Categories
Театър

Сцена на кръстопът 2007 – Финал

Вчера приключи тазгодишното, 11-то, издание на Есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“. В програмата имаше както добри, така и недотам добри постановки, постановки както от гостуващи чуждестранни театри (Национален театър – Варшава, Народен театър – Битоля, Национален театър – Тирана), така и от български. Имаше доволни, имаше разочаровани…

Аз успях да гледам откриването (макар и „Оливър“ да не успях да го видя), „Дванадесета нощ“ на Младежкия театър, „Бурята“ на театъра в Пазарджик, „Състояние на съвестта“ на Народния театър в Битоля, погледах малко „Ритъм енд блус“ на „Зад канала“, „Старицата от Калкута“ на 199. Изгледах и „Женитба“ на Бургас.

И съм доволен, донякъде. Не съжалявам за подбора си на представления. Каквото искаах, изгледах го. Само не разбрах как така се случва, че всичките ми билети (с изключение на един, за „Състояние на съвестта“) бяха дублирани и трябваше да сядам на друго място, не на това, което си бях харесал още съвсем в началото, когато скиците бяха празни и имах възможност да си харесам най-добрите според мен места.

Неприятно впечатление и горчив вкус остави и новината, че по време на фестивала са ставали кражби. Изчезвали са цели дамски чанти, включително и тази на македонската режисьорка на „Състояние на съвестта“ София Ристевска. Какъв човек трябва да си, за да отидеш на театър и да си тръгнеш с нечия дамска чанта!? Абсолютно безумие. И всичко това се случва въпреки „засилените мерки за сигурност“. Ако засилени мерки за сигурност означава мазната лелка от Синдикалния дом, дето седи и охранява сакън някой да не вземе и да седне на реда на спонсорите (който по традиция си седи празен, защото те не подозират къде е театъра), то явно има какво още да се подобрява. Ще видим догодина, по същото време.

Categories
Театър

„Женитба“

„Женитба“ е театрално представление на Драматичен театър – Бургас, реж. Юрий Погребничко, което гледах вчера. В него участват Мария Сапунджиева, Евгени Будинов, Асен Блатечки, Тодор Близнаков, Красимир Кацаров, Стоян Памуков, Тодор Щонов, Асен Лозанов, Мила Банчева.

Когато излезна програмата на фестивала, въобще не се колебах и си купих билетче за място, откъдето ще мога да гледам добре, от по-хубавите места. После съжалявах мъничко, тъй като представлението не си заслужаваше парите, а и действието (било заради режисьорско или сценографско решение) беше извадено напред, на авансцената, пред завеса. И по този начин дори зрителите на последния ред на балкона (очевидно) не са пропуснали и един детайл. Защото когато на сцената влетя преексплоатирания-и-навсякъде-един-и-същ-Асен Блатечки-който-неминуемо-се-появява-и-гол… вълна от бурни крясъци, аплодисменти, дюдюкания… българския Брад Пит, пфу.

Лично на мен не ми допадна прекаления диалог с публика. То не бяха накъсвания на действието, спирания за заигравка… и оттам идваха 90% от комичните моменти, на които пловдивската публика се радваше.

Имаше и добри решения – напр. лелята, Арина, да се изиграе от мъж. Хареса ми и изчистената сценография – само не разбрах за чий дявол видяха всичките онези дрехи по стената…

Иначе – текстът на Гогол, мисля си, предполага мъъъъничко повече уважение и сериозност, когато погледнеш към него. А това тук си беше направо гавра.

Categories
Жлъчта на Gregg-а

Лице назаем

Дневник

Тези снимки са част от статията „Време е да се гримираме…“ от Гергана Пирозова, публикувана в онлайн изданието на днешния Дневник. Статията дава детайлна информация за всичките най-интересните театрални събития, които предстои да се случат на столична сцена.

