Categories
Жлъчта на Gregg-а

За правописните грешки и изборите

В последно време, незнайно защо, в блогосферата се изписа доста за правилата за правопис, за това как се допускали много грешки при писане, съвети как да се избягват и възможности за проверка… Все хубави неща – лошо няма, предвид, че Google помни всичко и трудно забравя, хубаво е нещата да са както трябва. Ако щеш и от естетична гледна точка.

Оказва се, че не се греши само при писане в блогове – има си и тотално неграмотни хора, които, за радост, седят далеч от компютрите, интернет, не подозират какво е Web 2.0 и че въобще съществува и т.н. Ето на какво се спря погледът ми днес:

Кмета Йордан Джермански

Тази, и още 11 груби грешки се съдържа в малкото листче-пропаганда, което се беше промушило в пощенската ми кутия. Ето, след като на аналогов спам за предизборната надпревара може да има грешки, където се предполага, че всичко се преглежда и изготвя от мастити журналисти и PR-и, какво остава по блоговете…

Какъв е изводът ли? Ами „кметЮ“ ще остане без моя глас – не че бях тръгнал да гласувам за него (не че въобще съм се юрнал да гласувам за някого), но такава шокираща неграмотност, да си объркаш слогана на кампанията, ей, Богу, не бях виждал. И как да му повериш на такъв „юнак“ цял град да управлява!?… 😯

А ако тоз по някакво нещастно стечение на обстоятелствата вземе, че стане кмет, ще се изселя извън границите му на (без)действие. Пък и има да си изчиства миналото, преди да гради каквото и да било бъдеще…

Categories
Жлъчта на Gregg-а Театър

Младите и театъра

Случайно попаднах на някакъв амбициозен проект, наречен „Владимир Воронски. Сайт за литература и изкуство.„. Ако не си бях поставил отметка към сайта, едва ли щях да мога да го посетя отново – такива неща трябва да се разпростират в собствен домейн (и да използват favicon, различен от този на Debian). Но не за това ми е мисълта. Дори не искам да коментирам дали Joomla! е подходяща платформа за такова начинание, не искам да коментирам дизайн, оформление и т.н. Едва ли ще попадна отново там, тъй като изтрих отметките веднага след като ги пренесох тук.

На същия този сайт за литература и изкуство попаднах на дискусия, която се е заформила сред читателите — Защо никой не ходи на театър?

И следват няколко безумни мнения, очевидно оставени от хора, които не са стъпвали скоро в театрален салон. Има, признавам, и някои истини, но е безумие да се каже като цяло, че НИКОЙ НЕ ХОДИ на театър. Друг е въпросът, че изказвалите се не разбират разликата между различните изкуства (в случая – кино и театър). Което пък достатъчно добре говори за посетителите на проекта.

Не смятам да се включвам в тази дискусия там, но ако някой иска да се дуелираме вербално по темата тук, да се чувства добре дошъл.

Categories
(анти)Реклама Жлъчта на Gregg-а

Вашите пари са с предимство!

Съвет: ако искаш да видиш грозната снимка на цял екран, цъкай отгоре докато се отвори
predimstvo

Тъй като снимката е лоша заради светлината, на надписа пише: „Вашите пари са с предимство! Докъде ще стигнете зависи само от Вас“. И това е билборд на ОББ, опставен на оживена улица в Пловдив. По ирония на съдбата, когато го видях за първи път, до него беше спряла полицейска кола – бяха наизлезли униформени, извадили си бяха и радар, защото улицата е без много пресечки и позволява настъпване на газта.

Какво може да си помисли човек като види тази гледка?

Ето какво си помислих аз:

  • Мисъл 1: КАТ нямат пари за собствена рекламна кампания, затова разчитат на ОББ.
  • Мисъл 2: ОББ и КАТ са комбина, на полицаите ще им бъде зачислен ПОС-терминал /няма да се налага да си държиш 10-20 лева зад шофьорската книжка, ей така, за всеки случай/.
  • Мисъл 3: Ако имаш пари, предимството ти е осигурено.
  • Мисъл 4: ОББ се мислят за креативни.
  • Мисъл 5: ОББ поощрява корупцията в МВР.
Categories
Жлъчта на Gregg-а

Евроком – [поддръжка] на цената на качеството (!?)

