Новите страници във Facebook

Новият облик на страницте във Facebook, по подобие на Timeline, е вече обявен и е от най-големите допускани грешки в платформата. (от препратката можете да прегледате как изглеждат страниците ви и да активирате новия облик. Ако не го направите, той ще се самоактивира автоматично на 31 март.)

Да, Сам Лесин (продуктов мениджър във Facebook) е прав като каза, че така се постига някаква консистентност между отделните продукти, но недоволството, нехаресването, както и неприемането на Timeline за потребителски профили, би трябвало да им бъде сигнал, че нещо не е както трябва и че е необходимо да се поправи по начин, по който хем да не е връщане назад, хем и потребителите да са доволни. Особено сега, когато Facebook се гласят за IPO.

Facebook разчитат, че са твърде големи и големината им няма да им позволи да се провалят. Сега не, но това несъмнено ще се случи, ако не започнат да обръщат повече внимание на обратната връзка с потребителите си.

Timeline беше пуснат преди доста време (след дълъг период на забавяне след обявяването, както и такъв за доброволно активиране, та чак сега идва насилствено), т.е. имаше достатъчно много време да се види обратната връзка, да се работи с фирми и отделни личности за предлагане на нови, по-задълбочени преживявания на страниците, не само промяна на облика по начин, който само да обърква потребителите страница ли гледат или профил.

Пример за объркване? Ето – моя профил (не ми искайте приятелство, няма да стане!) и публичната ми страница (тук вече можете да харесвате). Ако не бях казал кое кое е, трудно може да се разграничат.

Ставаме свидетели на промяна основно на дизайн – новите функционалности са малко.

Основният проблем на времевата линия като дизайн е, че не всички страници имат нужда или могат да разказват историята на съществуването си. Някои дори не трябва да го правят. Да, снимките и видеото са на особена почит при новия дизайн (както и при EdgeRank, възможно най-малоумният алгоритъм, създаван някога от Facebook, който потребителите би трябвало да считат за обида към интелекта им), но един писател, например, какви снимки и видео да качва?! Отделно че са малко фирмите и организациите, чиято история би представлявала интерес за потребителите, които биха били любопитни да научат туй-онуй за развитието през годините – от създаването до наши дни. Ама на кака ти Събка, кварталната фризьорка, страницата хич няма нужда от такова нещо. Никой не го интересува, че е започнала да стриже на 8 декември 2004 година. Тя иска да си коментира с кифли разни неща и новият дизайн само ще я направи още по-разногледа. Проблемът (за който нееднократно през периода на NDA споделях) е, че на страниците се гледа само като на страници за бизнес, за фирми и организации, но не и за други неща – страници на сайтове, за общности, страници на идеи… Съобразяването с времева линия намалява потребителското и администраторското преживяване в сайта и съвсем логично е те да потърсят нови полета за изява, вместо да се адаптират към ненужния дизайн, който ограничава свободата им на изразяване.

Иначе голяма корица (851×351 пиксела), малка „профилна“ снимка… точно като на потребителските профили. Не се позволява кориците да изглеждат като банери или откровена реклама, не могат да съдържат информация за контакти, промоции, нито цени, нито да приканват към извършване на каквито и да е действия. Това е важно, да няма после неразбрали и опарени.

Интерес предизвиква донякъде възможността определени (вероятно важни) споделяния да бъдат „забождани“ най-отгоре във времевата линия. Те ще остават така за 7 дни, след което ще се връщат на мястото си.

Голямото нововъведение е административният панел на страницата, както и възможността потребителите да общуват със страницата (но трябва те да инициират разговора, като мярка срещу спам).

И толкоз. Останалото е суета.

Повече по темата (на английски): в GigaOm, InsideFacebook, PandoDaily, Mashable, TechCrunch, TheNextWeb

Няколко идеи за БГ Сайт

Следват няколко размисли и предложения, които, по мое мнение, биха помогнали в развитието на на БГ Сайт и придаване на още повече тежест на конкурса. Забележка: За втора поредна гoдина съм част от журито.

