Categories
Театър

„Нищо по-хубаво“

„Нищо по-хубаво“ е монолог от Оливер Буковски, а преводът е на Яна Кожухарова.

Постановката е на Младен Алексиев, а сценографията и костюмите – на Розина Макавеева. В спектакъла е използвана авторската музика на Калин Николов.

Съвременната немска пиеса „Нищо по-хубаво“ ни среща с една самотна жена, затворена в своята стая, която очаква идването на своя любим. Зрителите са нейни гости – непосредствени свидетели на това очакване, очевидци на едно усамотение. Радостта и нетърпението я карат да запълва времето с разкази от своето минало и с представи за щастливо семейно бъдеще. Неусетно пред нас се разкрива причудливата и абсурдна биография на една застаряваща жена от бивша Източна Германия, преминала през цяла редица институции и нелепи ситуации, но съхранила жизнеността си и чувството си за хумор чрез вярата си, че хубавото предстои. Умението на героинята да превръща тежките епизоди от своя живот в комични истории, прави срещата с нея едно непринудено споделяне, което дълбоко трогва и вълнува.

Актрисата Касиел Ноа Ашер повежда зрителите в една много лична среща, лишена от прекомерни преувеличения и пресилена експресия. Актьорското изпълнение е разположено в интимния тон на споделянето и притегля зрителите като свои преки съучастници в разказа. Една истинска човешка среща. Нищо по-хубаво!

Пиесата е част от театралния фестивал „Панаир на младите“, организиран от Младежки театър „Николай Бинев“ – София.

Четвъртък, 27 септември, от 19:00 ч. Билетите са вече в продажба на касата на театъра и в интернет (за притежателите на Мултинет карти), на сайта за билети онлайн www.bgbileti.com.

Categories
Театър

Бурята

Гледах „Бурята“ на Драматичен Театър – Пазарджик, реж. Владлен Александров. Допадна ми решеието за ангела Ариел – големите бели криле бяха добре замислени. Не ми хареса това, че ангела много пращеше с микрофона (за да му е различен гласа от на останалите актьори), не ми хареса, че другите актьори му говореха в микрофона. Не ми хареса многото пушек. Не ми хареса, че е безкрайно. Не ми хареса. Толкова.

Categories
Театър

„Дванадесета нощ“

Дванадесета нощСнощи гледах постановката на Младежки театър „Николай Бинев“ „Дванадесета нощ“, реж. Крикор Азарян. И, да си призная, останах повече от впечатлен. Защото представлението не само ми хареса, ами направо ме залепи за седалката по време на действието, а когато дойде време за антракт, просто не ми се ставаше, исках магията да продължи, а след края дълго и от сърце аплодирах изпълнението. Досега това ми се е случвало само веднъж, когато гледах представлението на пловдивския театър „Братя Карамазови“.

Винаги съм бил на мнение, че едно театрално представление трябва да е максимално чисто и ясно като послания, от типа театър, който може и трябва да се играе на площад, пред много хора, и да може да достигне до всеки и да го забавлява. Театър от възрожденски тип. И „Дванадесета нощ“ беше точно това… че и нещо повече.

Някак логично и очаквано беше, че постановката ще е повече от голям успех за режисьора, след като това е четвъртото му поред посягане към шекспировия текст. Не съм гледал другите му варианти, но тук е изключително дързък. Дотолкова, че да повери всички роли на мъже. При това мъже, които имам чувството, че много добре са подбирани за образите, които се очаква да изградят. Идеята за скритата самоличност добива ярка театралност и дава добри възможности за театрална игра в ситуацията мъж, който играе жена, която се преоблича като мъж и всякакви други вариации на тема „не съм това, което виждате. Брилянтно.

Е няма такава Оливия (Малин Кръстев), уникална е и Мария (не зная името на актьора)! Безупречна роля на Малволио (Георги Кадурин)…

Освен режисьорските решения, ми допадна и сценографията – такава, че оставя много на въображението. Нищо не липсваше, но и нищо не беше в повече. Няма промяна по време на действието. Това е декорът. Точка.

За финал – представление-шедьовър, което не трябва да бъде гледано само веднъж. Ако имам възможност, с удоволствие бих го изгледал поне още 2-3 пъти. А ако все още не сте го гледали – пропускът е поправим, Младежкия театър ще го играе и през този сезон, бързайте към касата!

