Мисия социален упадък

Ако в последно време сте минавали през Главната на Пловдив, вероятно сте забелязали между Военния клуб, Градската градина и Централна поща подредените фотографии от конкурса „Мисия моят град“, организиран вероятно (или поне само подкрепен от) Община Пловдив. Участниците са младежи и девойки и те са били насърчени да снимат града.

Подредените фотографии са там от 12 август и ще стоят до 7 септември.

Проблемите са няколко, ето някои от тях:

  • Първото нещо, което ми хрумна, когато разгледах фотосите, беше „социален упадък“. Това видях аз показано. Нищо общо с темата на конкурса. НИЩО! Или организаторите не са били пределно ясни, или участниците не са разбрали посланието (и в двата случая вината е на организатора, че не знае как се провежда конкурс);
  • Не успях, с 1-2 изключения, да позная Пловдив. Ако целта е била „мисия който и да е град“, тогава е ОК, но при положение че под/над всяка снимка пише „Пловдив – европейска столица на културата 2019“…
  • Младите виждат и насърчават социалния упадък – това са снимали, така очевидно им харесва и искат това да не се променя – на повечето от снимките се виждат графити, зле или недотам добре поддържани сгради/части от такива/места…
  • Организаторите (и Общината!) толерират това и гордо са го изложили на показ на всички. Или за назидание?
  • Победителят, 16-годишният Паскал от ФЕГ (започвам да се срамувам, че съм завършил, че и преподавал там!), изглежда горд с постижението си и рисуването на графити върху влакова композиция – тази снимка е победител в конкурса! Рисуването на графити, социалния упадък и неговото увеличаване, изглежда се толерира и насърчава от Община Пловдив и организатора на конкурса (че дори и спонсорите). В противен случай Паскал нямаше да е победител, а наказан за деянието.

Ето видео, на което се виждат снимките-финалисти, както и гордият Паскал.

Ако това наистина е „мисия моят град“, значи моят град „Пловдив“ НЕ ЗАСЛУЖАВА да бъде Европейска столица на културата 2019.

А аз се боря с някакви счупени прозорци и разни други неуредици из града. И не го правя, защото ми е особено голям кеф, а защото искам градът поне да мяса на нещо, не да бъде кочина, в какъвто умишлено се превръща. Защото ако това продължи, няма да се учудя ако скоро станем свидетели на конкурса „Мисия пребий пенсионера“ или подобни.

А това би било тъжно, много тъжно.

Зукърбърг, ама ти сериозно ли?!

Съвсем случайно попаднах на публикацията на Марк Зукърбърг срещу SOPA и PIPA на страницата му. Първоначално хич не му обърнах внимание, после се зачетох. SOPA и PIPA са съвсем реална заплаха за свободния интернет, а подобно изказване е повече от смешно.:

The internet is the most powerful tool we have for creating a more open and connected world. We can’t let poorly thought out laws get in the way of the internet’s development. Facebook opposes SOPA and PIPA, and we will continue to oppose any laws that will hurt the internet.

The world today needs political leaders who are pro-internet. We have been working with many of these folks for months on better alternatives to these current proposals. I encourage you to learn more about these issues and tell your congressmen that you want them to be pro-internet.

You can read more about our views here: https://www.facebook.com/FacebookDC?sk=app_329139750453932.

Съгласен съм с написаното от Крис Тейлър в Mashable – Facebook със сигурност трябваше да направи нещо повече и по-дългосрочно от едно такова споделяне. На думи всички сме много добри. Перфектни.

Силно заставам зад написаното от Ом Малик, особено в частта му за иделания свят, в който Facebook би трябвали да е отражение на действителността. И, подобно на Уикипедия, да се постига диалог между потребители и организацията, която ръководи и притежава проекта. Защото не Джими Уейлс е решил да спре англоезичната Уикипедия, това е решение на уикипедианската общност, Джими само го обяви пред света.

Отделно изказването ми изглежда смешно, предвид факта, че Facebook е ограден с крепостни стени и не допуска пиле да прехвръкне навън (навътре има пропускливост, логично). Това, драги ми Зук, не е „отворен и свързан свят“. Затворената система на Facebook също пречи на отвореността и свързаността.

Но по-лесно е да се скалъпи нещо подобно, вместо да се действа (конкретно) срещу SOPA и PIPA. Те не са проблеми от вчера, че такова изявление да достига до аудиторията дори и доста след началото на blackout-a.

