Бутонът Follow на Twitter

лого на Twitter

Twitter пуснаха в обращение свой бутон, наречен (разбира се) Follow, който позволява да бъде вграждан бързо и лесно в сайтове, чрез копиране на предварително автоматично генериран код. Ето как изглежда моят такъв бутон:

На пръв поглед – нищо особено. Идеята на бутона е, че посетителите на сайта, в който е сложен, могат да последват сметката от бутона директно от сайта – досега подобни бутони препращаха към съответния профил в сайта на Twitter, където потребителят трябваше да избере дали да последва или не въпросния профил. Ако някой потребител не е убеден, че иска да последва този профил, може да прегледа профила (с последните туитове), като натисне на потребителското име до бутона.

Twitter първи се сетиха, че подобно пренасочване извън сайта е недотам полезно за собственика му, тъй като голяма част от потребителите, които биват пренасочени към някой профил в Twitter, не се връщат обратно на сайта, от който са били препратени, за да продължат разглеждането му.

Бутонче можете да си генерирате, съобразно предпочитанията ви, на тази страница.

Сега остава, след поставянето му, собствениците на сайтове освен да се погрижат да спечелят повече последователи (ако са им нужни), да предлагат и достатъчно качествено съдържание, което потребителите да продължат да разглеждат след натискането на бутона.

Награди Аскеер 2011

И ето, току-що приключи церемонията по връчването на наградите Аскеер 2011. Ако сте пропуснали да гледате, ето кои са тазгодишните отличени. Бях започнал да пиша коментари, но в последния момент ги изтрих. Всички.

Водеща мъжка роля:

  • Деян Донков за ролята на Сирано в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“

Водеща женска роля

  • Невена Мандаджиева за ролята на Майката в „Кралицата майка“ от Манлио Сантанели, постановка Валентин Ганев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Изгряваща звезда

  • Павлин Димитров за ролята на Обичащия в „Първа любов“ по Самюъл Бекет, постановка Нина Боянова, Продуцент: Н2О Филм

Поддържаща мъжка роля

  • Иван Бърнев за ролята на Били Бибит в „Полет над куковиче гнездо“ от Кен Киси, постановка Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“

Поддържаща женска роля

  • Гергана Кофарджиева за ролите на Щиглеца, жена над 70-те в „Преди / След“ от Роланд Шимелпфениг, постановка Иван Добчев, Драматичен театър „София“

Сценография

  • Даниела Олег Ляхова за „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“

Костюмография

  • Петя Стойкова за „Кола Брьонон“ по романа на Ромен Ролан, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“

Театрална музика

  • Асен Аврамов за „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“

Режисура

  • Маргарита Младенова за „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, Театрална работилница „Сфумато“

Най-добро представление

  • „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“

Награда за цялостен принос към театралното изкуство беше връчена на Коста Цонев.

Моите 5 съвета за новобранци в Twitter

лого на Twitter

1. Twitter е място за разговори

Не трябва да очаквате, че като напишете няколко неща в Twitter, последователите сами ще ви намерят и последват – не, необходимо е да се преборите за тях, да ги накарате да искат да чуят това, което имате да им споделите! Последвайте няколко човека със сходни интереси, споменавайте ги в туитовете си и правете опити да ги заговаряте, да влизате в диалог с тях, наред с публикуването на ваши туитове – не можете да разчитате на последователи ако не създавате и споделяте свое качествено съдържание.

2. Не пропускайте комплиментите

Освен да разговаряте с другите потребители, не пропускайте да ги поздравявате, да ги хвалите и да им правите комплименти. Споделяйте колко харесвате услугите им, колко ви допада сайтът им, колко полезни са публикациите им… всичко това носи благоразположението им и ще спомогне за по-бързото ви сприятеляване.

3. Измерване на успеха

Каква е причината да си регистрирате сметка в Twitter? Опитвате се да увеличите трафика към сайта си или се регистрирахте, за да се възползвате от силата на социалните медии и интерактивния маркетинг? Независимо от причината, успешната стратегия в социалните медии е съставена от цели и срокове. Неща като последователи, посещения и трафик към сайта са добри параметри, които можете да използвате за свои цели. Опитайте да си направите (реалистичен) план за следващите 3-6 месеца, в който да определите какво се опитвате да постигнете и как смятате да го направите. Има доста инструменти, чрез които може да се следи прогреса и статистиките.

4. Честотата на туитване и ретиутване има значение

Поставили сте си за цел да туитвате чат-пат, но се чудите защо нямате нови последователи? Няма място за чудене! Не можете да очаквате да ви забележат ако туитвате веднъж седмично (и не участвате в разговорите). Потребителите в Twitter следват много хора и получават по много туитове наведнъж. Ако туитвате веднъж седмично, има вероятност туитът ви да се изгуби в потока и да не бъде забелязан. Затова туитвайте често (няколко пъти на ден), за да можете да сте сигурни, че ще ви забележат, но не и прекалено често, че да отегчавате последователите си.

5. Бъдете интересни!

Ако сте изпълнили горните 4 съвета, но все още не привличате нови последователи, вероятно не споделяте интересно съдържание. Нищо страшно! Публикувайте препратки, ретуитвайте интересни съдържания, опитвайте се да бъдете забавни и интересни – това са начините да привлечете нови последователи.

