Categories
Шум зад кулисите

БНТ излъчва „Сътресение“ на 3 март

Сътресение

снимка: Георги Вачев.

Без съмнение моноспектакълът „Сътресение“ на Мариус Куркински има невероятен успех. Малко са спектаклите в България, които могат да се похвалят с такъв интерес. Мнозина успяха да го гледат на сцената на пловдивския театър, където беше реализиран (дори и аз участвах), други го гледаха в сатиричния театър, където моноспектакълът гостуваше 2 пъти месечно. Други пък успяха да го гледат по време на голямото турне, в което Мариус обиколи малки и големи градове, дори и онези, в които скоро не бяха гледали театър.

Спектакълът е вече в историята. Мариус спря да го играе още преди време. Преди това, обаче, го филмира. DVD-версията беше пусната в продажба и първият тираж свърши почти толкова бързо, колкото и билетите за спектакъла. Същата съдба имаха и другите тиражи.

БНТ ще излъчи филма „Сътресение“ на 3 март. Независимо дали и колко пъти сте го гледали, хубаво е да го изгледате пак. Защото си струва.

Categories
Facebook Google

Интегриране на Facebook в Gmail

Днес вече всеки има сметка в Gmail (и Google Buzz в нея), както и регистрация във Facebook. Ако използвате Chrome като предпочитан браузър, можете да си спестите един отворен таб повече като инсталирате това разширение. То добавя потока от нещата, които се случват във Facebook директно в Gmail. Точно под Buzz.

Facebook Gmail Integration screenshot

Има доста неща, които авторът трябва да оправи и да добави, но тъй като разширението е още в съвсем начална фаза от разработката си, изглежда добре и нещата, според обещанията на създателя му, ще се оправят и подобрят.

Инсталирах си го още като го видях и ми се струва удобно. Малко ме издразни рекламата, но бързо се свиква с нея. Все още липсва групиране на група новини, като в Buzz, а обликът е малко счупен, но това са все дребни неща, които се надявам, че скоро ще бъдат оправени.

Как ви се струва на вас? Ще го изпробвате ли?

Categories
Театър

Живите от мъртвата махала

„Но този стремеж е просто път. Имаш и пак търсиш, вървиш. Достигаш. Стигаш до някого и в миг те обхваща ужасът, че не това e, което си очаквал. Идва съмнението, че и ти самият не си това, което са очаквали от теб. Ти самият не си в очертанията на святото, единственото в очите на другия. Болката те залива. И пътят отново се отваря пред теб. Болката обикновено е толкова силна, че те задушава. Но сега ти искаш да достигнеш до себе си. Да откриеш себе си. И затова поемаш пътя и тръгваш и в мрак дори. С тиха молитва дълбоко в сърцето. Откриеш ли другия, ще откриеш себе си. Да отхвърлиш страха, че си сам. Да срещнеш изгрева. Да тръгнеш. Да отвориш вратата. Да се завърнеш.“

Текстът по-горе представлява размислите на Николай Ламбрев – Михайловски по повод постановката му „Живите от мъртвата махала“ от Петър Анастасов, поставена на камерната сцена на пловдивския театър.

Още като излезе премиерата не бях убеден, че искам да я гледам – дочух оттук-оттам отзиви, които не бяха особено възхваляващи. Само колко са грешали всички, които ме разубедиха…

Имах друга работа в театъра, та изведнъж се оказах на средата на втори ред, в очакване на началото. Изцеден от работния ден, отпуснат в креслото.

Получих такъв шамар, че ми е трудно да се освестя дори и сега, а седнах да пиша доста след като излезнах от салона. Признавам си, съвсем не очаквах такъв реализъм, толкова тъжна и отчайваща картина. Очаквах, че ще съм свидетел на нещо брутално, но това, което видях надмина очакванията ми.

Виждал съм и преди актьор да плаче на сцената. Не бях виждал, обаче, шестима актьори, обляни в сълзи. Смазващо е, повярвайте. Особено ако си седнал нейде по-напред и те плачат пред лицето ти, точно пред теб. Заедно с теб.

За първи път гледам на сцена Лидия Инджова. Много добра, още от появяването си успя да ме грабне, да изгради образа си, да бъде съвсем ясна и категорична. Отдавна не съм виждал млада актриса, която да се справя толкова добре на сцена, не и с режисьор от този ранг. Моите адмирации. Сега си спомням, че тя има номинация за ИКАР 2010 за главна женска роля за ролята й на Тя в „Тя без любов и смърт“ от Едвард Радзински, реж. Николай Ламбрев-Михайловски, ТБА.

За ролята си на Алто в тази пиеса, Алексей Кожухаров пък е номиниран за ИКАР 2010 за поддържаща мъжка роля. Съвсем заслужена номинация. Дори очаквам той да отнесе и наградата.

