Categories
Local Mobile

BGmaps beta 1.14 [Android]

AndroidОбновената на 9 април версия на BG maps за Android (датата я бях обявил предварително) добавя или поправя, както бях писал, следните неща:

  • Възможност на приложението да работи и без задължителната регистрация.
  • Някои функционалности са достъпни след регистрация и се активират от „Вход/регистрация“ в менюто.
  • Приложението може да се премества върху външен носител (на SD карта).
  • Ново меню
  • Ползване на повече от едно устройство с една и съща регистрация.
  • Поддръжка на екрани с ниска резолюция.
  • Позициониране и само с мрежа. (досега се изискаше задължително GPS)
  • При включено позициониране екранът не се гаси или заключва.
  • Отстранени са някои бъгове.

Тъй като това е първата версия, която изпробвам реално (заради отказа ми да използвам приложения, които се загнездват във вътрешната памет на устройствата), няколко лични впечатления:

  • „Няма връзка с интернет. Няма връзка с интернет. Няма връзка с интернет.“ — не всички разполагат с дата план на мобилните си устройства (или не на това, на което е инсталирано приложението). То просто отказва да стартира без активна връзка с интернет. Може би е добра идея да се предлага преглеждане на кеширани данни от последното търсене на адрес или маршрут, например.
  • Приложението може и да работи добре (чисто функционално), но изглежда грозно и дървено – наистина е важно екипът да обърне сериозно внимание на този аспект – да държат реално устройството в ръка и да проектират потребителското преживяване чрез дизайн на всеки пиксел. Искрено се надявам това да се случи още докато приложението е в бета. Добре би било да прегледат дизайна на други приложения (за предпочитане чужди), ако им е нужно вдъхновение – има достатъчно приложения, които боравят с картографски данни в Google Play.
  • Не ми хареса повелителното наклонение, чрез което приложението общуваше с мен
  • Тъй като устройството, което използвам, е с преинсталиран Google Maps, до днес се мъчих да открия причината, поради която ми е нужно още едно приложение и какво по-добро или различно ми предлага то. Не успях, затуй деинсталирах BGmaps и ако не открия причина, в бъдеще ще го инсталирам само тестово, при излизането на нови версии.

Приложението в Google Play или директно чрез QR код

Categories
Литература

Време на вакуум

„Време на вакуум“ не е точно книгата, към която някой би посегнал случайно. Освен ако името на автора ѝ – Жил Липовецки (на френски) – не е непознато. Или пък не е препоръчана заради ключовите думи „философия“ и/или „индивидуализъм“ и не е част от някоя образователна програма (в университета).

Книгата е сравнително малка, 235 страници и е издадена през далечната 1996 от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ с ISBN 9540708877.

Чете се бързо, въпреки че в началото създава усещане за затруднения при разбиране на написаното. Писана отдавна (и публикувана в края на 80-те години на миналия век) и звучи странно, предвид факта, че авторът пише, че живеем в консуматорско общество (интересно в какво ли живеем сега, според него).

Всъщност книжката е сборник с есета върху съвременния индивидуализъм и, както пише в пролога:

„[…]на различно равнище поставят един и същ общ проблем – разрушаването на устоите на обществото, на нравите и на съвременния човек, живеещ във века на масовото потребление, появата на непознати форми на социализация и на индивидуалност, отхвърлящи установените от 17 и 18 век насам. […]“

„[…] Целта на процеса на индивидуализация е пълно скъсване с първоначалния период на модерното общество, демократично, почиващо на дисциплината, стремящо се към универсалност, моралистично, идеологично, служещо си с принудата и така разбираме, че е невъзможно да го сведем до промяна на вида в ценностите, дори това да е свързано с човешкия материал.[…]“

„[…] процесът на индивидуализация се свързва с краха на послушното приобщаване на човека към обществото, […] той отговаря на зараждането на едно по-гъвкаво общество, основано на информацията, на събуждането на нови потребности, на секса и на „отчитането на човешкия фактор“, на култа към естественото, към сърдечността и хумора. Ето така действа процесът на индивидуализация като нов начин за обществото да се организира и да се ориентира, като нов начин за формиране на поведения вече не с принудителното изискване на подробностите, с възможно най-малко принуда и с най-много възможности за личен избор, с най-малко строгост и с възможно най-голямо желание, с най-малко подтискане и с възможно най-голямо разбиране… […]“

