Categories
Шум зад кулисите

Живот с Икар. Гергана Плетньова

Супер сладурския разговор на Кеворкян с Гергана Плетньова.

Categories
Шум зад кулисите

Номинации за Аскеер 2013

През годините наградите Аскеер винаги са били някак по-престижните, по-желаните и с по-голяма тежест награди за театрално изкуство у нас. Икар винаги са ми изглеждали като „защото трябва да ги има“… За толкова години Аскеерите някак по-точно улавяха пулса на българския театър и отсяваха по-точно най-добрите през годината (с изключение на миналата, когато незнайно защо журито беше решило да отсвири варненския театър, който пък имаше изключително силен сезон и репертоар!). По традиция, сред номинираните не попадат и заглавия и творци от състава на Театър „Българска армия“ (а може би трябва, защото сред тях също има много добри, а журито не е само от театъра, че да е пристрастно)..

Наградите тази година ще отидат за спектакли, чиято премиера е била в периода от 15 април 2012 г. до 10 април 2013 г. Тази година номинациите за Аскеер ми изглеждат странни. Не знам дали и какво са гледали от журито и по какви критерии са избирали номинираните, но оставам с усещането, че има нещо сбъркано. И за първа година Икарите ще са по-смислената награда.

Следват номинациите, заедно с фаворитите ми. Като цяло ми се струва тъпо наблъксването в категориите на недотам ярки заглавия, за да може „Хамлет“ на Явор Гърдев да е безспорен фаворит. Също така се чудя защо не направят категория „Ляхова, Тороманов и Шурелов“ и на ротационен принцип всяка година да им дават награда, че да може и други сценографи и костюмографи да видим…

Водеща мъжка роля

  1. Герасим Георгиев – Геро за ролята на Ганьо Балкански в „Господин Балкански“ от Георги Данаилов, постановка Бина Харалампиева, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Леонид Йовчев за ролята на Хамлет в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Марин Янев за ролята на Филипо, Стефан Мавродиев за ролята на Николо и Илия Добрев за ролята на Пепино в „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек, постановка Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов“

Леонид йовчев, няма съмнение. Не защото не заслужава наградата за ролята, а защото останалите бледнеят.

Водеща женска роля

  1. Елена Азалова за ролята на Мария Гаралда в „Карнавал“ от Жорди Галсеран, постановка Петър Денчев, Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора
  2. Жорета Николова за ролята на Нанси в „Морски пейзаж“ от Едуард Олби, постановка Петър Денчев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Илка Зафирова за ролята на Елизабет Лоу в „Когато дъждът спря да вали“ от Андрю Бовел, постановка Зорница София, Малък градски театър „Зад канала“

Странно, но нямам фаворит. Може би Илка Зафирова, въпреки че не съм гледал тази ѝ роля, но пък Илка е страхотна актриса, така че нямам съмнения, че се е справила безупречно.

Поддържаща мъжка роля

  1. Атанас Атанасов за ролята на Труман в „Хората от Оз“ на Яна Борисова, постановка Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  2. Вежен Велчовски за ролята на Абдел в „Летище“ по пиесата „Светулки“ от Тена Щивичич, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Павлин Петрунов за ролята на Гунчо в „Духът на поета“ от Стефан Цанев, постановка Маргарита Младенова, Народен театър „Иван Вазов“

Пас.

Поддържаща женска роля

  1. Даниела Викторова за ролята на Тереза в „Паметта на водата“ от Шийла Стивънсън, постановка Стоян Радев, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Ивана Папазова за ролята на Шут на Лир в „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Станка Калчева за ролята на Корделия Егерман в „Часът на вълците“ по мотиви от „Из живота на марионетките“ на Ингмар Бергман, постановка Десислава Шпатова, Младежки театър „Николай Бинев“

Ей това ми е много интересна категория. Искам и трите да спечелят! Или поне първите две! (тайничко май Ивана ми е фаворит)

Изгряваща звезда

  1. Васил ДуевДани за ролите на Свалячът и Сексистът в „Самотни персонажи“ от Васил Дуев, постановка Васил Дуев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Гергана Плетньова за ролята на Соня във „Вуйчо Ваньо“ от Антон Павлович Чехов, постановка Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  3. Димитър Живков за ролите на г-н Димитров, Здравко, Бабата, Взводния, Снайпера, Анна, Йоцко, Веси, Баце Мише, Спас Певеца, Стрина Милетка в „Живак“ (Авторски моноспектакъл) от Димитър Живков, постановка Димитър Стефанов, Продуцентска къща „Креди Арте“

Да сложиш Гергана Плетньова в тази категория е обидно. Не само заслужава да спечели, ами ако може – да ѝ връчат два аскеер-а.

