Categories
Кино

Батман

Batman

Warner Bros. пуснаха първия тийзър трейлър за третата серия на новия (The Dark Knight) Батман.

Трейлърът е 90-секундна компилация от сцени от предишните два филма, но има и няколко сцени от новия. Сцената, в която Batman (Крисчън Бейл) се подготвя за битка с Бейн (Том Харди), предизвиква особен интерес.

Филмът ще излезе по кината през лятото на 2012 и ще е с участието и на Ан Хатауей (в ролята на Жената-котка), Морган Фрийман (Луций Фокс), а Майкъл Кейн отново ще е в ролята на Алфред, совереният съветник на Батман.

Ето го и самия трейлър.



След като го изгледах за първи път, у мен се зароди въпросът кой точно Batman предпочитам – стария, създаден от Тим Бъртън, или новия, пресъздаден от Кристофър Нолан. От една страна първите серии на Batman са по-пъстри, по-комиксови (и респ. по-близки до оригинала, комиксите), но и същевременно по-дървени, недодялани и недомислени (от днешна гледна точка). Филмите на Нолан се отличават с по-задълбочен сюжет, някак Готам Сити изглежда по-черен и реален, а от душата на Батман прозира чернилка.

Не знам кой точно предпочитам, със сигурност знам, че съчетанието, обединяването на двата е както невъзможно, така и постига пълно изграждане на образа на Батман, усещането за него и града, в който се развива историята.

В Google+ можете да видите какви са предпочитанията и коментатите по темата на някои потребители.

А вие? На кого симпатизирате повече – на Нолан или на Бъртън?

Categories
Кино

Изпуснати думи

Колкото е познат на всички Елин Пелин, толкова разказът му „Изпусната дума“ е непопулярен и неизвестен. Препоръчвам ви да му отделите няколко минути и да го прочетете, съвсем кратък е.

Същият този разказ стои в основата на филма „Изпуснати думи“. Не съм особен почитател на киното, особено на българското – последният български филм, който гледах, беше „Гераците“ (можете да видите датата кога е било това). И, не, не съм гледал никой от комерсиалните родни филми, избълвани в последно време.

Обаче изгледах „Изпуснати думи“.

Изгледах го у дома, на компютъра, защото нямаше как да ида на премиерата в София. Но го изгледах съвсем легално – след официалната премиера филмът беше качен като торент файл за свободно изтегляне и гледане, като партньорство между режисьора и изпълнителен продуцент Радослав Гизгинджиев и zamunda.net. Можете да го изтеглите и вие, от този адрес или HDTV – от този.

Lost words poster

На няколко места прочетох, че филмът е само по мотиви на разказа. Това не е съвсем така; историята от разказа е вмъкната в друг разказ, по начин, подобен на структурата на Хиляда и една нощ1. Вероятно това не е най-точното сравнение, но е първото, което ми хрумна.

И макар вложения в разказа разказ, всъщност филмът е кратък – едва 25 минути. Точно толкова, колкото да разкаже и покаже всичко, което е необходимо. Дори, по мое мнение, малко повече. Ако се поровите, ще откриете следното резюме:

Сивото ежедневие на отегчен доктор е разрушено от Надежда. Той не си спомня за нея, но думите, които той ѝ е казал, са спасили душата й. Докторът е провокиран да съживи една вълшебна приказка, да промени края ѝ или да остане завинаги в нея.

