Как използвам Google Buzz

Google Buzz

Оказа се, че идеята на Google Buzz ми допада повече от тази на Twitter и го ползвам значително повече и с по-голям кеф. В началото ми беше приятно и забавно да си го следя в пощата, но се оказа, че губя повече време, особено пък ако неволно и по навик я затворя. После започнаха да излизат разширения, които направиха следенето още по-лесно и приятно.

Не съм се отказал от Twitter, но напоследък се забелязвам, че забравям да си пускам клиента, който ползвам (Seesmic for Windows). Иначе всичко, което туитвам (напоследък забелязвам все повече автоматични реакции), се показват и в Buzz, тъй че ако ме следвате в Buzz, вероятността да изпуснете нещо е много малка.

Защо предпочитам Google Buzz? Защото позволява образуването на дискусия, диалог, който, за разлика от Twitter, се случва на едно място и в него могат да участват всички, които са заинтересовани. В крайна сметка именно заради необходимостта от нормална комуникация ги ползваме подобни инструменти, мрежи, сайтове или каквото там искате да ги наричаме.

Ето какви неща ползвам, за да си следя Google Buzz:

за Google Chrome

Chrome e браузърът ми по предпочитане през по-голямата част от времето. Изпробвах няколко разширения докато стигна до тези.

MobileBuzz

MobileBuzzMobileBuzz ме грабна още когато го видях. За разлика от други разширения, това не използва Google Reader, за да публикува нещата, които искате да споделите, а го прави чрез мобилния интерфейс на Buzz. Изисква малко настройки в началото, обаче след това работи безотказно. Преди да може да се използва пълноценно, необходимо е да се посети тази страница и да се потвърди на всички диалози за Google Gears. Разработчикът съветва след като всичко е готово, да се презареди страницата. Иконата на разширението е в края на адресната лента, вместо изгубено сред другите икони на разширения, а обликът е като на типично Android-ско приложение – мазно и красиво. Освен това можете да се възползвате от всички благинки, които предлага мобилния интерфейс, като например споделяне сред тези, които са наоколо, публикуване на адреса, на който сте и т.н. Фаворитът ми, който препоръчвам на всеки, който ме попита.

Google Buzz Pad

Google Buzz PadПреди да попадна на MobileBuzz ползвах Google Buzz Pad. Използва Google Reader, за да публикува нещата, които искате да споделите. Предлага изчистен интерфейс, лесен за ползване. Обаче аз си предпочитам горното и това го махнах. Споделям го като алтернатива, макар и не дотам добра.

за WordPress

За блога ми ползвам две разширения, които открих. Възможно е да има и по-добри алтернативи, тъй като почти не съм изпробвал други, нито съм сравнявал възможности. Ако сте намерили нещо по-добро, споделете го, за да го изпробвам.

Google Buzz ER

Google Buzz ER е разширението, което извлича нещата, които публикувам в Buzz и ги показва в блога ми (има го в страничната лента, както и препратка в менюто горе).

WP Google-buzz

WP Google-buzz – във всяка публикация, в горния ѝ десен ъгъл, в карето, има Buzz-бутонче, което позволява да споделите страницата в Buzz с онези, които ви следват. Готино разширение, има си голям набор икони, от които да си избирате, страница, пълна с настройки, за да накарате нещата да работят точно по ваш вкус…

Друго

Липсва ми, както написах, разширение за WordPress, което да следи за коментари в Buzz ако първоизточникът е блогът, да ги извлича и да ги публикува при останалите, където им е мястото, за да не се разкъсва дискусията. Очаквам PubSubHubbub да влезе в употреба.

за Firefox

Уви, до момента не съм видял разширение за Firefox. На единия компютър ползвам Firefox и ще ми е полезно да бучна нещо.

А вие как следите какво се случва в Buzz? Как споделяте нещата, които ви вълнуват?

Епизод с ново парче, гостуват в Пловдив

Дами и господа, новото парче на група Епизод, наречено „Молитва“, вече е факт. Типично в техния уникален стил, който се харесва на всички. Клипът е малко по-долу. Ще познае ли някой текста?

Всъщност група Епизод ще гостуват в Пловдив в Частния клуб, Polinero place на 5 март, петък. Началото е обявено за 21 часа, а входът е 7 лв.

Модерен театър във Facebook FAIL

Модерен театър яката са се вкопчили във Facebook като среда за комуникация и да достигат до зрителите си (защото сайтът им, както написах, е пълна скръб и не върши тази работа). И са се отдали на Facebook-експерименти, регистрирайки де каквото може, за да постигнат целта си – повече зрители в салона. По принцип последното не е лошо, стига да имаха някаква стратегия за постигането, а не лутане насам-натам в търсене на подхода.