Щастливо туитене! Можете да прегледате и 50-те идеи за използване на Twitter за бизнес на Крис Броуган.

Пич, къде са ми коментарите!?

Системата за коментари (текущо Disqus), публикува коментарите веднага, без предварително модериране. Част от коментарите, обаче, скоро след публикуването им, заминават в небитието, изпратени там поради следните причини:

  • Спам: никак не съм толерантен към спама и го премахвам веднага щом го забележа. Това се отнася най-вече за коментари, които не допълват дискусията и/или публикацията, а са оставени с цел да се посочи някакъв адрес на сайт.
  • Анонимност: нямам нищо против анонимните коментари, доколкото системата ги позволява, стига да са наистина добре издържани, написани грамотно и да допълват публикацията и/или дискусията. Не толерирам, обаче, анонимни коментари, които съдържат лош и груб език, насаждат някакви омрази, нетърпимости и пр.
  • Шльокавица: трудно се чете, а и практиката показва, че онези, които наистина имат какво да кажат, за да обогатят публикацията и/или дискусията, знаят как (дори при липса на инсталирана кирилица на компютъра) да преобразуват текста си в четим текст на български.
  • Не е по темата: Ако оставеният коментар не е по обсъжданата тема, а се отнася до съвсем различно нещо, вероятността да бъде премахнат е изключително голяма, за да не довежда до объркване на посетителите на блога.

Идва ли краят на уеб адресите?

Google Chrome Logo

Преди известно време ми попадна едно проучване (правено в САЩ), че непрекъснато се увеличава броят потребители, чиято онлайн активност се ограничава в рамките на 5 сайта. Значително се увеличава и броят на потребителите, които не помнят различни (точни) адреси, а използват т.нар. входни точки (или хъбове), от които започват браузването си и се прехвърлят, посредством хипервръзките, към сайта или страницата, която текущо ги интересува.

Изумителен е процентът потребители, които започват сърфирането си, като пишат адреса, който биха искали да посетят, във формуляра за търсене на търсачките, вградени в браузъра или на началната страница, която се зарежда след стартиране на браузъра.

Ето защо въобще не бях изненадан, когато видях, че Google започват да правят опити да изкарат от обращение уеб адресите (URL) на сайтове и страници във версия 13 на браузъра си Google Chrome (засега този експеримент е наличен само в т.нар. Версия за канарчета, canary build, alpha-версията на браузъра).

Това не е нещо ново, Firefox предлага възможност за скриване на лентата с/за адресите (Address bar) от доста време, но това, което предлагат от Google е крачка напред в развитието на идеята – не просто тотално скриване на лентата, а запазване на възможността, ако на някой му потрябва, да може временно да я използва.

Google винаги са правили опити да променят и налагат нови правила за начините, по които потребителите използват мрежата – някои успешни, други – не чак толкова. Още преди време, когато обявиха, че разработват своята операционна система Google Chrome OS, чиято основа е браузърът Google Chrome, стана ясно, че Google се стреми да премести всички дейности в мрежата, в облака, като премахва (отчасти) зависимостите от софтуер и хардуер – всичко е достъпно и работи еднакво отвсякъде.

Така браузърът става хем операционна система, хем програма, като границите между двете са силно размити в представите на Google. А сега Google Chrome предлага на потребителите да се премахне последната възможност, която остава като уверение, че се използва уеб – адресната лента.

Оставяме настрана факта, че се спестяват 40 пиксела от видимата площ по вертикала, в които беше адресната лента. Сега, вместо тя да се вижда постоянно, нейна умалена версия се показва, когато се щракне двукратно върху отворения таб; когато мишката се махне от полето, тя изчезва отново. Скриването на лентата върви в комплект с три други промени в интерфейса – преместване на менюто с интрументи, скрива всички налични инсталирани разширения (extensions) и добавя преди табовете бутони back (назад) и forward (напред).

Ето как изглежда браузъра, когато адресната лента е скрита (има по-детайлна версия, налична след щракване върху снимката):

Google Chrome 13 no address bar

иадресната лента е показана (има по-детайлна версия, налична след щракване върху снимката):

Google Chrome 13 address bar

Нововъведението не е достъпно веднага след инсталиране на Google Chrome Canary build версията. То е достъпно като флаг („Hide the toolbar“), който трябва да бъде активиран, за да може да се използва.

Google Chrome about:flags

Явно Google считат, че уеб адресите са част от миналото и е време да отидат там. Така те ще отстъпят място на Уеб приложенията, които се стартират, вместо с изписване на адреса, чрез щракване върху икони, подобно на приложенията в другите операционни системи.

Спомняте ли си времето, когато за да се оправяш с компютъра, беше необходимо да поназнайваш сума команди за DOS, които се въвеждаха на командния ред? Спомняте ли си как Windows 95 лека-полека започна да измества командния ред и да го праща в миналото? Днес на средностатистическия потребител на Windows не му се налага да използва команден ред. Така Google очакват да се развият нещата и с уеб адресите – преживяването в уеб трябва да е свързано с посочване и щракване, вместо с писане на адреси, сбъркани домейни и разширения.

На мен идеята ми допада.