LeaveOn

Преди няколко дни Владислав Виолинов (защо още/вече нямаш личен сайт или блог?!) написа един виц, който ще си позволя да цитирам тук:

Двама българи в Хеопсовата пирамида. Вървят вече няколко часа. Преминават през какви ли не препятствия. По едно време единият започва да мърмори:
— Гоше, айде вече да се връщаме, а?
— Не, не още малко…
Продължили те още по-навътре. Първият пак:
— Аре, ве… Айде да се връщаме!
— Ох, добре… – казал другия. – пиши тука на стената „Кур“ и да се махаме.

Защо го споделям? Защото вече има приложение и за това! Мобилно приложение, което позволява оставянето на следа къде сте били. Дълбаенето върху пейката на сърце и вътре Стамат+Минка=ВОЛ (или, в някои случаи, ВНЛ) е толкова pre-digital… колкото и писането на КУР или ЛЕВСКИ/ЦСКА/БОТЕВ/ЛОКО на стената.

Сериозно, приложението е LeaveOn и е налично в Google Play и iTunes (както и ограничена функционалност в уеб за онези, които искат да видят оставените следи). Приложението е разработка на италианска фирма от Верона и целта е да се предостави на съвременните пътешественици възможност да кажат „И аз бях тук“, при това без да се налага да го дълбаят в дърво, на пейка или да драскат по нечия стена, а под формата на чисто и прегледно съобщение и снимка, отразяваща момента. И докато горните са подвластни на времето, то този отпечатък ще трае завинаги… или поне докато услугата функционира.

Отпечатъците, наричани в услугата „балони“, са публични и достъпни за всички – защо бихте искали да драскате по стената, ако не да го видят и другите!? Въпреки това има възможност и за непублично споделяне. Няма как да остане незабелязана тоталната несоциалност на споделянията – няма харесвания, коментари, споделяния, отбелязвания… нищо.

Демек не може да се взаимодейства (дописва, задрасква и пр.) с надписитебалоните на останалите.
дърти чанти

В LeaveOn има добавена функционалност за следване на приятели, но това е симетрично – и двете страни трябва да изразят съгласие за това. Приятелите могат да виждат оставените балони без да са на мястото, на което е оставен и това придава смисъл на функционалността. Балоните се подреждат в обратнохронологичен ред, но могат да бъдат претърсвани по потребител, ключови думи или дата.

По-горе споделих, че споделянията са публични, но има и изключения – потребителите могат да оставят съобщения за приятелите си, като получателят само получава известие за това, но трябва да отиде на мястото, за да прочете съобщението.

На приложението по-скоро трябва да се гледа като на игра, отколкото сериозно – целта му не е да оставят балони на всяко едно посетено място (като във Foursquare, например), а по-скоро за отбелязване на специални моменти на специални места.

Въпросът е колко такива моменти преживяваме, че да имаме нужда от приложение за това!? Отделен е въпросът с монетизирането – очевидно е, че такова приложение няма да привлече особен потребителски интерес, че да може да генерира сносни приходи. Засега от фирмата имат някакви идеи, като те категорично не са свързани с показването на реклами.

Не мисля, че ще оцелее твърде дълго (твърде много приложения за отбелязване на места има, че да има нужда от още едно), затова можете да му дадете шанс и да го разгледате сега, докато още е възможно.

Ако още не сте убедени, ето едно видео:

А ето го и самото приложение:
App Store   Google Play

Заразяване / Contagion

ЗаразяванеВероятността да сте пропуснали „Заразяване“, когато е бил въртян по кината, е огромна. Не е от филмите, които привличат зрителския интерес, въпреки всички големи имена, които участват в него.

Гуинет Полтроу, Мат Деймън, Лорънс Фишборн, Джъд Лоу, Марион Котийар, Кейт Уинслет, Анна Джейкъби-Херон… Е, Лорънс Фишборн през цялото време ми се струваше, че не знае в кой филм участва, та си го караше все едно е някакво продължение на CSI, но това не беше непременно лошо.

Подзаглавието „Страхът ни обзема най-бързо“ е превод на английското „Nothing spreads like fear“. Всъщност това беше нещото, което в комбинация със заглавието, ме привлече към филма. Напомни ми за филма „Зараза(с Дъстин Хофман, Рене Русо, Морган Фрийман, Кевин Спейси и Куба Гудинг Младши) и очаквах нещо такова като сюжет – умишлено не прочетох за какво иде реч, нито пък (доколкото си спомням) гледах трейлъра. Добавих го в списъка си с филми за гледане и зачака момента. До вчера, когато му дойде времето.

