) интереси.

На теория звучи много обещаващо, но на практика целият шум се оказва излишен, защото нововъведението е в изключително ранна фаза от развитието си, все още е твърде ограничено и е достъпно за изключително малък брой потребители.

Какво прави?


Graph SearchЛипсата на адекватна търсачка, която позволява разширено търсене, е нещото, за което Facebook често бяха подложени на критики, още повече, че те разполагат с данните, и беше необходимо тези данни да бъдат структурирани и показвани по подходящ начин, така че да са използваеми и да добавят някакъв смисъл. Досегашната търсачка, налична в неподвижната заглавка на сайта, позволяваше ограничено търсене на хора (профили) и страници. По имена или ключови думи. Новата услуга позволява по-дълбоко преживяване и реално извличане на полза от потребителския социален граф и откриване на любопитни информации и отговор на много въпроси. Като цяло много силно наподобява „вълните на влияние“ на Армано (от кадъра по-долу):

За разлика от търсенето в уеб (разбирайте – чрез Google, Bing или друга търсачка, която индексира уеб страници), продуктът на Facebook работи по съвсем различен начин и позволява на потребителите да използват социалния си граф по нови и значително по-полезни начини за откриване на информации. Докато уеб търсачките разчитат на търсене по ключови думи, то тук ставаме свидетели на крачка напред и използването на опити за разбиране на цели потребителски въпроси и превръщането им в релевантни отговори. И докато уеб търсачките връщат препратки към търсените информации, то Graph Search връща директни отговори. Например кои ресторанти и кафенета харесват приятелите ми в София, кои са приятелите ми, които харесват Рамщайн, снимките на приятелите ми, докато са били в Париж… комбинациите са безбройни, плюс възможности за допълнително пресортиране, напр. Моите приятели от Пловдив, които харесват Рамщайн… или пък шантавото „госпожици от Етрополе, които живеят в Пловдив, приятелки са на моите приятели, харесват Преслава и работят в Мис Каприз“… (всички тези примери са условни и засега – неработещи. Защо – по-долу.) Джош Констайн е публикувал дъъълъг списък с нещата, които могат да бъдат търсени и въпросите, които могат да бъдат задавани. За въпросите, за които Facebook не могат да предложат адекватен отговор, ще помага Bing, които ще предлагат търсене в уеб, за да могат потребителите все пак да открият каквото търсят. Марк Зукърбърг призна, че „не очакват хората да отварят Facebook, за да търсят в уеб, но в случай че не можем да отговорим на някой въпрос, добре е да го има като възможност.“ В това вероятно Microsoft са видели потенциал за увеличаване на приходите от търсачката в дългосрочен план1, които да намалят колосалните загуби от 2 милиарда щ.д. годишно, които харчат само и само да се конкурират с Google (които пък са напред с 25 млрд. щ.д. от същия бизнес).

web search in Graph Search

На теория новата функционалност би довела до още по-добрата комуникация между потребителите и евентуално – до по-качествено споделяне на информации (или до ужас на потребители – тук и организации – тук). Ще видим с времето дали това ще се случи на практика, но времевата линия и потокът с новини не успяват да се справят адекватно с показване на всичкото съдържание. А иначе зад добрите намерения и думи за продукт, предназначен за потребителите ясно прозира продукт, който е създаден, за да бъде монетизиран и използван от бизнеса (респ. манипулиран по начини, които биха донесли финансова изгода, не удобство на потребителите).

Фактът, че Facebook не са го кръстили с простичкото Search, а са избрали друго име, Graph Search, (наред с изключително бавното му въвеждане), е достатъчно показателен, че това е важен, основен, но и същевременно страничен проект с (вероятно) голям потенциал, който ще отнеме много време (и ресурс), преди да бъде качествено реализиран, завършен продукт (доколкото това е възмжно), който е универсално достъпен и полезен. Не бих се учудил ако скоро станем свидетели и на друга, паралелна, по-адекватна вътрешна търсачка, която да е стъпало между сегашната примитивна функционалност и търсачката на графа.

Ако ви е любопитно, можете да прочетете историята зад кулисите, повече информация за това как работи Graph Search и за процеса на дизайн на страниците с резултати.

