Социална хигиена

В последно време използвам доста канали, за да мога да комуникирам с приятели и познати и да си споделяме какво ни вълнува и тревожи, какво се случва с нас и около нас. Покрай тази комуникация, обаче, се натрупаха достатъчно солидно количество люде, които най-общо бих могъл да определя като „мъртви души“. Хора, които или не използват съответния канал, или го използват по съвсем различен начин, което довежда до срив в комуникацията между нас. Това довежда до прекомерни количества шум, в който трудно може човек да се ориентира и ориентацията отнема солидни количества време (а то все не достига, мамка му!).

Затова, след премисляне, реших да изтрия доста народ, с които по един или друг повод или нямаме общи теми, или и да имаме, не сме ги обсъждали досега (без значение причината). Започнах с Facebook. Изтрих доста хора от списъка ми с приятели, намалих го наполовина.

хигиена

Изтрих приятели, с които общувам на други места.
Изтрих приятели, с които не общувам и няма да общувам.
Изтрих хора, които съм добавял в списъка, докато играех игри, и те ми бяха необходими там. Вече не играя игри.
Изтрих повечето от съучениците си, защото никога не сме били дори близки.
Изтрих голяма група хора, с които общувах в последно време, но така трябваше да се случи. Верижна реакция. Свързващото звено между нас не удържа и се скъса. На тази група, макар че едва ли някой от тях ще попадне на тази публикация, поднасям най-искрените си извинения – вие сте прекрасни, никой от вас не трябваше да бъде изтрит, но по никакъв начин не сте длъжни да ме търпите и аз не бих искал да ви причинявам подобно нещо.

Двама дори блокирах, единият – без дори да има вина.

И още не съм приключил. Въпреки това, нищо не е окончателно и не е невъзможно някой от изтритие отново да се върне в списъците. Само че този път няма да е по моя инициатива.

Чета повече от очакванията на BBC

books

Според BBC повечето хора са чели едва 6 от долупосочените 100 книги. Беше ми любопитно доколко грешат BBC, затуй с получер отбелязах книгите, които съм чел, с курсив – онези, които съм започвал и не съм довършвал или съм чел само отделни пасажи или глави.

  1. Pride and Prejudice – Jane Austen
  2. The Lord of the Rings – JRR Tolkien
  3. Jane Eyre – Charlotte Bronte
  4. Harry Potter series – JK Rowling
  5. To Kill a Mockingbird – Harper Lee
  6. The Bible
  7. Wuthering Heights – Emily Bronte
  8. Nineteen Eighty Four – George Orwell
  9. His Dark Materials – Philip Pullman
  10. Great Expectations – Charles Dickens
  11. Little Women – Louisa M Alcott
  12. Tess of the D’Urbervilles – Thomas Hardy
  13. Catch 22 – Joseph Heller
  14. Complete Works of Shakespeare
  15. Rebecca – Daphne Du Maurier
  16. The Hobbit – JRR Tolkien
  17. Birdsong – Sebastian Faulks
  18. Catcher in the Rye – JD Salinger
  19. The Time Traveler’s Wife – Audrey Niffenegger
  20. Middlemarch – George Eliot
  21. Gone With The Wind – Margaret Mitchell
  22. The Great Gatsby – F Scott Fitzgerald
  23. Bleak House – Charles Dickens
  24. War And Peace – Leo Tolstoy
  25. The Hitch Hiker’s Guide to the Galaxy – Douglas Adams
  26. Brideshead Revisited – Evelyn Waugh
  27. Crime and Punishment – Fyodor Dostoyevsky
  28. Grapes of Wrath – John Steinbeck
  29. Alice in Wonderland – Lewis Carroll
  30. The Wind in the Willows – Kenneth Grahame
  31. Anna Karenina – Leo Tolstoy
  32. David Copperfield – Charles Dickens
  33. Chronicles of Narnia – CS Lewis
  34. Emma – Jane Austen
  35. Persuasion – Jane Austen
  36. The Odyssey – Homer
  37. The Kite Runner – Khaled Hosseini
  38. Captain Corelli’s Mandolin – Louis De Bernieres
  39. Memoirs of a Geisha – Arthur Golden
  40. Winnie the Pooh – A.A. Milne
  41. Animal Farm – George Orwell
  42. The Da Vinci Code – Dan Brown
  43. One Hundred Years of Solitude – Gabriel Garcia Marquez
  44. A Prayer for Owen Meaney – John Irving
  45. The Woman in White – Wilkie Collins
  46. Anne of Green Gables – LM Montgomery
  47. Far From The Madding Crowd – Thomas Hardy
  48. The Handmaid’s Tale – Margaret Atwood
  49. Lord of the Flies – William Golding
  50. Atonement – Ian McEwan
  51. Life of Pi – Yann Martel
  52. Dune – Frank Herbert
  53. Cold Comfort Farm – Stella Gibbons
  54. Sense and Sensibility – Jane Austen
  55. A Suitable Boy – Vikram Seth
  56. The Shadow of the Wind – Carlos Ruiz Zafon
  57. A Tale Of Two Cities – Charles Dickens
  58. Brave New World – Aldous Huxley
  59. The Curious Incident of the Dog in the Night-time – Mark Haddon
  60. Love In The Time Of Cholera – Gabriel Garcia Marquez
  61. Of Mice and Men – John Steinbeck
  62. Lolita – Vladimir Nabokov
  63. The Secret History – Donna Tartt
  64. The Lovely Bones – Alice Sebold
  65. Count of Monte Cristo – Alexandre Dumas
  66. On The Road – Jack Kerouac
  67. Jude the Obscure – Thomas Hardy
  68. Bridget Jones’s Diary – Helen Fielding
  69. Midnight’s Children – Salman Rushdie
  70. Moby Dick – Herman Melville
  71. Oliver Twist – Charles Dickens
  72. Dracula – Bram Stoker
  73. The Secret Garden – Frances Hodgson Burnett
  74. Notes From A Small Island – Bill Bryson
  75. Ulysses – James Joyce
  76. The Inferno – Dante
  77. Swallows and Amazons – Arthur Ransome
  78. Germinal – Emile Zola
  79. Vanity Fair – William Makepeace Thackeray
  80. Possession – AS Byatt
  81. A Christmas Carol – Charles Dickens
  82. Cloud Atlas – David Mitchell
  83. The Color Purple – Alice Walker
  84. The Remains of the Day – Kazuo Ishiguro
  85. Madame Bovary – Gustave Flaubert
  86. A Fine Balance – Rohinton Mistry
  87. Charlotte’s Web – E.B. White
  88. The Five People You Meet In Heaven – Mitch Albom
  89. Adventures of Sherlock Holmes – Sir Arthur Conan Doyle
  90. The Faraway Tree Collection – Enid Blyton
  91. Heart of Darkness – Joseph Conrad
  92. The Little Prince – Antoine De Saint-Exupery
  93. The Wasp Factory – Iain Banks
  94. Watership Down – Richard Adams
  95. A Confederacy of Dunces – John Kennedy Toole
  96. A Town Like Alice – Nevil Shute
  97. The Three Musketeers – Alexandre Dumas
  98. Norwegian wood – Haruki Murakami
  99. Charlie and the Chocolate Factory – Roald Dahl
  100. Les Miserables – Victor Hugo

