Малко типографски въпроси

Малко по-долу ще видите екранен кадър на нещо, което от няколко дни се случва в Блогосфера. Иде реч за блог, чиято RSS-емисия е с доста по-голям размер на шрифта, отлколкото вероятно сме свикнали да виждаме напоследък. Според моя вкус и шрифтът на блога си е малко едричък, но това си е само мое мнение. Всъщност от няколко дни разни такива типографски въпроси се въртят в главата ми, чета разни материали по темата, блъскам си главата, търся „златната среда“. Затова ще съм благодарен ако отделите минутка и отговорите на 5-те въпроса в ето тази малка анкетка. Отговорите ви ще ми дадат някаква представа за типографските предпочитания на посетителите на блога ми, а аз ще гледам да се съобразя с тях и да променя нещата според тях. Естествено, резултатите са изцяло анонимни и ще публикувам тук.

Повече…

Дориан Грей

Премиерата на „Дориан Грей“ е била през септември, но тукашните кина май пропуснаха да го завъртят… или аз съм го пропуснал по една или друга причина. Гледах го снощи. Разбира се, чел съм „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд, при това няколко пъти. Далеч съм от мисълта, че е великолепен, дори не разбирам защо го наричат „световна класика“. Интересно четиво е, има редица добри моменти и… толкоз. Да ме прощават университетските ми преподаватели по Западноевропейска литература, но не бях запленен от романа, каквото и да съм говорил на изпита. Запознат съм с естетическите възгледи на Уайлд, според които не изкуството отразява живота, а напротив – животът подражава на изкуството. Знам и за извратения „любовен“ триъгълник – художника Базил, аристократа лорд Хенри Уотсън и младия Дориан Грей. И за Портретът между тях. Не очаквах да остана впечатлен от филма и го изгледах не толкова от интерес, колкото с познавателна цел. Бях приел, че романът е „изкуството“, а филмът трябва да е „животът“, който да му подражава. И се оказа точно така. Само дето имитацията беше толкова слаба и бегла, че ако не…

Повече…

Шрек в 3D

Сигурно си спомняш времето, когато една зелена ръка откъсна поредната страница от приказката за Спящата красавица, за да избърше прилежащия й (на ръката) зелен гъз. Това не се случи чак толкова отдавна, гледахме го в „Шрек“ и се спуквахме от смях. Сега, няколко години по-късно, няколко епизода по-късно, е време приказката да приключи. На 3D. Вероятно с типичното за приказките енддейливдхепилиевърафтър (и-заживели-щастливо-до-края-на-дните-си). Въпреки че щом става въпрос за Шрек, не съм съвсем убеден, че финалът ще е съвсем тривиален. Лично аз нямам търпение да излезе през май.

Повече…