Немалко неща са направени досега – тази година конкурсът е с нови правила и условия, нови категории, а журито е по-голямо и разделено на сегменти, като всяка група гласува за сегмента, в която е ескперт. Оценките на различните групи имат различна тежест при формирането на крайната оценка и избирането на победител. Така оценката е още по-обективна.

Тъй като не съм от и в София, не бях част от срещите, в които са обсъждани промените и подобряването на 13-тото издание. Вероятно вече е късно за промяна или за взимане под внимание и ново обсъждане и реализиране на предложения, но те са все неща, които могат да бъдат приложени и за следващи издания на конкурса, ако бъдат одобрени от организатора.

Гласуване на журито

Идеята за разделението на журито по сегменти е отлична, но вероятно е още по-добре освен експертни оценки за сегмента, в който е включен, всеки журиращ да има възможност да оцени сайта и цялостно — всички журиращи са част от активното онлайн общество и освен журиращи, сме и потребители на сайтовете – оценка с личното мнение за цялостното преживяване, усещане, свършена работа само би допълнила представата на собственика на сайта за това как се приема сайтът от аудиторията. Отделно, това би позволило да се диференцира професионалното мнение от личното – напр. „по сегмента ми оценката е средна, но цялостното ми мнение е отлично“. Да, съгласен съм, че въвеждането на подобно нещо би затруднило изготвянето на алгоритъма за изчисляване на оценките, но според мен експериментът си заслужава. Защото има вероятност да е неуспешен.

Вътрешна система за комуникация

Комуникацията между членовете на журито е много важна, особено сега, когато то е разделено на сегменти и всеки сегмент трябва да определи свои критерии за оценка. (Disclaimer: Аз съм „дружинен ръководител“ на сегмента SEO/SMM). Електронната поща е добър канал за комуникация, но когато обсъждането се случва в платформата, когато всеки журиращ има свой профил в нея, части от обсъжданията могат да се изваждат публично, за да показват добри или лоши практики, а това дава възможност за публикуване и на (за)бележките на всеки журиращ към сайтовете, които оценява. За да не се налага да се помни още една парола, вероятно social login е добра идея.

Вътрешната система за комуникация би улеснила контакта и на организатора с журиращите, както и със сайтовете-участници.

В помощ на журито

Журито е динамична категория, то не е константа – всяка година има нови членове, правят се промени в системата. Миналата година на мен ми беше интересно да видя как протича самото оценяване, за да знам как да опредлеля по-добре критериите си за оценка (затова бях написал едно две общи неща, които бих искал да видя. Тази година ще напиша нови). Нямах такава възможност до началото на оценяването. Помощна (демонстрационна или само с картинки) система, която показва как протича оценяването само би била в плюс на новите журиращи (а и на онези, които са забравили как се случват нещата от предходни години).

Отделно, тук може да има общи препоръки и правила, критериите за оценка (общите, както и специфичните за оценявания сегмент), други полезни информации…

Контакт с участващите в конкурса сайтове

Миналата година на няколко пъти ми се искаше да имам възможност да попитам участници защо нещо е реализирано така или инак, защо е взето конкретно решение или някакви други въпроси. Оценяването не предполага възможност за контакт с участника и задаване на уточняващи въпроси. Това вероятно ще е по-осезаемо сега, когато журито е разделено на групи, а не всичко е съвсем ясно за всяка от групите. Задаването на въпроси би спомогнало за по-доброто оформяне на оценка, но би трябвало да се има предвид, ако се реализира, че не всички отговори на участниците следва да са публични (въпросите може да са), тъй като е възможно да съдържат ноу-хау или друга информация, която не е предназначена за широката общественост и аудиторията на конкурса.

Публична обратна връзка и дискусии

Вероятно не само аз имам идеи как нещата около конкурса могат да бъдат подобрени. Публична система за предложения и събиране на обратна връзка би била само от полза за събирането на мнения, впечатления, идеи… тяхното обсъждане и избиране на най-доброто възможно решение, което да е еднакво удобно и комфортно както за организаторите, така и за участници, жури и публика. UserVoice? GetSatisfaction? In-House решение?

