Categories
Ежедневно

Телефонна любов

Вчера ми се засра операционната система на телефона. Много неприятно. Ама много много неприятно. Оставям настрана факта, че докато апаратът е в София, ще се наложи да ползвам някаква очукана сапунерка. По-гнусното е, че изгубих целия си списък с контакти. Затова… очаквам да ми се обаждате Вие на първо време, докато отново насъбера отново телефонните номера на хората, с които контактувам. И не се чудете ако не успея да ви позная по гласа – от много години услугата CLIP е повече от безценна за мен – почти не успявам да разпозная някого по гласа.

Добрата новина е, че шефката обеща да ми купи нов телефон. Дано да не е „ама друг път“ 🙂 .

Categories
Кино

Призрачен ездач (Ghost Rider)

Ей сега тъкмо успях най-сетне да го изгледам. Голяма мъка. От 20 дни все го пускам и спирам, защото е такава глупост, че чак не става за гледане. Никога не съм бил фен на филмите, правени по комикси. Дори не знам (по-скоро вече не помня) защо го дръпнах. Ама понеже така или иначе се оказа на диска, реших да го изгледам. А след като почнах, реших да го изгледам докрай. След което набързо го изтрих.

Всъщност филмът е поредната американска бозица, която няма с какво да изненада никого, тъй като е правена единствено с намерението да донесе пари, без да се влагат много усилия. Има я любовта, има ги и лошите и двете взаимно се изключват, както добрият вид на мушкатото изключва препикаването му. Демек има място само за едно от двете неща. Затуй Никълас Кейдж запрята ръкави, опуква де що има лоша гад и в края се радва на любовта. Ред сълзи, ред сополи.

Гласувах с 2/10 за филма в imdb.

На всичкото отгоре, за да може да се изцедят максимално много парички от зрителите, т.нар. енд-дей-ливд-хепили-евър-афтър няма, защото веднага след премиерата на филма беше обявено, че ще има продължение. Така че мъчението продължава. Да, ама без мен този път.

Categories
Ежедневно

Научаваш, че…

Понякога научаваш разликата, почти незабележимата разлика между държането за ръце и оковаването на душата.

Научаваш, че любовта не е тенденция, а компанията не означава сигурност.
Научаваш, че целувките не са договори, а подаръците не са обещания.
Научаваш, че дори слънцето изгаря, ако прекалиш с него.
Научаваш, че без значение на теб колко ти пука, на някои хора въобще не им пука.
Научаваш, че някои неща не могат да бъдат променени, а опитите да се променят са болезнена грешка.
Научаваш, че червените флагчета винаги отбелязват пътеката, която води към същия погрешен избор.
Научаваш, че всеки може да те нарани, дори и да не го е желал.
Научаваш, че можеш да нараниш някого, дори и да не си го желал.
Научаваш, че усещането от това да простиш на някого е също толкова хубаво, колкото когато някой прости на теб.
Научаваш, че хората са просто хора и приемаш себе си като един от тях.
Научаваш, че без значение на колко парченца е било разбито сърцето ти и колко време ти е отнело да го излекуваш, някой или нещо вероятно ще го разбие отново.

И тогава започваш да приемаш пораженията си с високо вдигната глава и с широко отворени очи, с гордостта на истински джентълмен, а не като претърпяло неуспех дете.

Малко по-късно осъзнаваш, че е по-добре да направиш плановете за бъдещето си днес, защото утрешният ден е твърде несигурен за каквито и да било планове.

И накрая решаваш да засадиш и отгледаш своя собствена градина, за да украсяваш с цветята й душата си, вместо да очакваш някой да ти носи цветя наготово.

И чак тогава разбираш, че наистина можеш да устоиш на всичко, че наистина си силен, и че наистина имаш достоинство.

И научаваш, и научаваш, и научавашс всяко следващо СБОГОМ научаваш, че…

Categories
Ежедневно

(без)Работен

Май вече е време да сложа край на активната почивка, която си бях дал след като напуснах театъра и да се захвана сериозно за работа. Първоначално предложенията, които получавах бяха повече на шега, отколкото нещо сериозно, затова и си дадох малко почивка, преди да се втурна стремглаво в цикъла ходене на работа-забавление-сън-ходене на работа. И се бях отдал на разни частни дългосрочни проекти, които запълваха част от времето, което иначе е отредено да се прекарва на работа.

Интересното в случая е, че докато нямаше нищо сериозно, с което да се захвана и което да ми доставя удоволствие да върша, сега изведнъж пред мен стоят няколко повече от сериозни предложения, всяко от които е по свой начин интересно и предизвикателно. И се чувствам опрян в стената, притиснат да кажа „да“ на едно от предложенията. Специално за две от няколкото предложения съм убеден, че могат да се комбинират по начин, по който да могат да бъдат изпълнявани и двете, без взаимно да си пречат, но пък от друга страна съм наясно, че всяка една фирма очаква да отделяш 100% от вниманието си на нея, а не да споделяш творческия си потенциал с друг.

Засега успявам да се изплъзвам и да не обещавам на никого нищо, но рано или късно ще трябва да се предам, да приема едно от всички и да откажа на останалите. Което е най-трудното, че не знам кое от всички предложения да приема.

Categories
Театър

Мъжка забавачка.

