Социални… какво?!

Ако още не сте си купили „Инструменти за социални мрежи“, значи е време да го сторите. Трудно ми е да реферирам към изданието като книга, както авторите – Жюстин Томс и Камелия Георгиева – го наричат, защото предвид структурата, съдържанието и начина на подредба и ако щете дори оформлението, това за мен е наръчник, помагало. Това не е книга, предназначена да бъде четена от корица до корица, както всички други книги или учебници. Четете там, където са важните неща за вас за момента, след което преминавате на други. И всичко това – допълнено с мнението на специалисти и експерти от различни онлайн сфери, които допълват съдържанието, внасяйки своята практика и опит в определенията (disclaimer: аз също съм цитиран на няколко места).

Едно дребно нещо ми направи впечатление, което не ми се ще да подмина – още във Въведението има една бележка под линия (стр. 15), в която се казва, че:

„…Границите между социалните мрежи и социалните медии като понятия вече са почти заличени и може да се говори единствено за социални медии…“

Не мога да се съглася с подобно твърдение – да, социалните мрежи са социални медии, но не и обратното. За толкова години така и не се появи читаво опредение за двете понятия на български език, което да бъде приемливо и да не е просто превод от английски. Дефиниции, които да помогнат по-лесното приемане и разбиране на инструментите от онези, които са се включили отскоро или им предстои да го направят (през 2012 ще е пикът на приемането, както предрекох).

Нека разграничим двете понятия:

  • Социалните мрежи, още по дефиниция, са офлайн. Те се изграждат между хората. В тях доминантен е социалният граф, който определя как хората са свързани помежду си. По какъв начин – близки или далечни приятели, познати, роднини, братя и сестри, приятел на приятел, стринката на шуринайката… Тези изградени връзки, пренесени в онлайн среда се срещат в инструментите за социални мрежи, които на български се превеждат само като „социални мрежи“, защото офлайн значението никога не придоби популярност. Та инструментите за социални мрежи са много малък компонент от всички инстументи, които се характеризират като социални медии (вж. по-долу пример, социалните мрежи са подраздел в раздела комуникация).
  • Социалните медии са всички онези Web2.0 елементи на средата, в които основен акцент има съдържанието, което потребителите са поканени да създават, допълват, обсъждат, споделят.

Границите на двете понятия на практика няма как да се заличат, винаги едното доминира над другото и характеризира по-силно съответният инструмент. Да, в последно време наистина повече се говори и пише за социални медии, като цяло, отколкото за социални мрежи, защото в много проекти от различните категории социални медии се въвеждат елементи на социалните мрежи, но основно винаги си остава съдържанието (като само в подкатегорията на социалните мрежи съдържанието отстъпва пред връзките между потребителите). А и за да не се сбърка кое е социална мрежа и кое – не е. По принцип е правилно да се използва по-общото наименование, но защо и дали е нужно да се отказваме от частното? Не мисля, особено когато трябва да се посочи нещо конкретно, касаещо само социалните мрежи.

Разделение на социалните медии

(информацията е от Уикипедия и не включва всички представители в отделните подкатегории, а само някои най-ярки примери)

Комуникация

  • Блогове: Blogger, ExpressionEngine, LiveJournal, Open Diary, TypePad, WordPress, Xanga
  • Микроблогване: FMyLife, Jaiku, Plurk, Posterous, Tumblr, Twitter, Qaiku, Yammer, Google Buzz, Identi.ca Nasza-klasa.pl
  • Реклама и монетизация: SocialVibe
  • Мрежи, свързани с местоположението: Foursquare, Geoloqi, Gowalla, Facebook places, The Hotlist
  • Социални мрежи: ASmallWorld, Bebo, Cyworld, Diaspora, Facebook, Hi5, Hyves, LinkedIn, MySpace, Ning, Orkut, Plaxo, Tagged, XING, Anybeat, Unthink, Chime.in
  • Събития: Eventful, The Hotlist, Meetup.com, Upcoming
  • Агрегатори на съдържание: Netvibes, Twine
  • Онлайн каузи и набиране на средства и помощи: Causes, Kickstarter

