Месец: септември 2007

„Състояние на съвестта“

Покрай „Сцена на кръстопът“ снощи имах възможност да гледам македонски театър. Тази година селекцията се е спряла на представлението „Състояние на съвестта“ на Народния театър в Битоля. Беше ми любопитно да видя как се справят македонците, затова въобще не се и колебах да си купя билетче още щом видях, че ще идват на пловдивска сцена. По програма, в същото време в театъра, на голяма сцена се играе постановката на Театрална работилница „СФУМАТО“ – „Мъртвешки танц“ – постановка, която също бих искал да гледам, но предпочетох македонците, тъй като до София винаги мога да отида (или да взема DVD).

„Състояние на съвестта“ е на Ървин Уелш (оригиналното заглавие е „Headstate“). Разбрах кой е авторът малко по-късно, когато билетчето вече беше в джоба ми. Пък и защото съм гледал как българин поставя тази пиеса (на български е преведена „Шемет“). И задоволството стана двойно.

Познайте какво се случва, когато в театралната тенджера се варят на едно текст на Уелш, македонски театър и македонска режисьорка, завършил в България… А вие обичате ли горчиво?

„Живеем като плячка на хищници, умираме като смрадливо месо. СИСТЕМАТА поглъща всичко!
Ела и легни! Или не, по-добре тука, на масата. СТРАХ ли те е?
Хората имат погрешна представа за мен.
Всичко, което е безплатно, няма стойност – защото цената определя качеството!
А ВИЕ КАКВО ПРАВИТЕ ТУК?

Болезнено реално и жестоко, истинско, цветисто, нецензур(ира)но камерно представление, което сграбчва за гърлото още скоро след началото и притегля цялото ти внимание към сцената. И оттам виждаш истинския живот – няма актьорска игра, героите са млади хора като мен и теб, живи същества, които вероятно всеки ден срещаме по улиците и които подминаваме, защото ТЕ НЕ СА като нас, те са различни, а НА НАС ТОВА НЯМА ДА НИ СЕ СЛУЧИ НИКОГА. Никога, чуваш ли? Никога!

Не крия, че съм привърженик на натурализма като течение, вероятно затова представлението ми хареса още повече, отколкото на останалите зрители в залата.

Снощи осъзнах колко добре импонира езикът на Уелш на македонската/сръбската действителност – псувните излизаха без преграда, звучаха истински и убедителни, а актьорите не срещаха затруднения с изграждането на персонажите си.

Силната и дръзка музика и мултимедията (видеото беше много добро!) допълваха картината, сценографията (между другото, както казах на Вера по време на зрелището – имах натрапчивото усещане, че Виктория Степановска ще се изръси от леглото, разположено на втория етаж, над кухненския бокс), с цялата си пъстрота и многоцветност, само подсилваше дързостта и усещането за обреченост. Светът е шарен, ама като в душата е сиво, като не можеш да усетиш свободата, да я изживееш, да й се порадваш дори за миг…

„Често сънувам магистрали. Дълги, безкрайни магистрали на брега на синьо море. Магистралите ме водят към свободата, а в края сигурно ме очаква любовта“ – София Ристевска, режисьор

Ами костюмите… ненатрапчиви, имаш усещането, че актьорите са използвали дрехи от собствения си гардероб (с едно изключение 😉 ). Въпреки че на изключението (Мартин Мирчевски) много добре му стоеше черната рокля (която, незнайно защо, но имах усещането че е „прегърни ме“, или там както се казва на полите, които са като парче плат, което увиваш около тялото си. И че тази рокля ще се разтвори в един момент. Е, грешал съм.). Мъж в женски дрехи обикновено изглежда безкрайно бутафорно и смешно, комично, но тук не беше така, напротив – късата черна рокля, 3/4 черни чорапи и обувките на ток само подсилваха трагизма на човек, КОЙТО Е РАЗЛИЧЕН, който обществото не приема и не разбира. Човек, който се бори за свободата да прави сам своя избор.

„Свобода е презимето ми. Живот без гащи и без запетаи.“ – Мартин Мирчевски, актьор, момчето с роклята

Брутално представление. От онези представления, които наистина ти харесват много, защото те докосват, помниш дълго, но не би отишъл да изгледаш още веднъж. Представление, които очаква от теб да си в подходящото настроение, иначе те смазва още повече. От представленията, които не би препоръчал на всеки.

А ВИЕ КАКВО ПРАВИТЕ ТУК?

Shura no Hana

Meiko Kaji (梶芽衣子) – Shura no Hana [修羅の花] (Flower of carnage).

Запалих се по таз изпълнителка след като чуй изпълнението й „Urami Bushi“ от саундтрака на филма „Убий Бил“. Много е добра.

И ако обичате да си припявате – ето и текст.

на японски, само за разбирачи:

修羅の花

死んでいた朝に とむらいの雪が降る
はぐれ犬の遠吠え 下駄の音きしむ
いんがなおもさ みつめて歩く
闇を抱きしめる 蛇の目の傘一つ
いのちの道を行く女 涙はとうに捨てました

ふりむいた川に 遠ざかる旅の灯が
凍てた鶴は動かず 哭いた雨と風
冷えた水面(みずも)に ほつれ髪映し
涙さえ見せない 蛇の目の傘一つ
怨みの道を行く女 心はとうに捨てました

義理も情けも 涙も夢も
昨日も明日も 縁のない言葉
怨みの川に身をゆだね
女はとうに捨てました

на романджи:

Shura no Hana

Shindeita asa ni tomorai no yuki ga furu
Hagure inu no touboe geta no otokishimu
Iin na naomosa mitsumete aruku
Yami o dakishimeru janomeno kasa hitotsu
Inochi no michi o yuku onna namida wa tooni sutemashita