Categories
Ежедневно

„Няма нищо по-старо от вчерашен вестник“

След като не успях да си намеря специалното издание на „Дневник“ на 10 септември, се обадих на колегите в София, които успяха да ми го намерят. Вчера си го получих. Вестник от миналия ден. Междувременно се случи нещо, което беше доста шокиращо за мен. Получих писмо от Мария Михайлова, brand manager на „Дневник“, което цитирам по-долу (с нейно изрично разрешение, за което благодаря):

Здравей, Димитър,

прочетох в твоя блог, че имаш проблем с откриването на вестник „Дневник“ по сергиите.
Ние се опитваме да оптимизираме разпространението, така че да има доставки,
но по принцип вестникът не се печата в огромен тираж подобно на други ежедневници,
за сметка на това обаче 50% от тиража на вестника е за абонати, а това е много висок процент.
И в крайна сметка наистина най-сигурният начин да не пропуснеш брой е да си абониран.

Затова ние искаме да ти подарим 3 месечен абонамент за „Дневник“.

Така няма да пропуснеш и началото на новата роля, в която вестникът влиза,
а именно да предлага качествено съдържание и за читателите, които обичат живота.
Освен ТВ гайд от октомври всеки петък вестникът ще излиза с едно списание:
Gentleman – за мъжете, които обичат живота, „Бакхус“ – за гурме културата,
„Индекс имоти“, редуващ се с „Индекс луксозни имоти“ и Digital World – за цифровия дом.

Очаквам да ми изпратиш адрес, на който да доставяме подаръка:)

Ако не си успял да си набавиш специалното издание
„Как да инвестираме в реклама и PR“, ще ти изпратим и него.

Надявам се, че те зарадвахме!
А за нас е радост, че харесваш вестника,
това ни кара да вярваме, че
ежедневните ни усилията не са напразни.

Поздрави,

Maria Mihailova
Brand Manager
Dnevnik Daily

Доста време мина, няколко прочита, взиране в монитора, докато осъзная какво всъщност се случва. Не е ли прекрасно? Да си получаваш днешния вестник, който харесваш и да имаш възможност да го изчетеш докато пиеш сутришното кафе? Най-вероятно след този подарък ще съм пристрастен, ще имам нов навик, което ще ме направи абонат на изданието.

Все още не мога да проумея случилото се – по принцип не вярвам в чудеса, та когато някое ме сполети и с гръм и трясък се стовари върху ми, съм доста шокиран и някак успявам да загубя способността си да събирам думите, да ги свързвам една с друга и да изразявам мислите и чувствата си.

Наистина намирането на вестник „Дневник“ на сергиите за вестници в Пловдив се оказва доста трудна, почти непосилна задача. И понеже винаги са ме учили да не се задоволявам с какво да е, се налага да го чета онлайн. Възможно е думите ми да звучат като ласкателство, но са абсолютната неподправена истина, която си позволявам да споделя с вас.

Най-сърдечно искам да благодаря за подаръка, който сте ми направили, все още не мога да повярвам, че една публикация в блог (който на всичкото отгоре не е от най-посещаваните и четените), може да доведе нещата до такъв обрат. Затова, ако не представлява някакъв проблем, бих искал да цитирам писмото (без контактите) в блога си, за да разкажа на читателите си каква е развръзката по темата.

Благодаря за предложението да ми доставите специалното издание от вчера, 10 септември, но след като не успях да си го намеря с притурката, която ме интересуваше, се обадих на колегите в София, които успяха да ми го намерят, а днес ще ми го доставят, за да мога да го прочета, предполагам на един дъх, тъй като темите, разглеждани вътре са ми интересни, свързани са с работата ми и смятам, че ще ми бъдат безкрайно полезни и увлекателни.

Прекрасно е да прочета в писмото, че предстои крачка напред в развитието на изданието – това е чудесно, иначе работата става рутина, губи се предизвикателството от покоряването на нови върхове, стремежът за непрекъснато развитие. С удоволствие ще проследя пътя, по който ще поемете и съм убеден, че той ще бъде интересен както за вас, така и за читателите (и мен).