Равносметката: 32 прочетени заглавия и други 6, от които съм чел откъси, а има и такива, които са ми в списъка за прочитане. Което май не е чак толкова зле. Как мислите? Вие как сте с бройката?

снимка: nkzs

Hurts

Hurts album cover

Открих Hurts съвсем случайно. Дори вече не помня кое беше първото тяхно парче, което чух, въпреки че имам подозрението, че беше „Better than love“. (първото парче на Hurts, което съм споделил на приятели във Facebook) Споделям го и тук.

Първото нещо, което ми направи впечатление и което ме остави безмълвен, беше гласът на Тео Хъчкрафт (Theo Hutchcraft). Силен, плътен, въздействащ, омайващ… а-ха и да те разплаче… нямаше как моментално да не прикове вниманието ми към песента.

Не знаех кой е изпълнителят, не знаех коя е групата, нищо не знаех. Седях и слушах, омагьосан от звученето. После, когато успях все пак да се опомня, потърсих повече информация.

Hurts са британско дуо, което свири синтпоп. Не съм фен на тази музика и честно да си призная единственото, което знам за нея е, че водещ елемент е синтезаторът. На Hurts обаче станах фен още докато течеше първото парче. После чух и други, докато попадна на кавър на песента на Кайли Миноуг „Confide in me“. Накара да настръхна. После го пуснах пак, и пак, и пак…

Очевидно магнетичният глас на Тео е въздействал и на самата Кайли, защото тя се е съгласила да участва в едно от парчетата на групата.

Песента „Devotion“ я има и в дебютния албум „Happiness“. Въпреки заглавието („Щастие“), албумът е тъжен. Много силно емоционално зареден, без слаба песен, но в никакъв случай блудкав, макар лековатите текстове за любови и раздели.

Харесва ми, макар и да не съм, както написах, почитател на точно този вид музика. Приятно е за фон, особено вечер, когато тъмнината завладее света и започне да насажда самота.

Hurts няма да станат известни в България. Hurts няма да се харесат на мнозина. Hurts не правят музика за масовия вкус. Точно това е прекрасното и ми харесва при тях – уникалния стил, който налагат.

Бърза разходка из Девин на 10 ноември

Есента е в разгара си, но топлото време все още позволява бързи екскурзии. Затова не отказах на предложението да се помотая из Девин. Защото Девин е прекрасна дестинация за бягство от шума и забързаното ежедневие на големия град. Тук животът тече на съвсем забавени обороти, дори на моменти имах усещането, че времето е спряло.

А паметната дата 10 ноември насочи вниманието ми към детайли и гледки в града, свързани с едно отминало време, оставило трайна следа в съзнанието на всички.

