Премахване на поканите за игри от Facebook

Facebook logo

Има много хора, които използват Facebook като място, в което да играят игри.
Има много хора, които ненавиждат тази възможност.

В повечето случаи игрите са проектирани да са максимално социални и прогресът в тях изисква каненето на все повече и повече приятели да се присъединят и играя или да извършват едно или друго действие в тях. Мнозина намират това за много досадно. П

Няма лесен начин за справяне с игрите, няма вариант, в който накуп да бъдат блокирани всички. Ако приятелите ви не ви изпращат непрекъснато покани за игрите, които играят, почистването на потока чрез Вариант 1 е по-удобен и бърз. В случай, че получавате и покани, вариант 2 е значително по-ефективен.

Вариант 1: Почистване на потока с новини от игрите, които играят приятели

Facebook често показва прогреса на приятелите ви в игрите, които играят, в основния ви поток. Целта? Да се включите и вие.

Сигурно сте виждали в потока си споделяния, подобни на това:

game storie

Такива истории могат да бъдат премахнати лесно.

  • Посочвате историята, която ви дразни, за да се покаже възможността за донастройване. Ето така:
  • Щраквате върху стрелкичката в ъгъла, за да се отвори падащото меню, което изглежда така:
  • Ако не желаете да виждате какви игри играе този приятел, можете да се отпишете от историите за игри, които споделя:
  • Ако само конкретната игра ви дразни и искате да скриете само нея от потока си, можете да го направите:
  • Това е. Повтаряте упражнението всеки път, когато видите неща, които не ви интересуват. По веднъж за всеки играещ игри приятел.

Вариант 2: Премахване и блокиране на игри, отказване на покани

Игрите и поканите за тях се складират в отделна подстраница на Facebook. Достъп до нея има и от лявата лента – избирате:

Тук са всички получени покани за нови игри и за игрите, които (евентуално) играте. Поканите за нови игри изглеждат горе-долу така:

При посочване с мишката, в горния десен ъгъл се показва малък знак х, чрез който може да се откаже поканата.

Избирате да блокирате играта и това ви предпазва от всички следващи покани за нея, както и от необходимостта да правите по-горното упражнение (но ако приятелите ви започнат да играят нова игра, трябва да блокирате и нея, в противен случай споделянията от нея ще са в потока ви.).

Правите това за всички игри, които играят приятелите ви (можете да следите за това на тази страница) и си ползвате Facebook по начина, по който искате.

Loudlee

Ако разчитате, както аз правя, на YouTube за музикалната среда, тогава няма как да не сте се сблъсквали с редици проблеми при управлението на музикалния си поток, подреждането на предпочитаната музика, включване в него на музикалните вкусове и предпочитания на приятели и подобни неща. Дребни, но събрани накуп, развалящи удоволствието от слушаната музика.

Loudlee logoТочно тук идва на разположение, като полезно и удобно средство, една нова социална услуга – Loudlee (моят профил там).

Loudlee е социална мрежа за музика, но може да се използва и самостоятелно, без социалните елементи. Освен това е от типа услуги, които още като видиш, разбираш, че ще обикнеш, ще харесаш и използваш. Още и още.

Loudlee

Loudlee изглежда приветливо и красиво. След регистрация (единствено чрез Facebook, но това едва ли е непреодолим проблем) се озоваваш в интерфейс, пособен на Pinterest (услуга, която не ползвам, въпреки че имам профил и много хора следват моята неактивност там), дори на няколко места срещнах определението „Loudlee е Pinterest за музика“. За разлика от Pinterest, обаче, Loudlee се справя значително по-добре с управлението на обслужваната медиа – музика/видео.

От гледната точка на основателя

Ето какво сподели с мен основателят и изпълнителен директор на Loudlee, Ярон Ревах:

— Здравей, представи се.
— Аз съм Ярон Ревах и съм изпълнителен директор (СЕО) на Loudlee.

— Какво е Loudlee, с прости думи.
— Loudlee е социална мрежа за музика, която дава на потребителите си неограничен достъп до музиката. Потребителите могат да прослушат която песен или албум биха желали, да създават и споделят плейлисти. Най-общо – да слушат музиката, която харесват и обичат. Също така могат да следят какво слушат приятели и познати и по този начин да откриват нова музика. И всичко това – опаковано и поднесено в опростен и интуитивен потребителски интерфейс.

— Счупен ли е YouTube (и ако е – как?) и как Loudlee прави откриването на музика по-лесно?
— Не, YouTube съвсем не е счупен. Напротив, YouTube е страхотна услуга, предназначена за излъчване на всякакво видео съдържание, и е проектирана и реализирана с най-добрият потребителски интерфейс за целта. Въпреки това, когато някой пожелае да слуша музика, обикновено предпочита тя да е организирана и подредена по изпълнители и албуми. В музикална библиотека.

Тук идва на помощ Loudlee. Loudlee предлага достъп до всичката музика в YouTube, като в същото време върши цялата тежка работа по сканиране на видео клиповете, филтриране на най-добрите изпълнения, организиране на песните в албуми и показването на музиката по начин, по който сме свикнали да я получаваме – в безкрайна музикална библиотека.