Георги Вачев в 'Изпуснати думи'Койна Русева в 'Изпуснати думи'

[pull]“В този свят… случайността е само прикритото лице на Бог, а любовта е неговото присъствие… затова трябва да обичаме, за да бъдем спасени…“[/pull]Филмът ми допадна. Вероятно го изгледах в подходящия момент, макар и да подходих към него недоверчиво. Понеже познавам Жоро (работили сме заедно в театъра), а с Койна сме и приятели във Facebook, знаех отрано за филма, имах възможност да изгледам няколко трейлъра, да видя снимки, да чакам с интерес да се покаже, за да видя крайния продут. Не това е причината да харесам филма. Койна е страхотно попадение за ролята на Надежда – изражението на лицето ѝ винаги ми се е струвало някак меланхолично, тъжно (дори когато е весела). Може би възрастта на Георги Вачев ми беше малък проблем в началото – вероятно си представях неговия персонаж малко по-възрастен или проблемът идва оттам, че го познавам и знам възрастта му. Това не намали или попречи на удоволствието ми, никак дори, просто в началото ми беше странно, затова го споменавам.

Интересно решение, което ми хареса, е филмът да е низ от изпуснати думи – набляга се основно на паузите между тях и не(из)казаните неща – получило се е по-ефектно, и по-логично, някак. Наблегнато е, и си личи, на операторското майсторство (Момчил Александров и Георги Маринов), на действието и музиката (SOUNDESIGN).

Изгледайте го, филмът е кратък (25 мин!), малък, леко тъжен, но в същото време интересен и провокиращ. Определено е сигнал, че има надежда („Здравей, казвам се Надежда!“) за българското кино. Ето отново препратките, от които можете да си свалите и изгледате филма: стандартна версия или HDTV.

Подсказка: Докторът работи в Етнографския музей, а на финала действието се развива под него, в основата на Хисар капия. 🙂


Categories
Кино

Frozen

През 2002 излезе един филм, който преобърна представите ми за кино. Филмът се казва „Телефонна клопка“ и действието в него се развиваше, да припомня, в… телефонна кабина. Изключителен камерен филм, в който Колин Фарел се бореше за живота си със слушалката в ръка, под прицела на снайперист (с мазния и натрапчив глас на Кийфър Съдърланд). Не подозирах, че е възможно да се натъпче цял филм в клаустрофобична телефонна кабина, а историята да е толкова напрегната и интересна, че да не смееш дори да мигнеш. Това беше тогава, през 2002.

плакат на Frozen
Случайно попаднах на „Frozen“ (преведен неофициално като „Измръзнали“, не знам с какво заглавие е въртян по кината). Попаднах на него преди доста време, но все не оставаше време за него или беше заменян с други филми. До снощи.

След като финалните надписи се изнизаха, отворих imdb и гласувах с 8/10 за него. Ето защо:

Нямам намерение да разказвам дълго за сюжета, но в най-общи линии – двама приятели от детството и гаджето на единия се озовават заклещени на седалка на лифт, на метри над земята, при особено неблагоприятни зимни условия.

3 действащи лица на малко пространство – подобно на „Телефонна клопка“, и тук има много поле за работа. Без разните му там супер-дупер ефекти, 3D и прочие модерни технологии. Само 3 артисти, тяхната история и ужаса, който изживяват на метри над земята.

Един от най-добрите филми, които съм гледал напоследък. Едновременно смразяващ и вълнуващ. Хареса ми! Ужасяващ, брутален кървав, реален… Много добра актьорска игра (обикновени хора, които спокойно могат да са ти брат, сестра, приятел… което на моменти те обърква допълнително и прави ситуацията още по-смущаваща; евентуално би те и насълзило на някои по-напрегнати сцени), плътен сценарий (обикновена идея, доведена до крайности) и прекрасна камера, засилваща допълнително усещанията.

Чудесен филм, който може би трябваше да изгледам в някоя студена зимна нощ. Със сигурност не е от филмите, които са правени за награди, и това го прави различен и заслужава да му се обърне внимание.

Препоръчвам го!

Categories
Кино

Сложно е

Първо идва бракът. После идва разводът. И после… разведен с много ползи от това.

По време на абсолвентския бал на сина си, Джейн е с бившия си съпруг, който вече е смного по-млада жена. И ако бившият ти с любовницата не стига, на сцената идва и Адам – поразителен архитект.

