Categories
Театър

Дон Жуан или Любовта към геометрията

Забележка: Текстът, който следва, е написан от Виолета Тончева, PR на Драматичен театър „Стоян РадевБъчваров“ – Варна. Написан е по мое подстрекание, защото бях любопитен как е минала премиерата. Публикувам го и тук, защото освен „наше лошо нема“, прозира и личното мнение, удовлетворението, харесването и възхитата дори на мащабната продукция, с която за пореден път, вече като по традиция, Варненският театър изненадва публиката си.

снимките са на Симеон Лютаков. Пълната галерия със снимки на постановката можете да разгледате във Facebook. Има и репортаж за спектакъла в „Денят започва с култура“ по БНТ.

Плакат на Дон Жуан или Любовта към геометрията

„Дон Жуан или Любовта към геометрията“ тръгна снощи (11 април – бел. Димитър Цонев) по своя път към зрителите! Страхотна беше премиерата! От тези, на които усещаш какво означава наистина голямото изкуство! Два часа, в които и сцената, и залата живяха в един ритъм и 100% процента отдаденост на това, което се случва. За мен огромното достойнство на постановката е в сливането между текст и сценично движение в една обща театрална партитура. Текстът, който както обича да казва Жоро Михалков, е безжалостно интелигентен, носи първото удоволствие. Цитатите от Молиер, Дали, Пирандело и Юлгар, които Жоро вплита, внасят още интерпретации към сюжета с привкус на философия и еротика.

Следващото удоволствие идва с жестовете, движението, танца, фехтовката и всичко онова, което дава живот и плътност на един спектакъл. При това хореографията не се натрапва, а действително влиза в драматургията и я доразказва. Прави го по същия интелигентен начин, какъвто предполага интелектуалният заряд на пиесата. Ива Караманчева е постигнала нещо наистина изключително. Така го усещат впрочем и актьорите – актьорите от театъра и младите хора от театралните школи, които са третото, но не като класация, постижение на „Дон Жуан или Любовта към геометрията“. Жоро и Ива работят с тях от ноември – получи се нещо като факултет на НАТФИЗ. Младостта на „Дон Жуан…“ е толкова истинска.

Музиката – за музиката трябва да се напише отделна дитирамба.
Веси Михалкова, Мариела Станчева, всички, които участват (и режисьорът дори), са много убедителни. В пеенето, и в актьорството.

Мариела Станчева, Гери Плетньова, Дани Викторова и пак Веси Михалкова така са изработили героините си, че е малко да кажеш колко са добри. Мариела, която влезе преди няколко месеца в театъра, виждаме като една изумителна Доня Анна. Стоян Радев като Отец Диего е направо виртуозен – в мащаба и в детайлите.

сцена от Дон Жуан

Суперлативите са за Влади Виолинов. Няма как да не се възхитиш на начина, по който внушава толкова различни подтекстове. И нито веднъж не излезе извън зададения стил, нито веднъж не се отклони от интелектуалното послание и дори нито веднъж не сбърка в сложните сценични еквилибристики, които има да изпълнява. Перфектен! Ако съществува баланс между интелектуална и физическа кондиция, то в момента Влади го притежава.

Мисля, че със своя „Дон Жуан или Любовта към геометрията“ Жоро Михалков преобърна, промени, извиси театъра, актьорите, публиката. Случи се това, заради което изкуството съществува. Случи се катарзисът.

В блестящата постановка на Жоро Михалков!

Categories
Социални медии и мрежи

Google+: Изображенията в профила

Google Plus logoПълната промяна на облика на Google+, чрез която компанията се стреми да го направи по-красив и функционален, доведе след себе си и необходимост от внимание към по-доброто представяне на потребителите (и страниците). Промените са направени така, че да не нарушават много досега изградения потребителски профил (или страница), но вниманието към детайлите е важно за по-доброто първо впечатление, което се създава у останалите потребители.

