Чух как звучи безкрайността. С Мтел

подарък от Мтел

Здравейте, Димитър,

Кутията, която току що отворихте, крие частица от нас. 🙂

Тя тръгна от централния ни офис и пристигна до вас, за да разкрие новата идентичност на Мтел. Вие сте един от първите хора, които ще я видят и чуят.

Това са първите редове на писмото, което получих от Мтел (моментът, запечатан в Path). Всичко тръгна оттук и продължи като комуникация по е-поща. Сега знам как звучи безкрайността (а тя звучи интересно!) и това, което чух, ми допадна. С визуалната идентичност все още свиквам, някак новото лого ми изглежда странно и нетипично за мобилен оператор.

Освен звуковата идентичност, на плейъра, който беше в кутията, има и файлове с повече информация за новата идентичност – любопитни за четене информации и детайли.

И шоколад! Шоколадът винаги е отличен подарък, а на този специално остатъчният вкус беше копнеж. Жестоко!

Благодаря!

P.S. Новият слоган „Повече за теб“, пречупен през моята призма :-).

Update: Мтел имат специален QR код, чрез който и вие можете да чуете безкрайността.

Крал Лир

Крал Лир

Знам. Гледах. Пиесата. Още помня. Чакам.

Хубаво, но вероятно малко истерично. За Лир е разбираемо и донякъде – оправдано, но за другите – не знам.

Аплауз за Стефан Попов (Глостър) и Ивана Папазова (шута).

И за страхотните костюми (Ирина Кружилина). И за сценографията (на Огняна Серафимова), която в един момент се оказа стълба на Пенроуз. И за отекващата музика на Петър Дундаков.

Толкоз.

Facebook като браузър

Забележка: Преди време имаше слух, че Facebook разработват свой браузър (Трябва ли им на Facebook браузър?). После се появиха слухове, че Facebook ще купува Opera. Нито един от тези слухове не беше потвърден, нито се стигна до обявяване на решение. Тази публикация разглежда аспект от действията на компанията, които ѝ придават активност, подобна на тези на браузър.


Facebook

Facebook е интересна за следене компания, защото при разрастването си, е налага да се адаптира към условията и изискването на все по-широк кръг и голям брой потребители и непрекъснато променяща се среда. Така често ставаме свидетели на въвеждането и съжителството на противоречащи си, а дори и взаимноизключващи се философии и концепции. Преди време писах, че умелото боравене със събраните лични данни позволиха разрастването на Facebook до такава степен.

Основна философия на Facebook е поставянето на защитата на потребителските [лични] данни на първо място. Част от това е и защитаването на информации, които се създават докато се разглежда сайта. Те никога не се показват на другите потребители. Ето затова НИКОГА няма да видите нещо подобно на „Драганчо посети профила ви 1024 пъти“. Именно такива дребни неща и скриването на такива информации позволиха на Facebook да се разрасне толкова много.

Потокът с новите споделяния във Facebook (newsfeed) е съвсем отделна история. Той, както и Ticker (каренцето в дясната колона, което действа като клюкарка и показва кой какво прави), са буквално затлачени от действия и глаголи – нещата, които потребителите – приятелите ни – извършват. Те слушат, гледат, четат, купуват, харесват… и много хора не осъзнават и не подозират, че тези информации се показват и споделят автоматично с приятелите им (или публично, зависи от настройките).

Мнозина се изумяват, когато започнат да получават коментари или харесвания на някоя такава активност, например за „5 начина да я докараш до оргазъм“. И настава паника – как да се разкара това и да не се случва повече. Дори и да е отворено в пристъп на неконтролирано любопитство, останалите няма как да знаят това, защото информацията е споделена в потока. Да, това (наречено frictionless sharing) може да бъде изключено, но по подразбиране е включено, а всички разработчици знаят, че „по подразбиране“ е цар. Потребителите не обичат да ръчкат по настройки и оставят нещата както са.

Несподелянето на някои информации от потребителското поведение и действия е съвсем в контарст с автоматичното споделяне на извършени действия. Двете философии са коренно различни и противоположни. Facebook е мястото (а и дълго време беше) за извършване на изрични действия. Качване на снимки, публикуване на коментари, споделяне на съдържания… все действия, които изискват потребителската намеса, за да се случат. Дори и добавянето на бутона за харесване (първо в платформата, а по-късно и във външни сайтове) е пример за такова експлицитно действие. Натискате бутона и казвате на света, че харесвате нещо. Толкова просто!

