Блогър рилейшънс?

От доста време е повече от лесно всеки, който желае, да създаде свой блог. Има достатъчен брой платформи и услуги, които предлагат това, включително и такива, които позволяват инсталирането върху собствен хостинг. Блоговете може и да са мъртви, но блогването не е и споделянето онлайн ще се засилва – така са проектирани да работят социалните мрежи (и това се пренася и върху други аспекти на социалните медии. Да, има разлика между двете.). Бизнесът в България късно осъзна ползите и необходимостта от поддържането на контакт и взаимоотношения с блогъри и лидерите на мнения. Това от своя страна позволи на средата да еволюира и да придобие зрялост без натиска на брандове и фирми, позволи обособяването на специфичен глас и аудитория на отделните блогъри. Днес все по-често ставаме свидетели на опити за въвличането на блогъри в различни инициативи. Някои от тях са организирани добре, други са хаотични и само опипват почвата и възможностите. Взаимоотношенията с блогърите, както и с лидерите на мнения като цяло, но занапред ще ги наричам само блогъри (blogger relations, по подобие на public relations) трябва да е неразделна част от традиционната…

Повече…

Защо хората използват различните медии? Защо бизнесът ги използва и как?

Защо хората използват (традиционните) медии? Зададох този въпрос във Facebook, където се заформи интересна дискусия. Основните цели за използването им са две: 1. за информираност и 2. за забавление. Слушаме радио, за да бъдем информирани и забавлявани. Гледаме телевизия, за да бъдем информирани и забавлявани. Четем вестници и списания, за да бъдем информирани и забавлявани. Разглеждаме уебсайтове, за да бъдем информирани и забавлявани. И докато ние търсим това във всяка една медиа, рекламодателите някак са решили да използват тези канали, за да правят опити да ни продават продуктите или услугите си. И често правят това под предтекст или под прикритието, че ни информират или забавляват. Правят опити да напаснат посланието си „Купи, купи, купи“ във формата на използваната медия. Днес маркетинг е „умението да накараш някой да си купи стока или услуга, от която няма нужда“, вместо традиционното определение „да свързва стоки и услуги с потребителите им“. Проблемът е, че новините не се създават, за да бъдат запомняни (информираност). Те са бизнес и рядко са поднесени адекватно и забавно (не са развлечение). Социалните медии, обаче, са различни. Функционират по различен начин. Да,…

Повече…

Какво може и какво не на работното място

Създаването на разумни фирмени политики е нещото, с което се занимавам от известно време като консултирам фирми и организации как да изберат най-правилните и най-добрите решения за позволени и недопустими неща по време на работния процес, за определяне на адекватни и полезни ходове и решения, както за поддържане на положителен и ефективен вътрефирмен диалог и приятна атмосфера на работа, изградена не на база забрани и ограничения, а на разбиране и приемане, както и за изграждане на положителен имидж и представяне на фирмата онлайн и пред офлайн аудитории. И за да няма паника постфактум, както се описва в Работодатели следят служители: какво може и какво не « De Libertate Iuris Digitalis, най-добрият начин е тези стратегии да се оформят и да са ясни предварително, а не да се изграждат, когато вече има настъпил конфликт или проблем. А ако вашата фирма няма изградени такива политики или разчита на това, че те никога няма да се случват във вашата фирма, можете да се свържете с мен, за да реализираме възможно най-добрите и адекватни за вашия бизнес. Предварително, за да може след това и реакциите да…

Повече…

Новите „стари“ дрехи на сайтовете

През последните дни видях, че Младежкия театър има нов сайт, след като старият беше насилствено спрян. Горе-долу по това време видях, че Издателска къща „Бард“ са сменили дизайна на сайта си. Двата сайта са активни и можете да ги видите. Двата са несвързани, но ме наведоха на някои интересни мисли за състоянието на българския уеб, които ще споделя по-долу. За съжаление в края на 2012 ставаме свидетели на такива сайтове. Във време на постсоциален уеб (за някои – все още социален) е странно, че виждаме сайтове, изготвени без познаването на средата, без активното възползване от нея и извличане на всички ползи, които тя предлага. Уебсайтовете не съществуват във вакуум, нито пък потребителите посещават единствено сайта. Интегрирането на Like бутон (при Бард) не прави сайта социален, в никакъв случай. (И на порносайтовете има такъв бутон, всъщност има цялата палитра бутони за споделяне, въпреки че този тип сайтове не са създадени да бъдат споделяни) Странно е, че виждаме сайтове, изградени по начин, по който се правеха сайтове преди 10 години, около 2002-2003, вместо сайтът да е фундаментално преосмислен, както и неговите функции и предназначение….

Повече…

И защо ми злоупотребявате с електронната поща?!

Така се случи, че се наложи да оставя коментар в блог, който използва платформа за коментари, която не ползвам и в която нямам регистрация. Тъй като блоговете, в които коментирам най-често ползват Disqus, не съм обмислял възможността и необходимостта да се регистрирам и поддържам сметки в другите платформи. Затова подходих практично – реших да коментирам чрез сметката ми от Twitter – бързо и безболезнено да оставя коментара си, след което да забравя. Изненадата беше, че след като се идентифицирах с Twitter, системата поиска адреса ми за е-поща. Защо?! „За да можем да те държим в течение за последващата дискусия“, казаха ми. Звучи логично, дори полезно, но само на пръв поглед. Аз виждам няколко недобре обмислени и реализирани неща: Защо преди регистрацията не са посочени плюсовете и минусите при регистрацията със социална идентичност (Facebook, Twitter, LinkedIn, Google, OpenID, etc…) пред класическата нативна функционалност, както и разликите между тях? Защо след като все пак съм избрал социалната регистрация, трябва да задължителното да въведа е-поща (и по този начин социалната ми регистрация да стане стандартна), иначе да не мога да коментирам? Може да има причина…

Повече…