Дори Google са по-агресивни и направиха нещо повече от почерненото лого.

Ако Facebook беше спрял за един ден, щеше да се лиши от едни 12 милиона щатски долара възвръщаемост. Заради тях ли няма реално действие? Защото рекламодателите все щяха да проявят разбиране, отделно, че можеха да бъдат компенсирани. Или пък новите играчки около OpenGraph са по-важни от цензурирането на Интернет?!

Другият път, съветвам те, да питаш кака си Ранди какво да напишеш и направиш, че да е за пред света. Щото това, дори и в Timeline, ще бъде заровено и забравено съвсем скоро и никой няма да го помни като реакция. И няма да е далече времето, когато заедно с позатихналия и кротнал се в последно време Том Андeрсън ще обяснявате на света как се „наслаждавате на пенсията си“, след като грандиозно сте се провалили в дребни неща. 🙂

Чш, Драматичен театър – Пловдив, личното ви отношение към мен е смешно!

Ричард IIIПиесата „Ричард III“ на Шекспир не е сред най-известните пиеси, особено в България. Още по-малко пък в Пловдив.

Това последното си личи от продажбите за спектакъла, който ще гостува на пловдивска сцена.

Отдавна ми се гледаше хубав театър, затрогващ, силен и плътен… през този сезон пловдивския театър не може да се похвали с такива нови заглавия в репертоара си – нито още на драматургично ниво слабата пиеса „Когато гръм удари“ успя да ме впечатли, още по-малко пък ме грабна недоразумението „Албена“. Дочувам, че „Куклен дом“ (Нора) е хубаво представление, но още не съм сколасал да го гледам, но то пък не среща, сякаш, любов и разбиране от публиката. За разлика от миналия силен сезон, този е блудкав. Скучен. Необмислен, сякаш.

Да се върнем на Ричард, във варненския театър. Въпреки всички кризи, които имаха там, успяха да ме впечатлят още като разбрах, че репетират точно тази пиеса на Шекспир. После се появи плакатът… поразяващ! Завладяващ, омагьосващ, придърпващ те към салона.

Пише ми се за театър, хубави неща. „Ричард III“ предполага това. Такава ми е нагласата. Затова попитах дали е възможно да получа покана. От пловдивския театър не стана, все пак представлението е гостуващо, а след разразилата се буря след писмото, което получих, комбинирано с разни дребни и по-големи лични дразги и остра проява на непрофесионализъм и лично отношение, аз и не очаквах нещо да се случи наистина. Затова попитах във Варна, където пък срещнах ентусиазъм. Директорът на ТМПЦ се е обадил и е поискал покана с две места за мен.

Когато каниш някого у дома си, не го настаняваш в кенефа. Каниш го да бъде твой гост, да се чувства специален, стремиш се да е настанен добре, да се чувства комфортно… И в театъра (би трябвало да) е така – предвид желанието ми да гледам и пиша за спектакъла, който на всичкото отгоре е със сума номинации за ИКАР (очаквайте и за Аскеер!), се предполага, че все пак ще трябва да имам реалната възможност да гледам ако не максимално добре представлението, то много добре, за да съпреживея с актьорите пиесата, атмосферата.

Не се случва така в Пловдивския театър. Поканата ми може да е факт, но местата са на предпоследния ред на партера – на прага на видимостта, вероятно и на прага на чуваемостта. Оттам трудно може да се каже какво точно се случва на сцената, да се улови магията на действието. И после да бъде пренесено на друго място, на друга медиа, за да достигне до други хора, да ги развълнува, да ги накара да отидат да го гледат и те… или да съжаляват за пропуснатата възможност. „Ричард III“ на Шекспир не е моноспектакълът на Камен Донев, в който той говори бързо безсмислици, че да не се налага много-много да улавящ всеки негов жест, мимика, вдишване…

Не, вероятно тези места не са лоши за редови зрител. Какъвто аз не съм. Поне не и в този случай.

Всъщност, колеги от театъра, чували ли сте преди това гостуване поне за съществуването на пиесата „Ричард III“? Не, нали? Сигурно и не знаете, че след „Хамлет“, това е най-дългата пиеса. Вие нямате публика за такива пиеси, нали? Вашата публика се радва на чалга, тя се харчи като топъл хляб, нали?