За мнозина не е тайна, че „Мъжка забавачка“ е последният проект, по който работех и който така и не успях да завърша. И виждам, че това е донякъде за добро. Защото не съм почитател на такъв вид театър. Аз го наричам със съвсем откровеното название „театрална чалга„.

Дори не знам защо е цялата тази истерия около това представление, свършващи рано билети, масирана рекламна атака… А то си е баш чалгичка. Няма Азис или някоя силиконова кака с големи… сини очи и с едно име, ама го има Асен Блатечки (звездата, която да привлича публика, лошото момче с големите мускули, дето всички харесват и заради който девойки надават истерични писъци в салона).

За пиесата

Пиесата е изключително глуповата немска комедия (което си е оксиморон, както и да го погледнеш), която разглежда темата за шопинг манията у жените (както и при някои мъже). Докато я четох още в началото на репетиционния период, не видях в нея абсолютно нищо смешно, нищо, което да ме грабне. Даже не си извадих култови реплики, както правя обикновено – обикновено повествование, прости ежедневни диалози. Да не говорим за това, че преводът на Боян Иванов хич пък не беше на ниво.

А идеята с халкичките от кутиите за бира ми беше интересна, уви, отрязана е в „авторския спектакъл“.

Рекламата

Плакатът на представлението е добър. Просто си личи, че е правен с желание от хора, които разбират и знаят какво правят. Други пък знаят, че всъщност това е осакатен от директора-автор-и-режисьор вариант на един зверски продукт, готов да си съперничи с холивудски филмов плакат.

Афишът си е нормален театрален афиш, само дето е отпечатан в розово, за да се набива на очи. Като покана за чалготека. Елате повече.

Програмата… ами нея можете да не си я купувате, всъщност, така или иначе интересното за четене е отмъкнато от в. Стандарт.

Представлението

Насам-натам пише, че ме очаквал час и половина гарантиран смях. Пък на мен не ми беше никак смешно, даже напротив. Успях да се засмея на две или три места, на вицове от улицата, които съм чувал, но съм забравил. Иначе представлението е изпълнено с вицове и скечове от типа на вицовете, които разказва Слави в края на шоуто си. Това донякъде освежава тъповатия текст и го разчупва. Донякъде. Защото ако не си прекарал последните десетина години на Марс, ще си чувал поне 80% от смешките. Просто поредният субпродукт, който минава покрай мен, без дори да му отдам голямо внимание.

Актьорска игра

Ивайло Христов и Алексей Кожухаров направо ме размазват. Аз съм фен на Иво още отпреди да започна да работя в театъра, а Алекс също ми е много комичен типаж. Уникални са, много ме радват. А Блатечки и Петър Тосков не могат да играят друго, хванали са си калъпа и си бичат каквото си знаят.

Декор и сценография

Бях виждал и (а и бях чувал за) голяма част от декора, както и за някои сценични решения и те никак не ме изпълваха с ентусиазъм. Елементарна работа – споменава се Хемингуей в текста – сочи се прилежно закачен негов портрет на стената до опъната рибарска мрежа, гребло на лодка… Ерол обича да се боксира – ей ти го боксовия чувал – виси и чака да бъде блъскан… PlayStation – седи в ъгъла. По текст трябва да се пие бира – хладилникът е пълен, няма страшно.

Противоречие

1. Окей, в мъжкото мазе не влизат жени… логично – то си е мъжка територия, непревземаема крепост, един вид Итака. Ами тогава Мая защо се разхождаше из него, докато си стържеше по цигулката между действията? И… това решение с живото изпълнение нещо хич не ми се връзваше логично с пиесата.

2. Пиесата е от Кристоф Магнусон, а в същото време е „авторски спектакъл“ на Емил Бонев. Как става тоз номер?!

Вместо заключение

Не бих поканил приятели на това представление. Защото смятам, че всички онези, които аз бих поканил на театър, имат нещо в главите си и умеят да го използват, не обичат да им бъдат давани нещата сдъвкани ситно и готови за преглъщане. Защото и те, както и аз, плюем на такъв вид субкултура, която ни залива.

Мога да пиша още доста по темата, но смятам да спра дотук, мисля, че казах достатъчно, за да се разбере какво мисля като цяло. За обобщение само ще кажа, че ако имаше сайт, подобен на imdb.com, но за театър, щях да сложа 1/10 или 2/10 (с много компромиси).

Веднага след премиерата се показа една публикация в блог, която имам подозрението, че е написана от вербуван (или силно пристрастен) човек – прекалено е полирана и излъскана.

Categories
Музика

Hell No! в Хасково

Вчера оркестър Hell No! имаше свирня в хасковския Клуб на културните дейци (т.нар. КДК). Моя милост беше там с тях.

За първи път чух такъв звук от тях – бай* Дилиян от SJK (да се свети името му) такъв саунд чек им врътна, че най-сетне си пролича, че групата са дали както много пари за техника, така и че самите те умеят да боравят завидно добре с нея. Това, което споделих е, че ми допадна как вокалите наистина се чуват, не се размиват в музиката. Нещо, което не се е случвало досега в Петното.

Беше купон, въпреки че нямаше много хора – все пак групата е непозната в Хасково, но съм убеден, че на следващите им участия ще е фраш, тъй като всички присъстващи откровено се кефеха.

В общи линии и Хасково вече не е същият след този концерт. А пък оркестъра има да помни и разказва по софри и седенки за двете девойки… 😯

––––
* – edit requested by Tinko