Всъщност аз харесах всички актьори и това, което дадоха от себе си за тези 2 часа и 20 минути.

Само едно не разбрах – защо и как така се случваше, че актьорите минаваха като призраци през стените на къщата. Да, те такъв живот живеят, сякаш са умрели за околния свят, всеки с проблемите си, но преминаването през стените не го схванах. И ще се радвам ако някой ми внесе малко светлина защо така се получава, какво е това режисьорско решение.

Препоръчвам го силно.

Categories
Web

Резервации в Cinemacity 2

Бях си резервирал билети за „Човекът-вълк“ предварително. Както вече писах, независимо дали системата е приела или отказала резервацията, показва се едно и също съобщение – за грешка. И тъй като моята очевидно не беше минала, от киното ме посъветваха щом си направя резервация да им звъня на телефона, за да ми я потвърдят.

В същото време ако някой се опита да резервира места така, че в края на реда да остава едно място, системата вади друга грешка – този път на английски – че не може да остава едно място. Или го взимате и него, или нито едно.

Cinema city reservation fail

Предлагам Cinema city да си назначат и врачка, която да гадае на потребителите минала ли е резервацията им, кой телефон за потвърждение в момента е свободен, може ли човек да си вземе точно тези места, които вижда, че са свободни и само тях…

Categories
Шум зад кулисите

Иво на живо

Стартира интересен проект на пловдивския театър, БНТ-Пловдив и Радио Пловдив. От 4 април започва реалити шоуто „Иво на живо“ и всяка неделя между 15 и 17 ще се излъчва на живо от Камерната сцена.

Сценарист е Емил Бонев, директор на театъра, а режисьор – Алексей Кожухаров. Първият гост е Христо Мутафчиев.

Идеята е проектът да е 120-минути на живо пред публиката в салона, радиослушателите и тв зрителите, които ще стават свидетели на микс между толк шоу, радиотеатър, телевизионна игра.

Шоуто ще търси положителното, колкото и да е малко, а няма да е злободневно. Списъкът на гости, които никога няма да бъдат поканени, е готов и е внушителен, а сред първите поканени са Мариус Куркински и Асен Блатечки.

Като част от шоуто се предвижда и първият по рода си театрален и същевременно радио-тв сериал с работно заглавие „Пейката“. Актьорите, които ще разиграват на живо пред публиката историите в сериала, ще бъдат само от трупата на Драматичен театър – Пловдив. Няма да има гастрольори, защото креативът е изцяло на пловдивчани.

Любопитен съм да видя крайният продукт. А вие?

Categories
Интернет

Снимка: Интернет

В сряда eкипът на photo-forum.net и потребителите на форума се обявиха ПРОТИВ кражбата на снимки в (и от) Интернет.

Дочух за това още през същия ден в Twitter. По-късно Апостол Buzz-на по темата заедно с неговата гледна точка. Включих се и аз, после и други… Можете да се включите и вие, дискусията е публична.

Тук ще публикувам още малко мои размисли по темата.

Ние, българите, не обичаме да ни ограничават, да спазваме правила, ограничения, да се съобразяваме със забрани и пр. За каквото и да е – напр. ако максималната позволена скорост е 60 км/ч, караме със 65.

Същото е и със снимките, музиката, филмите…

По принцип харесвам и одобрявам кампанията на photo-forum.net, но мисля, че сайтът и потребителите му също са допринесли за проблема с кражбата на снимки, a освен да разлайват кучетата с подобна кампания, друго едва ли ще постигнат. Не и преди да предприемат други мерки. Стрнно е, но е така. Както написах преди малко, българите сме свободолюбиви. А снимките, публикувани във photo-forum.net са със © всички права запазени. По подразбиране. Мисля си, че ако толкова-безценните-уникални-и-мега-турбо-гъзарски-произведения-на-изкуството не бяха жигосани със знака и текста за запазване на права, положението щеше да е малко по-различно. Ако бяха публикували снимките си така, че да не ограничават използването, едва ли проблемът щеше да е драстичен. При това не само те, това се отнася до всички, които публикуват каквото и да е съдържание в Интернет.

Просто за пример – в Общомедия, мултимедийното хранилище на Уикипедия, има качени милиони (към момента на писането – 6 150 491) файлове, готови да бъдат използвани свободно, за каквито и да било цели, включително и комерсиални. Единственото условие и изискване е да се посочи автор и източник. Което в никакъв случай не е чак толкова ограничаващо и трудно зча изпълнение. Не казвам, че и от подобни сайтове не се ползват неправомерно материали, не, ползват се. Само че случаите далеч не са толкова много. Защото при предоставяне на право за използване, усещането е различно – вероятността този, който ще ползва творбата, да поиска да изкаже признателност на автора е значително по-голяма. А пък авторът, освен ако не е някой смотаняк, би трябвало да е доволен, че е създал продукт, който представлява интерес и за други, не само за него си.

Мнения?