Categories
Социални медии и мрежи

Google+: Изображенията в профила

Google Plus logoПълната промяна на облика на Google+, чрез която компанията се стреми да го направи по-красив и функционален, доведе след себе си и необходимост от внимание към по-доброто представяне на потребителите (и страниците). Промените са направени така, че да не нарушават много досега изградения потребителски профил (или страница), но вниманието към детайлите е важно за по-доброто първо впечатление, което се създава у останалите потребители.

Досегашната лента със снимки (5 на брой) продължава да съществува и да се показва. Ето размерите (в пиксели) на отделните елементи:

Важно е да се знае, че ако е използвана някаква креативност при избора на снимките, петата (най-дясната) снимка не се показва при показване на визитката на профила (при посочване с мишката върху името или снимката в потока или на други места). Така думата „T H I N K“, която бях изписал с цветовете на Google, при бързия преглед и информация на профила се показваше THIN.

Вместо набор от 5 малки снимки (с размери 112 на 112 пиксела) и голяма профилна снимка (260 на 260 пиксела), сега се предлага заместване на малките снимки с една цяла снимка, наречена „корица“, подобна на тази във Facebook. Условието е снимката да е с минимален размер 940 пиксела по хоризонтала – ако снимката е по-голяма, при качването се предлага възможност за изрязване на област, която да се показва.

Аз преминах на варианта с една цяла снимка и сега на профила ми, редом до профилната снимка, се чете бележка „Бъди оригинален“. Ето как изглежда профилът ми сега. Ако ползвате услугата, можете да ме добавите в кръговете си.

Categories
Интернет

Няма да журирам на БГсайт 2012

Не е сензационна новина, но е нещо, което е важно за мен:

Няма да бъда жури на БГсайт 2012. Взех решението в петък, потвърдих го в понеделник, а днес го съобщавам публично. Причините са изцяло мои, лични и не са свързани с конкурса.

БГсайт е интересен и предизвикателен за мен конкурс, защото позволява да се проследи как се развива българския уеб както от гледна точка на създаващите го, така и от гледната точка на експерите, които оценяват сайтовете (жури) и публиката, която ги ползва. Именно затова беше предизвикателство за мен миналата година да участвам в журирането и бях особено ентусиазиран, че бях поканен за жури. За мен беше чест, беше интересно и полезно по-детайлното запознаване с родни проекти.

Интересно е, че (потенциални) участници, жури (настоящо и бивши) и публика са реактивни, вместо проактивни по отношение на конкурса. Много се говори и казва по време и след конкурса – какво не е наред, какво да се оправи. А сега, когато тече ранна регистрация и се коват нови правила, променят се много неща около организацията и протичането на конкурса, въпросите остават без коментари, а гласовете са замлъкнали (примери – тук и тук).

Няма да журирам тази година, въпреки че за втора година приех с ентусиазъм и готовност. Oпитах да помогна да изберем най-добрите възможни критерии за оценка на сегмента, в който бях включен – SEO/SMM. Дадох няколко идеи за развитие, имам и още доста, които не споделих публично или просто запазих за себе си. Аз виждам смисъл в конкурса, виждам потенциал и възможности за развитие, но избрах тази година да не бъда ангажиран официално в него като жури. Въпреки това ще продължа да бъда наблюдател (може би БГсайт ще обмислят възможност за наблюдатели – без право на оценки, но с право на изразяване на мнение, идеи, съвети).

Тъй като възприемането ми на уеб е по-радикално и различно, вероятно излизането ми от журито ще спести доста ниски оценки, които иначе бих писал, тъй като разглеждам проектите по-критично и с оглед по-мащабни тенденции.

Мнението ми е, че българският уеб не трябва да догонва чужди, да изчаква да се установят тенденции и практики и чак тогава да ги привнася наготово, а да бъде креативен, проактивен (вместо реактивен) и да създава конкурентни продукти не на локално ниво, а на по-глобално. Не задължително световно, но мисленето в мащаб е само в полза на проектите.

Вероятно ще има доволни, че се отказвам. Вероятно ще има изненадани от новината. Не се отказвам от конкурса, продължавам да намирам смисъла в него, дори още повече от преди. Просто засега смятам да помагам да се случва не като жури, а като приятел.

Благодаря на Жюстин за поканите, благодаря на Светла за подкрепата и напътствията, благодаря на тазгодишните колеги, с които преди всички създадохме критериите си за оценяване.

