Как използвам Google Buzz

Оказа се, че идеята на Google Buzz ми допада повече от тази на Twitter и го ползвам значително повече и с по-голям кеф. В началото ми беше приятно и забавно да си го следя в пощата, но се оказа, че губя повече време, особено пък ако неволно и по навик я затворя. После започнаха да излизат разширения, които направиха следенето още по-лесно и приятно. Не съм се отказал от Twitter, но напоследък се забелязвам, че забравям да си пускам клиента, който ползвам (Seesmic for Windows). Иначе всичко, което туитвам (напоследък забелязвам все повече автоматични реакции), се показват и в Buzz, тъй че ако ме следвате в Buzz, вероятността да изпуснете нещо е много малка. Защо предпочитам Google Buzz? Защото позволява образуването на дискусия, диалог, който, за разлика от Twitter, се случва на едно място и в него могат да участват всички, които са заинтересовани. В крайна сметка именно заради необходимостта от нормална комуникация ги ползваме подобни инструменти, мрежи, сайтове или каквото там искате да ги наричаме. Ето какви неща ползвам, за да си следя Google Buzz: за Google Chrome Chrome e браузърът…

Повече…

Епизод с ново парче, гостуват в Пловдив

Дами и господа, новото парче на група Епизод, наречено „Молитва“, вече е факт. Типично в техния уникален стил, който се харесва на всички. Клипът е малко по-долу. Ще познае ли някой текста? Всъщност група Епизод ще гостуват в Пловдив в Частния клуб, Polinero place на 5 март, петък. Началото е обявено за 21 часа, а входът е 7 лв.

Повече…

Модерен театър във Facebook FAIL

Модерен театър яката са се вкопчили във Facebook като среда за комуникация и да достигат до зрителите си (защото сайтът им, както написах, е пълна скръб и не върши тази работа). И са се отдали на Facebook-експерименти, регистрирайки де каквото може, за да постигнат целта си – повече зрители в салона. По принцип последното не е лошо, стига да имаха някаква стратегия за постигането, а не лутане насам-натам в търсене на подхода. Във Facebook са си регистрирали Потребителски профил Фен страница и Група Всяка от тях се обновява с различен интензитет. И за да получиш пълна картинка на нещата, май трябва да следиш всичко. И защо да го правя, питам се!? И за капак, цялата месецчна програма (за март) е публикувана като едно събитие.

Повече…

Януари

Чел съм пиесата „Януари“ на Йордан Радичков няколко пъти, но досега не ми се беше отдавало да я гледам на сцена. Още преди време, когато я четях за първи път, ми беше интересно да видя как някой режисьор тълкува основния конфликт – сблъсъка между минало и съвременност, застаряващото село и навлизащите в него новости, опозицията изолация – комуникации. Е, вече видях. Успях да изгледам „Януари“ на театъра в Кърджали, които гостуваха в Пловдив. Беше ми интересно да видя как театър от югоизток може да се справи с проблемите, нравите и историите от северозапада. Опозицията ме привлече в салона. И така, завлякох се до едно читалище, в което гостува кърджалийският театър. Тук актьорите ще се наложи да ме забавляват в следващите около 120 минути с текст, който познавам. Е, не до съвършенство, но не ми е и тотално непознат. Още докато припках към читалището, което някога (в древността) беше кино, неусетно бях обгърнат от тумби ученици. Ужас! Децата още ги карат под строй на театър, когато става въпрос за автор, който се учи или споменава в учебната програма. Пред читалището беше още по-трагично…

Повече…

Paranormal Activity

Един приятел ми спомена за „Paranormal Activity“ и ми стана интересно. Още докато си приказвахме го дръпнах. Забелязах постера (има го малко по-долу), на който се мъдри надпис, че това е „един от най-страшните филми за всички времена“. Подобни гръмки слова обикновено не предвещават нищо добро. Седнах да го гледам без кой знае какви очаквания, без да знам почти нищо – бях видял плаката и от препоръката знаех, че е сниман с аматьорска камера, от рамо. И че е подобен на Blair Witch Project. Нищо впечатляващо дотук, да видим как от това може да стане „най-страшният филм“…. Пропуснах да отбележа, донякъде умишлено, че на постера има и надпис, че филмът не трябва да се гледа докато сте сами. Добре че нямаше допълнителни условия, напр. „да се гледа на дневна светлина“ или подобна глупост, че щеше да го сполети бутона Delete още преди да съм го пуснал. „Paranormal Activity“ е нискобюджетен псевдодокументален филм, който проследява няколко дни от живота на младеж и девойка, които са преследвани от нещо паранормално. И те го документират с домашната си камера. Или поне се опитват. Филмът условно…

Повече…