Романтична комедия за любовта, развода и всичко между тях, написана и режисирана от Нанси Майерс и изиграна съвършено от Мерил Стрийп, Стив Мартин и Алек Болдуин.

Джейн (Мерил Стрийп) е майка на три пораснали деца, собственик е на преуспяваща пекарна в Санта Барбара и след десетилетие като разведена, поддържа приятелски отношения с бившия си съпруг, адвокатът Джейк (Алек Болдуин). Но когато Джейн и Джейк се озовават заедно за дипломирането на сина им, нещата започват да се усложняват. Невинен обяд заедно се превръща в невъобразима любовна афера.


It's complicatedДжейк е повторно женен за много по-младата Агнес (Лейк Бел, която изглежда завидно добре тук), а Джейн вече е в ролята на „другата“ жена. Сякаш заклещен насред обновения романс е Адам (Стив Мартин), архитект, нает да промени пекарната на Джейн. И докато той самият се възстановява от развод, започва да си пада по Джейн. Скоро разбира, че става част от любовен триъгълник.

Трябва ли Джейн и Джейк да продължат напред с живота си или любовта е наистина по-хубава вторият път? Ситуацията става… сложна.

Харесвам Мерил Стрийп и начинът, по който изглежда различно във всеки един от филмите, в които участва. Просто няма две еднакви роли, напълно различна във всеки филм. Безупречна. Може би защото съм заслепен от нейната игра, филмът ми хареса до толкова, че нямам забележки към него.

Няма нещо, което да се нуждае от промяна. Между Мерил Стрийп и Алек Болдуин има такава химия, че ти се иска тяхната игра да продължава още и още. Ще ти се прииска да видиш още сцени от това дуо. Играта на Стив Мартин е в перфектна амалгама с героя на Болдуин. Мартин е привлекателен и уязвим. Стрийп е изправена пред истинска дилема с богатството на тези двама герои. Когато ѝ се наложи да избира, как ще го направи?

Определението „удивителен“ категорично се отнася за този филм. Сценарият е много силен и не е подходящ за деца. За първи път виждам на екран актьори, които дотолкова добре свалят маските, разкриват сърцата си… сякаш наистина го правят.

Поддържащите герои също са много въздействащи. Джон Красински е особено добър в ролята си на зетя.

Вместо заключение – подарете си филм, който няма да ви потиска, нито ще обижда интелекта ви. Насладете се на лента, която показва какво могат да направят няколко отлични актьори, когато всички съставки във филма са на мястото си.

Личната ми оценка е 9/10. Защото на моменти натежава от драматизъм. И не, макар и филмът да е класифициран като женски, мъжете ще му се наслаждават и смеят на комичните моменти наравно с жените.

Categories
Кино

Сериалите, които гледам това лято

За никого не е тайна, че не гледам телевизия и в редките случаи, когато попадна някъде, където има включен телевизор, така се зазяпвам в движещите се картинки, че забравям за останалата част от компанията.

Въпреки това, има два сериала, които следя. Но не, не ги гледам по телевизията. И двата по един или друг начин са успели да ме грабнат. И на двата попаднах съвсем случайно, дори не очаквах, че ще ме запленят дотолкова, че да тръпна в очакване за следващия епизод, за да получа още 40 минути от историята, за която разказват.

Признавам си, че не очаквах подобно нещо да се случи, не и след като обзелата ме мания по „Изгубени“ приключи с грандиозния финал. Сега всичките ми очаквания бяха насочени към следващия сезон на хладнокръвния сериен убиец „Декстър“, който се задава през септември.

Та така, серия след серия, ето кои са двата сериала, които привличат и задържат вниманието ми.

Haven / Хейвън

Haven

Когато случайно попаднах на „Хейвън“, хареса ми идеята, че ще е сериал по роман на Стивън Кинг. В последно време нещо Стивън Кинг съм го разлюбил като автор. Много комерсиален ми идва, сякаш загубил страстта си към съшиването на думи в изречения и разказването на вълнуващи истории. Въпреки това ми стана интересно как ще бъде реализиран сериала, предвид неоспоримия факт, че с 2 изключения („Изкуплението Шоушенк“ и „Зелената миля“), всички други филми, направени по негови романи, които съм гледал, са абсолютна боза с косми.

