Ало, ало

Блогъри пишат за театър
Днес ми гостуват Зори и Данчо, за да споделят впечатленията си за спектакъла „Ало, ало“ в Камерен театър „Възраждане“. Благодаря им, че вдъхват живот на рубриката, която беше позабравена в последно време 🙂 .

 

Четете внимателно, няма да повтарям

Ало, Ало

Не четем много театрална критика и може би на това се дължи факта, че не ни е попадала негативна статия за българска постановка. Сякаш в последните години на родна сцена се поставят само страхотийски и великолепнейши преставления. Разбира се, без да си кривим душата, ще се съгласим, че родните театри наистина ни предлагат много добри продукции. Но пак без да си кривим душата – сред тях има брак, и това не е нещо за което трябва да си мълчим, или да прикриваме зад куртоазни и с нищо незаслужени суперлативи. Най-малкото не е честно да се лъже зрителя. Не знаем дали пишещите за театър журналисти не го смятат за мъртъв – това би обяснило защо говорят за него или само добро или… добро. Но той е жив. И понякога стъпва на криво.

Какво имаме предвид? Отворете страницата на театър Възраждане и прочетете „изрезките“, които са избрали, за да представят постановката си „Ало, Ало“ – ето тук. Прави ли ви впечатление как първите няколко журналистически отзива почти дословно повтарят пасажи от текста, с който сайта на театъра представя постановката? Дали авторите им са гледали представлението или са преразказали сайта? Уви – ще разберете, но чак след като излезете от камерната зала на театъра. По-следващите отзиви са малко по-честни, до колкото сякаш избягват да говорят за качествата на представлението, а наблягат на декора, костюмите и пикантерии, като факта, че Петър Лъджев бил влюбен в Гала, пък Йосиф Сърчаджиев специално за ролята си обръснал главата… Вероятно с известна неохота са добавени на сайта, поради липса на други, по-суперлативни. Но вие още не го подозирате, защото не сте гледали представлението, вие четете тези избрани отзиви и се подготвяте за нещо страхотно, за фин британски хумор с лек френски акцент…

И така… Това е ресторанта на Рене в Нувийон. Наистина. Вие не сте в театрална зала, а направо в ресторанта. Самата зала е един огромен плюс за постановката, едно предимство. Решението да има две сцени, е отлично хрумване, което доближава театралната постановка до телевизионния сериал. И ето го Рене… Ами… От самото начало, до самия край не успяхме да се отърсим от впечатлението, че Свежен Младенов чете репликите си от аутокю. Дори на няколко пъти се огледахме за такова в залата. Равно, монотонно, с препъвания на моменти, сякаш аутокюто е променило скоростта си внезапно. Цял Юксел Кадриев. Сякаш не сме в театър. На обратния полюс пък са двете сервитьорки. Вероятно защото нямат толкова много текст, те пък наблягат на интонации, жестикулаци, чупки и пози. Които изглеждат толкова маниерно и превзето, че чак идват в повече и почват да дрънчат фалшиво и пресилено. Дори за безмозъчни френски сервитьорки с леко поведение и не по-тежък умствен багаж. Не знам, може би е съзнателно търсен ефект на хиперболизиране, но не се е получило. Сервитьорките не изглеждат естествено, не са две френски сервитьорки, по-скоро са две добри български актриси, които се насилват да го докарат на френски моми. Доста по-естествено стои в ролята си Мира Върбанова – Едит. Може би единствено при нея не се усеща преиграване и фалшиви нотки, дори фалшивото пеене изглежда естествено. Анатоли Лазаров е невероятно добър в ролята на полковника. Не можем да кажем същото за костюма му. Кому беше притрябвало да му се слага изкуствен търбух?! Който той постоянно да намества, защото щръкваше ненадейно ту на левия, ту на десния му хълбок. Сигурно щеше да е смешно, но ако бяхме на циркова арена. С нищо не допринесе за образа му, напротив – максимално го затрудни. И въпреки това Анатоли Лазаров се справи повече от добре.

