Categories
Кино

Game Change

Game ChangeGame Change. Джулиан Мур като Сара Пейлин и изборите за президент на САЩ през 2008.

Беше ми в списъка за гледане още откакто беше обявено, че Джулиан Мур е избрана за ролята. Нямах никакви съмнения, че тя ще се справи и ще успее да се мушне без проблем в кожата на Пейлин. Не очаквах филмът да се завърти по кината, нито пък скоро – по телевизията. Затова го гледах по втория начин (има го в Арена, без субтитри). Не е от масовите и касови филми, които дърпат към салона малко и голямо. Няма някакви специални ефекти и гръмки рекламни кампании.

Е, не съм се лъгал. Джулиан Мур наистина е безупречна. Не съм очаквал, както не очаквах и в „Желязната лейди“, между впрочем, 1:1 историческа достоверност, а по-скоро ми беше интересно да следя как голямата игра променя „просто Сара от Аляска“, как това се отразява на поведение, начин на мислене, начин на живот…

Sarah Palin & Julianne Moore

Докато не започна филмът не подозирах кои са партньорите на Джулиан Мур и бях повече от приятно изненадан да видя Уди Харелсън и Ед Харис в ролите респ. на съветника-стратег на кампанията Стив Шмит и кандидата за президент Джон Маккейн. Бях забравил колко зверски добър актьор е Уди Харелсън. Ед Харис – също, макар неговото екранно време да е по-малко.

Julianne Moore as Sarah PalinWoody Harrelson as Steve SchmidtEd Harris as John McCain

Още по-изненадващо (приятно) беше да зърна ей тази приятелска муцуна.

Много добро решение е да бъдат използвани реални архивни кадри от кампанията на Барак Обама като конкурент на Маккейн. Така усещането е още по-реално, защото Барак Обама е себе си, а не е пресъздаден от актьор. А и сюжетът беше така извъртян, че да няма реална необходимост от актьорска намеса. Може би по време на кампанията Маккейн и Пейлин са комуникирали повече, отколкото това е показано – във филма сякаш се натрапва тоталния „disconnect“ между двамата и общуването им чрез посредници (най-често чрез стратега Стив).

Хареса ми. Не съм чел доколко е исторически коректен, но то и няма как реално да бъде, защото показва неща, които едва ли от щаба биха издали, защото са се случвали при закрити врата. Не това е важното, а и аз не търсех запознаване с действителността, макар познанията ми за тази кампания да не са чак толкова големи и задълбочени. Изследвах промяната у Пейлин, играта на Джулиан Мур и Уди Харелсън… това ми беше повече от достатъчно. За всичко останало има Уикипедия и други източници на информация.

Колкото до Сара Пейлин… тя вероятно би намразила филма (ако реши да го гледа).

Сложих оценка 8/10.

Categories
Кино

Утроба / Womb

УтробаWomb („Утроба“) е филмът, който вероятно бихте пропуснали – защото вероятно не се е въртял по кината или защото около него не се е вдигал шум. А е от филмите, които си струва да се изгледат, защото повдигат интересни въпроси за размисъл. Има за какво да се хване човек.

И аз не знаех, че съществува. Гледах го, защото е с Ева Грийн и попаднах на него като разглеждах филмографията ѝ в imdb. Така преди време открих и Perfect Sense, а сега за втори път виждам Ева Грийн извън характерното за нея излъчване (на кучка, на което последно попаднах в недоразумението Dark Shadows).

Всъщност Womb се оказа много добра психологическа драма. Действието се развива ако не в наши дни, то в съвсем близкото бъдеще, когато клонирането на хора не е забранено.

Драмата се завърта около Ребека (Ева Грийн) и Томас (Мат Смит) и отношенията между тях. Приятелството от детство прераства в любов, която бива прекратена заради инцидент, в който Томас загива. Ребека зачева клонинг на Томас и оттук насетне започват да се объркват нещата (ама истински!) – защото докато Томас расте, Ребека е все по-объркана в чувствата си – дали изпитва обичта на майка или това е любовта към (изгубения) любим човек?

Филм за едни такива дребни неща като привличане, любов и обич, за разликата между двете, за ревността… А е и от онази група филми, в които не са ти нужни 20 артиста, за да се случи действието – достатъчни са двама, за да има конфликт. И къща на брега на морето.

Womb

Ева Грийн прави изключително силна и различна роля, която трябва да се види и да служи за пример на нашите „звезди“ от ТВ сериали, които не снимат на открито, защото ги кацат кълвачи.

Препоръчвам го, макар накрая да му сложих оценка 7/10.