Сътрудничество и изграждане на авторитет

  • Уикита: PBworks, Wetpaint, Wikia, Wikipedia и сродни проекти, Wikispaces, MediaWiki
  • Социален букмаркинг (или социално отбелязване): CiteULike, Delicious, Diigo, Google Reader, StumbleUpon, folkd
  • Social Media Gaming: Empire Avenue
  • Социални новини: Digg, Mixx, NowPublic, Reddit, Newsvine
  • Социална навигация: Trapster, Waze
  • Системи за управление на съдържание: WordPress, Drupal, Plone
  • Управление и редактиране на документи: Google Docs, Syncplicity, Docs.com, Dropbox.com
  • Сътрудничество: Central Desktop

Мултимедиа

  • Фотография и споделяне на изкуство: deviantArt, Flickr, Photobucket, Picasa, SmugMug, Zooomr
  • Споделяне на видео: sevenload, Viddler, Vimeo, YouTube, Dailymotion, Metacafe, Nico Nico Douga, Openfilm
  • Излъчване на живо: Justin.tv, Livestream, OpenCU, Skype, Stickam, Ustream, blip.tv, oovoo
  • Споделяне на музика и аудио: ccMixter, Pandora Radio, Last.fm, MySpace Music, ReverbNation.com, ShareTheMusic, The Hype Machine, Groove Shark, SoundCloud, Bandcamp, Soundclick, imeem.
  • Споделяне на презентации: scribd, SlideShare

Отзиви и мнения

  • Отзиви за стоки и продукти: epinions.com, MouthShut.com
  • Отзиви за бизнеси: Customer Lobby, Yelp
  • Въпроси&Отговори: Askville, EHow, Stack Exchange, WikiAnswers, Yahoo! Answers, Quora

Забавление

  • Медиа и платформи за забавление: Cisco Eos
  • Виртуални светове: Active Worlds, Forterra Systems, Second Life, The Sims Online, World of Warcraft, RuneScape
  • Споделяне на игри: Kongregate, Miniclip, Newgrounds, Armor Games

Бранд мониторинг

  • Измерване на социалните медии: Attensity, Statsit, Sysomos, Vocus

Предсказания за 2012 година

Oracle

Почти в края на годината, ето какви неща предполагам, че ще се случат в дигиталната индустрия през 2012 година:

В България – Година на социалното осъзнаване

През 2012 година в България ще станем свидетели на още по-силно приемане на социалните медии както от потребителите, така и от бизнеса. През последните 2 години сме свидетели на голям растеж, но пикът на приемането се очертава да е през тази, някъде към третата четвърт, когато социалният граф ще придобие зрялост и устойчивост. До тогава можем да говорим за осъзнаване на необходимостта от социално присъствие и ползите, които носи то както за развитието на личния бранд, така и за подпомагане на бизнеса. Ще започнем да сме свидетели на едно по-обмислено и пълно присъствие, не само на хаотични, непланирани и недотам обмислени споделяния извън контекст или стратегия.

Пикът в приемането ще бележи и необходимостта от приемане и създаване на нов тип длъжности, които ще бъдат разкривани, за да се обслужва този аспект на бизнеса – ще станем свидетели (към края на годината) на трансформирането на фирмените специалисти по PR (но не само) в хората, които ще се грижат за фирмената идентичност онлайн. Хората (засега един, екип ще се формира на по-късен етап), за които това ще е основно и единствено задължение, ще започнат да бъдат назначавани през тази година, но едва през 2013 те ще започнат да се „справят добре“ и адекватно с работата си. Ако досега сте работили (и сте получавали заплащане за това) в/за/със социални медии в България, вие сте били ранни потребители, early social adopters.

Бизнесът онлайн ще продължи да е затворен в силоз през цялата следваща година и информацията ще продължи да бъде силно и почти изцяло контролирана. Най-сетне ще започне да се говори по-усилено за лични/личностни брандове и за тяхното влияние в и за бизнеса; бизнесът ще започне да променя модела си на работа по отношение на онлайн и социалната среда и ще спре да заглушава гласа на служителите си, приписвайки си всички техни заслуги като свои. За пълно разчупване на модела, обаче, ще можем да говорим едва през 2013.

Ще бъдем свидетели на няколко кризи в социална среда, които ще са породени от факта, че фирмите нямат изградена стратегия на присъствието и активността си – те са там и насърчават (!) потребителите да се оплакват публично на приятелите си за проблеми и затруднения, които срещат с използването на продукти и услуги. Едва тогава предприемат действия и се активизират. Това само нанася поражения на бранда, но ще са необходими няколко кризи, за да се вземат мерки и адекватност при присъствието.