Режисура

  1. Ивайло Христов за „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Неда Соколовска за „Майките“, авторски вербатим спектакъл, Студио за документален театър „Vox populi“
  3. Явор Гърдев за „Хамлет“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“

Някакви съмнения, че Явор Гърдев ще вземе награда? Не би трябвало да имате…

Сценография

  1. Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Елена Иванова за „Летище“ по пиесата „Светулки“ от Тена Щивичич, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Петя Боюкова за „Очите на другите“ от Иван Димитров, постановка Марий Росен, Народен театър „Иван Вазов“

Пак за „Хамлет“, въпреки че личното ми предпочитание е Елена Иванова.

Костюмография

  1. Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Петя Боюкова за „Очите на другите“ от Иван Димитров, постановка Марий Росен, Народен Театър „Иван Вазов“
  3. Юлиян Табаков за „Идиот 2012“ по Фьодор Михайлович Достоевски, постановка Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов“

Пфф… айде, пак „Хамлет“, мир да има…

Театрална музика

  1. Асен Аврамов за „Медея – майка ми“ от Иван Добчев в съавторство със Стефан Иванов, постановка Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Антоний Дончев за „Ричард ІІІ“ по Уилям Шекспир, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Мартин Каров за „Скачай!“ от Здрава Каменова и Мартин Каров, постановка Калин Ангелов, Театър „София“

Скачай!

Най-добро представление

  1. „Майките“, авторски вербатим спектакъл, постановка Неда Соколовска, Студио за документален театър „Vox populi“
  2. „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек, постановка Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

така и така сме тръгнали да даваме на „Хамлет“, поне да е навсякъде… ще има мат’рял после медиите да пишат заглавия…

Съвременна българска драматургия

  1. „Терапевтът“ от Елена Алексиева (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Крис Шарков, 16 ноември 2012 г.)
  2. „Една седмица страсти“ от Любен Босилков (Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора, постановка Ивелин Керанов, 25 март 2013 г.)
  3. „Зазиданите“ от Ясен Василев (Младежки театър „Николай Бинев“, постановка Тея Сугарева, 8 октомври 2012 г.)

Тази година Академия „Аскеер“ присъди Специална награда Почетен „АСКЕЕР 2013“ за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство на проф. дфн Александър Шурбанов за превода на четирите високи трагедии на Шекспир – „Хамлет“, „Отело“, „Крал Лир“ и „Макбет“

Академия „Аскеер“ удостоява с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „АСКЕЕР 2013“ актрисата Емилия Радева.

На номинираните – честито, церемонията е на 23 май и ще я дават по телевизора! За радост – на живо.

Categories
Шум зад кулисите

Награди Икар 2013 – Победителите

По традиция, администраторът на сайта на Съюзът на артистите в България публикува победителите в категориите преди излъчването на церемонията по БНТ. Ето кои отнесоха наградите – сами да си преценим дали искаме да гледаме самата церемония на запис, през 2013…

Водеща мъжка роля

  • Камен Донев за ролята на Семьон Семьонич Подсекалников в „Животът е прекрасен“ по Н. Ердман, режисьор Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“

Много силно се надявах и стисках палци наградата да не отиде у Камен, а да бъде присъдена на Леонид Йовчев. Така щеше да е честно, поне!

Водеща женска роля

  • Гергана Плетньова за ролята на Соня във „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, режисьор Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Браво, Гергана е призвана да прави театър. Много заслужена награда, изключително много съм щастлив, че журито е гледало и мислило правилно тук.

Поддържаща мъжка роля

  • Мариус Куркински за ролята на Клавдий в „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Очаквано. Понякога се чудя защо излишно номинират и други, когато Мариус е в категорията… Мариус е велик, дори и като поддържаща роля.

Поддържаща женска роля

  • Анастасия Ингилизова за ролята на Перонела в „Декамерон“ по Бокачо, режисьор Диана Добрева, Театър Българска армия

Добре. Тази категория така или иначе ми беше безинтересна.