Categories
Кино

Dark Shadows / Тъмни сенки

Подлъгах се да изгледам „Тъмни сенки“ след като видях, че Ева Грийн е в каста. Освен нея, във филма участват и Мишел Пфайфър, Хелена Бонам Картър, Джони Деп, Бела Хийткоут, Джаки Ърл Хейли и някои други. Режисьор е Тим Бъртън.

Ето трейлър:

По-късно, вече след като бях изгледал филма разбрах, че той всъщност е римейк на сапунена опера със същото име, излъчвана в Щатите в края на 60-те и началото на 70-те. Това донякъде оправдава и обяснява както слабия филм, който се е получил, така и глупавия сюжет. Още преди да гледам имах усещането, че ще остана разочарован. Е, оценката ми е твърдо 3/10.

Ето защо:

Не съм много запознат с хорър културата преди средата на 80-те, но оттогава насам вампирските истории доста са еволюирали – книги, филми, компютърни игри… И не в един и два филма сме гледали как вампири и върколаци са смъртни врагове. А тук, водени от общата кауза – защита на семейните ценности, – загърбват враждата си (която за удобство просто не съществува) и се съюзяват срещу вещица, която е истинският враг в случая. Ъ-ъ-ъ!

Отделно че историята с върколака изглежда като пришита с бял конец – през целия филм въобще не се споменава наличието на такива създания, а накрая, в сюблимен момент се появява като DEUS EX MACHINA, за да внесе ред и справедливост и да наклони везната и хода на историята в правилна посока.

Злата вещица не е сбръчкана старица, която живее в къща на кокоши крака насред гората, не! И не, не Мишел Пфайфър е вещицата, въпреки че изглежда (и е!) много остаряла. Може да е грим, но се съмнявам, предвид че тя отдавна не е в първа младост (помните как изглеждаше като Жената-котка в „Батман“, отново на Бъртън, нали?). Не, злата вещица е Ева Грийн, която във филма е руса вечномлада кучка (ела бейби, напляскай ме, че съм ти свалил филма от торент! 🙂 ), а Пфайфър влиза в роля на майката. Хелена Бонам Картър (която е жена на Бъртън и която помним още от Боен Клуб, Марла, ю ноу…) е шантавата докторка с идеи за безсмъртие.

При все че съм фен на Бъртън и световете, които създава, този не успя да ме грабне. Целият филм изглежда на прага на анимацията. Почти като нарисуван. Да, знам че е похват от творчеството на Бъртън, но този изглеждаше значително по-шантаво, отколкото бях готов да понеса. То не беше грим, то не бяха перуки, костюми, декор… Не съм почитател на такива филми. Вероятно затова и нагласата ми беше негативна още преди да седна да го гледам. Просто не е мойто кино това. И се жертвах само заради Ева Грийн. Което нямаше да ми се случи, ако за ролята на Анджелика бяха избрали Ан Хатауей или Линдзи Лоън. И двете изглеждат твърде кифленски обаче, за да бъдат избрани за тази роля. Тя и Ева Грийн не е май най-точното попадение, но поне сме свикнали да я виждаме и приемаме като кучка (с едно изключение).

До едно време си мислех, че филът е предназначен за по-млади зрители. Като Хари Потър, може би. Но наличието на няколко сцени с ясна насоченост за възрастните набързо разкараха тази ми мисъл от главата – твърде много се акцентираше върху тях, че да не предизвикат интереса, любопитството и вниманието на децата. Чудно как бихте обяснили на хлапето си яркочервената прашка на Ева Грийн върху лицето на Барнабас Колинс, затворен в ковчега…

Иначе филмът повдига въпроси по теми като вечна (споделена и не-) любов, желанието за промяна, за спечелване сърцето на избрания/ата, отказ от безсмъртие в името на любовта и желание за и домогване до безсмъртие… Но само ги повдига…

Ето някои хубавци на промо-плакатите за филма. По-големи версии на снимките – след щракване върху малките.
Джони ДепЕва ГрийнМишел ПфайфърХелена Бонам КартърБела Хийткоут

А накрая, когато злата вещица е счупена и се разпада, а принцът цуне жабата (или жабокът – принцесата)… енддейливдхепилиевърафтъра е малко странен и неочакван… щото единият от двамата е мноооооого силно омагьосан 😀 .

И евърафтъра става форевърафтър.

Става загледане само заради някой/някои от участниците и/или режисьора – всички се справят добре със задачите си. Ако причината да го гледате е друга, то разочарованието ще е пълно.

Categories
Кино

Perfect Sense

Perfect SenseИграех си с приложението за Android на IMDb1 и попаднах на „Перфектно чувство“ чрез филмографията на Ева Грийн. Нямам представа дали и под какво заглавие е въртян по кината. Ако не е – значи е пропуск на родните филморазпространители.