Досегашната лента със снимки (5 на брой) продължава да съществува и да се показва. Ето размерите (в пиксели) на отделните елементи:

Важно е да се знае, че ако е използвана някаква креативност при избора на снимките, петата (най-дясната) снимка не се показва при показване на визитката на профила (при посочване с мишката върху името или снимката в потока или на други места). Така думата „T H I N K“, която бях изписал с цветовете на Google, при бързия преглед и информация на профила се показваше THIN.

Вместо набор от 5 малки снимки (с размери 112 на 112 пиксела) и голяма профилна снимка (260 на 260 пиксела), сега се предлага заместване на малките снимки с една цяла снимка, наречена „корица“, подобна на тази във Facebook. Условието е снимката да е с минимален размер 940 пиксела по хоризонтала – ако снимката е по-голяма, при качването се предлага възможност за изрязване на област, която да се показва.

Аз преминах на варианта с една цяла снимка и сега на профила ми, редом до профилната снимка, се чете бележка „Бъди оригинален“. Ето как изглежда профилът ми сега. Ако ползвате услугата, можете да ме добавите в кръговете си.

Categories
Интернет

Няма да журирам на БГсайт 2012

Не е сензационна новина, но е нещо, което е важно за мен:

Няма да бъда жури на БГсайт 2012. Взех решението в петък, потвърдих го в понеделник, а днес го съобщавам публично. Причините са изцяло мои, лични и не са свързани с конкурса.

БГсайт е интересен и предизвикателен за мен конкурс, защото позволява да се проследи как се развива българския уеб както от гледна точка на създаващите го, така и от гледната точка на експерите, които оценяват сайтовете (жури) и публиката, която ги ползва. Именно затова беше предизвикателство за мен миналата година да участвам в журирането и бях особено ентусиазиран, че бях поканен за жури. За мен беше чест, беше интересно и полезно по-детайлното запознаване с родни проекти.

Интересно е, че (потенциални) участници, жури (настоящо и бивши) и публика са реактивни, вместо проактивни по отношение на конкурса. Много се говори и казва по време и след конкурса – какво не е наред, какво да се оправи. А сега, когато тече ранна регистрация и се коват нови правила, променят се много неща около организацията и протичането на конкурса, въпросите остават без коментари, а гласовете са замлъкнали (примери – тук и тук).

Няма да журирам тази година, въпреки че за втора година приех с ентусиазъм и готовност. Oпитах да помогна да изберем най-добрите възможни критерии за оценка на сегмента, в който бях включен – SEO/SMM. Дадох няколко идеи за развитие, имам и още доста, които не споделих публично или просто запазих за себе си. Аз виждам смисъл в конкурса, виждам потенциал и възможности за развитие, но избрах тази година да не бъда ангажиран официално в него като жури. Въпреки това ще продължа да бъда наблюдател (може би БГсайт ще обмислят възможност за наблюдатели – без право на оценки, но с право на изразяване на мнение, идеи, съвети).

Тъй като възприемането ми на уеб е по-радикално и различно, вероятно излизането ми от журито ще спести доста ниски оценки, които иначе бих писал, тъй като разглеждам проектите по-критично и с оглед по-мащабни тенденции.

Мнението ми е, че българският уеб не трябва да догонва чужди, да изчаква да се установят тенденции и практики и чак тогава да ги привнася наготово, а да бъде креативен, проактивен (вместо реактивен) и да създава конкурентни продукти не на локално ниво, а на по-глобално. Не задължително световно, но мисленето в мащаб е само в полза на проектите.

Вероятно ще има доволни, че се отказвам. Вероятно ще има изненадани от новината. Не се отказвам от конкурса, продължавам да намирам смисъла в него, дори още повече от преди. Просто засега смятам да помагам да се случва не като жури, а като приятел.

Благодаря на Жюстин за поканите, благодаря на Светла за подкрепата и напътствията, благодаря на тазгодишните колеги, с които преди всички създадохме критериите си за оценяване.

Продължаваме напред, нали?

Categories
Mobile

Google Currents

Google CurrentsНа всички много им се иска Google Currents да е едва ли не „убиецът на Flipboard или Pulse“. Уви, не е. Google Currents далеч няма претенцията да бъде убиец на каквото и да било.

