… и симфоничен оркестър

Харесва ми звученето на известни песни, изпълнени заедно със симфоничен оркестър. В България не знам да е правен такъв експеримент, ама то и по-добре, че най-много да надиплят някоя чалгия със симфоничния оркестър и идеята да опошлее…

И докато съм в очакване на подобно музикално събитие, ви предлагам 3 парчета на Scorpions, изпълнени с Берлинската филхармония.

Scorpions, Zucchero и Берлинската филхармония – Send me an Angel

Scorpions и Берлинската филхармония – Still Loving You

Scorpions и Берлинската филхармония – Wind of Change

Всъщност, имате ли някое много любимо българско парче, което неудържимо много бихте искали да чуете със симфоничен оркестър?

Оперетата – на пачи яйца?

Едва ли има някой, който вече да не знае за скандала, който избухна около избора на директор на Националния музикален театър „Стефан Македонски”. Трупата на Оперетата излезе на протест, който много напомня този в БНР преди няколко години. Всички медии гръмнаха, а доста от тях дори отделиха челно място на конфликта „Панкин срещу Оперетата“. Аз лично харесах написаното от Аве Иванова за „Гласове“.

Вчера стана ясно, че след серията протести и отказа на трупата да допусне Панкин до Оперетата, той се е отказал да прави опити и се е оттеглил от поста директор. Интересното сега е, че министъра на културата го е назначил за свой съветник по музикално-сценичните изкуства. Двата синдиката в театъра – “Подкрепа” и КНСБ – ще трябва да решат как ще се управлява културния институт, а Панкин ще бъде един вид директор на този, който от Оперетата си изберат да ги управлява.

Интересното е дали не се насадиха на пачи яйца и дали Панкин няма да им мъсти за проваления му мандат като директор, за който той от толкова време лелее…

В очакване съм на поредния скандал по темата, но го чакам от две места – както откъм Оперетата, така и откъм Министерството, предвид твърденията, че Панкин е назначен на поста, без дори да разбира от това изкуство и то му е чуждо и гледа на него повече като на комерс, отколкото като на изкуство.

Мнения?

Номинации за ИКАР 2010

Радвам се, че след години на неноминиране, Пловдивския театър е с 2 номинации – за главна женска и поддържаща мъжка роли. Стискам палци за Ивана и Алекс, както за „Островът на съкровищата„, който за два часа ме върна към детството и позабравените ми момчешки мечти.

Членове на комисията по номинациите ИКАР 2010:

  • Председател на комисията – д-р Анна Топалджикова – театровед
  • Йоана Спасова – театровед
  • Стефка Янорова – актриса
  • Чайка Петружева – сценограф
  • Галя Савова – актриса
  • Николина Георгиева – режисьор

Следват самите номинации.

Главна мъжка роля

  • Деян Донков за Лопахин, „Вишнева градина” от Антон П. Чехов, реж. Крикор Азарян, (Гаро Ашикян), Народен театър „Иван Вазов”
  • Михаил Билалов за Мартин, „Козата или коя е Силвия?” от Едуард Олби, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов”
  • Христо Петков за Поприщин, Кочкарьов и останалите роли в „ОООО – Сънят на Гогол” по Николай Гогол, реж. Маргарита Младенова и Иван Добчев, ТР „Сфумато”

Главна женска роля

  • Ивана Папазова за Хаджиева, „Златната мина” от Стефан Л. Костов, реж. Мариус Куркински, ДКТ „Иван Димов” – Хасково
  • Лидия Инджова за Тя, „Тя без любов и смърт” от Едвард Радзински, реж. Николай Ламбрев-Михайловски, ТБА
  • Мария Сапунджиева за Моли Суини, „Моли-Суини”от Брайън Фриъл, реж. Борислав Чакринов, ДТ „Стефан Киров” – Сливен