Какво е нередното ли? Човекът на горната снимката е по-известен като Младен Киселов, отколкото като Галин Стоев. За този отдолу може да се каже същото, в обратен ред. Снимките в печатното издание са наред, твърдят запознати.

Categories
Google

10 малко известни неща в GMail

В официалния блог на GMail се появиха две статии (1 и 2) с описание на десетте малко известни неща за услугата за електронна поща на Google.

Тъй като използвам GMail ежедневно, всичките тези неща вече ги знаех – някои открих сам, за други съм чел по блогове. Повечето са много ценни нововъведения, които не присъстват при останалите подобни услуги на конкурентни фирми и които значително улесняват работата с електронна поща.

Categories
Театър

„Състояние на съвестта“

Покрай „Сцена на кръстопът“ снощи имах възможност да гледам македонски театър. Тази година селекцията се е спряла на представлението „Състояние на съвестта“ на Народния театър в Битоля. Беше ми любопитно да видя как се справят македонците, затова въобще не се и колебах да си купя билетче още щом видях, че ще идват на пловдивска сцена. По програма, в същото време в театъра, на голяма сцена се играе постановката на Театрална работилница „СФУМАТО“ – „Мъртвешки танц“ – постановка, която също бих искал да гледам, но предпочетох македонците, тъй като до София винаги мога да отида (или да взема DVD).

„Състояние на съвестта“ е на Ървин Уелш (оригиналното заглавие е „Headstate“). Разбрах кой е авторът малко по-късно, когато билетчето вече беше в джоба ми. Пък и защото съм гледал как българин поставя тази пиеса (на български е преведена „Шемет“). И задоволството стана двойно.

Познайте какво се случва, когато в театралната тенджера се варят на едно текст на Уелш, македонски театър и македонска режисьорка, завършил в България… А вие обичате ли горчиво?

„Живеем като плячка на хищници, умираме като смрадливо месо. СИСТЕМАТА поглъща всичко!
Ела и легни! Или не, по-добре тука, на масата. СТРАХ ли те е?
Хората имат погрешна представа за мен.
Всичко, което е безплатно, няма стойност – защото цената определя качеството!
А ВИЕ КАКВО ПРАВИТЕ ТУК?

Болезнено реално и жестоко, истинско, цветисто, нецензур(ира)но камерно представление, което сграбчва за гърлото още скоро след началото и притегля цялото ти внимание към сцената. И оттам виждаш истинския живот – няма актьорска игра, героите са млади хора като мен и теб, живи същества, които вероятно всеки ден срещаме по улиците и които подминаваме, защото ТЕ НЕ СА като нас, те са различни, а НА НАС ТОВА НЯМА ДА НИ СЕ СЛУЧИ НИКОГА. Никога, чуваш ли? Никога!

Не крия, че съм привърженик на натурализма като течение, вероятно затова представлението ми хареса още повече, отколкото на останалите зрители в залата.

Снощи осъзнах колко добре импонира езикът на Уелш на македонската/сръбската действителност – псувните излизаха без преграда, звучаха истински и убедителни, а актьорите не срещаха затруднения с изграждането на персонажите си.

Силната и дръзка музика и мултимедията (видеото беше много добро!) допълваха картината, сценографията (между другото, както казах на Вера по време на зрелището – имах натрапчивото усещане, че Виктория Степановска ще се изръси от леглото, разположено на втория етаж, над кухненския бокс), с цялата си пъстрота и многоцветност, само подсилваше дързостта и усещането за обреченост. Светът е шарен, ама като в душата е сиво, като не можеш да усетиш свободата, да я изживееш, да й се порадваш дори за миг…

„Често сънувам магистрали. Дълги, безкрайни магистрали на брега на синьо море. Магистралите ме водят към свободата, а в края сигурно ме очаква любовта“ – София Ристевска, режисьор