Вероятно ще ми хрумнат още неща. Възможно е да ги споделя публично или директно с организатора на конкурса. И ще се радвам да ги обсъдим както с тях, така и публично.

Ники Илиев ме заплаши не на шега!

Вчера в „Модерно“ гости са били Ники Илиев и Саня Борисова, та покрай филма им1, се е повдигнал въпроса за заплахата, която Ники Илиев ми отправи, след като публикувах мнението си за постановката „Албена“. Припомням: В „Албена“ Саня трябваше да блесне като Йовковата Албена, ама не успя.

„…и аз ще кажа, че не видях Албена в „Албена“. Бих нарекла представлението семпло във всякакъв смисъл.“ —Деляна Лукова в „Позиция: И аз не видях Албена“, в-к Марица петък, 14 октомври 2011

Историята беше отразена и в „Ники Илиев бие колега“ във вестник Всеки ден, понеделник, 17 октомври 2011, във в-к Шок (леко срамно), както и на доста места онлайн и в общи линии коментарите на много места бяха подобни на моите.

Да се върнем на въпросното вчерашно предаване: Таргет са жените и „предаването разисква всички теми, които интересуват жените, като им помага да изглеждат по-добре и да се чувстват по-добре.“

33 минута. Саня обяснява как не е разчитала на някого, за да успее (?!) и че е човек, който обича да разчита на себе си.

Водещата Радост Драганова:
„Срещнах една любопитна информация, която не знам изобщо дали е вярна, обаче много ми хареса. Защото Ники те защитава като лъв. А това се среща рядко. Митко Цонев бил написал в блога си… нещо, критика по твой [на Саня] адрес…“

Ники: „Но не този Митко Цонев, който хората познават…“

Водещата: „Срещна ли тоя Митко Цонев твойта пета и успя ли да го намериш?“
Ники: „Ох, това е много срамно нещо!

Вижте видеото, от 33 минута нататък.

Дайте да се уточним – аз с Радост Драганова не съм спал, нито си пия ракията, нито я познавам, нито пък имам желание да се запознавам, че да ме нарича Митко. Нито пък Ники. Нито на първата викам Радка, нито на втория – Колю!

Второто нещо – никой, абсолютно никой няма право да има съмнения, че става реч за Димитър Цонев, телевизионния водещ. Нито един материал не предполага подобно объркване.

Друго важно нещо – никога не съм казвал/писал, че Саня ми е несимпатична. Написах, че не ми хареса как играе! Има разлика! Телевизия не гледам, затова не съм я гледал в сериала (дори съм сбъркал името му в статията за Албена – поради незнание), но я гледах на сцена. Сигурно им се е развалило настроението, което са прочели мнението ми за Албена, но то и не може всички мнения да са само положителни. Особено, когато представеният продукт е лайно.

Написаната закана била написана на шега. Не била заплаха насериозно. АБСОЛЮТНИ ГЛУПОСТИ! Вижте пак заканата, някъде да виждате шега? Още повече, че дори и след като случаят излезе наяве, не получих друго писмо, в което да пише, че заканата е „на шега“, че не е сериозна, че целта на първото писмо е било да ми се развали настроението и пр. Не! А вероятно трябваше, вероятно щях да го публикувам и него, както и да се погрижа да достигне до всички, които разпространиха първото. Да, нямаше да промени мнението ми за спектакъла и за актьорската игра, но щеше да е добър PR ход. Сегашното, обаче, не е такъв. Защото е глупост.

Водещата обобщава: „На мен това ми хареса! Така трябва да се реагира, мъжете така трябва да си защитават жените!“

Дарлинг, жените отдавна са еманципирани, дълго време водеха битка за равенство с мъжете. Сега, когато това е факт, да ми проповядваш поведение, описвано в куртоазната литература, е смешно. Кифленско. Мутробарокът няма шанс, него еволюцията го подминава, защото е изрод, незаслужаващ шанс за развитие и просперитет! Перото е по-силно от меча, а и с него се пише значително по-лесно (както пише Пратчет)! А това, че възпитаваш и насаждаш у зрителките си подобни мисли, хич, ама хич не ти прави чест. Щото утре ще се разпишеш под фиш за заплата, а тя… няма да е по-ниска, защото си жена, нЪли?

