Бутонът Follow на Twitter

лого на Twitter

Twitter пуснаха в обращение свой бутон, наречен (разбира се) Follow, който позволява да бъде вграждан бързо и лесно в сайтове, чрез копиране на предварително автоматично генериран код. Ето как изглежда моят такъв бутон:

На пръв поглед – нищо особено. Идеята на бутона е, че посетителите на сайта, в който е сложен, могат да последват сметката от бутона директно от сайта – досега подобни бутони препращаха към съответния профил в сайта на Twitter, където потребителят трябваше да избере дали да последва или не въпросния профил. Ако някой потребител не е убеден, че иска да последва този профил, може да прегледа профила (с последните туитове), като натисне на потребителското име до бутона.

Twitter първи се сетиха, че подобно пренасочване извън сайта е недотам полезно за собственика му, тъй като голяма част от потребителите, които биват пренасочени към някой профил в Twitter, не се връщат обратно на сайта, от който са били препратени, за да продължат разглеждането му.

Бутонче можете да си генерирате, съобразно предпочитанията ви, на тази страница.

Сега остава, след поставянето му, собствениците на сайтове освен да се погрижат да спечелят повече последователи (ако са им нужни), да предлагат и достатъчно качествено съдържание, което потребителите да продължат да разглеждат след натискането на бутона.

Моите 5 съвета за новобранци в Twitter

лого на Twitter

1. Twitter е място за разговори

Не трябва да очаквате, че като напишете няколко неща в Twitter, последователите сами ще ви намерят и последват – не, необходимо е да се преборите за тях, да ги накарате да искат да чуят това, което имате да им споделите! Последвайте няколко човека със сходни интереси, споменавайте ги в туитовете си и правете опити да ги заговаряте, да влизате в диалог с тях, наред с публикуването на ваши туитове – не можете да разчитате на последователи ако не създавате и споделяте свое качествено съдържание.

2. Не пропускайте комплиментите

Освен да разговаряте с другите потребители, не пропускайте да ги поздравявате, да ги хвалите и да им правите комплименти. Споделяйте колко харесвате услугите им, колко ви допада сайтът им, колко полезни са публикациите им… всичко това носи благоразположението им и ще спомогне за по-бързото ви сприятеляване.

3. Измерване на успеха

Каква е причината да си регистрирате сметка в Twitter? Опитвате се да увеличите трафика към сайта си или се регистрирахте, за да се възползвате от силата на социалните медии и интерактивния маркетинг? Независимо от причината, успешната стратегия в социалните медии е съставена от цели и срокове. Неща като последователи, посещения и трафик към сайта са добри параметри, които можете да използвате за свои цели. Опитайте да си направите (реалистичен) план за следващите 3-6 месеца, в който да определите какво се опитвате да постигнете и как смятате да го направите. Има доста инструменти, чрез които може да се следи прогреса и статистиките.

4. Честотата на туитване и ретиутване има значение

Поставили сте си за цел да туитвате чат-пат, но се чудите защо нямате нови последователи? Няма място за чудене! Не можете да очаквате да ви забележат ако туитвате веднъж седмично (и не участвате в разговорите). Потребителите в Twitter следват много хора и получават по много туитове наведнъж. Ако туитвате веднъж седмично, има вероятност туитът ви да се изгуби в потока и да не бъде забелязан. Затова туитвайте често (няколко пъти на ден), за да можете да сте сигурни, че ще ви забележат, но не и прекалено често, че да отегчавате последователите си.

5. Бъдете интересни!

Ако сте изпълнили горните 4 съвета, но все още не привличате нови последователи, вероятно не споделяте интересно съдържание. Нищо страшно! Публикувайте препратки, ретуитвайте интересни съдържания, опитвайте се да бъдете забавни и интересни – това са начините да привлечете нови последователи.

Щастливо туитене! Можете да прегледате и 50-те идеи за използване на Twitter за бизнес на Крис Броуган.

Аз и Twitter по Радио Пловдив

Twitter bird

Днес сутринта бях гост в предаването „Мрежите“ на Радио Пловдив. Темата беше Twitter и горе-долу беше формулирана по следния начин:

Що е Туитър и какво е предназначението му? Колко българи са негови абонати ако изобщо могат да бъдат изброени. Защо публичните личности предпочитат да „туитват“.

Поканата за участие дойде ненадейно късно (към 21h) снощи, когато публикувах като коментар към темата броя български потребители, които отчита TopBlogLog. Сиреч посочих, че изобщо могат да бъдат изброени, дори и да не е съвсем точно, то поне приблизително.

Предаването имаше за цел да представи Twitter на аудиторията си като инструмент, който не е особено популярен в България. Не очаквах, че ще обсъждаме последните новини около него (като например преминаването от Ruby on Rails към Java, използването на API-то и пр.), нито пък исках да влизам в спорове и да оборвам подобни твърдения, затова си бях извадил разни по-общи неща като информация. От Уикипедия.

Основно трябваше да разгледаме 5 теми:

  • Защо Twitter е твърде непопулярен в България?
  • Моят опит с Twitter: откога и защо
  • Измерване на популярността и влиянието.
  • Защо е предпочитаната платформа на известните личности?
  • Чарли Шийн и Twitter

Най-хубавото и най-лошото на предаванията по радиото е, че са ограничени във времето и никога не стига времето за да се сподели всичко, особено пък ако има и гости в студиото – има прекъсвания за реклама, музика, реплики по сценарий на водещия. И каквото остане е за мнението на гостите.

