Топ книгите ми за 2017

2017 бързо се изтъркулва. В годината, в която телевизионно реалити беше спечелено от човек, който гордо нееднократно в ефир и интервюта заявяваше с гордост, че не чете книги, очевидно е по-важно от всякога да се промотира четенето. Споделям скромен списък с книгите на отминалата година. Това са книгите, които някак изпъкваха пред другите – книги, за които мога да говоря и пиша много, често ги споменавам или цитирам. Всъщност през годината прочетох доста повече книги, искаше ми се да са още повече – дано 2018 донесе повече възможности за четене и предложи много интересни заглавия. Топ в класацията е „SAPIENS: Кратка история на човечеството“ от Ювал Ноа Харари (изд. Изток-запад). Великолепно четиво на много жив език, което описва развоя на човечеството от първите хора до наши дни. Поразителен научен труд, превърнат в лесен за четене текст (почти като приказка). Вероятно немалък принос има и преводачът на български, но и самият Харари говори доста увлекателно. История за това как хората са се събирали или разделяли по различни признаци, за да достигнем до днешното състояние на хиперфрагментация в опити за обединение, докато измисляме нови…

Повече…

Прекалено големи претенции

Сякаш някога неговият ангел-хранител беше отредил веднъж завинаги: „Ще бъдеш малко по-добре от останалите“. Малко, но по-добре. А най-важното беше, че това напълно устройваше Максим. Да драпа нагоре, да пилее живота си заради кола с повече екстри, заради покани на приеми във висшето общество или заради излишна компания в апартамента… за какво му беше? Животът е приятен сам по себе си, а не заради благата, до които успяваш да се добереш. В този смисъл животът е пълна противоположност на парите, които сами по себе си са нищо. Разбира се, Максим никога не се беше замислял върху тези въпроси толкова пряко. Една от особеностите на хората, успели да заемат в живота точното си място, е, че те приемат това като нещо нормално. Всичко върви така, както трябва. А ако някой не е получил своето — вината е само негова. Значи е проявил мързел и глупост. Или е имал прекалено големи претенции. Максим страшно харесваше фразата „прекалено големи претенции“. Тя поставяше всяко нещо на мястото му. Обясняваше защо умната му и красива сестра води безсмислен живот в Тамбов със съпруга си алкохолик. Нали сама…

Повече…

10 книги

Заради Ива. Списъка го написах набързо, но и след доза замисъл. Без каквато и да било подредба. Единствено художествена литература, въпреки че има много други, които са ми повлияли повече. Не каня никого да се включва. „Братя Карамазови“ – Достоевски „Вертеп“ (но и „Жерминал“ и „Нана“), както и всички романи от Ругон-Макарови на Емил Зола „На изток от рая“ – Стайнбек „Дюн“ (цялата поредица) – Франк Хърбърт „Златотърсачът“ – Жан-Мари Гюстав Льо Клезио „Името на розата“ (но и „Баудолино“ и „Махалото на Фуко“) от Умберто Еко „Тютюн“ (но и „Осъдени души“) – Димитър Димов „То“ – Стивън Кинг „Изкуплението Шоушенк“ – Стивън Кинг пиеси – много, разни, от различни автори Бонус: „Петкан или чистилището на Пасифика“ – Мишел Турние

Повече…

Под повърхността: Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта

„Под повърхността“ от Николас Кар, с подзаглавие „Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта“ ме намери преди време, благодарение на @justinetoms, която ми я подари при едно свое идване в Пловдив. Излапах я набързо още тогава и останах повече от очарован – книгата засяга доста теми, по които и аз съм се замислял. Хареса ми, защото наред с отговорите, до които и аз съм достигал, има и други, които не съм успявал да изведа, въпреки че съм успявал да дефинирам проблем. Със сигурност не е типичната книга, на която отделяш някакво време, прочиташ и забравяш – с тази не се получава така – тя е от книгите, които изискват освен време за съсредоточено потапяне в страниците със съдържание, и време за замисляне върху нещата, за които разказва. На пръв поглед всичко е съвсем просто, но предизвиква серия от сериозни размисли по темите на по-късен етап. Има и друга причина, поради която книгата не е за всеки, въпреки че личното ми убеждение е, че трябва да бъде прочетена от голям брой хора – авторът насочва читателите си към нещо, което все по-рядко…

Повече…

Cloud Atlas / Облакът Атлас

Нелепо е у нас книгите, довели до създаването на кино шедьоври, да се появяват едва след успеха на филма. Или никога да не достигнат до българския читател, ако филмът просто не струва. Романът „Облакът Атлас“ на Джон Мичъл излиза през 2004 и печели доста награди. Непонятно е защо едва след премиерата на филма малко издателство дръзва да го предложи на българския пазар, разчитайки не на литературните заслуги и постижения, а на филмовата екранизация. (романът се предлага на български под шапката на издателство „Прозорец“, струва 16 лв и, разбира се, вместо оригиналната корица, разчита да привлича допълнително вниманието с постера на филма. От доста време в Хеликон се предлага на английски, също на поносима цена.) За филма „Облакът Атлас“ бях писал, че ще е грандиозен, след като изгледах трейлъра. Дали провал или успех, това от него нямаше как да се каже. Сега вече знам кое от двете е. Романът, за който бях чувал няколко пъти, но така и не ми беше попадал доскоро, е достатъчно провокативен (доколкото успях да изчета от него), че съвсем заслужено авторът твърди, че е нефилмируем – шестте истории,…

Повече…