„[…] политическият живот, производството, моралът, училището, семейството се стремяха да впримчат индивида в едни и същи правила като ограничават до краен предел предпочитанията и проявите на индивидуалност, да удавят индивидуалните особености в универсални и еднакви правила, независимо от това дали става въпрос за „общата воля“, условностите в обществото, повелята на морала, неизменните и стандартни закони, подчинението и саможертвата, изисквани от революционните партии. […]“

„[…] Процесът на индивидуализация лансира и олицетвори нашироко една сновна стойност – тази на личната изява, на зачитане на индивидуалните особености, на уникалността на човешката личност, независимо от новите форми на контрол и на сплотяване, които бяха прилагани успоредно с това. […]“

„[…] Получава се един вид колективен нарцисизъм: хората се срещат, защото си приличат, защото са ангажирани с едни и същи цели в живота. Нарцисизмът не се характеризира единствено с хедонистично самовглъбяване, но и с потребността да се обединиш с „идентични“ хора, за да бъдеш полезен и да предявиш нови правила, но и за да се освободиш, за да решиш интимните си проблеми посредством „контакта“, „преживяното“, чрез изкази в първо лице. Животът в асоциации действа като психоаналитичен метод. […]“

На мен ми беше интересно и любопитно четиво, особено пречупено през призмата на социалните медии (които са социални науки, не технология). И правилното им разбиране и извличането на максимална стойност от тях (независимо дали като потребител или разработващ ги) може да се случи само ако се знае как функционират (извън технологията). Тази книга не дава конкретните отговори, но показва интересни модели за изследване.

Categories
Социален бизнес

За и против намесата на дигитална агенция в бизнеса ви

connectedМного фирми и организации, с които съм говорил, разчитат основно на външни (на фирмата) дигитални агенции, които да извършват техния social media маркетинг, за да могат да се съсредоточат в правенето на бизнес по старому, без да се адаптират към новата среда, изисквания и динамика на пазара. Това са предимно средни и големи фирми, както и много фирми, в които управленият екип е на възраст, която отказва да приеме новите технологии и влиянието, което оказват върху бизнеса (макар и непряко). Практиката показва, че в такива фирми се приема „ще вземем някой студент, който да се грижи за тия неща“. А когато усилията на този студент се окажат недостатъчни или неправилни, идват на помощ дигиталните агенции, които да поемат контрола върху всичко ново и непознато, онлайн.

Не съм против такава намеса, напротив. Дори считам, че дигиталните агенции имат своето място и могат да са наистина полезни за развитието на фирмите. Намирам обаче, че бизнесът разчита твърде много на тях, което е грешно и неправилно. А агенциите се възползват от това, за да запазят договорните си отношения.

Агенциите са подходящи да подпомагат фирмите при изпълнение на по-големи инициативи, за които фирмите нямат достатъчно ресурс или познания. Могат да са наистина полезни за извършването на обучения (дигиталната среда се променя непрекъснато, на агенцията е значително по-лесно да следи за промените и начините, по които промените влияят на бизнеса), за създаване на календар на съдържанията (editorial calendars), за изграждане на фирмената дигитална стратегия, в това число стратегията за социални медии, игровите планове, тактиките и за подбиране на най-подходящите канали за разпространение на фирменото послание и ангажиране с аудиториите… Положителните примери са безброй.

Дигиталните агенции, от друга страна, могат да са вредни за бизнеса, ако той им се доверява твърде много (или те изискват той да им се предоверява). Нещата, които агенциите не трябва да вършат за бизнеса:

