Categories
Музика

Попей ми

От осмия голям концерт в Music Idol, две от парчетата ми се въртят в главата цяла седмица. Много добри изпълнения на страхотни парчета.

Стефан Лалчев пее песента на Meiko Kaji (梶芽衣子) от филма „Убий Бил 2“ – Urami Bushi (lyrics)

vbox7

Преслава Пейчева пее песента на Ищар „Horchat Hai Caliptus“ (lyrics)

vbox7.

Categories
Ежедневно

Телефонна любов

Вчера ми се засра операционната система на телефона. Много неприятно. Ама много много неприятно. Оставям настрана факта, че докато апаратът е в София, ще се наложи да ползвам някаква очукана сапунерка. По-гнусното е, че изгубих целия си списък с контакти. Затова… очаквам да ми се обаждате Вие на първо време, докато отново насъбера отново телефонните номера на хората, с които контактувам. И не се чудете ако не успея да ви позная по гласа – от много години услугата CLIP е повече от безценна за мен – почти не успявам да разпозная някого по гласа.

Добрата новина е, че шефката обеща да ми купи нов телефон. Дано да не е „ама друг път“ 🙂 .

Categories
Кино

Призрачен ездач (Ghost Rider)

Ей сега тъкмо успях най-сетне да го изгледам. Голяма мъка. От 20 дни все го пускам и спирам, защото е такава глупост, че чак не става за гледане. Никога не съм бил фен на филмите, правени по комикси. Дори не знам (по-скоро вече не помня) защо го дръпнах. Ама понеже така или иначе се оказа на диска, реших да го изгледам. А след като почнах, реших да го изгледам докрай. След което набързо го изтрих.

Всъщност филмът е поредната американска бозица, която няма с какво да изненада никого, тъй като е правена единствено с намерението да донесе пари, без да се влагат много усилия. Има я любовта, има ги и лошите и двете взаимно се изключват, както добрият вид на мушкатото изключва препикаването му. Демек има място само за едно от двете неща. Затуй Никълас Кейдж запрята ръкави, опуква де що има лоша гад и в края се радва на любовта. Ред сълзи, ред сополи.

Гласувах с 2/10 за филма в imdb.

На всичкото отгоре, за да може да се изцедят максимално много парички от зрителите, т.нар. енд-дей-ливд-хепили-евър-афтър няма, защото веднага след премиерата на филма беше обявено, че ще има продължение. Така че мъчението продължава. Да, ама без мен този път.

Categories
Ежедневно

Научаваш, че…

Понякога научаваш разликата, почти незабележимата разлика между държането за ръце и оковаването на душата.

Научаваш, че любовта не е тенденция, а компанията не означава сигурност.
Научаваш, че целувките не са договори, а подаръците не са обещания.
Научаваш, че дори слънцето изгаря, ако прекалиш с него.
Научаваш, че без значение на теб колко ти пука, на някои хора въобще не им пука.
Научаваш, че някои неща не могат да бъдат променени, а опитите да се променят са болезнена грешка.
Научаваш, че червените флагчета винаги отбелязват пътеката, която води към същия погрешен избор.
Научаваш, че всеки може да те нарани, дори и да не го е желал.
Научаваш, че можеш да нараниш някого, дори и да не си го желал.
Научаваш, че усещането от това да простиш на някого е също толкова хубаво, колкото когато някой прости на теб.
Научаваш, че хората са просто хора и приемаш себе си като един от тях.
Научаваш, че без значение на колко парченца е било разбито сърцето ти и колко време ти е отнело да го излекуваш, някой или нещо вероятно ще го разбие отново.

И тогава започваш да приемаш пораженията си с високо вдигната глава и с широко отворени очи, с гордостта на истински джентълмен, а не като претърпяло неуспех дете.

Малко по-късно осъзнаваш, че е по-добре да направиш плановете за бъдещето си днес, защото утрешният ден е твърде несигурен за каквито и да било планове.

И накрая решаваш да засадиш и отгледаш своя собствена градина, за да украсяваш с цветята й душата си, вместо да очакваш някой да ти носи цветя наготово.

И чак тогава разбираш, че наистина можеш да устоиш на всичко, че наистина си силен, и че наистина имаш достоинство.

И научаваш, и научаваш, и научавашс всяко следващо СБОГОМ научаваш, че…

Categories
Ежедневно

(без)Работен

Май вече е време да сложа край на активната почивка, която си бях дал след като напуснах театъра и да се захвана сериозно за работа. Първоначално предложенията, които получавах бяха повече на шега, отколкото нещо сериозно, затова и си дадох малко почивка, преди да се втурна стремглаво в цикъла ходене на работа-забавление-сън-ходене на работа. И се бях отдал на разни частни дългосрочни проекти, които запълваха част от времето, което иначе е отредено да се прекарва на работа.

Интересното в случая е, че докато нямаше нищо сериозно, с което да се захвана и което да ми доставя удоволствие да върша, сега изведнъж пред мен стоят няколко повече от сериозни предложения, всяко от които е по свой начин интересно и предизвикателно. И се чувствам опрян в стената, притиснат да кажа „да“ на едно от предложенията. Специално за две от няколкото предложения съм убеден, че могат да се комбинират по начин, по който да могат да бъдат изпълнявани и двете, без взаимно да си пречат, но пък от друга страна съм наясно, че всяка една фирма очаква да отделяш 100% от вниманието си на нея, а не да споделяш творческия си потенциал с друг.

Засега успявам да се изплъзвам и да не обещавам на никого нищо, но рано или късно ще трябва да се предам, да приема едно от всички и да откажа на останалите. Което е най-трудното, че не знам кое от всички предложения да приема.