Categories
Жлъчта на Gregg-а Преглед на печата

Списание Мениджър

През далечната 2007 писах за списание „Мениджър“. Тогава споделих, че „сайтът им е дотолкова нефункционален, че никога не съм се замислял за възможността да си купя хартиеното издание“. Е, тогава си го купих няколко пъти, след което спрях.

Сега е 2011. Сайтът е също толкова нефункционален. Само че към днешна дата мога да прибавя и още нещо – непотребен. Сайтът съдържа само някакви безсмислени извадки от статиите (заради ограниченост, надявам се, техническа – само началото) и прави препратка към „книжното тяло или дигиталното издание“. И възможност за отпечатване на тази извадка или изпращане на приятел (много полезно, няма що!). През 2011 двете са на една стойност, защото дигиталната хартия, мастило, логистика и пр. също са скъпи. Толкова, колкото и при книжното тяло. Но не за това иде реч сега.

Списание „Мениджър“ присъства и във Facebook. Имат си страница, на която си публикуват новини. Оттам видях следното:

екранен кадър от потока новини на Мениджър във Facebook

Вече бях прочел новината, защото новинарските сайтове реагират значително по-бързо при отразяване на новините. Логично, затова са новинарски сайтове.

кадър на новина от Мениджър

Не, това по-горе не е кадър от новинарски сайт, а от сайта на „Мениджър“. Ето как изглежда горното в сайта им (има по-голяма версия на картинката, налична след щракване върху нея).

кадър с изглед от Мениджър

Не отричам по никакъв начин важността на информацията, нито необходимостта да бъде споделена. Обаче от новинарските сайтове. При положение, че „Мениджър“ ясно са написали какво са, някак по-голямата част от потока им във Facebook стои извън това. Много малко от информациите могат да са полезни на мениджърите. Като оставим настрана и факта, че сайтът им е различен като съдържания от „книжното тяло“, няма как да не направи впечатление, че „Мениджър“ са се загубили в посоката си. Няколко пъти им го написах, без резултат. Не ми отговориха и на писмото, което им пратих на електронната поща.

Сега никой не може да ме убеди, че „Мениджър“ „подсказва на мениджърите решения, които ще направят дейността им по-успешна“. Те са достоен пример за бранд, който се лута и не знае накъде да поеме, въпреки огромния потенциал на нишата. Пример как не трябва да постъпват мениджъри на фирми и организации, които имат интерес да запазят бизнеса си.

Не съм си купувал скоро списанието, нямам намерение и да го правя. Вече не харесвам страницата им във Facebook. Списание „Мениджър“ ще ми е само пример за неефективно онлайн присъствие, за лоша обратна връзка с читателите си и за влагане на усилия в погрешни посоки.

Когато те се осъзнаят, вече ще е късно. И на мен няма да ми липсват.

Categories
Преглед на печата

Отворено писмо

ОТВОРЕНО ПИСМО

До

редакцията на “Разкрития.Ком”,
Севдалина Манолова, журналист

Ирена Кръстева, Председател на редакционния съвет на вестник “Монитор”
Тодор Варчев, Петя Бахарова, отговорни редактори,
проф. Михаил Константинов, Юрий Асланов, наблюдатели,
Яне Янев, отговорен секретар,
Виктория Пенкова, журналист

Екип на онлайн изданието на в. “Труд”
Станимир Въгленов, Ръководител,
Антон Георгиев, Петър Георгиев, Милена Милева, Любомир Серафимов, Десислава Микова, Янислава Монева и Ива Велева, журналисти

Поводът за това писмо са онлайн публикации в сайтовете trud.bg (21.01.2011), monitor.bg (21.01.2011) и razkritia.com (22.01.2011) по повод смъртта на Борислав Борисов.

И трите публикации по грозен начин очернят личността на г-н Борисов и грубо нарушават правилата на журналистическата етика с цел търсене на сензация. И в трите има непроверени и съчинени факти, поднесени по пошъл начин.

Отказваме да цитираме текстовете или да дадем препратки към която и да е от трите статии, тъй като не искаме да мултиплицираме грозното и непрофесионалното в българското интернет пространство.