  • Ежедневно поддържане на присъствието в социални медии — Поддържането на всичката фирмена социална активност онлайн изисква сериозен ресурс (човешки и времеви) и познания. Често това е непосилно за фирмата и те с готовност го отстъпват на агенцията. Агенциите могат да са наистина полезни при създаването и изготвянето на календар за съдържанията (editorial calendar) и да помогнат при създаването на послания и съдържания, които да бъдат разпространявани чрез избраните канали, но не е редно (и правилно) те да споделят тези съдържания и да отговарят на и да са отговорни за връзката и взаимоотношенията с клиенти и фенове. Никой не познава бизнеса ви по-добре от вас, а и единствено фирмата може да реагира адекватно и навременно при възникнал проблем или въпрос на клиент. В социалните медии потребителите очакват бърза реакция, точна и адекватна, разрешаваща проблем или затруднение, а не съчувствието, което ще изрази агенцията, докато изчаква някой от фирмата ви да им даде отговор, който те да публикуват от ваше име. Агенцията не може (а и не трябва) да взима решения за бизнеса ви, да обслужва клиенти и да диктува гласа на фирмата онлайн.
  • Поддържане на взаимоотношения с блогъри и други „connected“ потребители — Не е никакъв проблем предпочитаната дигитална агенция да прави изследвания кои потребители трябва да бъдат ангажирани в дискусии и да бъдат използвани за разпространение на фирмените съобщения, идеи и продукти. Но ако смятате да изграждате устойчиви взаимоотношения с тези потребители, комуникацията с тях трябва да си я водите лично, от фирмените адреси. Не са изключения случаите, когато след изтичане на договор за обслужване, агенцията се оттегля с установените вече контакти.
  • Поддържане и управление на взаимоотношения с партньори — Вероятно е разумно да се преотстъпят правомощия на обслужващата агенция да комуникира с други агенции или крайни партньори, за да се осъществяват рекламни договори и стратегии или свързани и улесняващи работата на агенцията външни фирми. Често агенциите имат договорки и получават по-ниски от обявените цени. Въпреки това много други партньорски инициативи не трябва да се прехвърлят като задължение на агенцията – особено ако става въпрос за ключови партньори или партньорства, които не касаят обслужващата агенция. Не бихте разкрили ноу-хау на непознати, нали?
  • Изпълнение на собствена програма и планове — Най-големият проблем (а и най-често срещан) е метастазирането на агенцията във фирмата и въвеждането на нововъведения и проекти, които не са част от (дългосрочната) маркетинговата стратегия и стратегията за развитие на фирмата. Това се случва с цел невъзможност за прекратяване на взаимоотношенията с агенцията, тъй като агенцията поема все по-голям контрол върху фирмата. Въпреки че често идеите и проектите изглеждат обещаващо и интересно, преди изпълнението им всеки път се уверявайте, че пасват точно на стратегиите за развитие и носят (дългосрочен) позитив. В противен случай можете да се окажете в ситуация на сериозна инвестиция с малка или никаква възвръщаемост, която е от полза само на обслужващата агенция.

Дигиталните агенции наистина могат да са полезни за фирмите, стига фирмите да не им се предоверяват излишно много и ги възприемат за свои консултантни, вместо за изпълнители. И ако вече имате предложения – възползвайте се от тях, изберете най-добрата агенция, като преди това се уверите, че тя има потенциала да изпълни всички свои обещания към бизнеса ви и оправдае очакванията ви. И започнете да трансформирате лека-полека бизнес модела си около дигиталната (социална) среда – това само ще е в полза (а и ще ви бъде препоръчано от агенцията).

снимка: alles-schlumpf

Categories
Startups

500px

500px logoИма доста места онлайн, на които се предлага възможност на фотографите да качват своите снимки и да ги показват пред по-широка аудитория. 500px e точно такова място – активна общност от професионални фотографи, любители и ценители на фотографията от цял свят.

Наред с платените функционалности, 500px предлага и безплатна услуга – по-ограничена откъм възможности, но напълно достатъчна за начало, за да се изпробва пулса на общността. А възможността за продажба на фотографиите още на сайта прави услугата още по-апетитна.

Наред с всичко друго, има възможност за споделяне в социални мрежи, както и възможност за включване на изображенията във външни сайтове (срещу предоставяне на признание на автора и препратка към оригиналната снимка)

Britney by Dragan Djuric (gecdra) on 500px.com
Britney by Dragan Djuric

Има на разположение и официално приложение за Android, така че потокът от красиви снимки да не секва дори и в движение.

Не е убиец на Flickr или Picasa или която и да е друга услуга за съхранение на снимки. По-скоро 500px трябва да се разглежда като общност от фотографи и любители, вместо като хранилище за снимки. Едва тогава може да се види ползата от услугата и начините за извличане на ползи от нея.

Харесва ми, смятам да я ползвам.

Categories
Театър

Женитба

Преди време гледах „Женитба“ от Н. В. Гогол, постановка на Бургаския театър (реж. Юрий Погребничко)1. Гледал съм и постановката на Народния театър (реж. Никола Петков).