Оказа се, че „Хейвън“ е доста приятно за гледане сериалче, което не затормозява излишно зрителя. На всичкото отгоре е бегло базиран на новелата на Стивън Кинг, така че (не)познаването й по никакъв начин не намалява удоволствието от гледането.

Историята се завърта около млада агентка от ФБР, която се озовава в Хейвън (нейде из Мейн) докато разследва убийството на местен бивш затворник. В интерес на истината Одри се справя доста бързо с разследването, което беше в началото шокиращо, предвид че сериалът тепърва започваше, но в хода на разследването разбули друга, значително по-дълбока мистерия. Оказва се, че Хейвън е необикновено градче – в него живеят хора със специални свръхестествени способности. Във всеки епизод, докато скритите способности на местните се проявяват, Одри Паркър ще се опитва да балансира с тях и едновременно с това да разкрива загадките на града, като и мистерията, обвила нейното собствено минало.

Има и класическата ситуация – двама съвсем различни като типажи мъже харесват една жена, която пък не знае кого да избере. Добре е, че тази нишка не се натяква много-много, иначе щеше да ми дойде в повече.

Харесва ми, обаче, как се справя с ролята си Емили Роуз. Като цяло харесвам играта пред камера на театрални актьори, някак си по-умели са в изграждането на образа.

Persons Unknown / Неизвестни лица

Persons Unknown

На „Неизвестни лица“ попаднах след погрешен клик, но ми хареса плаката, та се зачетох. После реших да му дам шанс, тъй като имах възможност и време за губене да изгледам пилотната серия. После изгледах всички вече излъчени серии. Грабна ме.

Идеята е проста и не блести с особена оригиналност, още повече, че вече сме гледали подобни неща – седем човека, тотално непознати, мистериозно се озовават в празен хотел в изоставен град. Дотук всичко напомня на филма „Кубът“ и разните му продължения. Сега, за да е по-интересно, навсякъде из града има разположени камери, които снимат всяко действие на похитените. И така, имаме си „Кубът“ с елементи на Big Brother. Паралелно със ставащото в града се развива и една друга история, за журналист, който е надушил за тази световна конспирация, както се оказва. И се озовава до шия в батака.

Categories
Кино

Декстър, за пети път

Каква е тази луна? Не ярката блестяща луна на безпощадно щастие, не. О, тя привлича и вие, и блести в евтина и просташка имитация на това, което би трябвало да прави, но в нея няма острота. В тази луна няма вятър, който да издуе платната на хищниците през щастливото нощно небе към съсичащия разпарящ екстаз. Тази луна трепка свенливо през измития до скърцане прозорец към една жена, която се е наместила доволно и закачливо на края на дивана и говори за цветя, канапета и Париж.

Dexter
Не е тайна, че „Декстър“ е един от малкото сериали, които следя с особен интерес. Да, чел съм и романите (1, 2 и 3) на Джеф Линдзи, по които донякъде вървеше сюжета. Харесва ми стила на писане на автора, харесват ми и преводите. В сериала ми харесва как се развиват някои сюжетни линии, които са бегло застъпени и недоразвити в романите, както и фактът, че мога да чуя мислите на Декстър.

И ето, през септември за пореден път любимият сериен убиец ще се завърне на екрана, за нова порция убийства.

След драматичния и неочакван финал на предишния сезон, през септември историята продължава точно оттам, откъдето свърши. И, да, ще има кръв.

Аз не смятам, обаче, да го гледам дублиран на български, вече съм свикнал с гласа на Майкъл С. Хол и колкото и да е добър дублажа от Пламен Манасиев, ще е осакатяване на удоволствието.