Какво не прави?

  • Търсачката не е пригодена и налична за мобилно ползване. Засега, вероятно и за доста дълъг период в бъдеще. Което е странно за фирма, която твърди, че е mobile first и прави опити да е такава и въпреки че повече от половината от потребителите на услугата я достъпват през мобилните си устройства. Ето. Mobile дори не е в ДНК-то на Facebook.
  • Не позволява търсене на различни езици. Засега (а вероятно и още дълго време ще) е само на английски и уеб. Това е сериозно предизвикателство, което ще е любопитно как ще бъде реализирано. Защото освен да се предлага на други езици (което разчита на сериозна локализация, не на аматьорските преводи, на каквито непрекъснато се натъкваме на български), е необходимо да се прави и комбинация и между езиците – например информацията в моя профил е частично попълнена на български, частично – на английски. И за да се извлече реална полза от попълнените в него данни, алгоритмите трябва доста умело да ги съчетаят. Сега си представете, че търсенето се извършва от някой, който не говори български или английски и тези информации трябва да бъдат пригодени за неговия език или такъв, който предпочита… Години ще са необходими, преди цялото това чудо да започне реално да функционира и да има стойност и полза от него. Иначе неща като информации за Sofia и София лесно могат да бъдат оправени да показват едни и същи отговори. Да не говорим, че още толкова ще са нужни преди да започне да се индексира и правилно да се откриват текст, специфични интереси и споделяния… (нещото, което е най-очаквано и искано от потребителите се оказва, че ще бъде налично последно – странно решение от страна на Facebook. Не точно това искаха всички. Всъщност имаме нужда от нещо друго, унифицирано, което заради бизнес интереси е на практика неосъществимо)
  • Не предлага API, нито интеграция с Open graph, следователно данните не могат да бъдат извличани и използвани за различни цели. Вероятно дори в някакъв етап да има достъпно API или интеграция с Open graph, те ще са лимитирани – Facebook едва ли биха искали и следователно едва ли биха допуснали изтичането на толкова структурирани данни за потребителите, от които извличат приходите си. Дори и сега не предлагат достъп на данните от графа на Bing, въпреки че са техен партньор в начинанието. Което е показателно.
  • Няма удобен начин за съхраняване на предишни търсения и сортирания, но те се записват в Дневника на активността (или както там е преведен на български activity log) и могат да бъдат преглеждани оттам. Стига потребителят да няма голяма активност.
  • Не e уеб търсачка, а подобрена търсачка за Facebook, чрез която се търсят и сортират информации до които търсещият така или иначе има достъп (в зависимост от настройките за поверителност). Вероятно Facebook се надяват с времето много потребители да започнат да я използват за неща, които иначе търсят в уеб. В някаква степен ще се случи, но не и да е пагубно за уеб търсачките.
  • Не е начин за заобикаляне на настройките за поверителност на споделянията. Каквото е било недостъпно преди, остава такова.
  • Не използва различни социални сигнали, а само Like и отчасти – отбелязването по места и тагването на снимки. Това в един момент може да изиграе лоша шега или да се превърне в арена на войни, опити за манипулации и неточности. Още и още, и още, и още по темата за социалните сигнали.
  • Не е убиец. Нито на Google, нито Yelp, Foursquare или на когото и да било.
  • Не добавя реална полза освен просто забавление. Потърсих за ресторанти в Париж. Върна ми безкраен списък с Facebook страниците на ресторанти в града, сортирани по някакъв неясен за мен критерий. Някаква основна информация като адреси, телефони, карта, както и снимки от ресторанта. На пияни хора, които са си купонясвали. Ако бях потърсил за ресторантите в Google, щях да получа значително повече контекст и полезна информация и експертни препоръки. Ако бях потърсил в Yelp, щях да получа списък, подреден по потребителския ранг. Да не говорим за списъците, които бих получил в по-специализирани приложения и услуги… Foursquare, FoodSpotting… Много работа има да бъде свършена, преди да се достигне някакво качество.

Какво променя?