Google Currents стартира през декември и е мобилна платформа (Android и iOS, за телефони и таблети) за четене на новини/съдържания от любимите блогове и сайтове. Изчистен и приятен интерфейс, удобни за четене текстове. Гледайте на него като удобен за ползване на мобилно устройство Google Reader (а тъй като е продукт на Google, честито, идва с интеграция с Reader).

Ползвам Currents още откакто беше обявен, като използвах свалено приложение от друго място, не от Google Play (тогава още беше Market). Сега, след серия обновявания, приложението е налично за цял свят, за всички. Интересна е интеграцията с Google Translate, както и асинхронното и незабележимо обновяване (това беше много дразнещо преди).

Харесва ми, удобно ми е и е приятно за ползване и четене. Както казах – не е убиец на Flipboard, Zite или Pulse, а начин за удобно четене на предварително подбрани неща. Ако вече ползвате Flipboard (само iOS), Google Currents вероятно не ви трябва. Освен ако не решите да отделите най-любимите си за четене неща на отделно място, в друго приложение – както съм направил аз (имам инсталирано Pulse за купища новини, но Currents ми е за важните неща). За разлика от останалите приложения обаче, Currents не се натиска излишно да ви предлага излишно съдържание – можете да го получите, но трябва малко усилие. Целта е да имате пълен контрол върху нещата, които наистина искате да четете.

Currents е интересно приложение, което ми допада. Затова още докато не беше отворено за всички, пуснах блога си там. Ако вече сте потребители, можете да си го добавите – най-малкото защото изглежда по-красиво, отколкото някоя мобилна версия на сайта (с коитo експериментирам):

Можете да добавите блога ми като потърсите за Blogodat или от този адрес (бонус там са всички бележки, които иначе са достъпни за четене само на сайта).

Categories
Социални медии и мрежи

По-красив и удобен Google+

Google+По-рано днес Вик Гундотра представи по-красив и по-лесен за използване Google+. Повече по темата има в TechCrunch, TheNextWeb, ArsTechnica, cNet, VentureBeat, вероятно на много още места. Дори и Дневник се изказаха (със заглавие, показващо неразбиране)

Новият облик наистина е по-гъвкав и значително по-функционален от предишния, провокира потребителите още повече да споделят, общуват, да взаимодействат със споделените съдържания. Предлага още по-добро потребителско преживяване, а минимализмът е заменен с практичност. Огромните бели пространства вече ги няма, цялото видимо пространство е запълнено с функционалности, преди скрити на кликове разстояние. Освен всичко това не бива да се забравя, че Google+ се разработва с поглед напред, не само от гледна точка на наличните неща. Google+ дава причина да започнете да използвате услугата (ако още не сте) и да го правите по-често и в още по-приятна обстановка – с още по-голям акцент на мултимедиата.

„Вместо статичните икони отгоре, [сега] има динамична лента с приложения в ляво.“ –Вик Гундотра в официалния блог на Google

Ключовата дума е „приложения“ (както и Wired са се досетили) – ще има още много. Само изчакайте отварянето на API-то и да видите. Очевидно новият дизайн най-добре пасва на подготвяните от Google, но още неизвестни неща.

Това, което ми прави впечатление в последно време е, че уебсайтовете спират лека-полека да копират и пренасят модели от реалния свят онлайн и започват да създават в уеб преживявания и облици, присъщи на мобилните приложения. Новият дизайн на Google+ (скоро и на други места – под секрет!) прави точно това – кара услугата да изглежда повече като приложение, което работи в браузър, вместо като обикновен сайт (като този, например).

Най-интересното за мен в момента е изследването на „Explore“ приложението – това, което преди беше в дъното на потока с най-споделяни и коментирани съдържания, сега е преместено в навигацията в ляво.

Дизайнът все още се обновява за потребителите, а и в него има дребни бъгове. Както споделих и в писмото ми с обратна връзка – това, което ми липсва, е ентусиазмът нещата да се променят и развиват не след дни, а на мига – точно както в началото, когато стартираше услугата. Много но малки и видими промени, показващи интерес към доразработката са по-добре от месеци без никакви обновявания, след което накуп да се изсипят всички нови неща.

Можете да коментирате тази публикация в Google+.