Социална хигиена

В последно време използвам доста канали, за да мога да комуникирам с приятели и познати и да си споделяме какво ни вълнува и тревожи, какво се случва с нас и около нас. Покрай тази комуникация, обаче, се натрупаха достатъчно солидно количество люде, които най-общо бих могъл да определя като „мъртви души“. Хора, които или не използват съответния канал, или го използват по съвсем различен начин, което довежда до срив в комуникацията между нас. Това довежда до прекомерни количества шум, в който трудно може човек да се ориентира и ориентацията отнема солидни количества време (а то все не достига, мамка му!). Затова, след премисляне, реших да изтрия доста народ, с които по един или друг повод или нямаме общи теми, или и да имаме, не сме ги обсъждали досега (без значение причината). Започнах с Facebook. Изтрих доста хора от списъка ми с приятели, намалих го наполовина. Изтрих приятели, с които общувам на други места. Изтрих приятели, с които не общувам и няма да общувам. Изтрих хора, които съм добавял в списъка, докато играех игри, и те ми бяха необходими там. Вече не играя…

Повече…

Чета повече от очакванията на BBC

Според BBC повечето хора са чели едва 6 от долупосочените 100 книги. Беше ми любопитно доколко грешат BBC, затуй с получер отбелязах книгите, които съм чел, с курсив – онези, които съм започвал и не съм довършвал или съм чел само отделни пасажи или глави. Pride and Prejudice – Jane Austen The Lord of the Rings – JRR Tolkien Jane Eyre – Charlotte Bronte Harry Potter series – JK Rowling To Kill a Mockingbird – Harper Lee The Bible Wuthering Heights – Emily Bronte Nineteen Eighty Four – George Orwell His Dark Materials – Philip Pullman Great Expectations – Charles Dickens Little Women – Louisa M Alcott Tess of the D’Urbervilles – Thomas Hardy Catch 22 – Joseph Heller Complete Works of Shakespeare Rebecca – Daphne Du Maurier The Hobbit – JRR Tolkien Birdsong – Sebastian Faulks Catcher in the Rye – JD Salinger The Time Traveler’s Wife – Audrey Niffenegger Middlemarch – George Eliot Gone With The Wind – Margaret Mitchell The Great Gatsby – F Scott Fitzgerald Bleak House – Charles Dickens War And Peace – Leo Tolstoy The Hitch…

Повече…

Hurts

Открих Hurts съвсем случайно. Дори вече не помня кое беше първото тяхно парче, което чух, въпреки че имам подозрението, че беше „Better than love“. (първото парче на Hurts, което съм споделил на приятели във Facebook) Споделям го и тук. Първото нещо, което ми направи впечатление и което ме остави безмълвен, беше гласът на Тео Хъчкрафт (Theo Hutchcraft). Силен, плътен, въздействащ, омайващ… а-ха и да те разплаче… нямаше как моментално да не прикове вниманието ми към песента. Не знаех кой е изпълнителят, не знаех коя е групата, нищо не знаех. Седях и слушах, омагьосан от звученето. После, когато успях все пак да се опомня, потърсих повече информация. Hurts са британско дуо, което свири синтпоп. Не съм фен на тази музика и честно да си призная единственото, което знам за нея е, че водещ елемент е синтезаторът. На Hurts обаче станах фен още докато течеше първото парче. После чух и други, докато попадна на кавър на песента на Кайли Миноуг „Confide in me“. Накара да настръхна. После го пуснах пак, и пак, и пак… Очевидно магнетичният глас на Тео е въздействал и на самата…

Повече…

Бърза разходка из Девин на 10 ноември

Есента е в разгара си, но топлото време все още позволява бързи екскурзии. Затова не отказах на предложението да се помотая из Девин. Защото Девин е прекрасна дестинация за бягство от шума и забързаното ежедневие на големия град. Тук животът тече на съвсем забавени обороти, дори на моменти имах усещането, че времето е спряло. А паметната дата 10 ноември насочи вниманието ми към детайли и гледки в града, свързани с едно отминало време, оставило трайна следа в съзнанието на всички. Девин не предлага много развлечения за жителите и гостите си. Не познавам никого и никой не ме познава тук. Привличам погледите на всички заради голямата чанта на рамо и апарата, който съм увесил на врата. Гледаха с интерес, аз гледах тях по същия начин. На няколко пъти се заговарях с местни. Приятелски настроени, отзивчиви. Не видях намусени или навъсени погледи, не срещнах човек, забил поглед в краката си. Сякаш слънцето грееше в душите на всички и ги караше да бъдат щастливи и усмихнати. За по-възрастните жители единственото развлечение си остава стоенето пред прага и съзерцаване на променящата цветовете си природа. За тази…

Повече…

Напред

И ето, без никой да разбере, вече съм застанал на прага и единственото, което остава да направя, е да го прекрача, оставяйки зад себе си една интересна част от живота ми. Избрах да напусна „собствената си фирма“, за да не се налага да се съобразявам с „ръководството“. В иначе моята фирма. Ситуацията е по-скоро комична, отколкото драматична, но няма да раздухвам подробности. Научих доста, направих някои неща, преборих се да променя други. Доста неща оплесках или не свърших както трябва. За мен беше полезно цялото време, в което работихме заедно. Но не съжалявам за решението, което взех в началото на лятото. Еволюцията познава само една посока и тя е НАПРЕД – към нови предизвикателства и нови начинания. Пожелавам успех на всички, с които през годините работихме заедно и карахме нещата да се случват – те ще продължат да се случват и без мен, дори още по-добре. Убеден съм в това!

Повече…