Осем маймуни и фирмените правила

Шимпанзе

Слагат се осем маймуни в една стая. В средата на стаята се поставя стълба, която води към връзка банани, закачена на тавана.

Всеки път, когато някоя маймуна се опита да се качи по стълбата, всички маймуни се напръскват с леденостудена вода. Скоро която и маймуна да се опита да се качи, останалите маймуни я хващат и я набиват, защото не искат да бъдат пръскани с вода. След известно време никоя от маймуните не желае да се качва по стълбата.

От стаята се изважда една от маймуните и се вкарва друга. Като види бананите и стълбата, тя се опитва да се покатери. Останалите маймуни я хващат и я набиват, а новата маймуна не разбира защо. Въпреки това повече не опитва да се качи по стълбата.

От стаята се изважда втора маймуна и се заменя с нова. Новата също опитва да се качи по стълбата, но останалите я набиват. В боя се включва и новата, солидарна с всички останали маймуни (защото не бият нея), въпреки че не знае защо бие новата.

Една по една всички маймуни, вкарани първоначално, се изваждат и се заменят с нови. В стаята има осем нови маймуни. Нито една от тях не е била пръскана с леденостудена вода. Нито една от тях не се опитва да се качи по стълбата. Нито една от тях не знае защо, но бие всяка нова маймуна, която се опита да го направи.

Така се установяват фирмените правила.

Истериите на българските театри

Няколко актуални препратки към външни източници. Оставям ги нарочно без коментар, за да не бъда жлъчен.

Facebook между работа и забавление

Facebook

Когато си говорим за социални мрежи, LinkedIn е социалната мрежа, насочена към бизнеса, докато Facebook е повече за забавления (въпреки че мнозина го използват за бизнес доста успешно).

Днес мислих доста над изненадващия ход на Facebook за партньорството им с Microsoft за проекта docs.com. Все още чакам за покана, та нямам възможност да го изпробвам. Но не за това иде реч. Преди време, когато Google обявиха Buzz, го представиха като социална мрежа, интегрирана в пощата (Gmail). За да може да се запълни пропастта между работа и забавление.

И сега изведнъж това партньорство, което цели отново същото – наред с постиженията като фермер, пират, мафиот, между късметчетата и резултатите от тестове, между споделени видео клипове, статуси, препратки и събития, ще се появяват споделени файлове за Microsoft Office, които ще са достъпни за редактиране сред приятели.

Малко не ми се връзва – ако искам да споделя файл с някого, за да може и той/тя/те да нанесе/нанесат някакви редакции по него, не бих го направил във Facebook; бих използвал друг канал/мрежа, за да споделя файла или достъпа до него. Facebook го използвам, за да се свързвам с приятелите си. Поне в този му вид. И трябва да се нанесат сериозни промени, за да може да се използва за всякакви нужди, както искат Facebook.

Смятам че е грешка да се смесват услуга, насочена към бизнеса (защото не се сещам какъв иначе ще е този файл, който ще трябва да се редактира социално), и социална мрежа за комуникация между приятели. Вие как мислите?

Facebook колонизира Мрежата

Facebook
Интересни неща се случват, а още по-интересни ще се случват занапред. Гледам конференцията на Facebook, наречена f8.

Интересно ми стана как Facebook настъпват Google по мазола. Facebook е на път да стане по-значим от Google. И то по много прост начин – пренаписвайки фундаментално социалния уеб, добавяйки му още един слой. Сфера, в която Google, въпреки величието им, са твърде боси и ще останат такива още дълго време, въпреки опитите им.

Бях изненадан да науча за партньорството между Facebook и Microsoft. От това партньорство се ражда docs.com и ще е възможност документи от Microsoft Оffice да бъдат създавани/редактирани социално, сред приятели. Сериозна заплаха за Google Docs, а и не само – Facebook и Microsoft се обединяват, за да са конкуренция на Google като цяло. Сериозна конкуренция.

Graph API е отворен протокол, чрез който всички социални дейности се събират на едно място. Във Facebook. Facebook се превръща в социалната ви кутия, при това това ще бъде доста успешно заради броя регистрирани потребители, изпреварвайки всички опити на сегашни услуги да бъдат началната точка. А ако си поиграят малко и с търсенето, като нищо ще издухат Google.

Разработчиците на сайтове могат да (ЩЕ) добавят бутона “Харесва ми” както и други социални приставки на сайтовете си. Всичко отива във Facebook и Facebook става склад за социални препратки, точно като Delicious. На практика отваряте сайт и виждате кои от приятелите ви са харесали съдържанието, на което сте попаднали. И така ще знаете още по-добре кой какво харесва. А Facebook ще могат най-сетне да започнат да предлагат качествени реклами на база социалните предпочитания на всеки (нещо, което от доста време насам се чудя защо не предлагат, предвид тоновете информация, които събират за всеки).