Обратната страна на това действие, споделянето като автоматизиран (и скрит) акт е от една страна също интересно, но и сложно за управление явление. Представете си, например, всяка страница, която посетите, да се публикува във Facebook. Автоматично. И не е трудно да се предвиди каква ще е реакцията, когато все повече и повече такива споделяния станат реалност. Това, което се случва сега, е само първата стъпка. Нещата само ще стават по-зле. А ако Facebook се опитва да бъде браузър за външни съдържания, за откриване на нови и интересни неща, то трябва да започне да изгражда политика да действа като такъв. Google Chrome не публикува какво порно гледате в Google Plus, нали?

Facebook може да се разраства и без това.

Instagram е отличен пример (освен че вече официално е собственост на Facebook) – изключително лесно е с него да се публикува в Тwitter и Facebook. И мнозина се възползват, дори използват Instagram, защото е по-бързо да се направи снимка и тя да бъде споделена във Facebook, отколкото през приложението на Facebook. Но Instagram не срещат затруднения в разрастването и без експлицитното споделяне във външни социални канали.

Ако продуктът/услугата е достатъчно добра и яка, не се налага тя да бъде рекламирана и промотирана по такива начини – потребителите сами поемат щафетата и разпространяват добрата идея. Да, по-бавно, но пък новите потребители се задържат повече и имат по-голямо доверие към нея.

Защо автоматичните споделяния са лошанедобра идея?

Всички сме суетни и обръщаме внимание как изглеждаме в очите на околните – близки и далечни приятели, роднини и познати – важно е за нас. Независимо дали го признаваме публично или не. Отделяме доста време в обмисляне и филтриране какво да бъде споделено и как да бъде казано, какво да бъде направено, с кого, кога и къде… при това не само онлайн. Автоматичното споделяне във Facebook изцяло променя нормалния поток и начин на поведение.

Имплицитните действия изискват съвсем различно поведение. Всеки път, когато бъде направено нещо, необходимо да се замисляме „искам ли това да се показва във Facebook“? Необходимо е и замисляне кой ще го види (и как би реагирал). Въпреки че Facebook не е каталог на всички познанства, нито пък инструмент за откриване на нови приятелства, мрежата от приятели се разширява непрекъснато, като в нея попадат все по-различни категории хора – децата от забавачката, съучениците от училище, колегите от университета, колеги от службата, далечни братовчеди и техните деца(!), лели и шуринайки, дори майки и бащи и разни хора, които са се намесили в живота ни – фризьорката, бакалина от магазина на ъгъла, комшиите… дори непознати, с които имаме общи приятели. Отделно че често забравяе на кои приложения и сайтове сме дали права за достъп до профила и възможност да публикуват в него… за да открием месеци по-късно, че те са се възползвали и са публикували нещо автоматично.

Решението?

Ако за Facebook е важно да имат имплицитни действия, би следвало да има период на адаптация на потребителите към тях, вместо директно да бъдат интегрирани за използване – например време, в което всичката информация да се складира, но да се публикува експлицитно от потребителя. Например временно публикуваните информации да са видими само за потребителя, за да може да ги прегледа и отстрани нещата, които не би желал да сподели с приятели или света, че е извършил, а след изтичане на времето, в зависимост от настройките, да бъдат споделяни. Това е частично решение на проблема, само за по-опитните потребители. Защото голяма част все още не подозират за автоматичното споделяне и как то променя навиците не само за използване на Facebook, но и останалия уеб. Най-добрият за потребителите ход е съдържанията, които не са били споделени, да бъдат изтривани, но предвид, че това не е приемливо за Facebook, които искат да притежават тази информация, едва ли ще се случи, ако бъде реализирано. Другият вариант е тези събрани информации да се складират, но да остават достъпни само за потребителя.

Потребителското недоволство от автоматичното споделяне набира сила, което принуди Facebook частично и временно да се откаже от него, обръщайки гръб на създадените приложения за социално четене на новини (на английски). Да, това няма да се хареса на собствениците на сайтове, както и на Facebook, но обръщането на по-сериозно внимание върху потребителското преживяване е важно, за да могат да продължат потребителите да използват средата (и да бъдат облъчвани с реклама).

Донякъде добро решение е създаването на нова социална приставка, която собствениците на сайтове могат да вграждат, за да показват на потребителите си какво съдържание от сайта и с кого ще бъде споделено във Facebook (повече за това – в TechCrunch). Донякъде, защото потребителите разчитат на благоволението на собствениците на сайтове да интегрират приставката, при това на видимо и удобно място. Мястото на такова приложение е и във Facebook – в момента следенето на дадените права на различни приложения не е най-удобното и лесно за намиране и контрол.

