Икар 2012, награди за последно

Икар 2012Ежегодните игради на Съюза на артистите в България „Икар“.

Тази година са под надслов „Награди като за последно“. Миналата година Теди Москов, къде сериозно, къде на шега, каза от сцената, че Икар всъщност е символ на неуспеха.

Церемонията по награждаването е в Народен театър „Иван Вазов“, като БНТ я предава на запис в 22:00.

За втора година носителите на статуетките станаха известни дори преди края на церемонията по награждаването!

Ето кои са „последните“ носители на статуетките:

Съвременна българска музика

  • Мария Илиева за концерта „10 години Лунен сън“ и сингъла „I Like“

Златен глас за дублаж

  • Христина Ибришимова за „Забранения плод“

Куклено изкуство

  • „По ръба на небето“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, режисьор Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Пловдив

Майсторско техническо осъществяване

  • „Ричард III“ от Уилям Шекспир, режисьор Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна

Драматургичен текст

  • Гергана Димитрова, Здрава Каменова – „Праехидно“

Критически текст

  • Авторски колектив: Николай Йорданов, Ромео Попилиев, Камелия Николова, Виолета Дечева, Йоана Спасова – „История на българския театър – т. 4. Българският театър между двете световни войни на XXвек“. БАН, Институт за изследване на изкуството

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  • Калин Николов за „Ричард III” от Уилям Шекспир, режисьор Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна

Сценография

  • Даниела Олег Ляхова за сценографията на „Рицар на светия дух” от Боян Папазов, режисьор Маргарита Младенова, Народен театър „Иван Вазов” и за „Завръщане във Витенберг” от Георги Тенев и Иван Добчев, режисьор Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато”

Дебют

  • Рая Пеева за ролята на Алис в „Отблизо” от Патрик Марбър, режисьор Здравко Митков, Камерен театър „Възраждане”

Поддържаща женска роля

  • Искра Донова за ролята на Джес в „Любов и пари” от Денис Кели, режисьор Петър Кауков, Младежки театър „Николай Бинев”

Поддържаща мъжка роля

  • Леонид Йовчев за ролята на Мервин в „Ръкомахане в Спокан” от Мартин Макдона, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Главна женска роля

  • Мая Новоселска за ролята й в моноспектакъла „Едно малко радио“ от Мая Новоселска, Теди Москов и Борислав Стоилов, режисьор Теди Москов, Продуцентска къща „Артишок“ и Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“

Главна мъжка роля

  • Стоян Радев за ролята на Ричард III в „Ричард III“ от Уилям Шекспир, режисьор Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна

Режисура

  • Гергана Димитрова за „Праехидно“ от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, Организация за съвременно алернативно изкуство и култура „36 маймуни“ и АРТРА

Награда за цирково изкуство

  • Ромил Драгомиров за дългогодишни успехи в областта на еквилибристиката и баланса.

Най-добър спектакъл

  • „Рицар на светия дух“, Народен театър „Иван Вазов“

Награда на АКТ-УНИМА

  • Яна Цанкова – за особен принос в областта на българския куклен театър

Награда за цялостно творчество

  • Красимир Спасов – за изключителен принос в развитието на българския театър.

Грозният български бизнес

Който и сайт на българска дигитална агенция да отворите, ще прочетете нещо от сорта:

„работим с клиентите си, проучваме техния бизнес и потребности и им предлагаме най-доброто решение, което да отговаря на техните високи очаквания и изисквания“

В такъв случай, да попитам:

Защо бизнесът ви е толкова грозен? Защо очакванията и изискванията ви са толкова малки? Не се ли срамувате от това!? Защо на сайта ви пише, че сте лидери в областта си, при положение, че лидерство чрез посредственост не се постига!?

BGmaps за Android. Next

Картографията безспорно е интересна и предизвикателна като област и посока за развитие, а БГмапс са местният лидер в това отношение. Във време, в което местоположението и бързото справяне с откриването на (нови) места е важно за успеха на доволно много начинания, завоюването и на умните мобилни устройства (които все повече се увеличават) е полезен ход от страна на БГмапс за запазването на лидерската им позиция.

Преди време те пуснаха бета версия на приложение си за Android. Тогава публикувах Q&A с Галя Тодорова, както и няколко идеи и мнението ми.

