Малко типографски въпроси

Малко по-долу ще видите екранен кадър на нещо, което от няколко дни се случва в Блогосфера.

Иде реч за блог, чиято RSS-емисия е с доста по-голям размер на шрифта, отлколкото вероятно сме свикнали да виждаме напоследък. Според моя вкус и шрифтът на блога си е малко едричък, но това си е само мое мнение.

Блогът на В. Михалев

Всъщност от няколко дни разни такива типографски въпроси се въртят в главата ми, чета разни материали по темата, блъскам си главата, търся „златната среда“. Затова ще съм благодарен ако отделите минутка и отговорите на 5-те въпроса в ето тази малка анкетка. Отговорите ви ще ми дадат някаква представа за типографските предпочитания на посетителите на блога ми, а аз ще гледам да се съобразя с тях и да променя нещата според тях. Естествено, резултатите са изцяло анонимни и ще публикувам тук.

Дориан Грей

Премиерата на „Дориан Грей“ е била през септември, но тукашните кина май пропуснаха да го завъртят… или аз съм го пропуснал по една или друга причина.

Гледах го снощи.

Разбира се, чел съм „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд, при това няколко пъти. Далеч съм от мисълта, че е великолепен, дори не разбирам защо го наричат „световна класика“. Интересно четиво е, има редица добри моменти и… толкоз. Да ме прощават университетските ми преподаватели по Западноевропейска литература, но не бях запленен от романа, каквото и да съм говорил на изпита.

Dorian GrayЗапознат съм с естетическите възгледи на Уайлд, според които не изкуството отразява живота, а напротив – животът подражава на изкуството. Знам и за извратения „любовен“ триъгълник – художника Базил, аристократа лорд Хенри Уотсън и младия Дориан Грей. И за Портретът между тях.

Не очаквах да остана впечатлен от филма и го изгледах не толкова от интерес, колкото с познавателна цел. Бях приел, че романът е „изкуството“, а филмът трябва да е „животът“, който да му подражава. И се оказа точно така. Само дето имитацията беше толкова слаба и бегла, че ако не знаех за какво иде реч, дори можеше и да не позная първообраза.

Очаквах да видя ярките образи, запечатали се в съзнанието ми. Вместо това получих абсолютна актьорска посредственост, облечена във викториански лондонски кич.

Ето трейлъра, който поне става за гледане, защото не разкрива почти нищо от нещата, които убиват идеята:

[pull]„Колко е тъжно! — прошепна Дориан Грей, без да откъсва поглед от портрета си. — Колко е тъжно! Аз ще остарея, ще стана уродлив и отвратителен, а портретът ще си остане вечно млад. Никога няма да надмине възрастта на днешния юнски ден… Ако можеше да стане обратното! Ако можеше аз да остана вечно млад, а да се състари портретът! За това… за това… бих дал всичко! Да, за това не бих пожалил нищо на този свят! Бих дал душата си!“[/pull]Забрави за научените наизуст цитати от книгата, забрави за пасажите, които са ти направили впечатление, докато си разлиствал страниците – няма да ги видиш и чуеш тук.

Дори цитатът, който стои отстрани и който всички познават, чрез който става „чудото“ (естествено не в реален, а в естетически смисъл), е изречен доста преразказан, по възможно най-постния и незабележим начин, че чак ти идва да спреш филма и да започнеш да трошиш нещата наоколо…

И следа няма от предразсъдъците и моралните язви на обществото. Не успях да видя общество, което на фона на историческата си обреченост, доизживява безмисленото си съществуване.

А дописаният финал направо ме довърши… Обещавам си най-тържествено да не гледам повече екранизирана световна класика. Дори и такава, която не харесвам.

Седнете си, Дориан, среден 3.

Шрек в 3D

Сигурно си спомняш времето, когато една зелена ръка откъсна поредната страница от приказката за Спящата красавица, за да избърше прилежащия й (на ръката) зелен гъз. Това не се случи чак толкова отдавна, гледахме го в „Шрек“ и се спуквахме от смях.

Сега, няколко години по-късно, няколко епизода по-късно, е време приказката да приключи. На 3D. Вероятно с типичното за приказките енддейливдхепилиевърафтър (и-заживели-щастливо-до-края-на-дните-си). Въпреки че щом става въпрос за Шрек, не съм съвсем убеден, че финалът ще е съвсем тривиален.

Лично аз нямам търпение да излезе през май.

Аватар

За трети път започвам да пиша за „Аватар“ и за трети пореден път не съм убеден, че каквото и да напиша за филма, ще е достатъчно, за да предаде както емоцията, така и усещането, заключени в лентата.

Защото „Аватар“ не е обикновен филм. Дори не съм съвсем убеден, че „Аватар“ е филм. „Аватар“ е нещо много повече. „Аватар“ е философия, начин на живот, начин на мислене, ако щеш.