Когато приключа с писането, ще видя как звучи пиесата като радиотеатър. Не съм гледал постановката на Николай Ламбрев в Пловдив отпреди години. Гледах тази на Иван Урумов, обаче.

Не смятам да ги сравнявам, още повече че и аз почти не харесах видяното в Народния театър, а представлението на Бургас… абе не е традиционното представяне на „Женитба“, че да може да се сравнява с други.

Текстът на Гогол не би трябвало да е непознат. И колкото и да е забавен за четене, някак по-добре звучи и се възприема, когато е поднесен на сцена, отколкото при прочит. Не мога да обясня защо, може и това да е само мое усещане. Ако текстът ви е непознат… ами идете поне да гледате!

плакат на Женитба

Във версията на Иван Урумов кандидат-женихите са 4, вместо 6 – Красимир Доков (Иван Кузмич Подкальосин), Кръстю Кръстев (Пържени яйца), Ивайло Христов (Аночкин) и Стоян Сърданов (Жевакин).

Стефан Попов е в ролята на сватовника Кочкарьов, а Ивана Папазова — Агафя Тихоновна. Анелия Ташева ме изуми като Фьокла (от къде тоз глас!?). Русалина Чапликова е Арина Пантелеймоновна, а Стефан Бобадов и Мариана Йотова са респективно Степан и Дуняшка.

Ако очаквате театрална революция – няма да я получите. Не и тук. Въпреки това представлението ми хареса, беше ми забавно да го гледам, да си припомня нещо, което съм чел и гледал преди време – беше ми любопитно да го изгледам още откакто видях във Facebook снимките във Facebook. Веднага правят впечатление костюмите на Мария Диманова и силният грим, които носят артистите. Още от снимките си личи, че гротескно изглеждащите персонажи всъщност нямат за цел непременно да са комични, а значително по-вероятно е зад маските им да надничат други състояния. Както се и оказа.

Хареса ми, че е погледнато на комедията и от друг възможен ъгъл, не е просто обикновения и познат класически прочит. Хареса ми, че не се залага на евтините ситком смешки, а героите, напук на цялата си гротескна маниерност, са по-скоро тъжни и объркани в невъзможността да направят изборите, пред които се изправят. Това не е смешно. Независимо дали си в костюм „на баклавички“ и с грим, който те прави непознаваем. (не успях да разпозная Стефан Попов, с грим, на прозореца на гримьорната му, а добре че се приближих до Ивана, също с грим, достатъчно близо, че да успея да я разпозная на двора, преди представлението)

Всъщност най-много ми хареса, че се предлага възможност да станеш свидетел и на класическия прочит – оставяш се на първосигналното, на комичното да те води и получаваш познатата комедия на Гогол. Опитваш се да надзърнеш зад маската и откриваш нещо повече от обикновена лежерна комедия. Така наистина се достига до по-голяма аудитория – всеки сам избира как да гледа и какво да вижда (като дори това може да се редува).

Интересно е режисьорското решение с двете коли, които позволяват действието (на няколко пъти) да се развива на два плана, или пък да се променя бързо инак минималистичната сценография на Петьо Начев. Харесвам такива представления, които разчитат на актьорската игра, не на реквизит и сценография за изграждане на образи. (ако и вие харесвате такива представления, гледайте и „Подземни чайки“)

Според Евелина Здравкова, в статията ѝ в Марица, финалът е трагичен. Не мисля, това е хепи енд – обърканите хора не могат да взимат рационални решения и щеше да е нелогично, ако пиесата (а и постановката) предлагаха различен финал.

Повече за постановката има във видео репортажа на БНТ2-Пловдив, а за мнението на артистите относно пиесата и героите (им) – вестник Марица (и пак там), PlovdivMedia и EuroPlovdiv.

Но вместо да губите време в четенето на чужди материали, по-добре е да гледате представлението (бързайте да е преди края на сезона, защото скоро започва лятната ваканция, а следващите представления ще са чак през октомври!). Можете ли да вземете решение да го направите без да сте ги чели? А да се ожените? 🙂

И като за финал: ако пък с лекота взимате решения, може би е добре да гледате „Канкун“, където пък несъмнено ще започнете да си задавате въпроси след направен избор „какво, ако бях избрал(а) другата възможност…?“

Гледайте!