Categories
Кино

Човекът-вълк

The Wolfman е римейк на филм на ужасите от 1941 г. със същото име. Това и аз не го знаех допреди малко. Гледах го, защото бях мернал в трейлъра Антъни Хопкинс и Емили Блънт. Иначе разните истории за шърколаци, вампири и прочие подобни твари хич не предизвикват интерес у мен.

The WolfmanНе смятам да се впускам в дълги описания за филм, за който току-що гласувах в imdb с 5/10. Историята е предвидима, леко скучна, без обрати, дори и финалът не спира дъха, а си го очакваш, защото вече ти се ходи до кенефа от обилното количество погълнати течности по време на прожекцията.

Харесвам филми на ужасите, харесвам спиращи дъха трилъри… Харесва ми докато гледам как на екрана се леят литри кръв и се влачат нечии карантии, с усмивка на лице да хрупам пуканки и да сърбам < напитка>.

The Wolfman не беше от тези филми. Като изключим два момента, които разчитаха да стреснат зрителя, всичко друго си беше съвсем нормално, чак не разбрах защо на касата девойчето ни оглеждаше подозрително дали имаме навършени 16… Аз на 16 какви неща бях гледал…

Та така, както написах по-горе, отидох да го гледам само заради Антъни Хопкинс и Емили Блънт. И двамата са го заслужили – Антъни Хопкинс с неизброимите си роли, коя от коя по-добра, а Емили Блънт – защото с всяка следваща роля става все по-добра и разгръща таланта си.

Оказа се, че главният герой Лорънс Талбот (Бенисио Дел Торо – „Обичайните заподозрени“, „21 грама“, „Син Сити“ и др.) страшно много ми заприлича още от самото начало на Иван Ласкин. При това не само визуално. Станах свидетел на същото монотонно рецитиране без чувство, леко фъфлене… Което отчетливо контрастираше на фона британския акцент на Емили Блънт или закачливия и игрив глас на иначе доста остарелия Хопкинс.

Вместо заключение – става за убиване на 2 часа, стига да нямате сериозни очаквания за кой знае какви ужаси или трилър. Окей, има карантии и кръв, ама такива неща дават и по телевизията…

Categories
Web

Firefox взима превес в Дневникът на един Gregg

Малко по-долу в тази публикация има екранен кадър от статистиките на блога. Вече най-голямата част от потребителите, които наминават наоколо, предпочитат и използват Firefox. Онези, които все още ползват отрочето на Microsoft също не са малко, но вече не са мнозинство. Обещавам, доколкото зависи от мен, да ги направя още по-малко. И без друго този блог май не работи съвсем читаво под Internet Explorer, особено в неговата допотопна 6-та версия (не че някъде работи съвсем читаво, но това е друга тема).

Blog browsers stats feb 2010

Та така, благодаря на всички онези 59.90% читатели, които са избрали да се наслаждават на мрежата.

Categories
Web

Резервации в Cinemacity

Ако си правите резервация за кино в Cinemacity и накрая на процеса видите това:

cinemacity

Няма страшно, резервацията е успешна. Не се налага да започвате нищо отначало, като отидете на касата, всичко си е съвсем нормално. Не обръщайте внимание и на това, че пише „закупуване на билети“, при положение че можете да ги купите само на каса…

Забелязах го преди време, мислех, че е временно, но се оказва, че си седи така, без да бъде оправено.

Update 19.02.2010: Оказа се, че не винаги всичко е наред. Проблемът е, че дори и да не е наред, отново се показва същата грешка. И се налага при всяка резервация проверка по телефона, за да се види дали е минала. Иначе рискувате да висите на касата и да чакате евентуално някоя резервация да не бъде взета 10 минути преди прожекцията. Глупаво.

