Покани за Google Wave

Google Wave

Update: Вече достъпът до услугата е свободен за всички и не се изискват покани. Необходима е единствено валидна Google сметка

Едно от нещата, които най-много дразнят в Google Wave е невъзможността за свободно изпращане на покани на приятели и познати, с които пълноценно да се използва наличния към момента потенциал на услугата.

Поканих доста народ, след което поканите ми започнаха да се заседяват. И понеже така или иначе няма да са ми необходими, а вероятно има хора, които биха им се зарадвали, готов съм да ги предостъпя.

И така, ако някой има изгарящото желание да получи покана, но не знае на кого да се примоли или ако няма възможност да изпраща покани, но иска да покани някого, това е точното място.

Как? Най-лесно е като се остави коментар малко по-долу. Приемат се и съобщения в Twitter (може и лични), съобщения във Facebook, обаждания по телефона, SMS (без увеличение на цената), на електронна поща, на бира… на кой каквото му е удобно.

Имам налични 21 покани, които мога да изпратя и ще се стремя да поддържам бройката що-годе актуална.

Перфектното бягство

Четвъртък вечер – кино вечер. Бях си наумил да гледам „Младата Виктория“, но плановете се промениха и купих билети за „Перфектното бягство“ минути преди започването на прожекцията.

Още отсега искам да се знае, че беше досадно слаб филм, на който дори си позволих за минути да изляза от салона и без да бързам, да отида до тоалетна. Но за това – след малко.

Перфектното бягство

Прекарването на меден месец на Хавай несъмнено е мечта на много младоженци. Синди (Мила Йовович) и Клиф (Стив Зан) точно натам са се отправили, но случайно научават за убийството на друга семейна двойка. И докато си мислят, че са попаднали в рая, представите им за мястото се пообъркват. И започват да обмислят варианта да се върнат. После срещат още две двойки, започват шушукания и предположения дали някоя от тях не са издирваните от полицията мъж и жена. И раят се превръща в ад и битка за оцеляване.

Това, което ми хареса, е че филмът е сниман на дневна светлина на открито, а природата на Хавай има какво да покаже и да очарова зрителите. Историята, която се развива из тези места, обаче, е леко досадна и на доста места – предвидима. Има моменти, които привличат вниманието ти и те грабват, но има и доста, в които като се съсредоточиш върху пуканките и всичко е ОК. Останах с впечатлението, че сценарият е писан на части (поне 2), но не е останало време да се синхронизират началото с края. И защо трябваше да чакаме толкоз дълго време, за да започне да се случва нещо?!

За актьорския подбор мога да кажа само, че има какво да се желае още, още повече, че Клиф и Синди определено не приличаха на двойка. През цялото време ми седяха съвсем различни и без химия между тях. После се разбра истината, но това не е оправдание, че съм гледал внимателно и не съм се доверил сляпо на сценариста.

След толкова години все още „не бих простил“ на Мила Йовович – и изглежда завидно добре, и си изигра ролята добре, макар и с всички дупки в сценария. И тук идва мястото на ГОЛЕМИЯ ОБРАТ.

Перфектното бягство

Който трябваше да дойде неочаквано. Само че когато те сполети, вместо да седиш в шок в полумрака на салона, си задаваш въпроса „Абе я чакай малко, тез не направиха ли това и това преди няколко минути, не си ли казаха същото?“ И когато след миг на просветление си отговориш положително, друг въпрос започва да те чопли отвътре – „какво става тука, да го е*а, защо ме заливат с подобна глупост?

После следва една голяма финална екшън сцена (която беше що-годе добра), доброто възтържествува, лошите са получили наказанието си… След туй се занареждат бели букви на черен фон, а лампите в салона светват, за да те спасят от скуката.

Туй то. Получава четворка (4/10) от мен.

Пророчеството

Озовах се в салона, въвлечен във филмов маратон, който включваше 3 поредни прожекции – „Пророчеството“, „Явлението“ и предпремиерна прожекция на „2012“. И така, очакваха ме 3 филма за края на света, окей… струваше си като идея, още повече че едва ли бих се навил да изгледам първите два, особено на кино.

Първият филм, който трябваше да гледам (доброволно) беше „Пророчеството“. С Никълъс Кейдж. Точно толкова знаех за филма, даже и трейлъра не си бях направил труда да изгледам. Ето го, за всеки случай:

KnowingТа така… казах с Никълъс Кейдж… ако не беше, щеше да е още по-голямо лично разочарование. Не че филмът беше лош, даже можеше и да се нарече хубав, ако някой беше седнал да трибуквения си задник и беше се потрудил още малко поне върху сюжета и да запълни пролуките и да навърже няколкото сюжетни нишки, че сега изглеждаха като съшивани с едра бяла тропоска в последния момент.