Продължаваме напред, нали?

Categories
Mobile

Google Currents

Google CurrentsНа всички много им се иска Google Currents да е едва ли не „убиецът на Flipboard или Pulse“. Уви, не е. Google Currents далеч няма претенцията да бъде убиец на каквото и да било.

Google Currents стартира през декември и е мобилна платформа (Android и iOS, за телефони и таблети) за четене на новини/съдържания от любимите блогове и сайтове. Изчистен и приятен интерфейс, удобни за четене текстове. Гледайте на него като удобен за ползване на мобилно устройство Google Reader (а тъй като е продукт на Google, честито, идва с интеграция с Reader).

Ползвам Currents още откакто беше обявен, като използвах свалено приложение от друго място, не от Google Play (тогава още беше Market). Сега, след серия обновявания, приложението е налично за цял свят, за всички. Интересна е интеграцията с Google Translate, както и асинхронното и незабележимо обновяване (това беше много дразнещо преди).

Харесва ми, удобно ми е и е приятно за ползване и четене. Както казах – не е убиец на Flipboard, Zite или Pulse, а начин за удобно четене на предварително подбрани неща. Ако вече ползвате Flipboard (само iOS), Google Currents вероятно не ви трябва. Освен ако не решите да отделите най-любимите си за четене неща на отделно място, в друго приложение – както съм направил аз (имам инсталирано Pulse за купища новини, но Currents ми е за важните неща). За разлика от останалите приложения обаче, Currents не се натиска излишно да ви предлага излишно съдържание – можете да го получите, но трябва малко усилие. Целта е да имате пълен контрол върху нещата, които наистина искате да четете.

Currents е интересно приложение, което ми допада. Затова още докато не беше отворено за всички, пуснах блога си там. Ако вече сте потребители, можете да си го добавите – най-малкото защото изглежда по-красиво, отколкото някоя мобилна версия на сайта (с коитo експериментирам):

Можете да добавите блога ми като потърсите за Blogodat или от този адрес (бонус там са всички бележки, които иначе са достъпни за четене само на сайта).

Categories
Социални медии и мрежи

По-красив и удобен Google+

Google+По-рано днес Вик Гундотра представи по-красив и по-лесен за използване Google+. Повече по темата има в TechCrunch, TheNextWeb, ArsTechnica, cNet, VentureBeat, вероятно на много още места. Дори и Дневник се изказаха (със заглавие, показващо неразбиране)

Новият облик наистина е по-гъвкав и значително по-функционален от предишния, провокира потребителите още повече да споделят, общуват, да взаимодействат със споделените съдържания. Предлага още по-добро потребителско преживяване, а минимализмът е заменен с практичност. Огромните бели пространства вече ги няма, цялото видимо пространство е запълнено с функционалности, преди скрити на кликове разстояние. Освен всичко това не бива да се забравя, че Google+ се разработва с поглед напред, не само от гледна точка на наличните неща. Google+ дава причина да започнете да използвате услугата (ако още не сте) и да го правите по-често и в още по-приятна обстановка – с още по-голям акцент на мултимедиата.

„Вместо статичните икони отгоре, [сега] има динамична лента с приложения в ляво.“ –Вик Гундотра в официалния блог на Google

Ключовата дума е „приложения“ (както и Wired са се досетили) – ще има още много. Само изчакайте отварянето на API-то и да видите. Очевидно новият дизайн най-добре пасва на подготвяните от Google, но още неизвестни неща.

Това, което ми прави впечатление в последно време е, че уебсайтовете спират лека-полека да копират и пренасят модели от реалния свят онлайн и започват да създават в уеб преживявания и облици, присъщи на мобилните приложения. Новият дизайн на Google+ (скоро и на други места – под секрет!) прави точно това – кара услугата да изглежда повече като приложение, което работи в браузър, вместо като обикновен сайт (като този, например).

Най-интересното за мен в момента е изследването на „Explore“ приложението – това, което преди беше в дъното на потока с най-споделяни и коментирани съдържания, сега е преместено в навигацията в ляво.

Дизайнът все още се обновява за потребителите, а и в него има дребни бъгове. Както споделих и в писмото ми с обратна връзка – това, което ми липсва, е ентусиазмът нещата да се променят и развиват не след дни, а на мига – точно както в началото, когато стартираше услугата. Много но малки и видими промени, показващи интерес към доразработката са по-добре от месеци без никакви обновявания, след което накуп да се изсипят всички нови неща.

