Assassin’s Creed: Филмът

Всеизвестно е, че когато нещо придобие доста широка популярност, няма как да не дойде момент, в който от Холивуд да не опитат да извлекат допълнително финансови изгоди. Това се случва и с Assassin’s Creed. Като почитател на играта, нямаше как да не поискам да видя как историята се пренася на едно различно ниво. Първоначално доста се изненадах, когато научих новината, че от култовата поредица ще се роди филм, но като се замислих – новината даже беше закъсняла. Филмът се оказа доста освободен от всякакви рамки. Колкото и кинематографски да са игрите, не могат да достигнат пълнометражното кино и всички свободи, които то предоставя. Assassin’s Creed започва самостоятелно, в своя времева рамка и нчма нищо общо с играта. Вместо Дезмънд Майлс и предшественика му, Алтаир ибн-Лаахад (Altaïr ibn-La’Ahad), във филма главният герой се изпълнява от Майкъл Фасбендър и той влиза в ролята както на Калъм Линч, така и на Агилар де Нера. Кал е героят от наши дни, който е осъден на смърт за престъпление, което не е извършил. След като получава „смъртоносната“ инжекция се събужда в Абстерго – корпорация на злото, която се ръководи…

Повече…

Няколко филма, които изгледах през последните дни

Повечкото насъбрали се почивни дни и застояването у дома ми позволиха да изгледам няколко филма, които отдавна седят в списъка ми и изчакват. Поради някаква причина в последно време въобще не успявам да се съсредоточа на филм, който не гледам в киносалона. Свободното време сега, обаче ме задържа пред екрана. Ето какво гледах (и оценките, които сложих): Oblivion / Забвение Забвение беше визуално забавление. Много добър и красив сет, много добра игра на Том Круз. Не очаквах нищо повече, но блудкажа, който получих накрая ме принуди да намаля драстично оценката ми в imdb от 6/10 на 5/10. Пък и със сигурност не превъзхожда Интерстелар. Ender’s Game / Играта на Ендър Играта на Ендър е от онези филми, които стават за убиване на времето, стига да не си чел книгата. Ако си, обаче, нещата загрубяват и се разочароваш искрено. Оценката ми в imdb – 4/10. Gravity / Гравитация Гравитация се оказа от надценените заглавия. Плосък, много плосък сюжет, лишен от всякаква креативност и оригинални идеи. Физиката във филма е изключително странна и това дразни дори лаици като мен. Такива неща убиват цялото усещане за атмосфера. Въпреки…

Повече…

Мариус Куркински: Някой посети душата ми

Гледах филма „Някой посети душата ми“ на една от прожекциите в Пловдив. Харесах идеята за ексклузивност – две прожекции пред малък кръг хора. После идеята се изроди – четири прожекции и без ексклузивност. Без Мариус, без нищо. Просто прожекции. Малко информация, за незапознатите: „Някой посети душата ми“ е игрален филм, по част от романа „Братя Карамазови“ на Ф. М. Достоевски. Мариус Куркински в няколко актьорски превъплъщения, пресъздава историята на най-малкия брат Альоша. История за Страдание и Просветление! Адаптация: Мариус Куркински В ролите: Мариус Куркински Режисьор: Стефан Ненков-3inSpirit Оператор: Стефан Ненков-3inSpirit Монтаж: Явор Веселинов Mузика: Djivan Gasparjan Допълнителен звук: Емилиян Гацов – Елби Звуков дизайн: Димитър Величков-Шмидт Продуцент: Стефан Ненков-3inSpirit Разбира се, аз съм чел „Братя Карамазови“ и не беше трудно да разпозная още по първите няколко думи, че това е част трета, книга седма от романа. Знам колко е тежко за четене, камо ли за игра и разбирам защо Мариус е предпочел да го заснеме на филм, вместо да го направи на поредния си моноспектакъл – това би било смазващо ако трябва да се играе отново и отново, и отново… Само че това,…

Повече…

Пътят на Юпитер

Като фен на Уашовски нямаше как да не гледам и последния им филм – Пътят на Юпитер. Така се случи, че го гледах едва преди дни, та затова през погледа ми минаха доста мнения на зрители, които са го гледали преди мен. Не обръщах внимание на негативните думи, които сипеха, нито на ниската оценка, която има филмът в IMDB. За моя радост в GoodFil.ms е по-обнадеждаващо положението. Бяхме решили, че ще го гледаме, при това – на кино, и нямаше кой или какво да ни разколебае. В общи линии онези, които навремето не харесаха „Облакът Атлас“, днес не харесват и „Пътят на Юпитер“. Бленуват си за нещо „от ранга на Матрицата“, без да подозират, че то вече им се е случило. За това – малко по-късно. Ако не сте гледали филма и планирате да го гледате, изгледайте трейлъра по-долу и спрете дотам, тъй като е възможно на някои места в текста, който следва, да има частично или пълно разкриване на сюжета. Седнах в салона преди прожекцията на „Пътят на Юпитер“ без каквито и да било очаквания и нагласи. Бях се абстрахирал тотално…

Повече…

Interstellar

Interstellar, който по неразбираеми причини и на български е преведен Интерстелар, се оказа поредният надут балон с горещ въздух, който издиша от множество пробойни. Когато преди време гледах трейлъра имах абсолтно същото усещане, което имах, когато видях трейлъра на „Облакът Атлас“ – че филмът ще е грандиозен. Или провал, или успех. Без значение кое от двете, но щеше да е в крайностите. И докато „Облакът Атлас“ защити безапелационно позицията си за изключителна работа, то Интерстелар се оказа просто добра работа, нищо повече. Не провал, но не и успех. Именно затова оценката ми е 5/10 в imdb. Донякъде ме успокоява фактът, че в Goodfilms филмът е бил по-критично оценяван, отколкото в imdb – защото не успях да изпитам целия възторг, който са изпитали оценяващите в imdb. „Интерстелар“ е тричасов филм за спасяването на света, който не успя да свърши през „2012“. От оня тип филми, в които гордо и непрекъснато се вее американският флаг, за да се демонстрира (основно на себе си), че американците са мега-хипер-супер-дупер и №1. Иначе е филм, изпълнен с (мело)драматизъм, присъщ повече на екранизация на Hallmark, отколкото на сериозен…

Повече…