Убеден съм, че тези места, които са ми били отредени, не са били избрани от някой от театъра във Варна; те са били избрани така от Пловдивския екип съвсем умишлено, защото са за мен, персонално. Или пък защото някой се е обадил и поискал места точно за мен, не знам. Но каквото и да е, изборът им е ясно изразеното лично отношение към мен, драги ми „екип на Драматичен театър – Пловдив“, както и е доказателство за тотален непрофесионализъм, за проява на личното отношение на отделни индивиди към публиката ви. Колко дълго можете да си позволите да правите така, без тя, публиката ви, да ви обърне гръб? Комуникацията ви не само куца, тя си е направо саката! (два работни дни очаквах отговор на мейла, който ви пратих – уви – нищо.)

Направете си експеримента и на следващата премиера настанете журналисти или протоколни гости на тези и съседни места. Да видите какви ще ги напишат и кажат за вас и представлението и колко публика ще докара това в салона. Искате ли да се обзаложим?

Тези на пръв поглед дребни неща не правят чест на най-стария професионален театър в България, който наскоро празнува 130-годишнината си.

И с подобни действия можете да престанете да се наричате театър, а детска градина. Или чалга клуб. Само така можете да изкретате още някоя-друга година…


снимката е от Уикипедия и е обществено достояние, качена от Tom Reedy.

Списание Мениджър

През далечната 2007 писах за списание „Мениджър“. Тогава споделих, че „сайтът им е дотолкова нефункционален, че никога не съм се замислял за възможността да си купя хартиеното издание“. Е, тогава си го купих няколко пъти, след което спрях.

Сега е 2011. Сайтът е също толкова нефункционален. Само че към днешна дата мога да прибавя и още нещо – непотребен. Сайтът съдържа само някакви безсмислени извадки от статиите (заради ограниченост, надявам се, техническа – само началото) и прави препратка към „книжното тяло или дигиталното издание“. И възможност за отпечатване на тази извадка или изпращане на приятел (много полезно, няма що!). През 2011 двете са на една стойност, защото дигиталната хартия, мастило, логистика и пр. също са скъпи. Толкова, колкото и при книжното тяло. Но не за това иде реч сега.

Списание „Мениджър“ присъства и във Facebook. Имат си страница, на която си публикуват новини. Оттам видях следното:

екранен кадър от потока новини на Мениджър във Facebook

Вече бях прочел новината, защото новинарските сайтове реагират значително по-бързо при отразяване на новините. Логично, затова са новинарски сайтове.

кадър на новина от Мениджър

Не, това по-горе не е кадър от новинарски сайт, а от сайта на „Мениджър“. Ето как изглежда горното в сайта им (има по-голяма версия на картинката, налична след щракване върху нея).

кадър с изглед от Мениджър

Не отричам по никакъв начин важността на информацията, нито необходимостта да бъде споделена. Обаче от новинарските сайтове. При положение, че „Мениджър“ ясно са написали какво са, някак по-голямата част от потока им във Facebook стои извън това. Много малко от информациите могат да са полезни на мениджърите. Като оставим настрана и факта, че сайтът им е различен като съдържания от „книжното тяло“, няма как да не направи впечатление, че „Мениджър“ са се загубили в посоката си. Няколко пъти им го написах, без резултат. Не ми отговориха и на писмото, което им пратих на електронната поща.

Сега никой не може да ме убеди, че „Мениджър“ „подсказва на мениджърите решения, които ще направят дейността им по-успешна“. Те са достоен пример за бранд, който се лута и не знае накъде да поеме, въпреки огромния потенциал на нишата. Пример как не трябва да постъпват мениджъри на фирми и организации, които имат интерес да запазят бизнеса си.

Не съм си купувал скоро списанието, нямам намерение и да го правя. Вече не харесвам страницата им във Facebook. Списание „Мениджър“ ще ми е само пример за неефективно онлайн присъствие, за лоша обратна връзка с читателите си и за влагане на усилия в погрешни посоки.

Когато те се осъзнаят, вече ще е късно. И на мен няма да ми липсват.

Warning! Влечуго на борда!

Борислав Зюмбюлев

Пазете се, уважаеми. Тоз, що през недотам далечната 2007 нарече всички ни „влечуги зад компютъра“ от страниците на непрестижния „24 часа“, същият Борислав Зюмбюлев, дет се явява и първи зам. главен редактор на въпросното издание, сега се е регистрирал и във Facebook.

Положението е от типа „майки плачат, котки мячат“. Хич не ми се и мисли каква словесна помия ще изсътвори и изсипе тоз път.