Тъй че, драга, лапни една мелбичка „Мокри сънища“, разпалила си се нещо… Щото ако красотата ще спасява света, то светът значи няма нужда от спасяване!


Какво им става на Google?

Ако се чудите какво се случва с Google — фирмата, чието мото доскоро беше „Don’t be evil“ и което те скандираха гръмко, но в последствие изоставиха, спрете да се чудите. Отговорът е съвсем кратък и прост.

Една дума: Facebook.

За уникалните идеи и тяхното реализиране (и за БГ Сайт)

Предаването „Нощни птици“ по БНТ на 19 февруати беше посветено на Интернет, социални медии и други такива онлайн неща (архивен запис на предаването на сайта на БНТ).

Във втората част (започва около 24 мин след началото) Александър Дурчев, Пламен Русев и Жюстин Томс по интересен начин даваха идеи за успешно онлайн присъствие, за онлайн бизнеса и за оригиналните идеи.

Цялото предаване заслужава да бъде изгледано, но една мисъл на Александър Дурчев и доразвита от Жюстин и Пламен, е особено важна, според мен:

„Солта на всички гениални идеи е вярата, че ще успееш. Защото колкото и гениална да е една идея, тя винаги се сблъсква с хиляди трудности. Това е голямото предизвикателство в България – твърде лесно се отказваме.

Тази реплика ме подсети за страхотната презентация на Киран Белуби от 955 dreams по време на LeWeb 2011. Киран я беше озаглавил „Как да се борим с посредствеността (при разработването на мобилни приложения) (видео на английски) и в нея той каза:

„Посредствеността е враг! Посредствеността убива страхотните идеи. Хората често имат страхотни идеи, които искат да реализират. Едно посредствено решение води до друго, и друго, и друго… и съвсем скоро от страхотната идея не е останало нищо, тя е убита от посредствеността.“

Малко след предаването по БНТ пък попаднах на една публикация във Forbes от Алберто Д’Отави – „Startups Are Belief Systems, Organizations Are Networks“.

В БГ Сайт тази година искам да видя точно това – страхотни нови идеи, лишени от ограничения нито на въображение, нито от посредствени решения. Проекти, в които създателите наистина вярват, че са значими, нови, интригуващи, уникални, а не просто копие на нещо вече познато и съществуващо, но облечено в по-лъскави дрешки. И не просто чужда идея, реализирана навън, но привнесена набързо у нас, само защото там е успешна.

Не посаждайте цвете, засадете секвоя — изградете нещо, което ще остане за дълго. Цветето е малко и красиво, то пониква, пораства, разцъфва, увяхва и… изчезва. Създайте нещо, което ще остави следа, което ще остане — секвоята не е толкова красива, няма да порасне толкова бързо, но ще расте, расте и ще оцелява през тежките зими, през трудностите и ще остане за по-дълго време. — Бен Пар, отново на LeWeb 2011

Стартирайте малки, гъвкави, пълни с енергия и креативност, но бъдете адаптивни, позволете на страхотната идея (а ако са повече – още по-добре) да се развива, да добива нови измерения, да обхваща нови територии, вместо само малко красиво местенце, което сега е актуално, носещо бърз приход, но което утре ще тъне в забрава (като балона със сайтовете за групово пазаруване – нито един не предлагаше преживяване, различно от това на Groupon). Препятствия със сигурност има, но те са мотиватор за преодоляването им и развитието на идеята, вместо отказ от нея и взимане на посредствени решения, от които идеята само би загубила очарование.

Защото, както казва Белуби, „ако страхотната идея, която сте имали в началото, не е реализирана качествено, то в един съвсем скорошен момент ще се налага да вършите само безсмислени неща (като например техническа поддръжка за дъвчене на дъвка)“. А такива посредствени проекти няма как да са победители.

Работете само по проекти, които наистина обичате и в които вярвате, че ще бъдат успешни!

(И… да, възможно е да не успеете още от първия път)