„На цената на качеството“ е рекламен слоган на Евроком, кабелният и интернет доставчик, който ползвам у дома. За какво качество, обаче, говорим, след като днес цял ден у дома няма грам интернет? Цял ден се мъча да се свържа с поддръжката (tech support-a, както самите те гордо се наричат), обаче телефонът им упорито дава заето. Знаят си, че имат проблем. Знаят си, че са некадърни, след като са нямали търпение да измине уикендът, да отидат на работа и още на първо число от месеца да посерат всичко. И после да мъчат да метат насраното цял ден. За да заслужат заплатите, които получават – ето, видите ли, цял ден работим да отстраним проблема. А що го има този проблем? Щот са събирани от кол и въже разни бунаци, които вече са попораснали да бъдат администратори в кварталните компютърни клубове, та са решили да градят кариера. Дет като им се обадиш и очакват да си мислиш, че са някакви богове, хакери насъбрани с конкурс. Щот си само потребител, не ги разбираш ти тия работи. Ами да, ама не – в момента, в който им покажеш, че знаеш за какво иде реч и така се оплитат в безпомощността си, че няма начин да не ти вдигнат кръвното в безумните си обяснения и от опитите им за (много често) неуспешно отстраняване на проблема. Те затова линиите дават заето.

Дори и сега нямам интернет, добре че отскочих до офиса, за да мога да си свърша работата. И, мисля си, ами ако съм клиент, който не ги търси за това, а за друго, как да се свържа с тях?

Колкото и да мразя автоматичните реакции, един IVR в случая наистина би бил много подходящ – ако нямате интернет, ние знаем за това и работим по отстраняването на проблема. Ако имате интернет и желаете да ни попитате нещо друго, натиснете 2. За друго, натиснете 9. А не като сега – вдигаш слушалката, набираш телефона-дето-дава-постоянно-заето 63-50-63 и хоп! – „Еби се в гъза!“ – заето!

Ще ги сменям при следващия регистриран случай на целодневна липса на интернет. Въпреки подписания договор (в него си пише, че ТРЯБВА да ми доставят услугата си. След като не го правят – неизпълнение на договора, адиос, беше ми неприятно!). За да може цената на качеството да е още по-ниска – и без това много от клиентите им избягаха заради високите цени, лошата услуга и т.н. Даже се чудя как тяхното качеството все още не е безплатно…

Categories
Жлъчта на Gregg-а

Нощта на музеите и галериите

Вчера беше това чудо. Вечерта, в които всички музеи, галерии са отворени и посрещат посетителите си до късно през нощта. Безплатно. Нощта на музеите и галериите – събитие, което се случва в Пловдив, Стара Загора и Пазарджик. Не зная какво се е случвало в другите градове, но имам наблюдения за Пловдив. И те са различни от миналата година.

Подготовката за събитията в различните места вероятно е отнела няколкото предишни дни, но тя остана незабелязана за пловдивчани. Аз лично забелязах само суетенето на екипа на Dynacord в двора на театъра, когато отидох да си взема поканите за вечерта. И после се забих в офиса, та нямах възможност да видя какво се случва през деня. Успях да се измъкна към 19 часа.

Градът беше видимо оживен – не само заради провеждания в момента Есенен технически панаир, панаир имаше и вчера, и миналия ден… а аз михавах през Главната, та отговорно смея да заявя, че цялата тълпа не беше се изсипала по центъра от панаира. Трябваше да превзема разстоянието от Халите до Театъра – разстояние, достатъчно да се огледам наоколо, да видя какво се случва, да се сблъскам с тълпата. И този сблъсък хич не ми хареса. Отвсякъде се носи дрънкане на поредния уличен музикант (някак успяват да научат кога има някакво събитие и наизлизат всички; или пък днес просто дрънкаха по-силно, та да привличат внимание?!), навсякъде е пълно с гъзета – накипрени и наконтени мъже и жени, излезли да се забавляват (такова е условието на организаторите). Имах натрапчивото усещане, че половината не знаеха какво се случва в града – носеха се в полуунес, повечето с празни погледи. Най-вероятно голяма част дори не са стигнали до някоя галерия, музей или случайна експозиция – от Главната и право в първото лъскаво кафе/кръчма, където се събират със себеподобни, за да си мерят парите, самочувствието, друго… Сякаш събитието се казва „Нощ на кафетата и кръчмите“.

Не че нямаше и такива, които ходеха да разглеждат експозициите, напротив, имаше и то доста. Значително повече от миналата година. Но и сред тях се виждаха такива с безизразни лица, които сякаш питаха „Къде съм попаднал?„, повлечени от тълпата или просто защото е модерно да те видят на такова място. Хора без интерес към събитието. И това е тъжното – опошляването на идеята чрез придобиване на масовост. И какво от това, че някой без интерес е видял нещо? Той дори не подозира, че гледа произведение на изкуството, плод на многочасовия труд на твореца.

Което е жалко.