Поддържаща мъжка роля

  • Алексей Кожухаров за Алто, „Живите от мъртвата махала” от Петър Анастасов, реж. Николай Ламбрев-Михайловски, ДТ Пловдив
  • Михаил Милчев за Шефлер – шеф и Шефлер – хирург, „Грозният” от Мариус фон Майенбург, реж. Василена Радева, театър „София”
  • Явор Борисов за Иван Василевич Ломов, „За вредата от тютюна и други шеги” по Антон П. Чехов, реж. Елена Панайотова, Нов драматичен театър „Сълза и смях” и за Ралф, „Натрапникът”от Франсис Вебер, реж. Николай Гундеров, Продуцентска компания МОНТФИЗ

Поддържаща женска роля

  • Анастасия Ингилизова за Приятелката, „Тя без любов и смърт” от Едвард Радзински, реж. Николай Ламбрев-Михайловски, Театър „Българска Армия”
  • Невена Калудова за Фани – жена на Лете и Фани – богата стара дама, „Грозният” от Мариус фон Майенбург, реж. Василена Радева, Театър „София”
  • Снежина Петрова за Тя, „Гълъбът” по Патрик Зюскинд, реж. Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов”

Дебют

  • Леонид Йовчев за Лейди Макбет, Яго и останалите роли в „Мяра за мяра” по Уилиям Шекспир, реж. Лилия Абаджиева, МГТ „Зад канала”
  • Ованес Торосян за Михал в „Пухеният” от Мартин Макдона, реж. Стайко Мурджев, Сатиричен театър „Алеко Константинов”
  • Стайко Мурджев за режисура, „Пухеният” от Мартин Макдона, Сатиричен театър „Алеко Константинов”

Майсторско техническо осъществяване на спектакъл

  • Гълъбът по Патрик Зюскинд, реж. Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов”
  • Островът на съкровищата от Кен Лудвиг по романа на Робърт Луис Стивънсън, реж. Петър Кауков, Младежки театър „Николай Бинев”
  • Четири стаи по идея на Алисън Андърс, Александър Рокуел, Роберт Родригез, Куентин Тарантино, реж. Неда Соколовска, Гергана Димитрова, Мартин Вангелов, Атанас О`Махони, театър ”София”

Режисура

  • Галин Стоев, „Приятнострашно” от Яна Борисова, театър „199”
  • Маргарита Младенова и Иван Добчев, „ОООО – Сънят на Гогол” по Николай Гогол, ТР „Сфумато”
  • Николай Ламбрев-Михайловски, „Тя без любов и смърт” от Едвард Радзински, ТБА

Сценография

  • Деница Аргиропулос, Никола Налбантов, Ева Вентова, Петко Танчев за сценографията на „Четири стаи” по идея на Алисън Андърс, Александър Рокуел, Роберт Родригез, Куентин Тарантино, реж. Неда Соколовска, Гергана Димитрова, Мартин Вангелов, Атанас О`Махони, театър ”София”
  • Марина Райчинова за сценографията на „Вишнева градина” от Антон П. Чехов, реж. Крикор Азарян (Гаро Ашикян), Народен театър „Иван Вазов”
  • Огняна Серафимова за сценографията на „Макбет”, адаптация на Уилиям Шекспир по Хайнер Мюлер, реж. Крис Шарков, ДТ „Стоян Бъчваров” – Варна

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  • Антони Дончев, „Красотата спи” по Шарл Перо и Зигмунд Фройд, реж. Теди Москов, МГТ „Зад канала”
  • Асен Аврамов, „Нирвана” от Константин Илиев, реж. Иван Добчев, ДКТ „Константин Величков” – Пазарджик; „ОООО – Сънят на Гогол” по Николай Гогол, реж. Маргарита Младенова и Иван Добчев, ТР „Сфумато”
  • Калин Николов, „Макбет”, адаптация на Шекспир по Хайнер Мюлер, реж. Крис Шарков, ДТ „Стоян Бъчваров” – Варна

Куклено изкуство

  • „Магьосникът от Оз” по Лиман Франк Баум, реж. Петър Пашов – младши, Театър „Ателие 313”
  • „Питър Пан” по Джеймс М. Бари, постановка Боньо Лунгов, Столичен Куклен Театър
  • „Цар Дроздобрад” по Братя Грим, драматизация и режисура Ирослав Петков, Държавен Куклен Театър – Бургас

