Интервю с Gregg

„Интервю“ не е съвсем точно казано. Намерих въпросите в блога на Петър Събев и реших да им отговоря тук. 1. Имате ли блог? Защо? Какво ви накара (или пък спря) да си направите? Имам, да. Защо ли? Странно, ще разсъждавам защо на глас… Има няколко причини. Първата е, че така запълвам свободното си време с нещо приятно – време, което иначе бих изгубил в съзерцаване на някоя въображаема точка в тавана. А е толкова интересно да споделяш знанията си и натрупания опит и да се учиш от коментарите на читателите, които са се престрашили да прекрачат прага на блога ти. Любопитно е да прочетеш какво мислят те за нещата, които в момента те вълнуват и са те подтикнали да напишеш публикация в блога си. Блогването е начин за комуникация, точно както електронната поща. Да попиташ някой защо блогва е все едно да го попиташ защо ползва електронна поща. Блогвам, защото това ми дава право на глас. Блогвам, защото блогът ми дава място, където мога да мисля на глас. Блогвам, защото така възбуждам (хм… възбуждам!? :)) креативното си мислене, блогването ми дава творческо…

Повече…

Моят летен хит

Едно парче, което, признавам си, е далеч от музикалните ми вкусове и предпочитания. Въпреки това, още първия път, когато го чух, ми допаднаха напевите на Акрам. Второто слушане беше незабавно след първото. И оттогава насам музиката и напевите не ми излизат от главата. Много добра комбинация. Винаги съм харесвал арабските гласове в песни, затова и тази песен ми допадна дотолкова, че непременно присъства в playlist-a ми. И предполагам, че тенденцията ще се задържи до края на лятото. Да му мислят всички онези, на които ще се наложи да работят с мен през това лято. Специален поздрав.

Повече…

Търтеи по американски

ВНИМАНИЕ!!! Всички прилики с действителни лица и събития НЕ СА случайни; търсени са умишлено. Невъзможно е досега да не сте се сблъсквали с този типа хора, които са описани по-долу. Хора, които са типични задръстени американци (имам предвид като манталитет). Въздух под налягане – силни на думите, а на дела – няма никой. Е, на мен ми се налага да работя с точно такъв екземпляр – неорганизиран, без каквато и да е способност да се организира и планира нещата си така, че да е ефективен и полезен както на себе си, така и на партньорите си (независимо дали става въпрос за колеги или клиенти). Занимава се с всичко друго, но не и с поставените задачи – напр. старателно обработва файлове на MS Excel, за да е прегледно какво трябва да се свърши, поставя някакви шантави цветове, неясни срокове (за да не може да му се търси отговорност за провалени крайни срокове за изпълнение), говори на английски или ако е на български, непременно речта му е препълнена с думи на английски… постоянно повтаря колко много работа има, а главата му е забучена в…

Повече…

Да ти покажат Альоша

Обикновено когато шефовете дойдат в Пловдив, за да видят какво (не) се случва, на т.нар. „работни срещи“, се забутваме в някаква кръчма, ядем, пием, говорим си за работа, говорим си за работа, говорим си за работа, ядем, пием, говорим си за работа… В което (като цяло) няма абсолютно нищо лошо – работата трябва да се свърши, трябва да върви, да е песен, петилетката за три години… Вчера трябваше да има такава среща. Не че нямаше, само дето беше лееееееко по-различна. Кoето в никакъв случай не значи неприятна, дайте да се разберем отсега. Не съм някакъв сдухан работохолик, обичам да разпускам, когато има възможност. Е, качих се в колата (нали съм гъзар, шефовете идват да ме вземат с колата 😈 ) без да знам къде отиваме. Попитах няколко пъти, не получих отговор. Очаквах, че отиваме в някоя кръчма, където ще се съберем с (евентуално) още хора. Да, ама не. Малко по-късно стана ясно, че ще се правим на планински кози и ще катерим едно от тепетата – Бунарджик, за да стигнем до Альоша. (за непосветените – Паметникът на Съветската армия, известен и с…

Повече…