Участниците в социалните медии, които се занимават с разработката им, ще разберат, че не е въпрос само на изграждане и технологии, а и до психология, до познаване на потребителите, техните нагласи и очаквания, както и геймифицирането на средите, за да се задържа интерес към услугите. Станахме свидетели на няколко социални проекта, които бяха фокусирани върху изграждането, вместо към потребителските преживявания, което доведе ако не до неуспеха им, то поне до неползването и непопулярността им. През 2012 ще видим няколко стартиращи продукта, които ще правят опити да запълнят дупката на родна социална платформа.

Копирането и привнасянето на чужди, външни модели и идеи ще продължи и през 2012, макар да ми се иска да вярвам, че ще е по-слабо, като се разчита повече на оригинални, свежи, локални идеи и потребности, вместо на изпробвани и работещи на други места проекти. Ще сме свидетели на крахът на сайтовете за групово пазаруване, но ще бъдем свидетели на поне още едно роене на сходни проекти. Следващото роене, обаче, ще е по-краткотрайно и балонът ще се спука значително по-бързо.

Ще се постави основата на потребността от локални социални мрежи (но не за цяла България, по-скоро за региони или за отделни градове и по-големи общности от хора), но те ще бъдат изградени през 2013.

Корпоративните и фирмени уебсайтове ще продължат да са нерелевантни и нуждаещи се от осъвременяване и префокусирне. Ще се роди необходимостта от изграждане на нова стратегия за структурирането както на сайта, така и на цялостното онлайн присъствие. Потребителите, които толкова години бяха насърчавани да посетят фирмения сайт, сега ще трябва да бъдат задържани в него, а не да бъдат гонени в социалните медии, където да следват фирмата или бранда. Фирмите, които присъстват в социалните медии, но сайтовете им не са социални, ще са най-податливи на онлайн кризи.

Ще сме свидетели на първата сериозна вълна приложения за мобилни устройства, макар все още бизнесът да не осъзнава необходимостта и ползата от такива услуги.

Фирмите, чийто слоган е „ние правим уебсайтове“ ще започнат да залязват – клиентите може и да казват, че искат това, но всъщност заради незнанието си, не могат да дефинират точната потребност. И ако дигиталните агенции не започнат да им предлагат повече от само сайт, са обречени. Ще видим поне няколко български сайта, експериментално изработени с responsive design, който да предлага еднакво преживяване, независимо от устройството.

Традиционните медии ще продължат да губят аудитория и влияние. През лятото ще има период на „disconnect“, в който потребителите ще спрат с масовото сприятеляване и харесване на страници и ще започнат да преглеждат досега създадените връзки, като начин за справяне с шума. В края на годината ще започне да се наблюдава т.нар. „умора“ от социални медии.

По света – Година на социалната интеграция

През 2012 по света ще продължи дълбокото интегриране на социалните функционалности в сайтовете, като опит да се върнат потребителите във фирмения сайт или в локалната социална мрежа, вместо в глобалните, извличайки оттам споделени информации, кръгове с приятели и интереси. Уебсайтовете ще придобият по-персонализиран вид след интегрирането на социалните аспекти, предлагайки персонализирани услуги за конкретния потребител и графа му.

Защо имам блог, когато блоговете са мъртви?!

блог

Блогвам. Следователно мисля. Следователно съществувам.

Блогването е важен ритуал, който извършвам почти ежедневно, макар крайният резултат в повечето случаи да остава невидим, а написаното да се трупа в чернови. Чрез блога си изследвам различни неща от областите, които ме вълнуват, събирам си мислите и ползвам платформата за изразяване и структуриране на измисленото. Блогването е доста времеемко като инструмент, но и пристрастяващо, особено ако имаш какво да споделиш.

Преди време Жюстин, в публикацията си „10 причини да имаш свой блог“, посочи този блог като „мястото, в което можеш, ако искаш, да покажеш какво знаеш, какво мислиш, да демонстрираш експертност и заявиш позиция по важни за теб професионални въпроси.“

Ето защо продължавам да поддържам блога си, въпреки че съм на мнение, че блоговете, каквито ги познаваме, са мъртви:

