Елитните блогове

Мда… тъй като небезизвестните 9rules не приемат чуждоезични блогове, французите са били разстроени от факта, че техни блогове няма как да бъдат елитни. Затова една групичка запрята ръкави и създава french20, сайт, аналогичен на 9-те правила, само че за франкофонски блогове.

Всъщност, ако не знаете за какво иде реч, 9rules и french20 са сайтове, които създават общество от елитарни блогове. Има си, разбира се, правила, които трябва да се спазват (за 9rules, за french20), след което остава да се попълни формуляра за членство и да очаквате блогът ви да бъде одобрен като подходящ за общността. По този начин като четеш нечий блог, знаеш, че не четеш глупости, че съдържанието е интересно и т.н. Ценно.

Интересно кога ли ще се покаже такова нещо и за българските блогове. И какъв ли ще е критерият за оценяването и избирането им… 🙂 Всъщност аз имам няколко идеи по въпроса, ако някой има желание, можем да се пробваме да създадем нещо подобно.

Петък, 27 април

Днес ми е много умрял ден. Цял ден не мога да си събера мислите, да се концентрирам и да свърша нещо като хората, а имах цял куп задачки-закачки за вършене. Не че не ги свърших, но някак с нежелание. Цял ден съм разложен и отпуснат като сланина на слънце, пия кафе, наливам се с Кола Кола и паля цигара от цигара. Щом 3 часа умувах върху един мейл от 10 реда…

Дори ме домързя да изляза за 5 минути и да си купя вестник Труд, за да видя дали Деляна ми е пуснала новината, която беше обещала, че ще публикува. (В този ред на мисли, ако някой има днешния брой на Труд (петък, 27 април), може да се обади. Склонен съм да почерпя кафе за изрезката от вестника, която ме интересува.)

Сутринта початих с BloodIce в говорилника на Google. После – малко с Дея в Skype. После на който и да се обадих, се правеше на силно заангажиран и не му беше до чат с мен. Други пък въобще не се сещат за мен, само от куртоазия, като се чуем, обещават да се видим, пък после – грънци.

Тази вечер съм на свирнята на Ivory Twilight в Пъзела. Имам уговорка с бая народ да се видим там, наистина ми се иска да стане голям купон, въпреки че настроението ми е по-скоро за някаква форма на битов алкохолизъм, а не за социално наливане с бира и слушане на песни на Nightwish. Всъщност ще видим.

Аз искам да пея…

Всъщност рискувам тази публикация да се окаже поредното писание, написано посред нощ, което на сутринта ще си го прочета в блога като новина и ще бъде интересно за мен също толкова, колкото и за евентуалните посетители, които са попаднали тук. Въпреки това не успявам някак си да се сдържа и да напиша няколко реда за всичко онова, което се случи тази вечер.

Сряда вечер, караоке вечер. Вечер за Мармалад, конфитюр… наречете го както искате. И не че нещо, ама се оказхме насред някакво предварително уговорено частно парти, в което пееха и се радваха само кръг от най-близки приятели на Кирчо (нищо лично против него, ама да му пикая на професионализма, както и на този на водещия, да му се изходя на хонорара – „джибра му лелина“). Та Кирчо си празнуваше рождения ден („джибра му лелина“), всички случайно записали се да пеят бяха натиряни в девета глуха, без да им се даде възможност да попеят. Оставаше им се само възможност да седят на масите, да се наливат с алкохол, да следят текста на (предимно) педерастките песни („джибра им лелина“), с които беше запълнена вечерта и едва ли не да се радват. Да, ама не. И за това ми вземаха пари за вход. Окей, Мармалад е култово място за Пловдив, много народ се извървява през него както през деня, така и вечер, ама не смятам, че такава случка е нормална. Ами то ако имаше един начин, нямаше да го има и караоке-надпяването, само и само да се врътне private party-то на Киро. Черна точка. Първата, ама аз съм много злопаметен.

Oh yeah – Hell No! live (21.04.2007)

Жесток купон се получи… всъщност шегите и закачките започнаха от късния следобед, докато седяхме с „оркестъра“ в ресторантчето на Петното (т. нар. Малък двор), и не престанаха през цялата вечер. Много народ, много викане, много песни, много яко, от всичко по много – това са Hell No!. Уникални.

Целият град е … Конфитюр

Тази вечер бях на караоке в „Мармалад“ с Ицо и Донка. Донка пя няколко песни, аз й бях беквокал на едно от изпълненията (забелязвам, че гласът ми се е променил страшно много от тежката музика и колкото и правилно да пея, си излиза едно хевиметълско грачене). Размазваща вечер, поредната, в която оставам без глас. То не бяха песни, то не бяха изговорени глупости (от мен, разбира се, другите само ме гледаха възмутени 😛 Ама нали си ме знаете, като ме налегне простотията, няма край, бате). Аз, Донка и една нейна позната (вече не й помня името, да ме прощава, ама май прекалих с Черния коч) останахме до края; в крайна сметка между няколкото цигари с Донка пред детската градина се разбрахме, че няма да се женим, а само ще се сгодим, за да не плаща високи данъци. Окей, ще я държим официално сингъл за момента :). После може и да не й се размине.

В събота сме на Hell No! в Петното. Поздравленията се приемат тогава, на място :). Лека нощ.