Можете да коментирате тази публикация в Google+.

Categories
Шум зад кулисите

Номинации за Аскеер 2012


Днес Милен Миланов, председател на фондация „А’Асеер“ обяви номинациите за 22 изадание на наградите „Аскеер“. Номинираните представления са били реализирани и са имали премиера в периода в 15 април 2011 – 10 април 2012 г.

Връчването на наградите ще е на 23 май. Режисьор на церемонията ще е Диана Добрева, която ще работи по сценарий на Ангел Еленков и музикална картина на Петя Диманова. Традиционно церемонията е под почетния патронаж на министъра на културата Вежди Рашидов и на министъра на отбраната Аню Ангелов.

Академия „Аскеер“ ще връчи Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „Аскеер 2012“ на театралния режисьор Асен Шопов. Ето и останалите номинирани:

Водеща мъжка роля

  1. Владимир Пенев за ролите на Джон, Бари, Боби и Тоби в „Дуети“ от Питър Куилтър, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“ и за ролята на Президента в „Златните мостове и Секвоя“ от Константин Илиев, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Камен Донев за ролята на Семьон Семьонович Подсекалников в „Животът е прекрасен“ по произведения на Николай Ердман, постановка Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Малин Кръстев за ролята на Англичанинът в „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, постановка Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Владо Пенев vs. Малин Кръстев

Водеща женска роля

  1. Албена Чобанова за ролята на Алис в „Бягство от Москва“ от Уилям Никълсън, постановка Петър Пейков, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград
  2. Мая Новоселска за ролята ѝ в моноспектакъла „Едно малко радио“ от Мая Новоселска, Стефан Москов и Борислав Стоилов, постановка Стефан Москов, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“
  3. Светлана Янчева за ролята на Серафима Илинична, тъща в „Животът е прекрасен“ по произведения на Николай Ердман, постановка Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“

Мая Новоселска, въпреки че би било интересно, ако не е.

Изгряваща звезда

  1. Весела Бабинова за ролята на Коля Лебедушкин, военнослужещ първа година в „Нощна пеперуда“ от Пьотър Гладилин, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Веселина Конакчийска за ролята на Нора в „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, постановка Крис Шарков, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Иван Юруков за ролята на Зилов в „Лов на диви патици“ от Александър Вампилов, постановка Юрий Бутусов, Народен театър „Иван Вазов“

Иван Юруков е фаворитът ми тук.

Поддържаща мъжка роля

  1. Леонид Йовчев за ролята на Мервин в „Ръкомахане в Спокан“ от Мартин Макдона, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Сава Георгиев за ролята на Еугениуш в „Танго“ от Славомир Мрожек, постановка Николай Поляков, Драматично-куклен театър – Враца
  3. Стефан Мавродиев за ролите на Баща, № 3 и Дънкан в „Любов и пари“ от Денис Кели, постановка Петър Кауков, Младежки театър „Николай Бинев“

Мавро, Мавро, Мавро!

Поддържаща женска роля

  1. Анастасия Лютова за ролята на Лейди Милфорд, метреса на княза в „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, постановка Стайко Мурджев, Театър „София“
  2. Мария Каварджикова за ролята на Стефка, съпруга на Венко в „Работно време“ от Камен Донев, постановка Камен Донев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Теодора Духовникова за ролята на Мерилин в „Ръкомахане в Спокан“ от Мартин Макдона, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Хайде, Теодора Духовникова.

Сценография

  1. Даниела Олег Ляхова за „Рицар на Светия Дух“ от Боян Папазов, постановка Маргарита Младенова, Народен театър „Иван Вазов“ и за „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, постановка Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Огняна Серафимова за „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, постановка Крис Шарков, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Рин Ямамура за „В Тоскана“ от Серджи Белбел, постановка Ида Даниел, Народен театър „Иван Вазов“

Много искам да е Рин Ямамура, заради привнасянето на чужд поглед сред иначе „обичайните заподозрени“ номинирани
.

Костюмография

  1. Даниела Ляхова за „Нощна пеперуда“ от Пьотър Гладилин, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“ и за „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, постановка Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Петър Митев за „Когато гръм удари“ от Пейо Кр. Яворов, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Свила Величкова за „McBeth“ по Уилям Шекспир, постановка Стефан Москов, Младежки театър „Николай Бинев“

Сценографията на „Когато гръм удари“ не е нещо чак пък толкова изумително, ако и другите две са такива, то по-добре награда да не се присъжда тази година.