Първото нещо, което прави впечатление, е направената промяна в разположението на елементи в неподвижната, синя заглавка на страницата. Надписът-лого Facebook е заменен с f-лого, следвано от голямата търсачка. Иконите, които показват за нови известия – за приятелства, за лични съобщения или коментари, са изнесени в дясно, преди потребителските настройки. На пръв поглед промяната изглежда странно, но по всяка вероятност това ще бъде коригирано с времето, сега просто се акцентира върху третия стълб, затова му е отредено толкова централно място.

Не разбрах защо всички видяха в създаването на търсачката опит на Facebook да отхапе от баницата на Google или други налични услуги и приложения (напр. тук, тук, тук, тук, тук и тук). Всички фирми от примерите оперират на съвсем различни нива, услугите им работят по различни начини, а и резултатите, които показват, или услугата, копто предлагат, също са много различни. Единственото общо е, че могат да бъдат монетизирани, но предлагането на реклама в едната услуга не обезмисля рекламата в другата. Google дори няма да почувстват разлика. Защото ако има някаква конкуренция в случая, тя е с Google Plus Your World, не с цялата търсачка2. TechCrunch предрекоха заплаха за Foursquare и Yelp. Graph Search е заплаха единствено за Facebook, защото опитите за прекалено агресивното му монетизиране ще доведат до негативни потребителски преживявания и замърсяване на графа и извличане на реална стойност. И преди сме виждали прогнози как Facebook ще издуха една или друга услуга, както и провала на Facebook в областта (спомнете си Deals, Checkin и пр.). Понякога само социалният граф не е достатъчна предпоставка за успех на едно или друго начинание. „На вкус и цвет товарищей нет“, гласи една руска поговорка. В много случаи търсачката е неефективна, ето няколко примера на прима виста:

  • Когато имаш нужда от болница се обаждаш на 112 или отиваш в най-близката, не ровиш във Facebook коя болница точно харесват най-много приятелите ти.
  • Моята зъболекарка, при която ходя и която е изключително търпелива, любезна, внимателна, прецизна и перфекционистка към качеството на лечението и която с ръка на сърце бих препоръчал, стига да имаше страница във Facebook, може да се окаже недотам добър избор за някого, защото по мнение на други взима по-скъпо от други зъболекари. Същото важи и за фризьорката, при която ходя.
  • Не ям всичко и това че моите приятели ми препоръчват един или друг ресторант не е предпоставка да го посетя. Може атмосферата да не е по вкуса ми, може кухнята да е прекалено блудкава за небцето ми, привикнало към многото подправки…

В тези, а и много други случаи самостоятелните приложения и услуги са значително по-подходящи, защото са фокусирани в предлагането (най-често) на една услуга, специализирали са се в нея, извличат данни от различни места и комбинират сигналите по начини, по които наистина да ми дадат по-добра препоръка. Такава, която бих одобрил.

Отделно че едва ли някой би се доверил на прител, който не му е точно приятел, а други не биха се доверили и на приятелите си. Което повдига сериозни въпроси за използването и ползите от търсачката. За пълното приемане на отговорите и доверяване на приятелските препоръки, ще е нужно реално познаване на вкуса на всеки потребител, повече контекст. Например това, че някой е чел Братя Карамазови (или просто е натиснал „Харесва ми“ на страницата) не е гаранция, че този човек харесва руска литература. Или че има интерес за разговори и споделяния в областта.

Социалният граф, както и разширената му версия, не говорят много като понятия на средностатистическия потребител. Те са абстрактни, математически понятия, които много потребители не разбират и дори не осъзнават съществуването им, необходимостта и ползите им. С Graph Search Facebook показват на потребителите ползите от него и информациите, които той крие. Търсачката значително намалява шума (или пък го увеличава?), който другите потребители генерират (и който е сериозен проблем и предизвикателство пред Facebook). За брандовете (които искат да знаят кои са хората със специфични интереси или взаимоотношения) търсачката е много обещаващ инструмент с необозрим набор от възможности за извличане на ползи от консистентната информация. Включително и чрез реклама.

Наличието на такъв инструмент, вплетен във фундамента на социалната мрежа редом до потока с новини и времевата линия, се очаква да промени начина, по който потребителите прекарват времето си в мрежата и информациите, които споделят. Освен ако и те, както Нейт Елиът от Форестър, не го намират за важен, но скучен.