Малко е странно да видиш как машината на Холивуд е задвижена в полза на PR кампания и пропаганда. Странно е да гледаш филм, който е по-скоро документален или научно-популярен, отколкото сценарна измислица. Странно е точно Холивуд да произвежда такива филми, но този определено не е изключение – в списъка ми се мъдри и друг подобен, който се очаква да хвърли яснота и светлина върху преследването на Осама бин Ладен след 11 септември… Нелепо е, особено в година и време на избори.

„Заразяване“ проследява какво и как се случва, когато плъзне нова зараза. Умират хора, тук – доста. Когато бройката започне да нараства значително, общественото недоволство и размирици се увеличават, настава хаос. Машината е тромава и неефективна, а и проучването отнема време, което значително се увеличава, за да се произведе и разпространи ваксина… Филм за опитите ако не да се изопачава и прикрива истината, то поне тя да не се разпространява. За желанието на будните граждани да я търсят и използват понякога не точно в полза на останалите…

„Блогването не е писане. Това са графити с пунктуация.“

Това е реплика, отправена към героя на Джъд Лоу, който се представя за „независим журналист“ и е в непрекъснато търсене на истината около вируса. Холивуд срещу блогърите и онлайн разпространението на информацията. Ролята на Лоу е много добра, може би най-добрата от всички, но и най-почернената… Невъзможността за контролиране на Интернет и информацията, която се публикува, изглежда е трън в задника на мнозина.

Филм, в който не гледах сюжета, защото той е ясен – умират хора в геометрична прогресия, има дълбоката драма и загубата на близки, разбитото семейство… а за финал – американците се справят със ситуацията и заразата, защото са най-супер-дупер. Филм, в който участват толкова много герои, че в един момент преставаш да следиш историята на всеки и се улавяш, че частното е по-объркващо и следиш общото, цялостната картина, защото само тя има значение. Филм, в който историята започва от Ден 2 и продължава напред – за да е все пак филм на Холивуд, не на Дискавъри…

Първоначално оценката ми беше 7/10, но после я поправих на 6/10, за да е по-реална.

По ирония на съдбата днес научих, че е плъзнала нова болест, подобна на СПИН

Внимавайте какво си пожелавате… и защо да не правите като eMag

От едно известно време потокът ми със споделяния от приятели във Facebook е изпълнен със следното споделяне:

споделяне от eMag

Ясно е, иде реч за игра, организирана от някой бранд с цел краткосрочно и бързо набиране на потребителска маса. Лошо няма, поне е нещо реално, а не простотия като „Виж кой ти гледа профила“. Или поне нямаше, докато не погледнах по-обстойно за какво иде реч.

Ясно е, че за регистрация е необходимо да се предоставят лични и чувствителни данни. В идеалния случай – верни, за да може в случай на спечелване, да може да се получи и наградата. Попълват се данните и се поставя задължителната отметка „Съгласен съм с регламента на конкурса“. Не си направихте труда да прочетете регламента, нали? Грешка!

Регламентът на конкурса е услужливо скрит в PDF файл, за да може прочитането му да е затруднено, защото прочитането му изисква наличието на инсталиран допълнителен софтуер.

Ето две неща, които сте пропуснали (или ще пропуснете):

9. ТАКСИ И ДАНЪЦИ
[…]
9.2.Организаторът не носи отговорност за плащането на други такси, данъци, финансови задължения, свързани с предложената награда, като всички те са за сметка на Победителя, съгласно данъчното законодателство, приложимо в Румъния.

Забележка: Получерът е от мен.

Познавате ли данъчното законодателство на Румъния?! Ако спечелите – проверете дали не дължите нещо на някого там.

13. ЗАЩИТА НА ЛИЧНИ ДАННИ
13.1. Участието в тази Кампания потвърждава безусловно съгласие от страна на всеки участник личните му данни да могат да бъдат разкрити публично и да бъдат използвани от Организатора за рекламни цели, неограничено териториално и/или времево и чрез използването на който и да е начин за промотиране (напр. Интернет, улично афиширане и т.н.).

Забележка: Получерът е от мен.

Накратко: Давате безусловно съгласие личните ви данни да бъдат разкрити публично и да бъдат използвани неограничено териториално и/или времево.

Дали сте съгласие името, телефонът ви и ваша снимка да бъдат отпечатани на билборд. Въображението ми рисува картини на доста интересни употреби, които, забележете, могат да се случват неограничено териториално и/или времево. Изтъргували сте личните си данни… дори и не срещу една близалка. Дори сте ги предоставили, за да бъдат направени публични!