Не се справи Христо Ботев с ролята на лейтенант Грубер. Сякаш нямаше никакво желание да играе хомосексуалист. Поради което и скечовете, основани на сексуалната ориентация на лейтенанта не се получиха, станаха дървени. Целия образ е основан на сексуалната ориентация на лейтенанта и ако не успееш да станеш хомосексуалист за два часа – всичко е напразно и погубено. Уви. И не може това да не окаже влияние върху цялата постановка, в която лейтенантът е ключов образ и взима участие в почти всеки скеч. Друг ключов образ – Крабтрий прилича на редник от ротата на капитан Алберто Берторели, нежели на англичанин, маскиран като френски полицай. Даниел Цочев не е най-подходящия актьор за ролята. Крабтрий трябва да има излъчването на чистокръвен британски Боби, напъхан във френска униформа, трябва всяка една черта от образа му да крещи – ‘аз съм англичанин!’, за да се получи смешката. Не е достатъчно да говори на изкълчен британски френски. Даниел Цочев го докарва по-скоро на дундест френски селянин, облякъл униформа на полицай. Решението да се даде мосю Льоклер на дългокос, висок, голобрад и кльощав младеж, е впечатляващ жест на пълно освобождаване от тиранията на авторовото виждане за него. Само ако имаше и смисъл… Та може ли юноша да се кичи с благородното и зряло „мосю“?! Изфирясала е цялата свежест на образа на изкукуригалото старче… Британските летци изобщо присъстваха най-вече с отсътсвието си, няма какво да кажем за тях. За Мишел (Надя Конакчева) мога само да кажа, че имитира оргазъм много убедително и е също толкова убедителна като лидерка на комунистическата съпротива. И на фона на всички останали, изпъква безусловно плътния образ на хер Флик, изигран просто перфектно от Георги Златарев. Абсолютен ариец, нито една пукнатина в образа, никакво съмнение, че пред нас стои „страховит“ гестаповец, представител на „цвета“ на арийската раса. Идеално го допълва Донка Аврамова – ефрейтор Хелга. Двамата са толкова автентични в изпълнението си, че спокойно биха могли да получат ролите и в английския сериал.

Страхотна игра и на Петър Лъджев като капитан Алберто Берторели, макар че най-запомнящо се от цялата му роля ще остане превъплъщението му в Адолф Хитлер – най-вече с това, че успява да ни убеди, че е Берторели, който се прави на Хитлер, а не Лъджев, който сега играе фюрера. Младият актьор с лекота се справя с ролята в ролята. За Йосиф Сърчаджиев няма достатъчно силни думи, можем само да се поклоним на волята му за игра.

Скечовете са смешни, с добре премерена доза пикантерия, без да залитат прекалено към евтина и пошла вулгарност, а един от най-силните моменти на представлението е
прословутото Кабаре в ресторанта на Рене – танцът на полковника е способен да разсмее и гестаповец с оперативно отстранено чуство за хумор. Стриптийзът, изпълнен от Хелга,
под акомпанимента на цигулката на хер Флик, също ще впечатли приятно публиката и ще остави ярък спомен в съзнанието й.

Като цяло – във Възраждане могат спокойно да свалят представлението от програмата и да дадат възможност на талантливия актьорски състав, ангажиран в него, да разгърне
истинските си възможности в по-добра постановка.

Frozen

През 2002 излезе един филм, който преобърна представите ми за кино. Филмът се казва „Телефонна клопка“ и действието в него се развиваше, да припомня, в… телефонна кабина. Изключителен камерен филм, в който Колин Фарел се бореше за живота си със слушалката в ръка, под прицела на снайперист (с мазния и натрапчив глас на Кийфър Съдърланд). Не подозирах, че е възможно да се натъпче цял филм в клаустрофобична телефонна кабина, а историята да е толкова напрегната и интересна, че да не смееш дори да мигнеш. Това беше тогава, през 2002.

плакат на Frozen
Случайно попаднах на „Frozen“ (преведен неофициално като „Измръзнали“, не знам с какво заглавие е въртян по кината). Попаднах на него преди доста време, но все не оставаше време за него или беше заменян с други филми. До снощи.