Разработчиците на сайтове могат да (ЩЕ) добавят социална лента в долната част на сайтовете си. И всички страници стават социални, а потребителите остават сред приятелите и познатите си, независимо къде отидат. Спомняте ли си Wibiya, Meebo? Е, нещо подобно :).

Всичко изглежда много предизвикателно и интересно. Тръпна от нетърпение да видя как потребителите ще възприемат този нов слой на социалните сайтове и мрежи. Защото, нека не се заблуждаваме, ако потребителите не харесват и не използват една или друга услуга, колкото и да е революционна, е обречена на забрава.

Юлий Цезар

За съжаление трагедията „Юлий Цезар“ не е сред най-познатите и поставяни творби на Шекспир. Особено в България, където публиката като чуе „трагедия“ и започва да се дърпа.

Въпреки това проф. Пламен Марков не се е поколебал да я постави като дипломен спектакъл на студентите от класа на доц. Веселин Ранков. И за първи път в 61-годишната история на академията ръководителят на класа излиза на сцената заедно със своите студенти.

Julius Caesar

„Днес, може би повече от всякога, парите управляват света. Правилата не са морални, но действат. Ценностите се заместват, но мнозинството от хората нехаят. Почвата е благодатна за разрастването на завист, чувство за несправедливост, митове за бърза и сигурна власт…

Подчинени и шефове. Самозванци и царе. Подстрекатели и нетърпящи подчинение. Убийци и герои. От какви хора се състои обществото, в което всички се борим да достигнем върха? Финансовите институции, с общо разрешение, завземат голяма част от благата по света. Корпорациите изработват хора – безскрупулни и механични. Това се случва далеч от погледа на обикновените хора – някъде горе „по върховете“.

И все пак, всички ние участваме… Заради неколцина…

През І век пр. н. е. Помпей се пита Цезар ли трябва да притежава всичко. И гражданската война започва. Малко по-късно Касий се пита същото и убива Цезар. За да живее народът по-добре ли? Не, разбира се, – за да бъде утолен апетитът за власт“.

Това го пише в брошурката. След него, след кратък етюд, който се разиграва докато влиза и се настанява публиката в салона, започват да текат последните дни от живота на Цезар.

Римските тоги са заменени с костюми. Касий и Каска се играят от жени. Всичко изглежда толкова актуално, че е дори плашещо.

Досега не бях гледал спектакъл на НАТФИЗ и ми беше интересно да гледам студентите. Беше като да гледаш пъпката на неразцъфнало все още цвете. Всички дават всичко от себе си, стараят се, понякога повече, отколкото е необходимо. А около тях, като контраст – тяхното гуру – доц. Ранков, който им показва как да флиртуват със сцената, с публиката. Беше много хубаво.

Julius Caesar

А някои от студентите бяха достойна партия, много добре се справяха както с текста (в стих), така и с играта. Най-силно впечатление ми направи младежът, който игра Марк Антоний (мисля че беше Фахрадин Фахрадинов). Също много добри, но зад него като яркост, бяха Брут (Любен Кънев) и Каси (Виолета Марковска).

Фахрадин Фахрадинов
Любен Кънев
Любен Кънев и Виолета Марковска

Всъщност е готино решението зрителите да не стават свидетели на самите убийства. Те само се загатват, че се случват, но не ставаме свидетели как. Но пък за сметка на това всички задкулисни игри и манипулации са извадени наяве, случват се пред нас, ние сме част от плебеите, гледащи почти безучастно случващото се на сцената. Колебаем се кои са добрите и кои – лошите. Кои да подкрепяме и кои – да замеряме с камъни.

Както написах по-горе, този текст е болезнено актуален. А гостуването на НАТФИЗ беше театрален празник за мен, защото имах удоволствието да гледам на сцена пиеса, която инак няма да имам възможност (защото репертоарните театри се боят да поставят трагедии и защото трудно бих се грабнал, за да отскоча до София, за да гледам театър). Затова, напук на всички очаквания, на мен „Юлий Цезар“ ми хареса. Не, не ми беше скучно, напротив. Не, не беше дълго, беше точно толкова дълго, колкото е необходимо. Не, не съжалявам, че отделих 2 часа, защото видях талантливите младежи, които скоро ще започнат своята кариера по театрите.

Браво!

използваните снимки са взети от страницата на НАТФИЗ във Facebook