Бъдещето?

open graphКогато бъде предложен мобилен достъп, API и възможност брандовете да извършват таргетирано извличане на знания от данни (на английски му се казва data mining, да не се чудите) на публичнодостъпни информации, Facebook Graph Search вероятно ще е привлекателен и адекватен начин за Facebook да монетизира активите си, което ще позволи на потребителите да извличат повече стойност от платформата (и следователно – да я посещават по-често, за по-дълго, създавайки връзки с други потребители и съдържания и повече споделяния). Това ще се хареса и на брандовете, които ще имат безброй възможности за персонализирана, релевантна реклама (дори в реално време).

Ще е любопитно да се види как ще се справят с вплитането на повече (включително и нов, все още несъществуващи) социални сигнали, които да увеличат предлаганата стойност. Би било интересно да се види как ще бъде преодолян проблемът с доверието към защитата на личните данни и информации от търсачката, че да се избегне т.нар. моделиране на профили и данните в тях.

Създаването на по-пълен индекс на обекти би спомогнал за подобряването на съществуващите компоненти на средата, както и създаването на нови, таргетирани продукти. Които евентуалн обиха били някаква заплаха за вече съществуващи такива. Ход, който си струва да бъде следен, защото несъмнено ще се случи.

Няколко прогнози

  • Заради бавното разпространение сред потребителите и заради целия шум, който се вдигна около обявяването, е възможно да станем свидетели на дивотии от рода на „кой ми гледа профила“, но с друго име, нещо от сорта на „Как да си активирате Graph Search. Ето доказателство, че работи“.
  • Опасявам се, че заради показваните информации от профилите ще сме свидетели на още по-сериозни кампании „кой ми гледа профила“, породени от болното любопитство и желание за известност заради самата известност. И за пореден път – няма начин да се разбере, няма и да има.
  • Заради влиянието, което оказват харесванията на страници в резултатите от търсенето, ще бъдем потърпевши на жалките опити на пишман маркетолози да привличат повече харесвания. Това най-много да доведе до масово нехаресване на страници.
  • Заради неразбиране и заради опит за запазване на личното пространство (което е запазено от услугата) ще видим вълна от „цъкни тук и тук, защото аз споделям само лични неща, а като ти имаш чавка, го виждат и твоите приятели.“ Спомняте си този статус, който циркулираше известно време… Очаквам да се завърти променена негова версия.
  • За да се справят с многоезичността, с локализирането, Facebook ще придобиват малки местни фирми, които специализират в областта. вероятно не за всеки език, но за езикови семейства.

Няколко думи за финал

Facebook Graph Search е дългосрочен проект в развитие и още е в изключително ранен етап на съществуването си. Той скоро няма да напусне реално пределите на САЩ и англоговорящите държави. Защото може да се окаже, че проектът е твърде мащабен и ресурсоемък и поддръжката му е твърде скъпа за фирмата. И тя да го спре. Това последното е малко вероятно, но е възможен изход. Някои даже започнаха да споделят съвети за оптимизиране на страници и сайтове, така че да се показват по-добре в резултатите. Някои български жаби също вдигнаха крака да ги подковават. Цялата тази работа прилича на оплакването на Нероден Петко. И буди смях. Да оптимизираш за нещо, което не съществува, не е налично за езика (на страницата ти), до което нямаш досег и което не подозираш как и защо работи няма как да бъде погледнато сериозно и с респект. Едно е сигурно – няма нищо устойчиво при Facebook – винаги се експериментира с всичко и непрекъснато се правят промени. Така ще е и при Graph Search. Нещата, които сега работят, утре ще спрат, после ще започнат да са вредни, после отново може да се покажат на мода. Така работи Facebook.

Затова – носете си новите дрехи, общувайте и споделяйте с приятелите си или със света, в зависимост от предпочитанията ви, дръжте си информациите в профилите и страниците актуални (не защото е важно за алгоритмите, а защото е полезно за приятели и фенове да имат акуратна информация за вас), а когато нещо вземе да се случва реално, със сигурност ще се разбере. Това е единственото правилно нещо засега. Защото засилената ангажираност с фенове, последователи и приятели няма как да е грешна практика в социална среда. Давайте им повод да продължават да ви харесват, подкрепят, да общуват с вас и да споделят с вас. Това евентуално би донесло дивидент в бъдеще.