След като финалните надписи се изнизаха, отворих imdb и гласувах с 8/10 за него. Ето защо:

Нямам намерение да разказвам дълго за сюжета, но в най-общи линии – двама приятели от детството и гаджето на единия се озовават заклещени на седалка на лифт, на метри над земята, при особено неблагоприятни зимни условия.

3 действащи лица на малко пространство – подобно на „Телефонна клопка“, и тук има много поле за работа. Без разните му там супер-дупер ефекти, 3D и прочие модерни технологии. Само 3 артисти, тяхната история и ужаса, който изживяват на метри над земята.

Един от най-добрите филми, които съм гледал напоследък. Едновременно смразяващ и вълнуващ. Хареса ми! Ужасяващ, брутален кървав, реален… Много добра актьорска игра (обикновени хора, които спокойно могат да са ти брат, сестра, приятел… което на моменти те обърква допълнително и прави ситуацията още по-смущаваща; евентуално би те и насълзило на някои по-напрегнати сцени), плътен сценарий (обикновена идея, доведена до крайности) и прекрасна камера, засилваща допълнително усещанията.

Чудесен филм, който може би трябваше да изгледам в някоя студена зимна нощ. Със сигурност не е от филмите, които са правени за награди, и това го прави различен и заслужава да му се обърне внимание.

Препоръчвам го!

Награди Икар 2011

Съюзът на артистите в България ненадейно публикува наградените по-рано, преди церемонията да бъде излъчена по телевизията. Никой не се съмнява в порочността на избора на наградените, но защо трябваше да става толкова очевадно?

Ето, все пак, кои са тазгодишните носители на вече загубилия престиж приз.

Главна мъжка роля

  • Мариус Куркински за ролите си в моноспектакъла „Български разкази”, копродукция на Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив и Продуцентска къща „АРТИШОК”

Макар и да съм изключително щастлив за Мариус, не трябваше той да отнесе наградата в тази категория. „Български разкази“ трябваше да е най-добър спектакъл. Всяка друга категория е ограничаваща гения на Мариус.

Главна женска роля

  • Ирини Жамбонас за ролята на Ремей в „Канкун”, копродукция на Малък градски театър „Зад канала” и Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив

Твърдо съм несъгласен с тази награда. Или журито е некомпетентно, или не е гледало „Есенна соната“. Или дългите криви пръсти на Бина Харалампиева са се протегнали и са опорочили обективността. Точка.

Поддържаща мъжка роля

  • Иван Бърнев за ролята на Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо”, Народен театър „Иван Вазов”

Разбира се, най-добрият възможен избор. Стига вече с тоз Карамазов…

Поддържаща женска роля

  • Цветана Манева за ролята на Клитемнестра в „Електра”, Театър „София”

Дебют

  • Павлин Димитров за ролята на Обичащия в „Първа любов”, Продуцент: Н2О Филм

Майсторско техническо осъществяване

  • „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”

Съвсем предвидима и очаквана награда.

Режисура

  • Стефан Москов за „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов” и „Възгледите на един пън”, Държавен куклен театър – Варна

Лично аз не очаквах Теди да вземе приза, но пък режисурата на „Сирано дьо Бержерак” наистина е достойна за отличие.

Сценография

  • Чавдар Гюзелев за „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  • Александър Деянов и Мария Илчева за „Ноктюрно – от прахта до сиянието”, Сдружение за съвременно алтернативно изкуство „По действителен случай”

Куклено изкуство

  • Рин Ямамура за сценографията на „Цар Шушумига”, Драматично-куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик

Браво!

Критически текст

  • Ина Божидарова за книгата „Драматургичната адаптация. (от драматизация към постмодерен текст за сцена”

„Златен глас“ за дублаж

  • Александър Воронов за дублаж в сериала „Щурите съседи”

Награда за цирково изкуство

  • Енчо Керязов за значими постижения в областта на съвременната акробатика и силовата еквилибристика

Награда за вариететно изкуство

  • Стефанка Карайончева – за спектакъла „Легендата Мистър Сенко”

Награда за най-добър спектакъл

  • „Нордост” на Младежки театър „Николай Бинев”

Награда за изключителен принос към българския театър

  • Тодор Колев

Награда за изключителен принос към българския куклен театър

  • Панайот Добрев

Списание Мениджър

През далечната 2007 писах за списание „Мениджър“. Тогава споделих, че „сайтът им е дотолкова нефункционален, че никога не съм се замислял за възможността да си купя хартиеното издание“. Е, тогава си го купих няколко пъти, след което спрях.