Театрална музика

  1. Асен Аврамов за „Рицар на Светия Дух“ от Боян Папазов, постановка Маргарита Младенова, Народен театър „Иван Вазов“ и за „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, постановка Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Калин Николов за „Ръкомахане в Спокан“ от Мартин Макдона, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“ и за „Нощна пеперуда“ от Пьотър Гладилин, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Петя Диманова за „Когато гръм удари“ от Пейо Кр. Яворов, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Калин Николов!!!

Режисура

  1. Иван Добчев за „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Маргарита Младенова за „Рицар на светия дух“ от Боян Папазов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Явор Гърдев за „Нощна пеперуда“ от Пьотър Гладилин, Народен театър „Иван Вазов“ и „Ръкомахане в Спокан“ от Мартин Макдона, Народен театър „Иван Вазов“

Тук ми е интересно ТР Сфумато ли ще вземе наградата или Явор Гърдев. Въпреки че Добчев със сигурност би бил добър избор.

Най-добро представление

  1. „Бягство от Москва“ от Уилям Никълсън, постановка Петър Пейков, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград
  2. „Нощна пеперуда“ от Пьотър Гладилин, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. „Рицар на Светия Дух“ от Боян Папазов, постановка Маргарита Младенова, Народен театър „Иван Вазов“

„Нощна пеперуда“, плийз!

Съвременна българска драматургия

  1. „Ковачи“ от Алек Попов
  2. „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев
  3. „Златните мостове и Секвоя“ (театрален триптих) от Константин Илиев.
Categories
Social

Кризата за и в социалния свят

Има една теория, според която целият социален бум, на който сме свидетели в последно време, се дължи на световната икономическа криза.

Twitter стартира през 2006, а Facebook става общодостъпен през 2007 – времето, в което кризата набира сила, безработицата се увеличава, съкращават се работни места. Все повече хора имат повече време, което да отделят на социалните медии и това довежда до техния успех, разцвет и отлично приемане и стремглаво развитие.

Днес вече възстановяващата се икономика ангажира все повече хора, което намалява драстично времето, което хората отделят да прекарват в социални мрежи.

Според Роб Франкел това е реален фактор, на който никой не обръща внимание. Възможно е и да е така. По-интересно за мен е не защо социалните медии са имали разцвет, а какво е бъдещото им развитие, как ще се развиват и променят.

Да, потребителите имат все по-малко време (на LeWeb’2011 Джордж Колони от Форестър каза, че светът е достигнал до своето социално насищане… „social is running out of hours (and people)“). Времето на потребителите е крайно и независимо дали заради (края на) рецесията или заради друга причина (напр. непрекъснато нарастващият брой услуги, които се борят за потребителското внимание), те все повече ще се стремят да го оптимизират, като изолират услугите, които са времеемки (и излишно отнемат вниманието им).

Social bubble
снимка: quartarolo, sxc.hu

„Намираме се в балон на социалните стартъпи. Спукването му ще измете някои недоразумения като Foursquare.“ — Джордж Колони, Форестър Рисърч

В Post-Social времето приложенията и услугите са бързи, по-умни, по-лесни за използване, по-красиви, както и ще разрешават потребителски проблеми и ще добавят стойност за потребителя срещу по-малко от времето му и срещу по-малко от неговото внимание. Ще са насочени към ефективност, както и пестене на време и внимание. Това ще ги направи успешни.

Социалните потребители са факт, те никога вече няма да са по-малко социални, нито ще споделят по-малко. Дори напротив, все повече и повече ще изкачват социалната стълба на Форестър. Social, като явление, няма да отмре – не и по общоприетия начин. Адаптирането към новия начин на социалност, обаче, ще доведе до поредната промяна в правилата на игратаа, а новите правила ще са коренно различни от тези, наложени от social.

Това няма да се случи утре, нито след седмица или месец. Няма да се случи рязко, изведнъж. Но следите за започналите промени могат вече да бъдат открити у най-иновативните услуги и фирми. Те, вероятно, ще успеят да се адаптират. Другите ще бъдат заменени от нови, изградени според новите правила, които сега се създават.

Тази промяна е важна да се има предвид, когато се изготвя фирмената стратегия и се обмислят нови проекти и услуги.