Още тогава бях на мнение, че днес пускането на продукт, който избягва Social, хората, потребителите и техните навици, нужди и потребности, не е добра идея. Преди време Google навсякъде обявяваха, че се стремят потребителите максимално бързо да напускат сайта им. Днес това е също вярно, но само за търсачката. Дори Google имат нужда от вниманието на потребителите, за да бъдат услугите им успешни. Беше ми много странно да видя как BGmaps очакват същото и от потребителите на приложението си – да си свършат максимално бързо работа и да го затворят.

Поставеното от услугата на NoSocial ограничение може да бъде обаче полезно – то би им позволило да вложат всичките си усилия и възможности в пренасянето на услугата си и в мобилното приложение, да го доведат до съвършенство, а когато това стане, в следваща версия да се възползват и от социалните функционалности.

Написаното в първата публикация е може би твърде критично, но предвид как стремглаво се развива пазарът на приложения извън страната, родните приложения трябва да са на почти същото ниво по отношение качество на предлаганата услуга, защото това, че е родно, не е причина за по-доброто приемане и използване. За справка – неуспехът на Vivo.

Интересът ми към приложението продължава; обещах си да го следя как се развива и променя, за да се напасва към потребителите. Беше ми любопитно да видя доколко БГмапс се вслушват в обратната връзка, дадена от потребителите и как я използват, за да адаптират услугата си.

Ето няколко неща, които се случват, в резюме – повече подробности – когато се случат или когато БГмапс споделят повече:

  • Подготвя се нова версия, в която ще са включени доста промени, но конкретна дата не ми беше разкрита.
  • Приложението ще може да бъде премествано на външна памет (SD карта) – нещото, заради което основно изтрих приложението.
  • Галя Тодорова сподели, че „Досега приложението се радва на голям интерес.“
  • До момента има над 10 000 инсталации.
  • Изискваната задължителна регистрация е пречка. Основното нещо, което са научили от събраната досега обратна връзка, В блога си са писали защо е нужна регистрацията.
  • Между 22-25% са отказалите регистрация след инсталиране на приложението.Сериозна бройка, която несъмнено трябва да се вземе под внимание.
  • Най-често потребителите се регистрират с електронната си поща.
  • Обмисля се вариант дали регистрацията да остане при влизане или само допълнителните функционалности да изискват регистрация. Второто е по-доброто решение и то несъмнено ще доведе до по-голямото ползване на услугата. Онези отказали се до 25% ще могат да дадат шанс на приложението.
  • В най-близко бъдеще не се очаква приложение за други платформи. Въпреки че има планове. Sorry, iOS, iPo-natatak…
  • На мой въпрос дали се обмисля добавяне на нови слоеве с данни върху наличния чисто картографски, отгожорът беше, че се обсъждат бизнес слоеве. Те вероятно няма да са налични в следващата версия, но това несъмнено е интересно и, надявам се, полезно. А предвид бизнес насочеността, вероятно е по-добре да се използва влизане с LinkedIn и интеграция с тях, вместо с Facebook?

Може би няма да е лошо да се имат предвид и потребителите, които не разполагат с дата план на мобилното си устройство и да се предлага възможност за съхраняване на данни/карти/маршрути за офлайн употреба. Вероятно трябваше да попитам и за промени в дизайна и ползваемостта, но се надявам да бъда приятно изненадан.

Чакам с нетърпение да видя какво още променено ще съдържа новата версия.

И още за 6-я рожден ден на Twitter

Тази бележка е допълнение към публикацията ми „Twitter – на шест“ от по-рано днес. Тя съдържа две-три идеи за развитие на Twitter, на които попаднах на други места, както и някои мои размисли и коментари към тях. Въпреки че е допълнение, обаче, тя може да съществува и да се разглежда самостоятелно, независимо от основната публикация.

ЕмДжи Зиглър е открил началото на Twitter, първия туит на Джак Дорси:

В бележката си и той изразява надежда за добре работещ архив на туитовете, както и за Timeline от туитове, които разказват история. Проблемът с времевата линия и при Facebook, и при Twitter е, че не са проектирани старите споделяния да бъдат помнени, напротив – целта беше да се заравят надълбоко, замествани от нови съдържания. Изваждането им на показ не би могло да разкаже история, още по-малко в Twitter, където споделянията са по-безлични, а евентуалните разговори – по-трудно проследими (вж. оригиналната ми публикация).