Сега е 2011. Сайтът е също толкова нефункционален. Само че към днешна дата мога да прибавя и още нещо – непотребен. Сайтът съдържа само някакви безсмислени извадки от статиите (заради ограниченост, надявам се, техническа – само началото) и прави препратка към „книжното тяло или дигиталното издание“. И възможност за отпечатване на тази извадка или изпращане на приятел (много полезно, няма що!). През 2011 двете са на една стойност, защото дигиталната хартия, мастило, логистика и пр. също са скъпи. Толкова, колкото и при книжното тяло. Но не за това иде реч сега.

Списание „Мениджър“ присъства и във Facebook. Имат си страница, на която си публикуват новини. Оттам видях следното:

екранен кадър от потока новини на Мениджър във Facebook

Вече бях прочел новината, защото новинарските сайтове реагират значително по-бързо при отразяване на новините. Логично, затова са новинарски сайтове.

кадър на новина от Мениджър

Не, това по-горе не е кадър от новинарски сайт, а от сайта на „Мениджър“. Ето как изглежда горното в сайта им (има по-голяма версия на картинката, налична след щракване върху нея).

кадър с изглед от Мениджър

Не отричам по никакъв начин важността на информацията, нито необходимостта да бъде споделена. Обаче от новинарските сайтове. При положение, че „Мениджър“ ясно са написали какво са, някак по-голямата част от потока им във Facebook стои извън това. Много малко от информациите могат да са полезни на мениджърите. Като оставим настрана и факта, че сайтът им е различен като съдържания от „книжното тяло“, няма как да не направи впечатление, че „Мениджър“ са се загубили в посоката си. Няколко пъти им го написах, без резултат. Не ми отговориха и на писмото, което им пратих на електронната поща.

Сега никой не може да ме убеди, че „Мениджър“ „подсказва на мениджърите решения, които ще направят дейността им по-успешна“. Те са достоен пример за бранд, който се лута и не знае накъде да поеме, въпреки огромния потенциал на нишата. Пример как не трябва да постъпват мениджъри на фирми и организации, които имат интерес да запазят бизнеса си.

Не съм си купувал скоро списанието, нямам намерение и да го правя. Вече не харесвам страницата им във Facebook. Списание „Мениджър“ ще ми е само пример за неефективно онлайн присъствие, за лоша обратна връзка с читателите си и за влагане на усилия в погрешни посоки.

Когато те се осъзнаят, вече ще е късно. И на мен няма да ми липсват.

Площад Синева

Внимание: Съдържа Борис Панкин и Мариан Бачев. Преди употреба прочетете листовката.

„И колкото да гледам, да се взирам
пустинното небе не е пустиня
научих се да виждам
видях аз светлината
започва тя от мен.“

Така започва „Площад Синева“ – най-новото заглавие от афиша на Пловдивския драматичен театър. Автор и продуцент е Милен Врабевски (лекар), а постановката е на Борис Панкин (ъ!).

  • Създателите считат, че „Площад Синева“ е фентъзи рок мюзикъл. Според мен е вокално-инструментална група с неясни цели и предназначение.
  • 21 човека на сцената, 16 безжични микрофона – кой кога и какво пее – трудно се разбира. Трудно се разбира и кой кой е. Само Мариан Бачев се откроява от останалите (логично!) заради различната визия.
  • Говори се, че са преплетени 2 истории – една любовна и една музикална (аз не успях да ги разплета).
  • „Диана Експрес“ всъщност са китаристът Максим Горанов (собственик на търговската марка) и барабанистът Цветан Банов.1
  • Музиката е хубава, но само това не е достатъчно. Това е мюзикъл, а не концерт.

Моето мнение, изразено чрез кадър от спектакъла2:
Мариан Бачев в Площад Синева
снимка: Георги Вачев © www.georgivachev.com