Конкретни примери има посочени в жалбата срещу в. „Труд“, която изпратихме в Националния съвет за журналистическа етика и Комисията по етика в печата, подписана от 47 души, както и в отворените писма до отговорните лица в „Монитор“ и „Разкрития“.

За съжаление, последните две издания не са подписали Етичния кодекс на българските медии и не могат да бъдат разследвани от Националния съвет за журналистическа етика.

След изпращането на писмото до екипа на онлайн изданието на в.“Труд“, те публикуваха кратко извинение. След разпространението, му между подписалите жалбата надделява мнение, че онлайн общността по-скоро не е склонна да го приеме като достатъчно.

Все още нямаме отговор от razkritia.com, а писмото до „Монитор“ се върна обратно. Единственият е-mail посочен от тях за връзка с редакцията не работи:

Deliv­ery to the fol­low­ing recip­i­ent failed per­ma­nently: monitor@monitor.bg

Затова ние искаме повече публично извинение за очернянето на личността на Борислав Борисов.

Като активни и загрижени представители на българското онлайн общество, искаме:

  • повече контрол над етиката в българските медии;
  • да се сложи край на писането на лъжи с цел сензация;
  • да се спазва Етичния кодекс на българските медии и неговите основни принципи, без значени дали е подписан или не от конкретната медия;

Искаме повече професионализъм и качествена журналистика в България.

Моля, ако сте се почувствали обидени от написаното за @borislavb, ако вие или ваши познати сте били жертви на такива издания или просто искате повече професионализъм в българските традиционни и онлайн медии, публикувайте това писмо на вашия сайт. Всеки е свободен да го направи, стига да не слага препратки и цитати от трите текста.

Лично благодаря на всички 55 човека, подписали отворените писма, за подкрепата!

Categories
Преглед на печата

с отвращение

Пишех други неща, ровех из Интернет за неща, свързани с едно проучване, което правя. Ненадейно попаднах на материал, озовал се на първа страница на съботния Труд (22.01.2011). Споделих за него на Светла, която пък ме отпрати към други два материала по темата (в Монитор и на razkritia.com).

Жълтите издания (някои от тях споменах по-горе) винаги ще си останат жълти парцали, които ще се търсят от простолюдието, което да ги купува. Това е най-малкият проблем. По-голям проблем се оказва, че журналистите в тях си съчиняват глупости и търсят евтини сензации, за да могат да продадат повече, вместо да запознават аудиторията с достоверни факти.

Оказа се също, че от разкрития.ком са откраднали снимка и са я препубликували към материалчето си.

Още по-големият проблем, който си е направо скандален, е че полицията с охота разкрива в подробности показанията на колеги, познати и близки. И не, не ми обяснявайте как това се прави с полза на обществото, че меверето е в служба на народа… всички знаем, че това не е така!

Точно това отвращаваше Борислав, за когото се говори/пише! И ако аз бях на тяхно място, щях да съм се засрамил и посипал публично главата с пепел!

Борислав Борисов

(Забележка: Нито едно от изданията не заслужава препратка към себе си. Ако слухтите за жълто, със сигурност знаете как да ги намерите…)

Погребението ще се състои в неделя, 23 януари, от 14:30 в Гробищен парк „Бакърена фабрика“. Това никое издание не го спомена. Ако имате мъничко време, непременно се отбийте.

Categories
Преглед на печата

Тема за размисъл

Статия в „Дневник“ вчера ме наведе на следната мисъл.

Като са в чужбина, всички са българи и се възползват от всички предимства на това. Като ги върнат в България, изведнъж стават роми, турци, чергари, мамалигари, византийци и пр. и са малцинство, ощетени, с незачетени права…

Защо? И до кога така?

Categories
Преглед на печата Шум зад кулисите

На ти, Славчо, Опера!

Както стана ясно от обявеното от Министерството на културата вчера, ОФД-Пловдив се трансформира в Държавна опера – Пловдив. Писах за това и в блога, като добавих някои кратки коментари тук-таме. Специално за Операта в Пловдив, обаче, ще си позволя да напиша още нещо, по-дълго.