Categories
Google Социални медии и мрежи

Google Buzz

Google Buzz logo

Google Buzz е тук и е достъпен за широко ползване от няколко дни. Сигурно знаете, това е опитът на Google за създаване на успешна социална мрежа. Успешна глобално, предвид, че Orkut не е популярна и не се ползва много-много извън Бразилия и Индия, a OpenSocial не се ползва от чак толкова голям брой потребители и е малко в страни от разбирането за „социална мрежа“.

Още веднага след излизането започна ожесточен дебат за това доколко Buzz е добър или не. Всички, обаче, започнаха да споделят мнението, че Buzz далеч не е „убиецът на Twitter или Facebook“.

BuzzBuzz много прилича на FriendFeed (която е създадена от бивши служители на Google, но сега е част от Facebook) и очевидно не само е черпил идеи от него, защото приликата е повече от поразителна. Buzz, обаче, е интегриран в Gmail и не е самостоятелно приложение. Е-поща и социална мрежа в едно. Да, ама друг път. Защото Buzz е само инструмент, който (засега) е далече от моето разбиране за социалната мрежа.

Google продължава напред с мисията си

Хитър ход от страна на Google да продължат да събират от много източници съдържание, което да подреждат и показват по различни критерии. Което е основната мисия на Google. А чрез вграждането в пощата е гарантирано, че ще получават много повече съдържание за сортиране, отколкото ако бяха пуснали самостоятелно приложение. Сега се впускат в ново приключение – искат да отхапят парче от баницата на микроблогването, както и да могат да си играят с търсенето (и намирането на релевантна информация) в реално време. Защото Buzz е инструмент, направен на база организационната структура на търсачката. Нещото, което искате да видите го няма на екрана? Ползвайте полето за търсене, несъмнено ще се покаже.

За всички

Съдържанието, което се споделя, се сортира и подрежда в зависимост от активността на хората, с които си комуникирате, а от Google разчитат още от началото на широка употреба, затова го пускат достъпно за всички, а не както беше с Wave – на вълни, с покани и одобрения… Това е основната разлика между двете – Wave остана неизвестен и не се ползва почти от никого, докато Buzz вече е в употреба. От всички.

Дори за тези, които не разбират

Buzz прави достъпни социалните мрежи за хора, които не са чак дотам компютърно грамотни и не разбират много-много какво се случва. Вероятно това е причината да решат да го интегрират в пощата, вместо да го пуснат като отделно приложение, както например направиха с Wave. Освен това се очаква заради тази интеграция Buzz да бъде приет по-лесно и бързо, отколкото това се случва, да речем, с Twitter. Най-малкото заради факта, че, Gmail има повече абонати, а несъмнено още много ще предпочетат по-комплексната услуга. Пък и успехът на една социална мрежа се дължи изцяло на потребителите и е необходимо доста време докато се събере достатъчен брой, че да може мрежата да разгърне потенциала си. С Buzz това става веднага, от раз 177 милиона потребителя си е доста голям брой потребители, които редовно ще го използват, защото така или иначе влизат, за да проверяват пощата си.

Още спам

Предвид че позволява интегриране с Twitter, Picasa, Flickr и пр., означава че недотам умелата употреба ще доведе до увеличаване на количествата спам и дублиране на споделяното съдържание – нещо доста неприятно, което ме накара да затрия доста народ от една или друга мрежа, за да мога да получавам споделеното от тях по веднъж.

Поверителност, лични данни и разни подобни

Още като излезе, много народ изръмжа заради недоглеждането (?) от страна на Buzz за този аспект. Защото Google първоначално автоматично създава списъците с хора, които следвате или ви следват. Това с сахората, с които най-често сте си разменяли писма или сте чатили. И те се показват в публичния ви профил. И така например жена ти може да види, че си общуваш с бившата… Голям праз! Естествено, това може да се променя от настройките, ако това чак толкова смущава някой.

Убиецът на Facebook?