— Какво придава уникалност на Loudlee?
— Loudlee съчетава в себе си няколко неща, които липсват при повечето услуги за музика онлайн:

  • Слушане на музика без ограничения – не просто подобна музика на тази, която харесваш, не просто 30-секундни откъси или достъпна само за първите 2 седмици и пр.
  • Възможност за слушане на музика навсякъде по света – дори и да си извън САЩ.
  • Изгражда богато и пълно социално преживяване около музиката – област, която все още е почти неразвита в повечето услуги за музика.

— Сравняват Loudlee с Pinterest. На няколко места дори прочетох, че е „Pinterest за музика“. Такова сравнение добро ли е или не и защо?
— Ами не е нито добро, нито лошо. Pinterest представя съдържанието като възхитителен визуален поток от картинки, които помагат да се открие ново съдържание, което вероятно би ти било интересно и би те вдъхновило. По подобен начин Loudlee създава „меню“ на последната прослушана музика. Лесно можеш да откриеш и „опиташ“ тези музикални предложения или просто да си потърсиш конкретен изпълнител, който би искал да чуеш в момента.

— Как и кога те споходи вдъхновението и идеята да създадеш Loudlee?
— Преди около година. Бях ядосан от липсата на музикални услуги, достъпни за потребителите извън САЩ и усилията, които се изискват, за да се слуша музика от YouTube.

— Каква е тайната рецепта за успех на услугата? 🙂
— Виж сега, ако я споделя с теб, а ти я публикуваш… ами тя повече няма да е тайна, нали? 🙂

— Кое е най-якото решение, което си взимал за Loudlee и каква беше най-голямата грешка, допускана досега?
— Ние сме все още твърде млад startup, затова вероятно е твърде рано да се каже.

— Имате ли конкуренти и кои са те?
— Има много услуги в онлайн музикалната индустрия, като всяка си има своите особености и характеристики. Няма конретен играч, обаче, който да считам за наша пряка конкуренция, но въпреки това взимаме насериозно всички и се стремим да сме винаги актуални с нещата, които правим.

— В социалния свят, в който живеем, какви още социални аспекти и подобрения да очакваме?
— Ееее, нека все още не разваляме изненадата…

— А поне планове за преминаване и към mobile?
— Разбира се!

От моята гледна точка

Харесах Loudlee още при първото ми посещение – тогава все още беше в затворена бета, достъпна с покани. Сега вече услугата е публична и достъпна за всички, които искат да слушат музика. Когато започнах да я използвам, все още беше бедна откъм намиране на търсената музика, но вече нещата са оправени значително и вече открива все повече и повече неща за слушане. Много добро решение е предлагането на „подобни изпълнители“ – позволява откриването на нови и нови неща. А ако имате приятели в мрежата – можете да следите какви неща слушат те, също да ги чуете и вероятно харесате. Ако нямате приятели, можете да откривате нова музика чрез най-активните членове на общността и техния музикален вкус.

Когато аз се присъединих, музикалният вкус на общността беше шокиращ за мен – Adele водеше класациите. За радост, вече нещата са се оправили 🙂

Най-хубавото нещо е, че всичката музика идва от YouTube, а Loudlee се справя значително по-добре в организирането и предлагането ѝ. Дори вече е налична функционалността за съхраняване на плейлисти – нещото, което ми липсваше в началото. Може би дребна забележка би била невъзможността да се гледа клипът на по-голям прозорец, но това вероятно скоро ще бъде поправено и добавено като възможност. Както и възможността за общуване, коментиране на слушаната музика. Няколко пъти писах предложения, идеи, съвети във формуляра за обратна връзка и много бързо нещата се появиха – което е похвално. Така че ако нещо ви липсва в услугата – споделете го с Loudlee, те ще се радват да го включат. За да е преживяването ви още по-пълно и животът да върви с песен.

Още за Loudlee има в TheNextWeb.

Проблем с коментарите

Gawker още преди време споделиха, че срещат затруднения в управлението на коментарите и обмислят начини да се справят с тях и да увеличат качеството на оставените коментари. Това при тях се случва за пореден път.

Системите за коментари са счупени и имат нужда от фундаментално преосмисляне. Особено за сайтовете, в които има много съдържание и то генерира купища коментари.

В голяма част от случаите коментарите са излишни или са спам и в най-голямата си част (ако ги има) не допринасят за развитието на статията или идеята (защото не са свързани с нея и не я променят. Ако го правят, това е много рядко). Ето защо коментарите тук са спрени. А начинът за справяне с тях е лесен – всеки може да коментира където му е удобно – в своя сайт/блог, в някоя социална медиа/мрежа… но не и тук.

Всъщност имам няколко идеи за това как коментарите и съдържанията могат да бъдат поправени, но на този етап не мога да разкрия повече информация. Не и докато не разпиша нещата изцяло и не изпробвам как се случва (и дали) това на практика. Но ако някой има интерес или е любопитен да експериментираме заедно, да не се срамува. 🙂

Последният череп на маркиз Дьо Сад

Последният череп на Маркиз Дьо СадДалеч съм от мнението, че „Последният череп на Маркиз Дьо Сад“ от Жак Шесекс е „най-зловещият роман, излизал някога“, както пише на корицата. Със сигурност не е четиво за всички, като това, например.

