5 основни форми на убеждаване

убеждаване

  1. Привличане и задържане на вниманието – предизвикване на интерес чрез разпространение на информация;
  2. създаване на взаимоотношения – идентифициране на субекта и обекта на комуникация;
  3. възбуждане на отношение – предизвикване на емоционална реакция, възприемане на силните мотиви;
  4. пораждане на доверие – откликване на съобщенията;
  5. включване и действие – предизвикване на реакция, следване модел на поведение.

Алвин Тофлър и техниките му за манипулация

Алвин Тофлър е американски писател и футурист. Един от авторите на концепцията за „свръхиндустриалната цивилизация“. Известен е като изследовател и критик на общественото развитие.

„Първоначално властта е упражнявана чрез насилие, после – чрез богатство. Днес знанието е главното средство за нейната реализация. Със знанието можете да накарате другите да правят каквото искате като си вярват, че го искат сами.“

Така Тофлър разграничава 8 тактики на манипулация:

  1. Тактика на премълчаването

    При тази тактика, за да се избегне конфликт, информациите са твърде избирателни по отношение на съдържанието си. Характерни са „зеещите празнини“, предизвикани от желанието нещо да се премълчи, да се зачеркнат съществени или спорни позиции и факти в информацията.

  2. Тактика на общия лаф

    В този случай подробности, които могат да предизвикат недоволство, се заменят или замазват с високопарни изречения. Комюникетата са типичен образец, което обяснява защо езикът им е толкова сух и обтекаем.

  3. Тактика на игра с времето

    Най-често прилаганият подход при нея е да се забави изпращането на съобщението дотогава, докато стане твърде късно да се предприеме каквото и да е действие.

  4. Тактика на раздробяването

    Данни, информации и знание се подават на малки порции, в малки дози и в различно време, но никога събрани заедно и в едно. По този структурата на събитията се раздробява и става неясна за получателя.

  5. Тактика на заливането

    Когато някой се оплаква, че го държат в неведение или в информационен вакуум, хитрият играч го залива с огромно количество бумаги и информации, в които получателят потъва и не е в състояние да открие съществени факти.

  6. Тактика на димната завеса

    Фалшиви истории се пробутват във външни източници с намерението да бъдат приети и върнати в собствена територия.

  7. Тактика на голямата лъжа

    Тактика, развита до съвършенство от Йозеф Гьобелс – министър на пропагандата на Адолф Хитлер. Тази тактика се основава на идеята, че ако една лъжа е достатъчно голяма, на нея ще повярват с по-голяма готовност, отколкото на множество по-дребни лъжи.

  8. Тактика на преобръщането

    При тази тактика дадено послание се преобръща в неговата тотална противоположност.

Тази публикация се появява тук, защото и преди съм споделял за техниките на манипулация на Тофлър, но не открих къде и кога, както и устойчивите препратки към споделянията.

Избори 2011: Сега му е времето!

Checkbox
(снимка: bredmaker, sxc)

Онези, които ме познават, знаят, че съм политически неориентиран и политиката стои доста далеч от полезрението ми. Не се е намерила политическа сила, организация, партия или личност, която да ме мотивира достатъчно и така, че да бъда последовател/симпатизант.

Въпреки това, когато наближат избори, все се случва така, че да се налага да подбутна този или онзи в надпреварата. Сиреч, имам известен опит и наблюдения в областта. Но не за това иде реч сега. Една публикация при Боян Юруков ме подтикна към написването на нещата по-долу.

Миналите избори

На миналите избори една част от усилията бяха насoчени онлайн. Защото всички прокламираха как социалните мрежи и медии са спомогнали успеха на кампаниите на Барак Обама (в САЩ) и Никола Саркози (във Франция). Та всички родни политически сили и организации присъстваха онлайн във времето преди изборите — кои добре, кои – не дотам. За тогава беше важно присъствието. Така ги бяха посъветвали.

След изборите, когато предизборните щабове опустяха и наетите отряди се разотидоха, политическото присъствие не само рязко намаля, ами направо изчезна. Като отсечено с нож.

Сега се задават нови избори. Вие готови ли сте да получите, за пореден път, същото – шум само около изборите? Аз категорично не съм!

Избори 2011

На предстоящите избри само присъствие онлайн няма да е достатъчно. Вече не. Или поне на мен няма да ми е. На миналите избори присъствието беше оправдано – тогава все още мнозина, включително и съветниците за онлайн кампаниите все още едва правеха първите си стъпки и разучаваха как работят социалните мрежи и какви са правилата за поведение и кои тактики и методи са успешни онлайн (а примерите от САЩ И Франция се струваха далечни и на практика – невъзможни за реализиране на местна почва на тогавашния етап). Това вече е минало, сега вече ако не всички, то много голяма част от потребителите са онлайн и вече има малко или много установени правила за успех и поведение онлайн. А българските онлайн потребители са готови да бъдат провокирани да изберат за кого да гласуват чрез представянето (или не) на кандидатите онлайн.