Темата е мащабна, позволява разглеждане от много и различни ъгли, затова със сигурност в най-скоро време ще споделя още неща, наблюдения и размисли.


Търси се… директори на театри

Министерство на културата е публикувало обяви за директор на четири театъра – Пловдивския, Пазарджишкия , театъра в Кърджали и Благоевград. (имам опасения, че след време публикуваното съдържание зад препратките ще изчезне в небитието, защото от министерството не подозират какво е интернет, как работи и как може да служи за запазване на информации. То министерството и за офлайн запазване на паметници не се грижи, та за Интернет, но това е друга и дълга тема…) Ето и новината във „вестник“ (!?) Марица.

Та четири театъра търсят своите (нови?) директори. Обявяването на конкурс за театъра в Пазарджик за мен е страхотна новина, защото това означава, че театърът ще продължи да съществува самостоятелно, а няма да бъде слят, както се говореше, с Пловдивския, давайки на директора на пловдивския театър почти имераторско влияние и контрол на театралните сцени в областта – нещо, което настоящият директор на пловдивския театър не демонстрира като умение и възможност за справяне.

Преди време чух едно определение за настоящия директор на Пловдивския театър – Кръстю Кръстев. То беше „мижитур“. Имам право да запазя източника си в тайна, но определението мога да споделя. Защо се стигна до него – защото г-н Кръстев беше директор на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“, а след сливането му с Пловдивския, той наследи овакантелия в Пловдив пост (след Емил Бонев) – което сега все повече ми изглежда като задкулисна машинация и нагласен ход, отколкото адекватно решение. И вместо да видим адекватно възползване от създалата се ситуация и управление на двата обекта, станахме свидетели на запускането на смолянската сцена и съсредоточаването на всички усилия в Пловдив, създавайки посредствен репертоар, който чат-пат да пътува до Смолян. Това не е управление, а самотек. Нещо, на което трябва да се сложи край и да бъде избран директор, който да знае какво прави. При това да е виждал динамичния процес по създаване на репертоар, а да не се изненадва и учудва от непрекъснатата необходимост от създаване на нова (ако може – и качествена!) продукция. Родопският театър (заради липса на бюджет или друго), реализираше малко нови заглавия. Репертоарът беше слаб и непривлекателен за зрители. Пловдивският театър, от друга страна, беше влязъл вече в ускорен и непрекъснат цикъл за реализиране на нови заглавия и имаше в репертоара си немалко добри заглавия. Нещо, което след сливането рязко секна. Сега е моментът да се подбере подходящият човек, който от една страна адекватно да управлява пловдивските сцени паралелно с родопската, да се грижи за създаването на качествена продукция и увеличаването на зрителския интерес и бройка.

Носи се слух, че мястото в Пловдив е предвидено за Иван Добчев. Искрено се надявам това да не се случи и да бъдем свидетели на прозрачен конкурс, вместо на проформа, в която не се назначават наши и ваши хора, а кадърни хора с нов поглед върху театралната ситуация. А и не съм убеден, че Пловдив има нужда от своето „Сфумато“.

Искрено се надявам в Кърджали също да настъпят кадрови промени. Тамошният театър също има нужда от сериозно кадрово реформиране, защото оставам с убеждението, че някои се чувстват и разполагат с постовете си като получени доживотно – това убива всичката креативност и желание за нови неща. Да, вероятно ситуацията с набиране на публика в малък град е сложна, но не е невъзможна за справяне.

За Благоевград почти нямам наблюдение, но и там май не подозират, че комунизмът отдавна е минало. И има нужда от подмяна на чаркове.

Искрено се надявам да бъдат избрани най-качествените и креативни хора за позициите, които наистина да спомогнат за развитието на театралната култура в съответните градове, а не просто разпределение на наши и ваши и поставени лица, които да изпълняват някакви поръчки и чужди интереси.