Чиста къща

Плакатът на Чиста къща„Чиста къща“ е писа от Сара Рул, първата ѝ.

По-известна става втората, защото е по-провокативна и има вибратор в заглавието. „Чиста къща“, обаче, е по-хубавата, макар и също толкова женска. Не че е неподходяща и за мъже, но една жена би я оценила по-добре. На пръв поглед изглежда лековата, приятна за четене и гледане, но с малко замисляне върху нещата и се превръща в текст, който оставя горчилка. Въпреки уханието на ябълки, повея на морски бриз и вицовете.

И така, „Чиста къща“ се появява на сцената на Драматичен театър – Пловдив „Н.О. Масалитинов“. Режисьор е Иван Урумов, сценография – Петър Начев, костюми – Мария Диманова. За ролите са поканени Ивана Папазова, Елена Атанасова, Радина Думанян, Надя Конакчиева и Троян Гогов.

Получило се е много елегантно и стилно представление. Ако искате да ви е весело и забавно – получавате го – пиесата е изпъстрена с достатъчно хумористични моменти. Ако пък искате теми за размисъл – има в изобилие. Защото когато актьорите се поклонят на финала, на Вас вероятно ще ви се иска да сте като Матилда… Мачилги… Всички искат да са Матилда. Добре де, Мачилги. Само че в действителност са или отдадената на кариерата Лейн, или изрядната домакиня Вирджиния. Няма пълно щастие, а най-смешният виц има силата да те убие. (и малко черна статистика – 1 на всеки 4 е потенциален пациент в онкологията)

Пиеса, а и спектакъл, за любовта. Представление за изборите, който правим в живота. За ударите на съдбата и нейните непрестанни шеги. Представление, което ще ви хареса. Отлична актьорска игра, чист и истински театър. Точно такъв, какъвто го обичам и изключително много харесах в „Есенна соната(същият режисьор, същият сценограф, същият театър). Истинска наслада.

Не разбрах добре чия е била идеята пиесата да бъде поставена в Пловдивския театър – не ме поканиха на пресконференция, но от медиите оставам с впечатление, че е решение на директора и драматурга, не на поставящия режисьор. Това е довело до някакъв буквализъм, защото режисьорът сякаш не е дишал с проблемите на героите, темите не са го вълнували лично или поне с такова впечатление останах. Защото се е съобразил с ремарките на авторката, включително и частта с надписите, които спокойно можеха да бъдат изиграни от артистите брилянтно – всички са много, ама много добри! Но това е бял кахър, както се казва, който няма да бъде забелязан от някой, който не е чел преди това пиесата.

Другото, което прави впечатление, е акцентът на Радина Думанян. В един момент се объркваш – бразилка в Щатите ли гледаш или циганка на Главната. Иначе пък е много добра и прави страхотна (първа?) роля!

Струва си да се гледа. Не е някакъв хит, нито пък има претенция за някаква изключителност, но въпреки това е много свежо попълнение в репертоара на театъра.

Чиста къща

снимката и плакатът са на Георги Вачев