Във Facebook са си регистрирали Потребителски профил
Modern theatre

Фен страница
Modern theatre

и Група
Modern theatre

Всяка от тях се обновява с различен интензитет. И за да получиш пълна картинка на нещата, май трябва да следиш всичко. И защо да го правя, питам се!?

И за капак, цялата месецчна програма (за март) е публикувана като едно събитие.

Януари

Чел съм пиесата „Януари“ на Йордан Радичков няколко пъти, но досега не ми се беше отдавало да я гледам на сцена. Още преди време, когато я четях за първи път, ми беше интересно да видя как някой режисьор тълкува основния конфликт – сблъсъка между минало и съвременност, застаряващото село и навлизащите в него новости, опозицията изолация – комуникации.

Е, вече видях. Успях да изгледам „Януари“ на театъра в Кърджали, които гостуваха в Пловдив. Беше ми интересно да видя как театър от югоизток може да се справи с проблемите, нравите и историите от северозапада. Опозицията ме привлече в салона.

January

И така, завлякох се до едно читалище, в което гостува кърджалийският театър. Тук актьорите ще се наложи да ме забавляват в следващите около 120 минути с текст, който познавам. Е, не до съвършенство, но не ми е и тотално непознат.

Още докато припках към читалището, което някога (в древността) беше кино, неусетно бях обгърнат от тумби ученици. Ужас! Децата още ги карат под строй на театър, когато става въпрос за автор, който се учи или споменава в учебната програма. Пред читалището беше още по-трагично – групи ученици, голяма част от които не знаеха какво ще им се случи и искрено се двоумяха дали да прекрачат прага или да се забият в съседното кафе. Някои избраха по-мъдрото от двете.

Сценография на ЯнуариБях разглеждал снимки от представлението и знаех горе-долу какво да очаквам откъм сценография и костюми. (това в дясно е сценографията, успях да я заснема въпреки отдалечеността ми) Още след снимките бях на мнение, че на Надежда Митева трябва да ѝ забранят да прави сценография на драматичен спектакъл. При куклени постановки нещата може и да не са толкова трагични, но тук беше потресаващо читалищно…

Искрено съчувствам и на артистите, подложени да изтърпят репетиционния период с Веселин Бояджиев. Някои от тях наистина са добри, имал съм удоволствието да ги гледам в други постановки, но тук всички бяха съвсем различни (в лошия смисъл) от това, което помня за тях. Жалко. Иначе пък бяха верни откъм текст, за което получават адмирациите ми – и те, и режисьорът.

Дали ми хареса? Не, не бих казал. В други ситуации дори бих излетял от салона още в началото, обаче не бях сам и не исках да насаждам подобна практика у другите, а и се бях насадил на местата на журито, което някак липсваше същата тази вечер…

Paranormal Activity

Един приятел ми спомена за „Paranormal Activity“ и ми стана интересно. Още докато си приказвахме го дръпнах. Забелязах постера (има го малко по-долу), на който се мъдри надпис, че това е „един от най-страшните филми за всички времена“. Подобни гръмки слова обикновено не предвещават нищо добро.

Седнах да го гледам без кой знае какви очаквания, без да знам почти нищо – бях видял плаката и от препоръката знаех, че е сниман с аматьорска камера, от рамо. И че е подобен на Blair Witch Project.

Нищо впечатляващо дотук, да видим как от това може да стане „най-страшният филм“….

Paranormal activityПропуснах да отбележа, донякъде умишлено, че на постера има и надпис, че филмът не трябва да се гледа докато сте сами. Добре че нямаше допълнителни условия, напр. „да се гледа на дневна светлина“ или подобна глупост, че щеше да го сполети бутона Delete още преди да съм го пуснал.

„Paranormal Activity“ е нискобюджетен псевдодокументален филм, който проследява няколко дни от живота на младеж и девойка, които са преследвани от нещо паранормално. И те го документират с домашната си камера. Или поне се опитват. Филмът условно може да се раздели на две части – ден и нощ. През деня двамката са изморени от поредната безсънна нощ и го обръщат на „толк шоу“, докато през нощта идва ред на страшното. Тогава „нещото“ излиза и започва да тропа, да мести неща… По време на нощите е всъщност интересната част от филма, защото не се вижда почти нищо и си залепил поглед в монитора, за да видиш какво ще се случи. И понеже си се съсредоточил, всяко изтропване от нещото те кара да подскачаш, да се озърташ в коя част от стаята ще помръдне нещо.

В един момент филмът просто свърши. Скалъпен набързо финал, който така и не показва какво всъщност става. Поне нямаше хепи енд, нямаше „енд-дей-ливд-хепили-евър-афтър“, нямаше гордо развят американски флаг… което беше добре.

Без да се притеснявам ни най-малко му заковах 4/10 като оценка. И то не за друго, ами защото не успя да ме приспи, а чаках да свърши, за да си легна.