Categories
Театър

Фестивалът:Началото

Бяхме с Донка на откриването на „Сцена на кръстопът“ на Античния театър. Щяхме да гледаме мюзикъла „Оливер“, селектиран за откриването. Така и почти не го гледахме, седяхме на бира на Арената и само хвърляхме по едно око към сцената.

След традиционната реч реч на Стефан Данаилов, тримата „Мъже в черно“ – той, Анастас Бадев и Емил Бонев (последният само присъстваше), светлините угаснаха, музиката на заведението спря, за да могат зрителите (които се оказаха страшно много; нещо, което не очаквах) да гледат представлението. Или заради това, че бях на бира, а не седнал на седалка срещу сцената, или заради това, че някои партии бяха предварително записани, на мен „Оливер“ не ми хареса – разбира се не съм го гледал детайлно, само кратки погледи през решетката, но нещо не ме грабна, не успя да ме спечели. А имаше възможност да влезна и да го изгледам докрай. Но си предпочетох бирата.

Прекрасно е, че се видях с куп стари приятели – такива, с които не се бях виждал отдавна – не само колеги от театъра, но и такива, с които не се бях виждал и от по-рано.

Categories
Ежедневно

За Пловдив и любовта към „Дневник“

По принцип не си купувам пресата всеки ден, чета няколко онлайн издания, сред които и сайтът на в-к „Дневник“. Оказва се, обаче, че когато реша да си купя някой брой специално на „Дневник“ – било заради някакво специално издание, било защото трябва нещо да чета -, по сергиите за вестници този вестник просто липсва. По знезнайни причини. Доскоро не обръщах внимание на факта, че ми казваха „няма“ или „свърши“. За първи път се замислих, когато тръгвах за Варна и на гарата на една от сергиите се оказа, че „няма, защото не се търси„, а на другата, след като попитах, тъй като не го видях изложен – „има една бройка, тъй като малко се търси„.

Днес обиколих половината град (образно казано, иначе по-буквално – всички сергийки за вестници по центъра и леко встрани) в търсене на днешното специално издание. На много от местата ми казваха директно – „Не го получавам„, на други – просто „Няма„, а на трети, които не желаят да създадат у клиентите впечатление за незареденост – „свърши„.

Набързо изнесох една нравоучителна лекция на една бабичка, която има наглостта да ме гледа в очите и да ми каже „Преди 5 минути един дядо купи последния брой„. След което пък тя си призна, че не го получава.

Явно наистина вестникът е недооценен в Пловдив, след като или не се доставя на много места, или тиражът за града е малък и не достига до всички разпространители, или свършва бързо. Харчат се и навсякъде има купища вестници като „Труд“ и „24 часа“ не защото информацията в тях е интересна и добре написана, а защото са пълни с безумия, с които хората запълват свободното си време, а вестниците – свободните си страници. Явно за Пловдив продължава да е валидна репликата: „Хляб и зрелища“ – четем боклуци докато сме на работа, а на края на месеца получаваме калпаво възнаграждение. Защото последното нещо, което може да се каже (ако изобщо може да се каже) за ВАЦовите всекидневници е, че са информативни. Евтина и пошла журналистика, тотална неинформираност, назадничавост, закостенелост и нежелание за еволюция лъхат от сраниците им. А добрите издания стоят отстрани, като елитарни, които никой не успява да разбере.

А какво съдържа вестник „Дневник“:

  • 40 страници, от понеделник до петък
  • всекидневникът с най-голямата бизнес секция в българската преса: 16 страници „Компании и финанси“
  • Всеки петък „TV Дневник“ – най-удобната седмична програма на телевизиите
  • рубриката „Мениджмънт“ представя в различните дни „Право“ (понеделник), „Данъци и счетоводство“ (вторник), „Човешки ресурси“ (сряда), „Маркетинг и реклама“ (четвъртък), „Информационни технологии“ (петък)
  • 25 специални издания през годината

И как да си купя друго, след като ТОВА е вестникът, който би успял да засити гладът ми за новини?! Не, не смятам да се абонирам (което се оказва май единственият начин да се сдобивам с вестника), но е гадно в редките случаи, когато реша да си го купя, да не мога да го намеря и да се налага да го замествам с други занимания. Ще взена да врътна едно писмо до Икономедия, въпреки че не очаквам някакво сериозно развитие по въпроса.