Та така, според новата заповед на Вежди Рашидов, директор е Пламен Тасев. Някои пловдивски медии услужливо припомниха кой е Пламен Тасев – „оркестрантът от Русе, който под тепетата се прослави с това, че успешно сваля директори. Вече вписа трима детронирани в биографията си“, пише „Марица“. Така е, директорите се сменят, длъжността е избираема след конкурс на всеки 4 години, останалите позиции се заемат доживотно. Без значение кадърност и компетентност.

В същия материал „Марица“ споменава и за двама диригенти с инфаркт през последната седмица. Същите тези, които си кротуваха в кошарата, без да имат изяви, докато ОФД-то плащаше хонорари на чужди диригенти? Притеснили са се хорицата, че приказката им свършва. Крайно време беше да се сложи край и да се изкорени скатаването. За да съществуват, културните институти трябва да функционират. На всички възможни нива. Ето, на сайта на ОФД-то все още пише, че директор е Калуди Калудов. Отгоре, в главата, все още седи надписа „Оперно-филхармонично дружество – Пловдив“. Последната новина е от 4 юли, т.е. информация на сайта за всички неща, които се случиха през изминалия месец липсва. За какво му е на ОФД-то сайт, тогава? За да е неактуален ли? А за какво му е на Пловдив опера? За да мързелува и не работи ли? Пратих писмо на мейла, който открих на сайта на някой, който отговаря за „връзките с обществеността“. Любопитен съм кога и дали ще получа отговор и каква ще е реакцията и скоростта.

Покрай уволнението на Калуди Калудов, Славчо Атанасов изръси поредната си мъдрост:

„Отстраняването на Калуди Калудов си е чист опит за убийство срещу пловдивските културни традиции. Тук не става въпрос за личността, която все пак е сред десетте световни топ тенори, а говорим за желанието и опита му да запази операта и филхармонията в Пловдив. Тези културни институции са донесли на града ни световна слава, а отношението на държавата е немислимо и с уволнението на Калуди Калудов ситуацията вече излиза извън границите на нормалността. Какво трябва да си мислят сега пловдивчани, че всеки, който се опита да защитава интересите на града, ще бъде отстраняван и премачкан ли? Точно така се получава на практика обаче.

Махат директора на операта, защото той застана открито в защита на състава и неговите традиции. Изумително е да се случват подобни неща. Нашите световни имена в изкуството се оказват немили-недраги в собствената си родина. А когато става въпрос и за Пловдив, аз не мога да приемам равнодушно това грубо посегателство срещу културната столица на България.”

Само Петя Гогова нещо ми се губи от картината. Да не е болна нещо таз мила жена от народа, да не е в отпуск, та така пропусна да е и тя в центъра на събитията?!

Иначе истината е много проста: Калуди Калудов може да е сред 10-те най-големи тенори на планетата, на галактиката, на вселената, но като управленски кадър е гола вода. Затуй го махат, не заради друго. След като не е успял да задвижи механизма, наречен ОФД-Пловдив така, че да не е трън в очите на министерството, значи се търси някой друг, който да го направи. А кметът, вместо да се изживява като декоративен петел и вместо да заплашва с гладни стачки, да беше излезнал с оферта. Солидна и неуборима, такава, каквато МК да не може да откаже и да не приеме.

А Калуди да звънне по телефона на Вежди и да пият по една ракия, както са се разбрали.

Categories
Преглед на печата

Повишаваш тон на Славчо – арестуват те

По никакъв начин новината за събарянето на незаконните овчарници край новата сграда на ПУ не предизвикаха интереса ми. Интересът ми беше прикован от безумното изказване на Славчо Атанасов по време на акцията:

„Я не ми повишавай тон, че да не те арестуват“

Ако повишаваш тон на кмета те арестуват? И от кога? И това само за Славчо ли важи или е приложимо и за други?

В последно време започвам да се радвам, че мандатът на пловдивската управа е на изтичане. Дано Пловдивчани проявят мъдрост на изборите и гласуват за някое магаре.