Да бе, как не… Докато Buzz е просто поредният продукт, изграден на база търсачката на Google, Facebook е построен на база връзките с хора, които познавате, на които се доверявате или бихте искали да го правите. Аз не мога да поставя знак за равенство между инструмент за комуникация (Buzz) и социална мрежа (Facebook). Да, и двете са взаимствали по доста неща, но в крайна сметка и двете са по свой си начин уникални и едното не може да замести или засенчи значително другото.

Убиецът на Twitter?

Отново малко вероятно. Въпреки че има по-голям брой потребители, не вярвам Buzz да засенчи Twitter дотолкова, че да се стигне до край.

За бизнеса?

Засега Buzz е достъпен само чрез Gmail, но се очаква да бъде пуснат и за Google Apps, което ще позволи на малки и големи фирми и организации да го ползват и допълнително да увеличават шума около себе си.

Buzz Mobile

Mobile

Има и мобилна версия, която дочух, че била много удобна. Нито съм я виждал, нито имам възможност да я изпробвам, обаче. Ако някой има впечатления и наблюдения за нея – може да ги сподели.

Аз

Buzz ми изглежда интересно, малко странно (като всеки нов продукт на Google), но любопитно за изпробване. Харесва ми, че е в познатия облик на пощата, а не са мислили разни шантави дизайни, с които тепърва да се свиква. Доколко ще е успешно като продукт, засега мога само да гадая, но съм сигурност ще му отделя известно време да го поразръчкам. Преди време ползвах доста активно FriendFeed (преди Facebook да ги купят) и ми харесваше. Смятам, че ще имам същото удоволствие и от Buzz. Уви, през последните няколко дни времето не достига за всичко планирано, та се позабавих със сериозното разръчкване, но съм си го обещал, та ще споделя след ден-два по-задълбочени впечатления.

А вие?

Изпробвахте ли го вече? Какви са впечатленията, нагласите, очакванията? Споделяте ли мнението на TechCrunch, че „Ако Wave е бъдещето, то Buzz е настоящето?“?

Categories
Кино

Triangle

В неделя вечерта се изправих пред избор кой филм да гледам за приспиване – „Кутията“ или „Девет“. И понеже не можах да се реша, попитах във Facebook. Cъветите така и не взеха превес, заради което започнах да гледам трети филм, който предвидливо не бях обявил – Triangle. Харесах си го по плаката – има мацка, оплискана с кръв, има дълги крака, носи брадва… А и снимката е на палубата на кораб, което веднага предизвика у мен асоциации с „Призрачния кораб“ с Джулиана Маргулиес, който също е ужаси и трилър…

Не успях да го догледам, заспах още на първите няколко минути.

На плаката, редом с мацката с краката и брадвата, се мъдри надпис, че „страхът идва на талази“ (fear comes in waves). Реших да дам втори шанс на филма, като го започнах отначало и го гледах не за приспиване, а по-отрано.

Triangle„Triangle“ изглежда добре и обещаващо на трейлъра. Както повечето други филми. Усещането е, че или ще е много добър (малко вероятно, предвид тоталната му неизвестност и малкия бюджет), или пълен провал (по-вероятно, пак поради същите причини). Без средни положения. Заложих на второто, по навик.

Става за приспиване, но не и за една хубава кино вечер. Въобще не останах впечатлен нито от сюжета, нито от начина, по който се развива действието. Даже бях по-скоро раздразнен, след като научих, че сценаристът се бил „бъхтал“ над сценария около две години.

Колко ли време би му отнемело, ако трябваше да напише сценарий от ранга на „Призрачния кораб“, например…

Triangle

В резюме за какво иде реч:

Докато се приготвя за круиз с приятели, Джес, не може да се оттърве от чуството, че нещо не е наред, не е както трябва. Тя се оказва права, когато яхтата им се сблъсква с ужасяваща буря и групата е принудена да се прехвърли на запустял кораб, който изневиделица се оказва близо до тях. Но Джес е сигурна, че е била на този кораб и преди. От този момент нататък всеки един от младежите е подложен на ужасяващи преживявания, а Джес държи ключа към цялата мистерия.