Трудно е за описване за онези, които все още не са го гледали, но който си го е причинил, вероятно е на моето мнение.

Едва ли има някой, който вече да не е точил лиги по трейлърите, но те са нищо, в сравнение със 160-те минути 3D-експлозия в съзнанието на зрителя.

Avatar posterРежисьор и сценарист е Джеймс Камерън. Гледали сме много негови филми („Терминатор“, „Терминатор 2“, „Пришълците“, „Титаник“…), знаем за размаха на въображението му и на всички беше пределно ясно, че няма да се издъни и този път. Именно затова беше и е цялата истерия около филма.

Добрата новина е, че трейлърът не разказва цялата история, а само основни елементи от нея. Целта му е само да запали зрителите да отидат на кино, за да гледат целия, завършен продукт, изпълнен с много емоция – смях, сълзи…

Защото сюжетът в никакъв случай не е оригинален. Всички си спомняме историите, раказвани в „Покахонтас“, „Танцуващият с вълци“, „Последния самурай“, защо не дори и „Дюн“… Не, няма да ги разказвам, нито ще говоря за сюжета, при това не защото ще развали на някой усещането, а защото този елемент е най-слабият в целия филм и всички ние, по един или друг начин, сме се сблъсквали с него. И още от началото се знае какъв ще бъде ходът на историята, как ще се развият събитията (макар и не в детайли), как ще завърши… И не, това по никакъв начин не пречи на цялостното усещане, даже май напротив.

Avatar

И така, хапни си от пуканките, защото е за последно, сложи си очилата, настани се удобно, отпусни се, остави магията да се разстеле наоколо в салона. Потопи се в нея. Готов ли си да бъдеш част от зрелището?

А, да… не прави опити да се вглеждаш, за да откриеш кое е анимация и кое – реалност. Начинанието е обречено на тотален неуспех и остри болки в очите още на петата минута. Светът на Пандора е толкова истински, толкова жив, красив, многообразен и пъстър, че след края на филма, докато потриваш очи, ще ти е трудно дори да си помислиш, че всичко видяно не съществува, че е дело на техника, разработена специално да те отведе дотам.

Avatar

[pull]Можеш ли да живееш в хармония със заобикалящия те свят? Имаш ли желание да се научиш?[/pull]Добре дошъл на Пандора. Потопи се дълбоко в джунглите й, опитай се да оцелееш в тях една-единствена нощ. Непременно отдели време да разгледаш местните флора и фауна, срещни се с на’ви, опитай се да поживееш при тях, евентуално като тях. Можеш ли да живееш в хармония със себе си и заобикалящия те свят? Можеш ли да почиташ Ейва? Имаш ли желание да се научиш?

Денем джунглата е прекрасна и изпълнена с живот. Нощем гледките не могат да бъдат описвани – за първи път виждам подобно нещо – истинска биолуминесценция – всичко има свои нощни окраски, които излъчват различна по сила и цвят светлина. Магическо е.

Аватар

Харесва ли ти? Само че не си добре дошъл тук. Защото си дошъл да ограбваш и да рушиш. Ти си от „небесните хора“. Ти си от лошите. Искаш залежите от необтаний, не те интересува красотата на природата и пъстротата на заобикалящия ви свят. Не разбираш тукашната хармония. Може и да се радваш на гущерите-хеликоптерчета, обаче целта ти е да докопаш колкото се може повече от минерала. Затова по-добре свали очилата и можеш да продължиш да бъдеш себе си, да живееш както досега.

Avatar

Трудно е да останеш безразличен към ставащото на екрана (и пред него). Трудно ще ти е и да не вземеш страна в конфликта, независимо дали после ще си признаеш. Ясно е и коя страна ще избереш.

Усещането, което оставя филмът, е една трайна горчивина. Неприятно е да гледаш как хората земляните са лошите. Иска ти се да си на’ви, но цветът на кожата ти не е син, нито пък приличаш на тях, не притежаваш прекрасните фосфорециращи на тъмно лунички, а тяхната грация при теб е заместена от торби лой, паласки и (при някои) силикон. А и атмосферата на Пандора е токсична, затуй свали очилата и се замисли за всичко, за което стана въпрос във филма.

И вероятно малко по-късно ще ти просветне, че критикувания свят на Камерън, който копира земни модели, всъщност може да е Земята, че все още не е късно останалата на дъното в кутията на Пандора надежда да бъде извадена и да заживееш в същата хармония с природата тук, на Земята. Дори и без тса’хейлу, връзката. И няма да се налага да учиш езика на на’ви, нито да се съобразяваш с Ейтукан, Мо’ат, Цу’тей… Е, сигурно е готино да излизаш с дъщерята на шефа, Нейтири, но пък тя е триметрова, което си има своите неудобства…

Едно е сигурно – „Аватар“ промени представите на всички ни за правене на кино. И ако филмите, които разчитат на специални ефекти, не го догонят, ще са обречени на пълен провал.