  1. Помага ми да уча и да мисля, да подреждам мислите си правилно — всяка публикация, която пиша, независимо дали накрая я публикувам или остава скрита, подрежда мислите ми по определен начин, готови да бъдат изложени консистентно, когато се наложи. Подобрява начина ми на мислене, позволява да мисля в различни посоки, които да записвам и изследвам в дълбочина, да анализирам. А ако накрая публикацията бъде публикувана, то е възможно да се окаже, че мисля неправилно или дори погрешно и коментарите, които посетителите оставят, да посочат грешката ми или да ме насочат към неподозирани от мен посоки.
  2. Аз съм практик в уеб и социалните медии — В повечето случаи, когато някой се захване с анализи, спира да практикува и това довежда до пропускане на дребни, но съществени неща, които в последствие нанасят сериозни проблеми в разбирането на средата. Все още се интересувам живо от случващото се и се стремя да го изпробвам лично, преди да споделя мнение, продължавам да изследвам различни инструменти, да експериментирам с различни неща, които могат да променят начините, по които възприемаме и използваме средата. Описването на опита ми, на грешките или успехите ми, позволява недопускането им отново или насочването към добри практики.
  3. Спестява ми време — въпреки че писането отнема много време, особено ако е по-задълбочен материал, с много възможности и гледни точки за изследване, по-късно публикацията (или нейната чернова) служат за отправна точка, за референции, за готови идеи и мисли по една или друга тема, които да използвам за създаване на нови публикации или да посоча като източник за повече информация, вместо всеки път френетично да обяснявам едно и също.
  4. Моето си място — вече спрях да наричам блога си „блог“ или дори дневник, и го посочвам повече като сайт1, но той е централното ми място, от което започва всичко – цялостното ми онлайн присъствие се завихря около него. В последно време това не личи особено много, но всичко е премислено и промените, които подготвям, ще изяснят ситуацията – това е медиата, която е изцяло под мой контрол и юрисдикция, която управлявам както аз намеря за добре и развивам по начини, които най-добре да ме представят по един или друг избран от мен начин.
  5. Намира ми работа — последните няколко проекта, по които работя, основно са ми били предложени заради мнението/мненията ми, които съм публикувал в блога или други социалните медии (блоговете са социални медии, независимо дали мислите като мен или не!) и е време бизнесът в България да запоне да гледа по-сериозно на блоговете и блогърите.

Блоговете може да са мъртви, но за мен това е моят личен и кариерен блог, и двете – в едно, който развивам независимо от работата, която върша и фирмата или организацията, която ме е ангажирала. Не бих се отказал от това мое място заради фирмата, в която работя, както и не смятам, че е редно тя или коя да е друга, да спира служителите си да поддържат лични блогове (независимо дали пишат за работата, която вършат). Не получавам пари за това, че блогвам (тук), така че и да спра, това няма да се отрази на заплащането, което получвам, но това ще се отрази значително на присъствието ми онлайн.

Затова продължавам напред.


Отвъд социалните профили и бизнес страниците

social network

Все още продължава да битува схващането, че „социални медии“ е създаването на страница във Facebook, регистрирането на сметка в Twitter, създаване на канал в YouTube и т.н. — това е изцяло грешно! Отвъд регистрирането и създаването на профили, социалните медии изискват консистентност, активно присъствие и включване или започване и поддържане на взаимоотношения с потребителите, тяхното опознаване и все по-задълбочено ангажиране в разговори. Успешното социално присъствие и ангажираност е много повече психология и дар слово, отколкото технически познания и умения.

В социалния уеб (то вече няма друг!) ако цялостното ви онлайн представяне и присъствие не е актуално, осъвременявано непрекъснато, релевантно към настоящия момент, ако не коментирате, ако не изграждате и поддържате взаимоотношения с потребителите си, то значи вие не съществувате. И никой няма да ви обърне внимание. Това много прилича на познатото „Лампата свети, ама няма никой вкъщи“.

Изглежда очевидно, но е нужно да се повтаря често, защото и сега (като потребители) сме свидетели на страшно много изоставено или неактивно бизнес присъствие в социални платформи и общности. Такива профили могат както да навредят на бизнеса и на имиджа му, така и да доведат до отлив на клиенти и предпочитане на конкуренцията.

Преди да започнете изграждане на присъствие в социалните платформи, уверете се, че можете да се отдадете изцяло и да водите смислени, задълбочени и отворени разговори с фенове, поддръжници, потребители, клиенти, приятели, проспекти… Няма нищо по-вредно от тих профил в Twitter, необновявана редовно бизнес страница във Facebook или канал в YouTube, в който се публикува много видео съдържание, но то не е в резонанс и не ангажира публиките в диалог и обсъждане.

Помнете и не забравяйте, че първата дума от социални медии е „социални“. И ако не слушате, не отговаряте, не се включвате в диалози, то тогава сте „несоциални“. От миналото. И като динозаврите, полека-лека…