Сюжетът… интересен като замисъл и идея, но с кофти реализация, уви. Иде реч за едно забутано начално училище, в което отварят времева капсула, съдържаща послания на възпитаниците на училището отпреди 50 години. На малкия Кейлъб (синът на Джон Кеслър – Никълъс Кейдж) се пада писмо, съдържащо лист, плътно изписан с числа – на пръв поглед не значещи нищо. Малко по-късно се оказва, че това кодирано послание посочва с изумителна точност датите, броят на жертвите и координатите на всички по-големи катастрофи през изминалите 50 години. Шокът настъпва, когато се оказва, че цифрите продължават и след сегашния момент на действието, а в един по-напреднал етап от филма се появяват още числа… И така, Джон Кеслър започва отчасти да развива комплекса на Касандра. Малко след това започват да се появяват малки черни овални камъчета. После идват извънземните и кашата става пълна.

Извънземните, естествено, имат хуманоидна форма – на всички ни е ясна ограничеността на човешкия мозък и абсурдността да си представим извънземните по малко по-различен начин… да речем не на въглеродна основа, а с кристална решетка. Но да оставим това… Оказва се, че те, колкото и по-напреднали да са от хората, не могат да намерят начин, за да си комуникират със земляните. Обаче нали са добрички, предали са посланието/пророчеството си на човешко същество, можещо да ги чува, и посланието е било запечатано във времевата капсула, за да достигне (нали се сещате – случайно) до друго дете, което… ами пак може да си комуникира с тях. Мъка…

И какво беше значението и символиката на черните овални камъчета, пръснати на толкова места из филма и по какъв начин са свързани с пришълците… така и не става ясно.

От една страна финалът ми хареса, че не беше сладникаво-блудкав, по американски. Няма спасение за човечеството и туй е! Ама пък това с представянето на пришълците като ангели, които спасяват невръстните Адам и Ева и ги оставят в Райската градина, защото „са повярвали“… малко в повече ми дойде и направо срина всичко, което драматичната раздяла между баща и син беше изградила само мигове преди това.

Иначе филмът става за убиване на малко свободно време, има много добри и силни сцени, затуй и му сложих малко по-висока оценка – 6/10 в imdb.

Явлението

Moже филмът „Явлението“ да е излязъл още през миналата година, но аз го гледах наскоро и то като част от един филмов маратон, предшестващ премиерата на „2012“. Преди да си купя билетче дори не подозирах, че такъв филм въобще съществува, не знаех и нищо за него, нито какво мога да очаквам.

Ей го трейлъра, който изкопах доста след прожекцията:

The HappeningНенадейно човечеството (или поне американското такова) е заплашено от изтребление. Доста време трябва да мине, за да се разбере, че странните самоубийства, тръгнали от Сентрал парк и които постоянно зачестяват, не са дело на терористична атака, експеримент или някакъв нов смъртоносен вирус, както всички си мислят. В последствие гимназиалните преподаватели Eлиът (Марк Уолбърг) и колегата му Джулиън (Джон Легуизамо) откриват каква е причината за странните събития – нарушеният естествен баланс на природата. И природата е започнала да си отмъщава. Има, естествено, и любов – поизстинала в началото, изпепеляваща – в края, противопоставяща се на „явлението“.

Такааа. Режисьор и сценарист на филма е М. Найт Шаямалан. Ако името му не ви говори нищо, както беше и при мен, Шаямалан е работил по филми като „Знаците“ и „Шесто чувство“. Което би трябвало да означава, че има опит в създаването на въздействащи филми. Би трябвало…

Сюжетът е пълен с пролуки и клишета и яко намирисва, както се вижда и от минирезюмето по-горе. Диалозите са абсолютно смотани, а актьорите са неправилно подбрани – няма един, на който ролята да му „пасва“ и да я играе добре. Не успях да видя и една сцена, която да е добре изиграна, нито една-единствена. Изграждането на драматичните моменти е пълна скръб и предизвиква повече смях, отколкото някакъв съспенс. Изклчение правят началото и дежа вю-то от финала. И между тях – едно голямо плюскане на пуканки и очакване тази боза да свърши възможно по-бързо.

Докато гласувах в imdb се колебаех между 3 и 4. В крайна сметка оценката, която сложих е 3/10.

2012, филмът

Добрах се до киносалона за световната премиера на „2012“ още миналия четвъртък, когато пък беше предпремиерна вечер за България. Въоръжен с нова доза пуканки и кола и изгледал минути преди това други два апокалиптични филма („Пророчеството“ и „Явлението„) се добрах до местата в залата. Бях гледал трейлъра (има го след малко), горе-долу знаех какво да очаквам както от този филм, така и от такива филми като цяло, а и след два недотам добри филма, вече нямах много големи претенции и очаквания. „2012“ ми предложи точно това, за което бях отишъл да го гледам на кино, вместо да чакам още малко, за да го дръпна от някой торент – специалните ефекти и въздействието им, когато са поднесени на голям екран. Спират дъха, завладяват те изцяло и заедно с гръмовния саундтрак те карат да подскачаш от стола, на който само преди минути си се разплул.