Дебют

  • Силвия Станоева и Иво Желев за актьорския тандем в „Клер, Мадам, Соланж“, по Жан Жьоне, режисьор Касиел Ноа Ашер, продуцент: „Гала филм”

Ангелите на Касиел. Разбиват. Браво!

Режисура

  • Явор Гърдев за „Хамлет“ от У. Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“

Беше ясно, че няма да е Пламен Марков, за съжаление, но за моя лична радост не е и Морфов.

Майсторско техническо осъществяване

  • „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Това беше лесно за предвиждане.

Сценография

  • Никола Тороманов, Даниела Ляхова и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Както и предвиждах…

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  • Христо Намлиев за „Вграждане“ по текст на Мария Станкова, режисьор Веселка Кунчева, Куклен Театър – Пловдив

Добре.

Куклен спектакъл

  • „Вграждане” по текст на Мария Станкова, режисура Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Пловдив

Поздравления за пловдивските кукли!

Индивидуално постижение в кукленото изкуство

  • Магдалена Митева за сценария, режисурата и сценографията на „Изгубеният ключ”, Държавен куклен театър – Видин

Златен глас

  • Елена Русалиева за дублаж на ролята на Пати Хюз в сериала „Щети“

Телевизия не гледам, още по-малко пък сериали, още по-малко пък – дублирани. Нямам нито повод за радост, нито за разочарование.

Цирково изкуство

  • Цветелина Попова за 20 годишната й дейност и постиженията й в областта на каучук–еквилибристиката

Критически текст

  • Асен Терзиев „Театралността – езикът на представлението“, изд. „Проф. П. Венедиков“

Драматургичен текст

  • VOX POPULI – „Яце форкаш“

Съвременна българска музика

  • Група Deep Zone Project за песента „I Love My DJ“

Съвременен танц и пърформанс

  • „Мишеловката“ – пърформанс в „Хамлет“, хореографи Виолета Витанова и Станислав Генадиев

И още три награди – за проф. Славчо Маленов – за изключителен принос в развитието на българския куклен театър и за Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев за изключителен принос в развитието на българския театър. Наградата за чест идостойнство се присъжда на акад. Александър Балкански.

Categories
Шум зад кулисите

Коя е Виктория Глас

Вероятно е голямо предизвикателство за коя да е актриса да играе Мария Калас в биографична пиеса за великолепното сопрано. Вероятно е още по-голямо предизвикателство текстът да се окаже не съвсем биографичен и да разглежда Калас от гледна точка на нейната [измислена] дубльорка Виктория Глас. Мисля си, че е значително по-сложно да влезеш в кожата и изиграеш образ, който е винаги в сянка, получава аплодисментите, които са за него, но са адресирани за друг човек. В текст, който изследва превръщането на обикновените хора в звезди…

Това се случва в момента в пловдивския театър, на камерна сцена. Млад и надъхан екип започна днес репетиции на сцена на заглавие, което звучи доста предизвикателно като начинание. Сценичният екип строи отчасти готовия декор, затова набързо спирам до всеки от постановъчния екип, за да разменим по няколко думи.

Пиесата се казва „Глас“, това ще е името и на постановката. Автор е Елена Алексиева, която изглеждаше възхитена, че е част от постановъчния процес, а не изолирана от него. Подобна радост, че тя е наоколо долових и у останалите, което предрича, че приказката „Пази, Боже, да ти се случи да работиш с жив автор!“ в случая не важи.

Премиерата ще бъде на 16 април (с предпремиерно представление точно след месец, на 15 април).

Всъщност „Глас“ не е непознат текст – той е бил представян в Пловдив и София от актрисата Ивана Папазова като част от инициатива, наречена „театър на маса“.

Глас
(снимката е от страницата на Галерия Снежана във Facebook)

Именно Ивана ме покани да се срещна и запозная с хората, с които работи по спектакъла. Подходих неуверено, почти бях на ръба да се откажа и да не отида, защото не познавах нито текста, нито авторката му, а за режисьора Калин Ангелов само бях чувал (макар и все добри неща), но не познавах и не бях гледал негови работи. Въпреки че много ми се искаше да гледам „Васа Железнова“, която той постави в Търново преди време. Дългия разговор с него оставих за по-късен етап, когато все пак успея да прочета „Глас“, не ми беше интересно да си говорим общи неща, а без да съм си свършил домашното, няма как да се случи интересен диалог. Да, той вероятно и сега можеше и би ми разказл подробности и детайли, но за мен по-интересно на този етап беше общото усещане, нагласата, тръпката от началото…

Заприказвах се с Елена Алексиева, непринудено, без да ѝ тикам диктофон в лицето. По-интересно ми беше в неофициален разговор да науча повече за нея и текста ѝ. „Официалния“ разговор и допълнителни въпроси оставих за пресконференцията или ако се засечем преди това. По-късно разбрах защо ми е било любопитно и приятно да си говорим с нея – оказа се, че е доктор по семиотика, което аз като фен на Еко, надуших някак в начина ѝ на мислене и изразяване.

