Categories
Уеб стратегия

И защо ми злоупотребявате с електронната поща?!

social login

Така се случи, че се наложи да оставя коментар в блог, който използва платформа за коментари, която не ползвам и в която нямам регистрация. Тъй като блоговете, в които коментирам най-често ползват Disqus, не съм обмислял възможността и необходимостта да се регистрирам и поддържам сметки в другите платформи. Затова подходих практично – реших да коментирам чрез сметката ми от Twitter – бързо и безболезнено да оставя коментара си, след което да забравя.

Изненадата беше, че след като се идентифицирах с Twitter, системата поиска адреса ми за е-поща. Защо?! „За да можем да те държим в течение за последващата дискусия“, казаха ми. Звучи логично, дори полезно, но само на пръв поглед.

Аз виждам няколко недобре обмислени и реализирани неща:

Защо преди регистрацията не са посочени плюсовете и минусите при регистрацията със социална идентичност (Facebook, Twitter, LinkedIn, Google, OpenID, etc…) пред класическата нативна функционалност, както и разликите между тях? Защо след като все пак съм избрал социалната регистрация, трябва да задължителното да въведа е-поща (и по този начин социалната ми регистрация да стане стандартна), иначе да не мога да коментирам?

Може да има причина да съм избрал социална регистрация – освен бързината, може да не искам да разкривам е-пощата си. Защо разработчиците настояват да получат възможност да я спамят с нещата си? След като съм избрал регистрация с Twitter, значи Twitter е моят избор за комуникация с мен, не е-поща. Защо не ми пращат известията си като туитове? Или като известия или лични съобщения, ако съм избрал Facebook…? Защо не ми се предлага възможност да избера и управлявам как да бъда информиран и дали въобще да бъда?

Не можете да получите достъп до пощата ми? Ами напишете ми го, не е сложно: „заради ограничената информация за потребителя, която Twitter споделя с нас, имаме нужда от адреса за е-поща, за да можем да изпращаме известия за дискусиите, в които участвате. Ако не ни предоставите такава, няма да можем да ви информираме за следваща активност. Въпреки това, можете да изберете да получавате известията като туитове.“

Все по-устремено навлизаме в Post-Social ерата, в която всички системи, приложения, алгоритми, услуги и пр. стават все по-интелигентни и предлагат все по-голяма стойност за потребителите, вместо да му губят времето. И услугите, които не са проектирани да работят така, нямат шанс за оцеляване.

Електронната поща е услуга, разработена преди много много време. Тя не е еволюирала оттогава и днес, заради непрекъснатия опит на всички да се докопат до нея, прави използването ѝ трудно, времеемко.

Това не е оправдание, доказателство може да е всяка една дигитална следа. А още по-малко оправдание е „защото така правят всички“ – така правят, защото са посредствени да помислят повече върху начина, по който да се подобри както потребителското преживяване, така и функционирането на услугата.

Мейлът си е мой, лично мой, само мой, не ваш, че да решавате какво да получавам в него. И ако това е начинът ви да ме накарате да ви ползвам услугата – губите, предпочитам да използвам мейла си.

Categories
Жлъчта на Gregg-а

Мисия социален упадък

Ако в последно време сте минавали през Главната на Пловдив, вероятно сте забелязали между Военния клуб, Градската градина и Централна поща подредените фотографии от конкурса „Мисия моят град“, организиран вероятно (или поне само подкрепен от) Община Пловдив. Участниците са младежи и девойки и те са били насърчени да снимат града.

Подредените фотографии са там от 12 август и ще стоят до 7 септември.

Проблемите са няколко, ето някои от тях:

  • Първото нещо, което ми хрумна, когато разгледах фотосите, беше „социален упадък“. Това видях аз показано. Нищо общо с темата на конкурса. НИЩО! Или организаторите не са били пределно ясни, или участниците не са разбрали посланието (и в двата случая вината е на организатора, че не знае как се провежда конкурс);
  • Не успях, с 1-2 изключения, да позная Пловдив. Ако целта е била „мисия който и да е град“, тогава е ОК, но при положение че под/над всяка снимка пише „Пловдив – европейска столица на културата 2019“…
  • Младите виждат и насърчават социалния упадък – това са снимали, така очевидно им харесва и искат това да не се променя – на повечето от снимките се виждат графити, зле или недотам добре поддържани сгради/части от такива/места…
  • Организаторите (и Общината!) толерират това и гордо са го изложили на показ на всички. Или за назидание?
  • Победителят, 16-годишният Паскал от ФЕГ (започвам да се срамувам, че съм завършил, че и преподавал там!), изглежда горд с постижението си и рисуването на графити върху влакова композиция – тази снимка е победител в конкурса! Рисуването на графити, социалния упадък и неговото увеличаване, изглежда се толерира и насърчава от Община Пловдив и организатора на конкурса (че дори и спонсорите). В противен случай Паскал нямаше да е победител, а наказан за деянието.

Ето видео, на което се виждат снимките-финалисти, както и гордият Паскал.

Ако това наистина е „мисия моят град“, значи моят град „Пловдив“ НЕ ЗАСЛУЖАВА да бъде Европейска столица на културата 2019.

А аз се боря с някакви счупени прозорци и разни други неуредици из града. И не го правя, защото ми е особено голям кеф, а защото искам градът поне да мяса на нещо, не да бъде кочина, в какъвто умишлено се превръща. Защото ако това продължи, няма да се учудя ако скоро станем свидетели на конкурса „Мисия пребий пенсионера“ или подобни.

А това би било тъжно, много тъжно.