В блога InsideFacebook пък завъртат идеята около интегрирането на Twitter с OpenGraph на Facebook.

„Както Facebook навлизат в територията на Twitter с функционалности като Абонаменти, Списъци с приятели и Списъците с интереси (които са нерелевантни), Twitter трябва да обмисли начини за използване на платформата на Facebook, като средство да се защити.“

бел. авт: препратките са мои

Според Британи Даруел това би спомогнало за връщане на трафик обратно в Twitter. Аз пък не виждам как това би могло да се случи ако съдържанието бъде изнесено, а на потребителите се предлага възможност да взаимодействат с него през външна платформа.

Twitter имат как и накъде да се развиват, за да подобрят приемането на услугата, която предлагат, както и по-засилената ѝ употреба от вече регистрираните потребители. Защото изнесените числа за 6 години усилия в разработване на социална услуга и платформа са просто смешни.

Ето, вече на много места се споделиха идеи за възможни подобрения – достатъчно е Twitter просто да отпушат уши и да чуят потребителите си (но не и всички прищявки, защото всичко това ще свърши като с MySpace.).

Twitter – на шест

TwitterНа шестия си рожден ден Twitter обявиха, че имат 140 милиона активни потребители, които дневно публикуват 340 милиона туита.

Това е бавно и тежко приемане на услуга. Трудно приемане и разбиране извън технологичните среди и медиите. Ако Facebook за 6 години имаха такава популярност, щеше да се сметне за неуспех, за провал.

Странно е, че за тези 6 години не станахме свидетели на някаква сериозна промяна в услугата – всички промени са само на ниво дизайн, а на функционално ниво нещата не са се променили значително.

Грег Кумпатрик в Пандо споделя списък с 4 неща, които би искал да види добавени.

Аз бих искал да видя и подобрена машина за търсене, която да филтрира спама и да показва само релевантни на търсенето резултати. Което донякъде се припокрива с неговата точка 3.

За шестте си години, Twitter придобиха няколко фирми – повечето бяха за придобиване на таланти, вместо на нови технологии, но и някои технологии и идеи могат успешно да бъдат използвани за подобряване на основната услуга.

За 6 години Twitter така и не обясниха ясно и точно на потребителите си дали системата им е радоточка или място за общуване. Ако е място за общуване, тогава за 6 години защо не станахме свидетели на удобна и реално работеща функционалност, чрез която да могат да се следят тези общувания, целите диалози, а не само откъслечни моменти. Контекстът, в който се случват, страните, които участват… Потребителите са социални, свързани помежду си, освен това юесто любопитни, а когато разговорите се случват публично, нормално е такава функционалност да е очаквана и желана.

Когато Twitter придобиха Summify, мнозина не разбраха причините за това придобиване (освен отново таланта). Идеята зад Summify може значително да спомогне за по-доброто приемане на Twitter като дава отговор на въпроса не „как да ползвам Twitter“, а „защо да го ползвам?“, както и за интелигентно намаляване на шума от следваните много потребители.

Първоначално не навързах събитията около скорошното придобиване на Posterous (моят блог там, където публикувам предимно инфографики). Тогава не виждах причина за придобиването. Преди седмица бях на мнение, че Twitter не се нуждаят от Posterous. Грешал съм. Posterous, съвместно с алгоритмите на Summify може да спомогне за по-доброто кураторство на информация, за откриване на нови и интересни хора за следване, както и, вероятно, за изграждане на нативна услуга за „дълги туитове“ (надвишаващи 140 символа).

За маркетолози и анализатори вероятно е важно най-сетне да се сдобият с обещания преди време аналитичен инструмент.

Twitter вече не е млада платформа, която да се лута в развитието си. Достигната е някаква зрялост, в която лутането е необосновано. Време е сериозно да осмисли съществуването си и да изгради ясна визия за развитието си, предлагайки на потребителите си нещата, от които се нуждаят, за да може приемането да е по-добро и да достига до все повече и повече потребители. Защото, в крайна сметка, повечето активни потребители, които използват услугата, биха довели до по-голяма печалба за компанията (елемент, който също трябва да бъде избистрен).

Би било добре и да не се налага потребители да дават идеи за използването на Twitter, а това да е ясно и потребителите да знаят как оптимално да използват всички възможности на системата, без да се налага да четат допълнителни материали.

И се надявам тези неща да се случат съвсем скоро.

И още.