Плашещото както в случая с близалката, така и тук е, че има толкова много хора, които, поблазнени от спечелването на някаква награда, въпреки целия минимален шанс, са готови едва ли не на всичко…

Защо така не се прави?

Пределно ясно е, че провеждането на игри, състезания, конкурси и промоции има за цел окуражаване на краткосрочна потребителска ангажираност и взаимоотношения. Така не може да се спечелят лоялни клиенти и потребители, просто не става – те трябва да опитат услугата и на пълната цена/в пълния ѝ размер, без промоция и извън игра, за да могат да оценят истинската стойност и да преценят дали да се доверят или не.

Вероятността конкретният организатор да злоупотреби с личните данни и да ги направи публични, е малка, дори предполагам че няма да се случи (изхождайки от презумпцията за добронамереност). Въпросът е – ако той няма това за цел, защо такава излишна клауза въобще е налична!? Ако пък все пак има, защо не е достатъчно прозрачен и открит, за да посочи планираните употреби?

Отдавна сме свидетели и на шашмите с Общи условия, Условия за ползване, Политики на поверителност и пр. Виждали сме какви ли не неща – нечетим или трудночетим шрифт или размер (вече и файл!), познатата на журналистите „тактика на заливането“, в която се изсипва толкова много информация, че читателите да се откажат да я получат заради обема…

Доверието се изгражда трудно и изисква време, а се загубва за секунди. За нестартирал бизнес това може да се окаже пагубно. А от открития и честен диалог могат единствено да спечелят всички – и фирмата, и щастливите ѝ клиенти. И преди да седнете да ми обяснявате, че „така правят всички“, по-добре се замислете „защо искате да сте посредствени? Защо искте да приличате на другите?“, вместо да изпъкнете пред тях, да сте по-забележими, различни, новатори, креативни, по-добри, по-успешни, открити и честни с клиентите си?


Извън темата за играта, но свързано с личните данни: вижте как Facebook използват промени в дизайна, за да променят начина, по който потребителите взимат решения, свързани с личните им данни. Това са практики, повечето от които не са нови, но трябва да познавате доста добре нагласите на потребителите си, за да могат да работят във ваша полза.

Facebook Messenger

Facebook MessengerFacebook Messenger, както говори и името му, е приложение на Facebook, налично за iOS и Android платформите, което се разпространява самостоятелно и в него е изнесена функционалността за изпращане и получаване на лични съобщения във Facebook.

Приложението (налично в App Store и в Google Play) е особено полезно за онези, които водят активна (лична) комуникация във Facebook с приятели и познати и които не искат да зареждат цялото приложение и всички останали функционалности.

Отделно, че основното приложение и за двете платформи е тромаво и бавно (за iOS вече е значително коригирано), докато Messenger е оптимизиран да работи бързо и да предоставя възможност за бързо изпращане и получаване на съобщения.

Приложението (кодовото му име е „Orca“) не е ново, то е налично от доста време и е еволюцията на приложение за групов чат и съобщения, което Facebook придоби преди време (на 2 март 2011 Facebook придоби технологията и таланта на Beluga). Досега изглеждаше, че приложението се развива относително самостоятелно и независимо от основното, но това вече остава в историята и вече ясно се вижда възприетата от Facebook (късно, но по-добре сега, отколкото въобще) стратегия за развитие „mobile first“, която позволява контакт с познати и приятели и информациите около тях където и да сте.

Началото на „Mobile first“ беше поставено преди време с противоречивата добавка, която показва дали отсрещният прочел изпратеното съобщение, както и индикатор в реално време, който показва, че отсреща потребителят (или ако е групов чат – кой точно потребител) пише съобщение. Това прави преживяването по-истинско, наподобяващо до голяма степен реална комуникация.

Във версия 1.9, пусната едновременно за iOS и Android, пък бяха добавени емоджи (emoji), бърз достъп до времевата линия (на кой му хрумна да го преведе Дневник? Звучи объркващо!) на съответния приятел, съобщение под името кога той последно е бил на линия (в приложението), нов звук за известяване при ново съобщение, както и възможност за обаждане.

Facebook Messenger

Въпреки че не е точно моето приложение, изглежда все повече ще се налага и използва предвид факта, че много потребители повече използват Facebook, отколкото електронната си поща и скоро ще е най-ефективният начин за комуникация. Не ми харесва, но натам вървят нещата.