Звучи интригуващо, нали? В крайна сметка именно това е целта на такива текстове – да закарат бедния зрител в киносалона. За моя радост, този филм най-вероятно никога няма да цъфне на родните екрани и по този начин ще направи благо на българските киноманиаци.

Triangle

Най-дразнещото от всичко, обаче, е фактът, че са снимали само 1/3 от филма. Останалото е грубо преизползване на вече заснетото, но не и преди това кадрите да са или прекадрирани, или по-безумното – просто обърнати огледално.

Интересът ми се изпари на 40-тата минута, когато вече всички бяха мъртви. На втория цикъл вече гледах тъпо и очаквах това безумие някога да свърши.

Categories
Помощни материали

Ден за почистване на компютъра

Преди години Института за бизнес технологии определи втория понеделник на февруари да бъде „ден за разчистване на компютъра“. Важно е да се отбележи, че под „разчистване“ не се има предвид само чистене на прах и мръсотия, но също и поправяне, пренареждане на файлове и т.н.

През 2010 година вторият понеделник на февруари се пада на 8 февруари, понеделник.

Защо е нужен такъв ден?

Признайте (си), че рядко се сещате (ако изобщо се сещате) за разни рутинни действия – разчистване и подреждане на файлове, проверка за вируси (и евентуалното им премахване)

Е, вече има ден, в който можете да заделите малко време, за да свършите всички тези неща. Поне веднъж годишно.

И какво правим?

О, няма рецепта, всичко зависи от това доколко е затлачен компютъра и кога за последно е почистван. В крайна сметка всичко това няма задължителен характер.

Аз лично ще започна по реда, по който описвам нещата, които могат да бъдат свършени:

Разтребване

Във всичките ми компютри е пълно с файлове, които са излишни – вече използвани или с изтекла давност -, но продължават да седят там някъде (основно върху десктопа). Днес е денят, в който най-накрая ще си ги подредя което където му е мястото. В този раздел спада и създаването на архивни копия на важните неща (backup) – нямам такава практика, но смятам да си я създам, защото не веднъж и дваж ми се е случвало да си блъскам главата за безвъзвратно загубен файл или папка с файлове. Та днес ще правя и архивни копия.

Почистване и поправяне на операционната система

Естествено, не става въпрос за преинсталиране на всичко, въпреки че ако отдавна не се е случвало и ви се занимава е добра идея. Microsoft дават 5 съвета как да накарате компютъра си да работи по-бързо – чрез използване на вградени в операционната система програми – Disk Cleanup, Disk Defragmenter, Error Checking utility, Microsoft Windows Defender…

Аз имам доста софтуер инсталиран, който съм инсталирал във времето, уж да тествам само, след което съм пропуснал да премахна. Чат-пат се сещам да минавам и да разчиствам, но се случва рядко и днес ще играе метлата. Disk Defragmenter не си спомням откога не съм пускал, ако някога съм. Ще видя дали имам нерви да го изчакам, че работи много бавно.

Отделно смятам да си пусна и проверка за вируси. Не че съм прекалявал с порното, ама то пък знае ли се от де може да съм лепнал някоя зараза, някой е-сифилис…

После следва зачистване на регистрите от ненужни неща и разни грешчици. Ползвам външно приложение, че директното бъркане по регистъра хич не ми се нрави.

Почистване на хардуера

За това се сещам по-често, но и днес ще го направя. Хубаво почистване на компютъра (+почистване на вентилаторите), монитора, клавиатура, мишка, принтер, скенер… В най-голямата жега, спомням си, бях се затрупал с купища прах, които извадих от кутията на компютъра, а вентилаторите не знаех как продължаваха още да се въртят… Надявам се, че сега положението няма да е толкова трагично.

Вие ще почиствате ли? Как и какво ще правите?