Девин не предлага много развлечения за жителите и гостите си. Не познавам никого и никой не ме познава тук. Привличам погледите на всички заради голямата чанта на рамо и апарата, който съм увесил на врата. Гледаха с интерес, аз гледах тях по същия начин. На няколко пъти се заговарях с местни. Приятелски настроени, отзивчиви. Не видях намусени или навъсени погледи, не срещнах човек, забил поглед в краката си. Сякаш слънцето грееше в душите на всички и ги караше да бъдат щастливи и усмихнати.

За по-възрастните жители единственото развлечение си остава стоенето пред прага и съзерцаване на променящата цветовете си природа.
Девин

За тази жена бях също толкова интересен, колкото и тя за мен. Дори докато се нагласях да я снимам, имах усещането, че не знае какво точно правя и какви са ми намеренията. Щракнах я, помахах й за поздрав, поздравих я и се отдалечих. Дълго докато вървях нагоре по улицата, усещах очите й върху гърба ми…

Девин
На площада, гигантският мавзолей, който се издига, би трябвало да е местното читалище. Не изглежда реално функциониращо, макар и да знам, че тук се случват разни културни събития. Не очаквах да открия някаква много силно развита културно-просветна дейност, но пък за времето, в което се мотах по площада, не забелязах никакъв признак на живот. Само банката, която се помещава в единия край, придаваше някакъв живец на сградата и прогонваше усещането за запуснатост.

ДевинДевин

Докато обикалях, за да разгледам отвсякъде сградата, от единия й край се натъкнах на интересна гледка и случка.
Девин

„Вчера се счупи… от силния вятър. Това беше единственото, което намериха, за да затворят дупката… докато сменят стъклото…“, дочух зад мен женски глас.

Очевидно съм привлякъл вниманието на някого от жувущите наоколо. Обърнах се да благодаря за информацията в момента, в който минувач по улицата запя „Върви, народе възродени.“

Заобиколих, за да излезна отново на площада. От другия край на читалището, точно до входа на банката видях плоча. А, на комсомолски работник…

Девин

Тръгнах по (предполагам) Главната улица, без да знам къде отивам. Пътьом открих още плоча. Щрак.

Девин

Главната улица е неголяма, но нямаше как да не ми направи впечатление огромният брой жени, които се грижеха за почистването на падналите листа и боклуци. Направи ми впечатление и педантичността, с която си вършеха работата. Браво. Докато си мислех, че сигурно общината добре ги мотивира и че подобна практика трябва да стане повсеместна, улицата взе, че свърши, извеждайки ме на площада пред Общината.
Община Девин

Седнах да пия едно кафе. Доколкото разбрах, да пиеш кафе пред Общината е нещо като да седнеш на някое от кафетата-клюкарнци на главната в Пловдив – хем всички те виждат, хем набързо научаваш клюките от града. Ако нямаш 70 стотинки за кафе, пейките наоколо са подходяща алтернатива. Докато си пиех кафето, забелязах от другата страна на площада паметник. Опитах да го снимам от масата (апаратът вече не правеше впечатление на никого), но не се получи, беше далече, а и ми пречеха насядалите по масите хора. Затова, когато станах, отидох да го видя отблизо.

паметник на Катя Ванчева

Признавам си, не знам коя е Катя Ванчева, но допълнително добавеното име, както и самият паметник ми подсказаха, че е била някоя местна партизанка. Направих се на разсеян, на истински турист, и спрях група девойчета. Не знаеха коя е тя и нищо не можаха да ми кажат за нея. Усмихнах се, оставих ги да продължат. От втората група също ме изгледаха странно. Едната девойка май не подозираше, че има паметник на това място, с такъв интерес започна да го гледа, сякаш сега го открива…

Върнах се обратно пред читалището и седнах на една пейка, докато улиците продължаваха да се изпълват с хора, излезли на разходка. Защото сряда е пазарен ден в Девин. Не си купих нищо. Не съм и правил опит. Но се заредих с много положителна енергия. А когато свърши, знам как да се заредя отново.

Снимах доста неща. Някои от снимките качих в отделен албум в Picasa. Той съдържа и няколко снимки, които направих по пътя на връщане към Пловдив.

Напред

Изход

И ето, без никой да разбере, вече съм застанал на прага и единственото, което остава да направя, е да го прекрача, оставяйки зад себе си една интересна част от живота ми.

Избрах да напусна „собствената си фирма“, за да не се налага да се съобразявам с „ръководството“. В иначе моята фирма. Ситуацията е по-скоро комична, отколкото драматична, но няма да раздухвам подробности.

Научих доста, направих някои неща, преборих се да променя други. Доста неща оплесках или не свърших както трябва. За мен беше полезно цялото време, в което работихме заедно. Но не съжалявам за решението, което взех в началото на лятото. Еволюцията познава само една посока и тя е НАПРЕД – към нови предизвикателства и нови начинания. Пожелавам успех на всички, с които през годините работихме заедно и карахме нещата да се случват – те ще продължат да се случват и без мен, дори още по-добре. Убеден съм в това!