Furimuita kawa ni toozakaru tabinohima
Itteta tsuru wa ugokasu naita ame to kaze
Kieta mizu mo ni hotsure ga miutsushi
Namida sae misenai janomeno kasa hitotsu
Urami no michi wo yuku onna kokoro wa tooni sutemashita

Giri mo nasake mo namida mo yume no
Kinou mo ashita mo henno nai kotoba
Urami no kawa ni mi o yudanete
Onna wa tooni sutemashita

превод на английски:

Flower of carnage

On a dead morning, a burial of snow falls.
The howling of a stray dog and the sound of geta (wooden clogs) break the silence.
I walk with the weight of the heavens on my mind.
Embracing the darkness of the night, with a patterned (wooden) umbrella in hand,
Treading the path of a woman’s life, tears falling to the ground throughout the journey.

Following the twisting river, the path leads me far by the lamplight.
The frozen cranes cannot move, weeping rain and wind.
The ice of the frozen pond reflects the silhouette of a woman’s hair.
If only I could not show my tears, with a patterned (wooden) umbrella in hand.
Treading the bitter path of a woman, her heart falling to the ground throughout the journey.

Honor, compassion, tears, and dreams,
yesterday, today.. all without the hope of words.
I commit my body to the river of bitterness.
A woman falling to the ground throughout the journey.

„Нищо по-хубаво“

„Нищо по-хубаво“ е монолог от Оливер Буковски, а преводът е на Яна Кожухарова.

Постановката е на Младен Алексиев, а сценографията и костюмите – на Розина Макавеева. В спектакъла е използвана авторската музика на Калин Николов.

Съвременната немска пиеса „Нищо по-хубаво“ ни среща с една самотна жена, затворена в своята стая, която очаква идването на своя любим. Зрителите са нейни гости – непосредствени свидетели на това очакване, очевидци на едно усамотение. Радостта и нетърпението я карат да запълва времето с разкази от своето минало и с представи за щастливо семейно бъдеще. Неусетно пред нас се разкрива причудливата и абсурдна биография на една застаряваща жена от бивша Източна Германия, преминала през цяла редица институции и нелепи ситуации, но съхранила жизнеността си и чувството си за хумор чрез вярата си, че хубавото предстои. Умението на героинята да превръща тежките епизоди от своя живот в комични истории, прави срещата с нея едно непринудено споделяне, което дълбоко трогва и вълнува.

Актрисата Касиел Ноа Ашер повежда зрителите в една много лична среща, лишена от прекомерни преувеличения и пресилена експресия. Актьорското изпълнение е разположено в интимния тон на споделянето и притегля зрителите като свои преки съучастници в разказа. Една истинска човешка среща. Нищо по-хубаво!

Пиесата е част от театралния фестивал „Панаир на младите“, организиран от Младежки театър „Николай Бинев“ – София.

Четвъртък, 27 септември, от 19:00 ч. Билетите са вече в продажба на касата на театъра и в интернет (за притежателите на Мултинет карти), на сайта за билети онлайн www.bgbileti.com.

Бурята

Гледах „Бурята“ на Драматичен Театър – Пазарджик, реж. Владлен Александров. Допадна ми решеието за ангела Ариел – големите бели криле бяха добре замислени. Не ми хареса това, че ангела много пращеше с микрофона (за да му е различен гласа от на останалите актьори), не ми хареса, че другите актьори му говореха в микрофона. Не ми хареса многото пушек. Не ми хареса, че е безкрайно. Не ми хареса. Толкова.

„Дванадесета нощ“

Дванадесета нощСнощи гледах постановката на Младежки театър „Николай Бинев“ „Дванадесета нощ“, реж. Крикор Азарян. И, да си призная, останах повече от впечатлен. Защото представлението не само ми хареса, ами направо ме залепи за седалката по време на действието, а когато дойде време за антракт, просто не ми се ставаше, исках магията да продължи, а след края дълго и от сърце аплодирах изпълнението. Досега това ми се е случвало само веднъж, когато гледах представлението на пловдивския театър „Братя Карамазови“.

Винаги съм бил на мнение, че едно театрално представление трябва да е максимално чисто и ясно като послания, от типа театър, който може и трябва да се играе на площад, пред много хора, и да може да достигне до всеки и да го забавлява. Театър от възрожденски тип. И „Дванадесета нощ“ беше точно това… че и нещо повече.

Някак логично и очаквано беше, че постановката ще е повече от голям успех за режисьора, след като това е четвъртото му поред посягане към шекспировия текст. Не съм гледал другите му варианти, но тук е изключително дързък. Дотолкова, че да повери всички роли на мъже. При това мъже, които имам чувството, че много добре са подбирани за образите, които се очаква да изградят. Идеята за скритата самоличност добива ярка театралност и дава добри възможности за театрална игра в ситуацията мъж, който играе жена, която се преоблича като мъж и всякакви други вариации на тема „не съм това, което виждате. Брилянтно.

Е няма такава Оливия (Малин Кръстев), уникална е и Мария (не зная името на актьора)! Безупречна роля на Малволио (Георги Кадурин)…

Освен режисьорските решения, ми допадна и сценографията – такава, че оставя много на въображението. Нищо не липсваше, но и нищо не беше в повече. Няма промяна по време на действието. Това е декорът. Точка.

За финал – представление-шедьовър, което не трябва да бъде гледано само веднъж. Ако имам възможност, с удоволствие бих го изгледал поне още 2-3 пъти. А ако все още не сте го гледали – пропускът е поправим, Младежкия театър ще го играе и през този сезон, бързайте към касата!