Награди Икар 2010

Далеч не съм съгласен с наградите, моите очаквания бяха съвсем различни. А церемонията по връчването вместо „съдебно дело“, както беше обявено и я очаквах с интерес, не беше нищо особено. Добре че тук-таме имаше вкарано тънко чувство за хумор от страна на наградените. Ценен момент беше гледката, когато Павел Васев, директор на Народния театър, се представи за Снежина Петрова. После излезе Владо Пенев и също каза, че е Снежина Петрова 🙂 Всъщност по време на церемонията се заслушах, че Христо Мутафчиев пее добре.

Ето всъщност кои са някои от наградените. Награда за цялостен принос към театралното изкуство получи проф. Румен Цонев навръх 60-тия си рожден ден.

Главна мъжка роля

Главна женска роля

  • Мария Сапунджиева за Моли Суини, „Моли-Суини”от Брайън Фриъл, реж. Борислав Чакринов, ДТ „Стефан Киров” – Сливен

Поддържаща мъжка роля

  • Михаил Милчев за Шефлер – шеф и Шефлер – хирург, „Грозният” от Мариус фон Майенбург, реж. Василена Радева, театър „София”

Поддържаща женска роля

  • Снежина Петрова за Тя, „Гълъбът” по Патрик Зюскинд, реж. Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов”

Дебют

  • Стайко Мурджев за режисура, „Пухеният” от Мартин Макдона, Сатиричен театър „Алеко Константинов”

Майсторско техническо осъществяване на спектакъл

  • Четири стаи по идея на Алисън Андърс, Александър Рокуел, Роберт Родригез, Куентин Тарантино, реж. Неда Соколовска, Гергана Димитрова, Мартин Вангелов, Атанас О`Махони, театър ”София”

Режисура

  • Галин Стоев, „Приятнострашно” от Яна Борисова, театър „199”

Сценография

  • Деница Аргиропулос, Никола Налбантов, Ева Вентова, Петко Танчев за сценографията на „Четири стаи” по идея на Алисън Андърс, Александър Рокуел, Роберт Родригез, Куентин Тарантино, реж. Неда Соколовска, Гергана Димитрова, Мартин Вангелов, Атанас О`Махони, театър ”София”

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  • Асен Аврамов, „Нирвана” от Константин Илиев, реж. Иван Добчев, ДКТ „Константин Величков” – Пазарджик; „ОООО – Сънят на Гогол” по Николай Гогол, реж. Маргарита Младенова и Иван Добчев, ТР „Сфумато”

Куклено изкуство

  • „Цар Дроздобрад” по Братя Грим, драматизация и режисура Ирослав Петков, Държавен Куклен Театър – Бургас

Златен глас

  • Васил Бинев за дублаж в сериала „Брак с чужденец”

Вариететно изкуство

  • Нина Зафирова за хореографията на спектакъла “Магията на танца във вариетето”

Бруклинските стражи

Бруклинските стражиТоку-що излизам от салона и честно казано ми беше трудно на моменти да не заспя. Не съм нетолерантен и нямам проблем с хора с различен цвят на кожата и мисленето, но тоз филм не ми хареса. Хич. В салона имаше и такива, които се радваха на „маафака мен, юр пийс оф шит, бро…“ но аз не бях от тях. В киното, също като в театъра, могат да се показват и внушават разни неща без да ти бъдат натиквани директно под носа, наготово предварително и старателно сдъвкани. Може и това да е причината, поради която не ми допаднаха стражите.

Ричард Гиър хич не си беше на мястото в този филм, свикнали сме да го гледаме в разни романтични и комедийни бози, тук, в ролята на пенсионер (а той верно си е поостарял) беше по-скоро като кръпка, отколкото като основно парче от пъзела. А пък Итън Хоук откакто спря да се сношава с Ума Търман хич го няма или поне не се сещам да съм го гледал в добра роля. До последно отказвах да повярвам, че е полицай, изглеждаше като палячо. За разлика от тях, обаче, чернокожите (Дон Чийдъл и Уесли Снайпс) бяха много добри, завидно добри.

Иначе историята е пълна с клишета. Всъщност 3-те основни и най-клиширани истории за полицаи са взети и са забъркани с наротици, малко престрелки и едно черно BMW, за да се получи що-годе читав финал, който внася облекчение у зрители като мен.