Подготовката за изборите онлайн трябва да започне още отсега

Голяма част от политиците, политическите сили и организации към момента не използват активно и ефективно социалните мрежи и сякаш ги пренебрегват като възможност за ефективна открита и публична комуникация с избирателите.

Обяснимо е защо много от тях не възприемат (или до скоро не възприемаха) социалните мрежи като политически инструмент. Сега е времето за промяна, за поставяне на някакво начало, защото във всеки следващ момент ще е твърде късно.

Все пак не напразно всички съветват да се започне със „слушане“ – това несъмнено отнема време – да се изследват спецификите на средата, да се видят навиците и предпочитанията на потребителите, да се открият онези, които са с най-голямо влияние или интерес към темата… След което идва бавният процес по подготовка и създаване на съдържания, които да бъдат обсъждани. Това отнема време. Ето защо е важно още отсега да се мисли за някакво начало, за да може, когато дойде време, основите да са положени, публиките да са готови и активно да взимат участие в дискусиите.

Социалните мрежи са различни

Те еволюираха и продължават да се променят непрекъснато. Ето защо техниките от преди 4 години са вече остарели и неефективни. И каналите за комуникация са различни – днес те са доста повече и успехът се крие само зад умелото им съчетаване и правилното използване.

2011 е различна

Няма място за повече извинения. Още през 2006 година ние, които бяхме избрани от сп. Тайм за личност на годината, които променихме онлайн битието, показахме, че социалните мрежи и медии са устойчиви и са прекрасното място за споделяне на идеи. Още повече, че това е най-удобното място споделените идеи да бъдат дискутирани. Мнозина са се опитвали да влязат във връзка с политици – по телефон, по поща, чрез е-писма… резултатите са плачевни и обезкуражаващи. А и на всички ни е ясно, че е практически невъзможно да се обърне внимание на всяко едно обаждане или желание за среща.

2011 е годината, в която всички бариери и пречки отпадат. Безпокойството, страхът и неразбирането на социалните мрежи остават назад във времето, сега е моментът да се направи сериозна крачка напред. Потенциалът е огромен. Инструментите са налични. Хората, избирателите онлайн искат тази промяна.

Те имат нужда от нея.

Политиците, които не възприемат социалните медии като истински инструмент за комуникация, ще срещнат затруднения в кампаниите си и най-вероятно ще останат разочаровани от резултатите на изборите. Победители ще са само онези, които използват пълния потенциал на мрежата. Само те ще триумфират след изборите.

Хората са същите, но искат нещо повече

Вече никой не вярва на предизборни речи и обещания, платформи и т.н. Те звучат толкова остарели и неадекватни днес… Това, което прави социалните мрежи актуални, е възможността за диалог, за обратна връзка, възможност за споделяне и обсъждане, вместо само едностранно пропагандиране на идеи. Не искам да чета хвалебствени публикации и обещания как след изборите ще се промени всичко, като с магическа пръчка. Не искам да ставам свидетел на труда на неизвестен брой сътрудници, които бълват някакво съдържание, само колкото да го има, в което се дават обещания, които в последствие остават неизпълнени, без значение успеха или неуспеха на изборите.

Очаквам да видя не обещания, а обмислени решения. Не искам да ми обещават, напр. оправяне на здравеопазването. Искам да знам как това ще се постигне, реалните стъпки и действия, които ще се предприемат, какви са очакваните пречки и как ще се преодолеят, защо ще е възможно чак след изборите, а не, напр. преди тях, какви стъпки се предприемат преди изборите и каква отговорност и кой ще я понесе при неуспеха. Споделено с избирателите, съгласувано с техните мнения и очаквания.

Кой има смелостта да е различен?

Кой е готов да направи крачката и да застане честно и открито пред избирателите, готов за обсъждане на идеите и решенията? Кой е готов да се откаже от комфорта на лъскавия си офис, заобиколен от безброй анонимни служители, за да застане лице в лице срещу хората? Кой ще се възползва от най-подходящата трибуна досега? Кой ще се осмели да спре с пропагандата и облъчването чрез традиционни медии и ще започне да общува повече, директно? Кой ще признае, че социалните медии имат най-голям потенциал за достигане до аудиторията, по-голям дори и от телевизията?

И така, кой иска/се нуждае от гласа ми?

Канали

Чета в Дневник, че Монти Пайтън са си направили канал в YouTube. Новоизбраният президент на САЩ също смятал да се появява всяка събота сутрин на неговото си място.

Кога ли най-сетне в България на някой ще му хрумне, че платена статия във вестник (24 или Труд, естествено!) или репортаж „по телевизора“ отдавна не са гаранция, че посланието ще достигне до публиката?!