Категория: Кино

The Prestige

Гледах „The Prestige“ преди доста време, като си мислех, че трябва веднага да напиша няколко реда за него, тъй като беше от малкото филми, които излизат напоследък, които успяват да ми харесат. Да, ама така и не написах нищо тогава, а сега почти не помня детайлите, които ме впечатлиха. Почти същото се случи и с друг подобен филм – „Илюзионистът“.

Няма да разказвам историята, за да не развалям удоволствието от гледането, но е интересна и увличаща. Има любов, има магия (все пак става въпрос за илюзионисти). Тук не се търси истинност – всички герои (без Тесла) са напълно измислени и несъществуващи. The PrestigeЗа сметка на това пък са толкова живи и истински, че чак не ти се вярва, че такива хора не са съществували. Но за това има голям принос и актьорският състав. Така поне си мислех до днес. Обаче сега разбрах, че всъщност филмът е адаптация на едноименния роман на британския писател Кристофър Прийст. Режисьор на филма е Кристофър Ноулан, който е и съсценарист (заедно с брат си, Джонатан Ноулан)

Иначе кастът е наистина зверски – като се започне от Крисчън Бейл, Майкъл Кейн, Хю Джакман, Пайпър Перабо и Скарлет Йохансон, та се стигне до Дейвид Бауи. И всички са един от друг по-добри. Съвсем спокойно заблуждават, че са действителни, живи персонажи.

Харесаха ми кафевите тонове – целият филм е заснет в кафеникави нюанси – не знам дали това е някакъв филтър, но изглежда много добре. Освен това кафявото присъства навсякъде във филма – в сценографията, в костюмите… Не мога да кажа, че цветът ми е любим, даже никак не е, но специално тук ми допадна, придава архаичност, а това е важно за цялостното усещане.

Гласувах с 9/10 за филма в imdb. Можех да му дам и заветната десетка, дори доста се почудих дали да не го направя, но в крайна сметка сметнах, че няколкото грешки си струват загубената единица.


Древният Рим: Величие и падение на една империя

Ancient Rome: The Rise and Fall of an EmpireТова била най-голямата империя, която светът някога е познавал. Ненадмината в своята жестокост, своя гений и жаждата си за власт. В течение на векове Рим властвал над 1/4 от световното население.

Тази поредица разказва за шест критични момента, оформили съдбата на империята. Как се е издигнала, как е стигнала до величие и как е рухнала.

Това са истории за велики воини, мащабни битки и обречени въстания. Това са разкази за любов и предателство.
Това е 500-годишната история на възхода и падението на една цивилизация, върху която се гради и нашата.

Това са част от началните надписи на филмовата поредица на BBC „Древният Рим: Величие и падение на една империя„. Поредица от шест части, която разказва шестте най-интересни момента от историята на Древен Рим, за неговото величие и падение. Поредица, предимно снимана в България, но има снимки и в Мароко и Тунис.

Току-що успях да изгледам първата част от поредицата („Цезар„) и съм повече от впечатлен. Като цяло никога не съм бил особено привлечен от историята (и митологията) на Древен Рим, всеки, който ме познава, знае, че предпочитам Египет. Само че сега се оказа, че започвам да се увличам.

Винаги съм харесвал филмовите продукции на BBC, но сега просто са надминали себе си с тази. Предполагам, че има (надявам се – дребни) исторически неточности, затова се наемам със задачата да попрочета това-онова, което е известно.

Разбира се, препоръчвам на всеки да изгледа шестте едночасови серии, аз лично смятам да си ги запиша на дискове, тъй като заслужават да бъдат в колекцията на всеки, а ако ги видя издадени в България, не бих се колебал да си ги набавя. Е, приятно четене/гледане.

Хиляда и една нощ

„Имало едно време…“

Нали си спомняте, така започват приказките…

хиляда и една нощВече няколко поредни вечери се потапям в очарованието на арабския свят. От доста време съм си свалил филм, чието английско заглавие е Arabian Nights. На български е по-известен като „Приказки от хиляда и една нощ“. Всъщност по-познат е сборникът със средновековни арабски приказки. Едва ли е необходимо да обяснявам какви са тези приказки, всеки е чувал за тях, знае поне някоя от тях. Съмнявам се да има човек, който да не е чувал историята за Али баба и четиридесетте разбойника, приказката за Аладин, за Седемте пътешествия на Синбад мореплавателя… и всички те, както и много други, обединени от главната приказка за персийския шах Шахрияр и неговата царица Шехерезада, която му разказва тези приказки с умение, което днес е почти загубено. (още…)