Ето, заповядайте, можете да го изтеглите (или да разгледате екранните кадри):
App Store   Google Play

Забележка: Facebook Messenger е и името на декстоп приложението, налично за потребителите на Windows 7, което освен функционалността за изпращане и получаване на съобщения, включва и Ticker – активността на потребителите в социалната мрежа.

Новите версии на мобилните приложения на Facebook

Facebook iconMобилните приложения за Android и iOS на Facebook бяха обновени до нови версии. И докато версията за iOS е дългоочаквана и представлява крачка напред в правилна посока, малкото обновяване на приложението за Android е в посока на затлачване и забавяне с излишности.

Версия за iOS

Официалната новина за обновяването на приложението за iOS бързо се разпространи сред потребителите. Версия 5.0 (AppStore) е на разположение както за собствениците на iPhone, така и на iPad. Това е дългоочаквана версия, защото предходната (4.1.1) използваше основно HTML5 и т.нар. extended web, та беше на ръба на използваемостта, а потребителите най-често виждаха надписа Loading… Даже някъде имаше шега, че ако на това място се сложи реклама, ще се спукат от приходи, защото ще са най-гледаните позиции.

екранен кадър от приложението   екранен кадър от приложението

На практика обновеното приложение не се различава особено от предходната версия, защото по-голямата част от промените са направени в начина, по който функционира, а не по който изглежда. Приложението е изцяло пренаписано, а частите от кода, които бяха написани на HTML5 и представляваха extended web, са сведени до минимум. Това позволява 2 пъти по-бързо стартиращо и функциониращо приложение. Цялостното усещане е запазено (тук-таме има дребни визуални промени), но всичко е някак по-плавно и осезаемо по-бързо и удобно.

Осезаема придобивка е лентата, която се показва в горната част на екрана при скролиране надолу, за да покаже колко нови неща са били споделени докато са разглеждани по-старите съдържания. И при тапване върху нея, отвежда в началото, за да се прегледат и новите споделяния. Много добра и полезна добавка е възможността за следене на коментарите в реално време.

Като допълнение, приложението Messenger, което се разпространяваше отделно, вече е вградено в основното приложение, като са включени всичките му функционалности. Промяна има и при начина, по който приложението борави със снимките – сега те се показват на цял екран – както се показваха доскоро в приложението Camera.

Вероятно най-мразеното допълнение е Timeline :-).

Facebook не са се отказали напълно от HTML5 – за да могат да провеждат експериментите си, все още има части от кода, които позволяват динамично включване, вместо да се налага непрекъснатото минаване през процедурата за одобренение на нови версии. Това не позволява още по-бързата работа, но и сегашното постижение е голям напредък.

Още снимки има в InsideFacebook.

Версия за Android

Управление на събитияВерсията за Android (Google Play) не е толкова проблемна, колкото беше тази за iOS.

Новата версия, 1.9.8, включва три добавки:

  • Добавена е функционалност за създаване и управление на събития;
  • По-лесно качване и споделяне на снимки (включително и няколко накуп);
  • ДОбавени са емоджи (emoji) в съобщенията.

Нищо фундаментално, като цяло. Единствено споделянето на снимки има някакъв резон (потребителите на iPhone имат това налично в приложението Camera), защото уеднаквява потребителското преживяване между двете операционни системи. Добавянето на емоджи (отдавна налично в iOS) е голяма и излишна глупост. И може да бъде разкарано и от двете приложения. Не съм убеден в ползата от добавянето в основното приложение на функционалността за управление на събития – едва ли е толкова голям броят на организаторите на такива, които нямат десктоп преживяване, че да се налага тази интеграция. Отделно че ако са толкова много, може да се създаде отделно приложение за тях – не е чак толкова сложно, в крайна сметка има отделно приложение Messenger за най-усилено чатещите… Лека-полека сега приложението става ненужно голямо и все по-тромаво. Има още накъде да се забавя, за да достига бавнината на iOS, но това ли е целта?!

Вероятно е успокоително, че Facebook принуждава служителите си да използват Android, за да могат да са принудени да оправят грешките и да добавят по-голяма стойност и преживяване и да го направят бързо и удобно. Дано това доведе до някакъв резултат, който да е положителен.

Сега започва да ми липсва добавената в iOS лента, която показва при скролиране колко нови неща са били споделени докато са разглеждани по-старите съдържания.

Иначе така и не успях да разбера кое от нещата от тази и от предишната версия наложиха спирането на поддръжката на версии на Adnroid по-малки от 2.2 (Froyo).