Ами костюмите… ненатрапчиви, имаш усещането, че актьорите са използвали дрехи от собствения си гардероб (с едно изключение 😉 ). Въпреки че на изключението (Мартин Мирчевски) много добре му стоеше черната рокля (която, незнайно защо, но имах усещането че е „прегърни ме“, или там както се казва на полите, които са като парче плат, което увиваш около тялото си. И че тази рокля ще се разтвори в един момент. Е, грешал съм.). Мъж в женски дрехи обикновено изглежда безкрайно бутафорно и смешно, комично, но тук не беше така, напротив – късата черна рокля, 3/4 черни чорапи и обувките на ток само подсилваха трагизма на човек, КОЙТО Е РАЗЛИЧЕН, който обществото не приема и не разбира. Човек, който се бори за свободата да прави сам своя избор.

„Свобода е презимето ми. Живот без гащи и без запетаи.“ – Мартин Мирчевски, актьор, момчето с роклята

Брутално представление. От онези представления, които наистина ти харесват много, защото те докосват, помниш дълго, но не би отишъл да изгледаш още веднъж. Представление, които очаква от теб да си в подходящото настроение, иначе те смазва още повече. От представленията, които не би препоръчал на всеки.

А ВИЕ КАКВО ПРАВИТЕ ТУК?

Categories
Музика

Shura no Hana

Meiko Kaji (梶芽衣子) – Shura no Hana [修羅の花] (Flower of carnage).

Запалих се по таз изпълнителка след като чуй изпълнението й „Urami Bushi“ от саундтрака на филма „Убий Бил“. Много е добра.

И ако обичате да си припявате – ето и текст.

на японски, само за разбирачи:

修羅の花

死んでいた朝に とむらいの雪が降る
はぐれ犬の遠吠え 下駄の音きしむ
いんがなおもさ みつめて歩く
闇を抱きしめる 蛇の目の傘一つ
いのちの道を行く女 涙はとうに捨てました

ふりむいた川に 遠ざかる旅の灯が
凍てた鶴は動かず 哭いた雨と風
冷えた水面(みずも)に ほつれ髪映し
涙さえ見せない 蛇の目の傘一つ
怨みの道を行く女 心はとうに捨てました

義理も情けも 涙も夢も
昨日も明日も 縁のない言葉
怨みの川に身をゆだね
女はとうに捨てました

на романджи:

Shura no Hana

Shindeita asa ni tomorai no yuki ga furu
Hagure inu no touboe geta no otokishimu
Iin na naomosa mitsumete aruku
Yami o dakishimeru janomeno kasa hitotsu
Inochi no michi o yuku onna namida wa tooni sutemashita

Furimuita kawa ni toozakaru tabinohima
Itteta tsuru wa ugokasu naita ame to kaze
Kieta mizu mo ni hotsure ga miutsushi
Namida sae misenai janomeno kasa hitotsu
Urami no michi wo yuku onna kokoro wa tooni sutemashita

Giri mo nasake mo namida mo yume no
Kinou mo ashita mo henno nai kotoba
Urami no kawa ni mi o yudanete
Onna wa tooni sutemashita

превод на английски:

Flower of carnage

On a dead morning, a burial of snow falls.
The howling of a stray dog and the sound of geta (wooden clogs) break the silence.
I walk with the weight of the heavens on my mind.
Embracing the darkness of the night, with a patterned (wooden) umbrella in hand,
Treading the path of a woman’s life, tears falling to the ground throughout the journey.

Following the twisting river, the path leads me far by the lamplight.
The frozen cranes cannot move, weeping rain and wind.
The ice of the frozen pond reflects the silhouette of a woman’s hair.
If only I could not show my tears, with a patterned (wooden) umbrella in hand.
Treading the bitter path of a woman, her heart falling to the ground throughout the journey.

Honor, compassion, tears, and dreams,
yesterday, today.. all without the hope of words.
I commit my body to the river of bitterness.
A woman falling to the ground throughout the journey.