Всъщност пиесата „Глас“ има интересна история – текстът е създаден за ученичка на Снежина Петрова, която пожелала да изиграе Калас. Оказало се, обаче, че създаденият текст не срещнал приемане и се очаквало да бъде радикално променен, за да напасне на очакванията и представите – нещо, което не е по вкуса на никой [жив] автор, оттам и приказката от по-горе.

Така пиесата остава в оригиналния си вид и в изчакване на своя момент.

Не разбрах точно как е достигнал до Ивана, но следва сцепление между текст и актьор и това е нещото, което впечатлява Калин Ангелов, който предлага да го реализират на сцена. В този екип вече авторът е ОК да прави промени на драматургичната основа, където и ако се налага по искане на режисьора или заради специфики на актьорската игра.

Оттам насетне процедурата е ясна – обсъждания, изследване на образа на Мария Калас, нейните жестове, гледане на нейни изпълнения и анализирането им, следват уроци по пеене, репетиции на маса, за да се стигне до днес, когато е време да се започнат репетиции и на сцена.

Ивана изглеждаше напрегната, но и силно фокусирана върху начинанието си, недотам разговорлива, но весела – как и защо текстът я вълнува, ще ми е любопитно да науча от нея по-нататък, когато спектакълът вече започне да придобива форма, а напрежението започне да отшумява. Със сигурност ще се срещнем отново, за да ми разкаже как вървят репетициите преди напрежението да се върне, засилвано от предстоящата премиера. Нямам абсолютно никакви съмнения в отдадеността ѝ към ролята си – познаваме се, гледал съм я в много и все различни роли, знам как отговорно подхожда към ангажиментите си. Знам че и тук ще успее да ме изненада и да ми предложи истински театър. Нямам търпение за следващата ни среща, вероятно по-дълга и нарочна, за да си говорим повече затова коя е Виктория Глас и за сложността от изиграването на герой, който е сякаш противоположност на суетната актьорска същност.

Оставих ги да репетират на спокойствие, но „Глас“ е начинание, което разбуди любопитството ми, ще следя развитието му и как еволюира от фрагменти текст до изпълнение на сцена. И ще ви държа в течение. Видите ли програмата за април на театъра, бързайте към касата за билети! Ще си струва!

Categories
Шум зад кулисите

Владо Пенев: Станах министър, за да върна морала – Лайф.dir.bg

Владо Пенев: Станах министър, за да върна морала – Лайф.dir.bg.

„Предложението беше неочаквано. Първата ми реакция беше да откажа, но след известен размисъл си дадох сметка, че в интервютата, които давам напоследък, постоянно говоря, че са забравени или са изгубили смисъла си понятия като морал, чест и достойнство. Много страдам на тази тема и реших да се опитам с личен пример да върна смисъла на тези думи. Надявам се, воден от тях, да довърша започнатото от Вежди. Това са мотивите и намеренията ми. Как ще ги осъществя, ще кажа, след като се запозная с нещата“

Прекрасно, най-сетне ще имаме културен министър на културата.

Статията завършва с препредадени думи на Вежди Рашидов: „може да са се разчита на професионалистите, които от десетилетия работят в Министерството на културата.“

И това е фундаментален проблем на това министерство – вътре са се загнездили скални орли и (освен че отказват да отлетят към отвъдното) сеят соц разбирания, които Вежди Рашидов нарича професионализъм. Културното министерство трябва да се изчисти от всичкия нафталин и да се проветри за свежите идеи и развитието на културата в страната. Трябва да се сложи край на културната мафия – октопод, чието тяло е загнездено именно в министерството, докато пипалата са плъзнали из институтите.

Нелека е задачата на Владо Пенев и искрено се надявам да се увенчае с успех. Пожелавам му го, защото българската култура го заслужава!