Златен глас

  • Александър Воронов за дублаж в сериала „Моите мили съседи”
  • Васил Бинев за дублаж в сериала „Брак с чужденец”
  • Любомир Младенов за дублаж в сериала „Моите мили съседи”

Вариететно изкуство

  • Артисти „Валермо” за спектакъла „Магична феерия”
  • Мирослав Гечев за песента “Very, very hot” (продуцирана в колаборация с американския продуцент Къртис Ричърдсън, издадена от “Universal” (Spain) и включена в класацията на Испания „Топ 10“ по продажби)
  • Нина Зафирова за хореографията на спектакъла “Магията на танца във вариетето”

Фантомът от Оперетата

Още скандала с наема на „Сълза и смях“ не е утихнал и нов избухна – Министерството на културата е избрало след конкурс Борис Панкин за директор на Националния музикален театър „Стефан Македонски”. Трупата не го харесва, не го иска, не го пуска в театъра.

Веднага се появиха групи във Facebook – ПРОТИВ избора – ДА ЗАПАЗИМ НАЦИОНАЛНИЯ МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР! и ЗА – В ПОДКРЕПА НА БОРИС ПАНКИН ЗА ДИРЕКТОР НА НМТ „Стефан Македонски“.

Ти на коя страна си? На изкуството или на комерса?

„Сълза и смях“ – на улицата? Едва ли…

Мине се не мине и в театралните среди се заформи някой скандал. Вчера се случи поредния. Безпрецедентен.

Ето за какво иде реч:

Директорът на читалище „Славянска беседа“, който е и мениджър и основател на никому известния Театър „Провокация“, е поискал от ръководството на Театър „Сълза и смях“ наем за сградата на ул. „Г. С. Раковски“ № 127 в размер на 360 000 лева годишно (както и да ги смятам, са си 1000 лева на ден). Съмнявам се да има български театър, в т.ч. и Народния театър, който да може да си позволи да плаща такъв наем. И така, в неделя, на 10 януари, пет частни трупи и над 100 актьори остават на улицата, ако „Сълза и смях“ не подпише искането на Петър Райжеков, директор на читалището.

Почти веднага, след като стана ясно какво се случва, във Facebook се появи група, която събира все повече привърженици на театъра. Читалището сигурно не подозира за съществуването на Facebook.

Театър „Сълза и смях“ се помещава в сегашната сграда от 42 години, а Министерство на културата през последните няколко години е отпуснало за ремонти над 3 милиона лева. Същото това министерство, обаче, не може да направи нищо по възникналия проблем, защото не си знае интересите и приоритетите.

Агенция „Фокус“ припомня, че

„Читалищата в България са самостоятелни юридически лица, неправителствени организации, регистрирани по Закона за народните читалища и имат собствени органи на управление и контрол. Министерството на културата има само методически функции да подпомага и насърчава културната дейност на читалищата. Управлението на собствеността им е изцяло следствие от решенията на читалищните настоятелства.“

И с просто око е ясно, че Петър Райжеков си прави евтин ПР на никомуизвестния театър „Провокация“ и се опитва да привлече внимание към себе си. Знае, че след като скандалът отшуми, името му, това на „Провокация“ и на читалище „Славянска беседа“ ще са по-познати на заинтересованите, но малцина ще си спомнят, че именно този чичко е поставял безумни ултиматуми на „Сълза и смях“. Смешното е, че същият този чичак преди време призоваваше „Народът да тръгне по театри, а не да гледа сапунки!“. Очевидно не прави разлика между театър и читалищна самодейност.

Пределно ясно е, че безумното искане няма да бъде удовлетворено. Пределно ясно е, че в последния момент Министерството ще се намеси решително и ще оправи нещата, било чрез плащане на наема или с някакъв натиск. Пределно ясно е, че този шум е излишен, ама не ми е ясно, докога разни такива субекти като Райжеков ще продължат да пречат за развитието на културата, вярвайки на безумните си идеи?