Categories
Ежедневно

Пролет

Ще си позволя да заема едно стихотворение на Вапцаров.

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора…
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет…
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!

Categories
Музика

Sirenia

Тинко ме светна, че съществуват. Т.е. аз бях чувал за тях, но не знаех как звучат, нямам нищо тяхно. Следващият клип е на парче от последния им албум, в който групата е вече с новата си фронтдама. Яко.

Още едно парче:

Categories
Жлъчта на Gregg-а

Искаме да сме сами

Искаме да сме сами

Спрете да ме занимавате с простотии – лентички, кампании и т.н. Не искам да сме заедно, искам да ме оставите на мира, сам да решавам дали да съчувствам фалшиво за някой, за който всъщност не ми пука (всеизвестно е, че ни пука само за хора, които са ни близки или поне познаваме)!

Categories
Театър

Обществен враг

Обществен враг„Обществен враг“ е пиеса, написана през 1882 oт Хенрик Ибсен. През 50-те години на 20 век Артър Милър прави адаптация на пиесата, като запазва същото име. През 2007 година, в Пловдивския театър, проф. Здравко Митков я поставя на сцената, както той я вижда, пречупена през неговия поглед.

Нарочно не бях гледал нито една от репетициите, нарочно не се заглеждах, когато трябваше да влезна в салона и да говоря с режисьора. Чел съм пиесата на Ибсен, прочетох и сценичния вариант на проф. Митков. И не исках да гледам процеса, в който пиесата се превръща в театрално представление, а готовия продукт. Затова днес реших да гледам закритото представление, защото въпреки че е все още репетиция, вече всичко е установено, изрепетирано и ако има някаква промяна, тя ще е толкова дребна и незначителна, че почти няма да се забелязва.

И ето ме в салона, заедно с всички онези, които бяха чули, че ще има закрито представление. Веднага се забелязва отворената и осветена сцена, подредена за начало – някакъв дом. Голяма табела разкрива, че това е ДОМЪТЪ НА Д-РЪ СТОКМАНЪ.

След като удобно се разположих на мястото, което си харесах, ме осени идеята, че тази пиеса ще е огромен и безкраен бърборилник – нито в пиесата на Ибсен, нито в сценичния вариант на режисьора имаше особено действие. Само текст. Много текст, който трябва да се изговори. Ужас! Оказа се, че съм грешал. Представлението е толкова театрално, толкова красиво и изчистено, че когато започна, се преселих в описвания свят – в дома на Стокман, в редакцията на вестника, бях част от събранието, а после – обратно в разрушения дом на Стокманови. За радост „Обществен враг“ не е от представленията, на които спокойно можеш да дремнеш, сгушен в тъмнината на салона.

Сценографията е впечатляваща. Да успееш да наредиш дом, редакция на вестник и апартамент на сцената, при това с минимални промени, си е майсторство. Невяна Кавалджиева се е справила перфектно. Всичко е там, където трябва да бъде, няма излишни предмети, не е нещо кичозно, като в същото време сценографията не е минималистична. Моите адмирации. Костюмите също са много добри, типични за епохата.

Актьорската игра – чух няколко различни мнения. Моето е, че всички се справят чудесно. Много от тях не ги бях виждал в такива роли, което не е непременно лошо. Не бях виждал Елена Кабасакалова в такава роля, изглежда интересно и много добре. Стоян Сърданов малко не ми изглеждаше на мястото си. Свикнал съм да го гледам в комични роли и ако трябва да съм честен, си го представях повече в ролята на Мортен Кийл, отколкото на д-р Стокман. Не че не изигра д-р Стокман, напротив, изигра го толкова добре, че изправи на крака публиката секунди след финала, но ми изглеждаше странно. Ролята му е най-сериозната, почти всяка втора реплика е негова, цялата тежест пада върху него.

Да, революционер съм! Възставам срещу вековната лъжа, че мнозинството винаги има право! Нещо повече – заявявам, че мнозинството винаги греши… […] Било ли е право мнозинството, когато е стояло безучастно, докато са разпъвали Христос? Било ли е право мнозинството, когато е отказало да повярва, че Земята се върти около слънцето и е позволило Галилео да бъде поставен на колене като куче? […] Отговорете ми на следното!… Взвод войници върви по пътя към врага. Всеки от тях е убеден, че върви по правия път, по безопасния път. На два километра по-нататък стои един самотник, предния пост. Той вижда, че този път е опасен, че другарите му ще влязат в капан. Втурва се назад!… Не е ли ясно, че на този човек принадлежи правото да предупреди мнозинството, да спори и да се бори с него, ако вярва, че знае истината? Преди мнозина да знаят нещо, един трябва да го узнае!

Почти невъзможно за игра. А той се справи безупречно. Поздравления!

Смятам да приключвам с писането. Мисля, че най-важното го написах – представлението е чудесно, много театрално и чисто. И ще се хареса, надявам се, на всеки, който го гледа. Затова се огледайте за нетипичен за днешния ден афиш, изписан с ерови гласни (Драматиченъ театъръ – Пловдивъ, Общественъ врагъ…), вижте датата и елате на театър! Хубаво е.

Categories
Ежедневно

Как се прави „Обществен враг“

Ако обичате да експериментирате, ако сте фенове на театъра, ако искате да видите театрален процес, вместо театрален продукт, ако сте любопитни да видите как се прави театрално представление, каня ви на репетицията на „Обществен враг“ в събота, 17 март, от 19 часа. Входът е свободен, единствено имам молба ако присъствате, да напишете впечатленията си тук или някъде другаде, като тук да поставите препратка към написаното. Аз ще бъда там.