Няма да разказвам подробности, повече за него има на сайта на в-к Марица и в Актуално точка ком (двата текста са подозрително съвпадащи, което вероятно се дължи на преписването на прес релийз).

Книжлето е малко, чете се бързо, звучи почти като приказка, но вероятно наистина би било шоково за онези, които не са запознати с личността на Донасиен Алфонс Франсоа, не са имали досег c някой от написаните от него текстове (уикицитат), а само са изграждали образи за него на база приказки на другите, предавани от уста на уста легенди. Въпреки заглавието, не ставаме свидетели на разкрития, които да преобърнат представите на човечеството (както в „Шифърът на Леонардо“, например), не. Ставаме свидетели на смъртта на една противоречива личност, вероятно най-големият противник на Църквата, която се е погрижила да му го върне след смъртта му, опетнявайки името му с всякакви етикети.

Вероятно щях да пропусна книжлето, но то ме намери благодарение на Жюстин и за мен беше интересно да прочета както за последните дни на дьо Сад, така и да се запозная с Шексекс.

Книжката я има в Хеликон, а аз съм си записал като се видя следващия път с Жюстин, да ѝ дам да ми я надпише.

Трябва ли им на Facebook браузър?

Чета колонката (образно казано колонка, защото си е отделен блог) на Бен Пар в cNet за мнението му „Защо Facebook се нуждае браузър“. Ако владеете английски, прочетете го, гледната точка на Бен е интересна и не е лишена от смисъл. Въпреки това не мога да се съглася с него.

Основната идея на Бен е, че Google ще спечелят „войната за водеща социална мрежа“ заради успеха на Google Chrome. Основният аргумент е, че Chrome е на път да стане най-използваният браузър, а една интеграция с Google+ в браузъра ще изстреля Google+ преди Facebook. Бен дори не споменава за наличието на Firefox (които е възможно е да се сетят, че посоката им на развитие е грешна и отблъсква потребители и да се поправят), а възможността за интеграция с Internet Explorer изглежда невъзможна и няма да обърне резултата в полза на Facebook.

Не е сигурно дали Google ще интегрират Google+ в браузъра си. Може и да го направят, но е малко вероятно – ако това беше целта, досега да са интегрирали успешните си и най-използвани и популярни услуги. Фактът, че не са го направили за 3 години, а разчитат на разширения и добавки за такива интеграции показва, че целят запазването на универсалността на браузъра. Интеграции като тази могат да доведат до отлив на потребители, които не ползват услугата. На тях тези интеграциите само биха им пречили. А ако са твърде ненатрапчиви, интеграциите могат да се окажат безполезни и незабележими. Което пък ги лишава от смисъл.

Създаването на нов браузър е сериозно начинание, дори за Facbeook. На Google им отне почти три години да стигнат до сегашното си положение. За да бъде успешен евентуален браузър на Facebook, той трябва да е конкурентен на технологично ниво. Да е универсален. Не е достатъчно да се създаде браузър само за отваряне на Facebook.

Да приемем, че все пак Google интегрират Google+ в Chrome, а Facebook не създадат свой браузър. Значи ли това, че 1 милиард потребители на Facebook ще използват Facebook по-малко именно заради тази интеграция? Не мисля. Значи ли това, че заради интеграцията Google ще блокира достъпа до Facebook през браузъра си? Изключително малко вероятно, дори самоубийствено е да се обърнеш срещу 1 милиард потребители. А и всички си спомнят интеграцията на Bing в Internet Explorer. Това не мръдна Google от лидерската им позиция в търсенето.

А дори и Google+ да спечели повече потребители, това не означава, че много от тези потребители няма да продължат да бъдат и във Facebook.

Интересен е фактът, че Facebook вече влагат усилия в разработването на браузър. Не свой, но преди време писах, че техен екип от разработчици помага на RockMelt за дълбоката интеграция. В случай на необходимост винаги могат да го придобият. Има и други възможности – интеграция в Windows 8, защо не и дори партньорство с Mozilla, в случай че нещата с RockMelt се разсъхнат.

В разговор с Ричард Куест по CNN Дейвид Армано от Еделман Диджитъл прави интересна заемка от романа на Франк Хърбърт „Дюн“:

„Този, който контролира данните, контролира уеб“

(оригиналният цитат е „този, който контролира подправката, контролира Вселената“) по повод придобиването на Instagram от Facebook. Дигиталният свят продължава да се променя и да приема все по-дълбоко очертанията на social, local & mobile. Това води до генерирането на много данни за потребителите. Всички искат да ги притежават, за да имат контрол.

Но Facebook ще се провали не заради тези много данни, не защото ще има или няма свой браузър или самоуправляеми коли, Facebook Glasses или други неща, които Google имат, а защото отчаяно се опитват да бъдат всичко за всички. А това, дори на теория, е невъзможно.