Първото, което видях, бяха водещите артисти – Ева Грийн и Юън Макгрегър. Тандемът ми беше достатъчен, за да направя избора си.

После прочетох за какво (ще) иде реч – учен и готвач се влюбват, а през това време плъзва сериозна епидемия… прозвуча ми много познато, като филм, който вече съм гледал и не съм харесал. Въпреки това решението за гледане беше вече взето, дори и само заради изпълненията на актьори, които харесвам, под режисурата на Дейвид Макензи (изборът на режисьор за мен не беше нито плюс, нито минус).

За моя огромна изненада се оказа, че апокалиптичната драма всъщност е зверски добър филм. За който е трудно да се пише. За съжаление за пълното му усещане е необходимо да се изживее, да се почувства с всички сетива, което е по-добре да не се случва, затова гледането му е по-доброто решение.

Всъщност каквото и да бъде написано повече от „учен и готвач се влюбват, а през това време плъзва сериозна епидемия“ би било разкриване (изцяло или частично) сюжета и е възможно да намали удоволствието от гледането. Затова е добре да се направи изборът в този момент.

Та така, апокалиптична драма, епидемиолог и готвач се срещат случайно и между тях припламва нещо. По същото време по света плъзва епидемия – хората масово започват да губят едно по едно сетивата си. И така докато светът губи едно по едно от тях, героите откриват нещо непознато за тях досега.

Всъщност най-много може би ми допадна това, че филмът, за разлика от много други апокалиптични филми, не търси и не дава отговор за причината за разпространението на епидемията – тази информация не е важна за развитието на сюжета. Освен това не е някой супер-дупер прехвален филм, наблъскан до неузнаваемост от специални ефекти зад плосък сценарий. По-интересно е изследването на промените, които се случват у хората, които се адаптират и променят както един към друг, така и към околната среда (набиращата сили епидемия).

Прекрасно беше, че главните герои не са имунизирани, а в края на филма енд-дей-ливд-хепили-евър-афтър-а всъщност доста се разминава от очакванията и е в страни от представата за хепи енд.

Perfect Sense

Юън Макгрегър е много добър избор, докато Ева Грийн поне в началото изглеждаше странно – свикнали сме да я виждаме в ролята на кучка, а тук няма и помен от онова познато перверзно излъчване. Въпреки това ми хареса да я гледам как изгражда образа си и как (може би ми се струваше) видимо полага усилия да затаи кучката дълбоко в себе си. Между двамата има някаква химия, която те кара да очакваш още и още сцени, в които са заедно.

Гласувах с 9/10, защото средната оценка беше 7 и ми се струва, че е ниска за филм като този, който провокира замисляне в различни посоки. Основно мислите ми се въртяха околко прочетеното във „Време на вакуум“ за индивидуализма и доколко то се напасва като идеи с тези от филма.

По-долу има някакъв трейлър, можете да го изгледате. Можете да прочетете и още малко за филма. За предпочитане – след като сте го изгледали.

Защото въпреки всичката си странност и различност, разказва за съвсем обикновена история, която пропускаме, докато живеем живота си по инерция.


Categories
Кино

Тайният кръг / Secret circle

The secret circleСериалът „Тайният кръг(инфо от Уикипедия на български и на английски) не би трябвало да е сериалът, който се гледа с някакви сериозни очаквания – поредният сериал с герои-тийнейджъри с някакви специални способности. В случая са вещици (и вещери) и правят магии 🙂 . Има и противопоставяне между доброто и злото, накрая доброто сигурно побеждава (така става във филмите, а аз още съм на средата на първи сезон, та не знам завършека му)

По някакъв начин ми напомня на „Хейвън“ – друг сериал, в който действието се развива в затънтено на майната си градче, в който се случват странни неща. Така и не проследих как продължава историята в сезон 2.

За радост или не, „Тайният кръг“ няма да има втори сезон – новината беше обявена ден след излъчването на финала на Първи сезон. Това е и причината да не му се възлагат някакви особени надежди – просто 21 серии, които могат да послужат за запълване на малко свободно време (или като при мен – за приспиване).

От гледаното дотук спокойно мога да гласувам с 4/10 в imdb, а и не очаквам мнението ми да се промени до края на сезона. По-долу е трейлър, който изкопах от YouTube (на страницата в imdb няма официален):

Шестимата от кръга са събирани от кол и въже и създават повече усещането за участници в Big Brother, отколкото като членове на някаква задруга. Съвсем различни като характери и визия, с често противопоставящи се идеи, вместо да изповядват идеята за общото благо и да се борят за него. Да, ясно ми е, че така се раждат конфликти и много нови серии, но хората се обединяват в групи с общи интереси и възгледи за света, не защото са различни.