Защото вече не става въпрос за това, че всеки един от нас сам е избрал доброволно да споделя части от живота си с вече публична компания и да й разкрива съкровените си тайни – не, това вече е минало, сега разкриваме с тази компания и контекста на [дигиталното] съществуването ни.

Да, границите на т.нар. privacy се стопяват, но колкото и да са размити вече, все още ги има, и много потребители не са готови да ги жертват изцяло, в полза на (евентуално) по-добра услуга. Или поне не по начина, по който Facebook настоява това да се случи.

Какво говорят за вашия сайт в Google+

Независимо дали използвате Google+ или не, за много хора (вече) е предпочитаното място за споделяне на информации и общуване. Те говорят за вас, за вашия сайт, бизнес…

Ако на сайта си имате интегриран Google Analytics (има ли причина да нямате?!), вече има начин да получавате известия, когато някой коментира или сподели сайта ви.

1. Избирате „Traffic Sources“ (или „Източници на трафик“, ако сте с български интерфейс) за сайта си
2. Оттам отваряте „Social“ (Социални мрежи)
3. Избирате „Sources“ (Източници)
4. Обръщате внимание на централната част и избирате етикета „Activity Stream“ (Поток на активността). Намира се до избраната по подразбиране „Social Referral“ (Социална препратка)

Така се изважда списък с всички, които са публикували или коментирали конкретния уебсайт в Google+. Сега остава да се създаде известяването по е-поща (ако предпочитате, иначе можете да си следите какво се случва и оттук):

1. Най-горе на страницата (в основната част) се избира „Email“.
2. Избирате в какъв формат бихте желали да получавате данните, вероятно най-удачно е във формат за Excel или PDF
3. Избирате колко често желаете да получавате известията (вероятно веднъж на ден е най-добрата възможност, въпреки че „Незабавно“ би било по-удачно, но не се предлага).
4. Добавяте адреса на получателя.
5. Добавяте някакъв текст, който ще се показва всеки път, когато се получава известието, напр. „Справка за социалната активност на МОЯ САЙТ в Google+“.

Щраквате „Send“ и сте готови – вече ще знаете кой кога е споделил препратка към сайта ви в Google+.

Конкурс за дизайн на сайта на Младежки театър

Младежки театър „Николай Бинев“ имат нужда от сайт на театъра и за целта подхождат по най-разумния начин – не се ангажират с първата срещната оферта, а обявяват конкурс, за да могат да подберат най-добрия възможен облик на сайта си, който едновременно да е актуален към уеб действителността и същевременно да резонира с мисията на театъра.

Изискване е кандидатите да се съобразят със спецификата на културната институция и аудиторията на театъра и водещите тенденции в областта на уеб дизайна и програмирането за уеб.

Сайтът трябва да съдържа информация в няколко области:

  • месечна програма – за голяма и камерна сцена
  • репертоар – за деца, за възрастни
  • новини
  • информация за театъра: трупата, администрация и технически състав, история, сцени (технически параметри – грунд рис, снимки, информация за сцените, предназначено за гостуващи трупи, и желаещи да наемат помещенията)
  • контакти
  • информация за билети
  • партньори на театъра

Необходимо изискване е и обмисляне на бързото, лесно и функционално администриране на сайта. Желателно (но не задължително условие) е представяне и на идея за визията и на административния панел на сайта.

Предложенията за облик на Начална страница + облик на страница за заглавие от репертоара (в удобен за бързо разглеждане формат – jpeg, png, pdf) на е-поща pr@mlt.bg до 25 септември. Най-добрите и избрани проекти и прототипи ще бъдат поканени за представяне на проектите и обсъждане на 1 и 2 октомври пред комисия от театъра и авторитетното жури на конкурса БГсайт.

Въпроси и записвания на email: pr@mlt.bg и office@mlt.bg и телефони: 02/9394053, 02/9394011. Аз също имам някаква „повече информация“, затова вероятно можете да питате и мен.

Театърът гарантира, че отпадналите предложения идеи или части от тях няма да бъдат използвани за каквито и да било цели извън рамките на конкурса и няма да бъдат реализирани в спечелилия конкурса дизайн.

Спечелилият конкурса дизайн и проект, освен право за реализация, ще получи и финансов стимул. Включете се, проектът е голям и си струва да е част от портфолиото ви.