„2012“ е филм на режисьора Роланд Емерих. Всички сме гледали поне „Денят на независимостта“ и „След утрешния ден“. И „2012“ надмина и най-смелите ми очаквания по отношение на специални ефекти. Създаването на „2012“ е струвало колосалните 260 милиона долара и е с продължителност 158 минути. Една минута е срувала 1,65 милиона долара! Някъде прочетох, че за такъв бюджет някои европейски държави биха водили война. После един приятел подметна, че те Албания и Македония си воюват и без този бюджет.

Въпреки големия похарчен бюджет, не се надявайте да получите добър сценарий, добра история и добри диалози – няма да ги получите. Не очаквайте да видите най-добрите и най-убедителните актьори на света – няма да ги видите. С изключение на Уди Харелсън, като единствено изключение. Ако очаквате поразителна визия – получавате я отчасти. Защо отчасти? Защото само кадрите със специални ефекти заслужават внимание. Но те пък са толкова много и изглеждат толкова истински, че те държат на ръба на стола, а Джаксън (Джон Кюсак) успява да се измъкне от опасностите винаги в последната секунда, само на сантиметър от сигурната смърт. И в някой момент осъзнаваш, че лекинко си позабравил да мляскаш пуканките или шумно да си посърбваш от колата. Или поне така се случи с мен.

2012

Иначе идеята на филма е проста (нали още преди малко се разбрахме, че няма да очаквате някакъв дълбок сценарий) – всяка световна цивилизация има свой мит за потопа. Нещата се развиват неправилно, обществото спира да функционира нормално и всичко на планетата трябва да започне отначало. Някои хора получават втори шанс да съградят нова култура, ново общество, цивилизация. Но за да се стигне дотам е необходима слънчева хиперактивност, която да увеличи температурата на земното ядро, серия грандиозни трусове, вулканична дейност, в следствие на което да се образуват гигантски цунами… (Ако си мислите, че и друг път сте гледали на кино природни бедствия, значи все още нищо не сте видели!) Иначе правителството на САЩ (естествено, но този пъти има и някои други) има някакво частично решение на проблема – построили са гигантски кораби-кивоти, които да се носят по очакваните опустошителни вълни. В същото време филмът проследява опитите на едно семейство (леко поразведено, но това е за цвят) да оцелее. Както може да се очаква, те успяват да се измъкнат от всичко, което се случва около тях. Междувременно ставаме свидетели на огромни разрушения, в това число и на някои всеизвестни паметници – не мога да си представя колко забавно е било на Роланд Емерих да разруши Белия дом (за втори път), статуята на Исус Изкупителя в Рио и „Св. Петър“ във Ватикана, но разрушенията изглеждат изключително добре на екрана.

2012

Та така, освен правителствените конспирации, президентът на САЩ (който разбира се е черен – Дани Глоувър), измъкващото-се-на-косъм семейство, е налице и отдаденият на науката учен, който да мисли за остатъка от човечеството, което няма как да бъде спасено. Е, историята на учения и на президента са пълни с клишета и абсолютно предсказуеми, но… трябва да се радват и масите. Единствен, който знае какво (ще) се случва, се оказва отшелника Чарли Фрост (брадясалият и труден за разпознаване Уди Харелсън). Иначе в микса са добавени и много философски и емоционални елементи за изкуплението и оцеляването на по-силните. Дотолкова, че чак си задаваш въпроса каква е нищожната вероятност всички катаклизми да се случат накуп и в такъв поразителен машаб.

2012

И тук се показват главните герои, които да се сблъскват с тези философски и политически… сътресения, които споменах по-горе…, които създават още едно бедствие, този път чисто човешко, доста клиширано и вече изтъркано.

Досадно беше, че поне 45 минути са запълнени със следене на почти непотребни дребни сюжетни линии (най-дразнещо беше когато всеки, който е имал реплика във филма, се обади на близките си, за да се сбогува), повтарящи се сцени на срутващи се градове, пламъци, които покриват небето, километрови вълни, заливащи всичко…

В крайна сметка писанието ми се получи доста накъсано и разхвърляно, но май стана ясно, че 158-те минути на филма стават за убиване на време само на кино, едва ли зрелището би било същото дори и на DVD. При това е подходящо само за феновете на специалните ефекти и лесносмилаемите сюжети, които не търсят нищо повече от един филм. И на излизане от салона изпитваш затруднения да кажея дали ти е харесало или не, защото единственото, което поминш, са колосалните разрушения.

Моята оценка в imdb e 6/10. Не останах изненадан като видях, че това е и средната оценка на всички гласували.