Гласувах с 3/10 и хич не го препоръчвам на никого.

Театрален сериал?

Днес и утре (25 и 26 март) в пазарджишкия театър е голямото начало на първия български театрален сериал.

От същия автор (Емил Бонев), месец по-късно, на 24 април, този път в Пловдивския драматичен театър, като част от шоуто „Иво на живо“, пловдивчани ще могат да следят друг театрален сериал с работно заглавие „Пейката“.

Подобно на телевизионните сериали, и тук също се разчита на постоянен брой зрители, които вместо циклично да сядат пред телевизора с дистанционно в ръка, да ходят до театъра, за да видят как продължава историята и дали бременната от 40 серии насам героиня няма току-виж да роди дете от брат си, който всъщност й е сестра. Или нещо такова.

Специално за Пазарджик се очаква да е модернистично, съвременно, забавно и много разтоварващо представление с продължение. Пловдивския сериал все още е забулен в мъгла, защото има още време до старта му.

Лично на мен ще ми е интересно да проследя поне началото, – 1-2 епизода – за да видя що за чудо ще е това така популярно на други географски ширини понятие и доколко то има почва у нас.

Какво очаквате от един театрален сериал и какво си представяте, че ще се случва на сцената? Склонни ли сте да се вкарате в такова приключение и да следите театрален сериал?

Няма коза, няма слава

Световната премиера на филма е била на 6 ноември, но в България „премиерата“ е чак на 26 март.

Бях гледал трейлъра още преди много време и още тогава точех лиги. Едва ли има някой, който да успее да устои на изкушението да го гледа при такъв актьорски подбор…

Men Who Stare at Goats

Джордж Клуни, Юън Макгрегър, Джеф Бриджис, Кевин Спейси… режисирани от Грант Хеслов… това няма как да не бъде хит. Не от ранга на Avatar, например, но пък той и филмът няма претенции за това. С такива усещания останах след като изгледах трейлъра.

И ето че след доста време и аз успях да го изгледам. Оказа се доста трудно, предвид че няколко пъти го пусках (3 или 4), след което заспивах още преди да съм стигнал средата, а на следващото пускане започвах от началото, защото не помнех много от видяното.

Очевидно подзаглавието на филма (което пък е заглавие на тази публикация) е много вярно, филмът нещо не успя да ме грабне. Може би това се дължи и на факта, че козите хич не са чак толкова силно застъпени и не са главно действащо лице, както се очакваше.

Всички актьори са много добри и верни в изграждането на персонажите си, някои дори са по-добри от другите (чудех колко ли дубъла са заснели на някои сцени, в които няма как да не се хилиш на простотийките, а актьорите имат каменни изражения), персонажите, които трябваше да изиграят бяха готини, историята (която би трябвало да е истина, ако се вярва на казаното преди филма) е интересна и обещаваща, режисьорът е добър… обаче нещо спойката между всички компоненти не се е получила. Няма коза, няма хит. Колкото и да се взирате в нея. Не и този път.

Обаче пък става за приспиване много нощи подред. 🙂

Книжки за ценители – една за мен, една за теб

Една за мен

ХобитВече съм горд собственик на луксозното илюстровано издание на „Хобит“ от Дж. Р. Р. Толкин. Днес си получих пратката от ИК Бард и още не мога да се нагледам на прекрасните илюстрации, които са вместени в текст, който съм чел и препрочитал безброй пъти. Със сигурност ще го направя поне още веднъж още след малко, удобно разположен в креслото. Нямам търпение да се потопя в разказа за приключението на Билбо Бегинс, как се преборва със Смог и отмъква богатството му. И за Пръстена, разбира се.

 

Една за теб?

Властелинът на пръстенитеПреди няколко дни във Facebook подметнах, че имам едно копие в повече на супер-мега-турбо луксозното издание на „Властелинът на пръстените“, отпечатано върху снежнобели страници, грижливо подшити и подвързани със зелена кожа, със златни букви и метален обков.

Та точно това издание искам да подаря на някой, който ще си ползва книгата по предназначение и много ще й се радва.

Проблемът е, че не знам нито на кой да я подаря, нито по какъв критерий да присъдя кой е най-подходящият, който да я получи. Ако ви хрумне някоя добра идея, споделете я тук или във Facebook.