Още докато вървях към студиото си мислех, че не е добра идея да си приказваме за популярност и влияние в предаване, насочено към онези, които не знаят какво е Twitter или само са чували за него. То не е интересно дори и за онези, които са се регистрирали скоро. Влиянието е по-скоро ориентир за бизнеса и затова предпочетох да не стресирам излишно слушателите с начините за измерването му и да си говорим за по-обикновени неща, които да им дадат представа за услугата и евентуално – да ги подтикнат да я използват. Радиото далеч не е медиата, която е най-подходяща за обсъждане на онлайн проблеми – адресите се цитират трудно, имената се запомнят по-трудно и често има проблем с изписването им, особено ако са на латиница. Въпреки това беше забавно, надявам се – и полезно за слушателите.

Предаването

Предаването започна с енциклопедични данни – система за микроблогване1, създадена през март 2006 (и стартирала през юли същата година2) в Сан Франциско. Над 200 милиона потребители, 65 милиона туита дневно… Наричат Twitter „SMS на Интернет“. И оттам тръгна неразбирането, което опитах да поясня на по-късен етап на разговора – че всъщност не става въпрос за SMS-и, а че услугата, заради краткостта на съобщенията си, само наподобява на тях3. Статистика за разделянето на туитовете, според която:

  • 40% са безсмислени брътвежи и общи приказки
  • 38% са (смислени) разговори
  • 9% – препредаване на важните съобщения
  • 6% самореклама
  • 4% спам4
  • 4% новини

Моето включване започна с цитирането на TopBlogLog с гръмката цифра от 5475 регистрирани и активни профили на българи5. Поясних, че става въпрос за профили, които са били обновени (туитнали са) през последните 7 дни, посочили са България като своя локация, но не са включени профили, чиито туитове са скрити. Споделих, че е възможно някои българи да не са в списъка заради местоположението си или защото туитват на други езици. Разбира се, съвсем очаквано и предсказуемо, дойде сравнението – над 200 милиона по цял свят и „едва“ близо 5500 в България и „толкова много потребители на Facebook“6 и над 1 милион българи7. Защо?

Имах няколко идеи за отговор, а и снощи попитах в Twitter (и във Facebook) защо е непопулярна услуга. Трудно щеше да е да цитирам всички, които споделиха мнението си, въпреки че ми се искаше и се изкушавах да го направя, затова синтезирах и резюмирах всички отговори в няколко изречения, които да звучат малко по-положително. Споделих, че

не смятам, че е непопулярен, дори напротив. А и Twitter не може и не бива да се сравнява с Facebook, защото, макар и социални мрежи, създадени за общуване и забавление, са с различно предназначение – докато Facebook се бори за цялото внимание на потребителите си (с всички средства), Twitter е предназначен да не пречи на продуктивната работа, а е насочен към по-улегналите потребители8, които набързо да споделят какво се случва около тях, да сондират мнение, да получат някаква връзка и т.н. Да, българските мобилни оператори не поддържат кратки номера за Twitter, но това не е сериозен недостатък, според мен9. По-скоро непопулярността се дължи на неразбирането и на факта, че всичко е само кратък текст10.

Споделих, че съм регистриран потребител от 1 май 2009 г.11 и че имам 384 последователя и следвам 321. За този период съм туитнал 3485 пъти12. Може би трябваше да посоча други потребители, които имат повече последователи, следват повече хора и имат по-голям брой туитове, за да се види, че моето участие не е от най-сериозните по тези параметри13.

Някъде по това време обясних, че не иде реч за SMS-и, а че всичко (или много голяма част) се случва онлайн, през уеб (сайта на Twitter), през различни приложения и мобилни устройства и някаква част – чрез SMS-и. Говорихме за Чарли Шийн и за това, че за 25 часа и 17 минути влиза в Рекордите на Гинес. На въпроса защо е предпочитана платформа сред известните личности споделих, че всичко е заради лесното използване и бързината, с която се случва това, без дори да отнема излишно време. Като цяло бързината и опростеността на идеята ми бяха лайтмотив по време на целия разговор и се стремях да ги вмъквам в изказванията си.

На финала си говоихме за сигурността и за това, че Twitter събира лични данни на потребителите си и ги предоставя на трети страни. Водещата беше впечатлена, че всъщност съм изчел условията за ползване и подчерта важността от познаването им. Разказах, че по подразбиране всички туитове на потребителя са публични за всички, но видимостта им може да бъде ограничена14.

Припомних, че през 2006 година (годината на създаване на Twitter) сп. TIME избира една от най-противоречивите си личности на годината – събирателния образ на всички анонимни потребители, които променят дигиталното битие15. Не разбрах точно как се стигна до това, че трябва да кажа, че въпреки, че наскоро стана на 5 години, Twitter все още не е измислил начин, по който да печели и че разчита на венчър капитали и че се планира първичното публично предлагане да е някъде през 2013 година.

За какво не остана време или какво си говорихме извън ефир

Разбира се, не остана време за доста неща, които ми се струваха важни да се споменат. Исках да споделя за външните приложения, които позволяват скъсяване на препратки, качването на снимки, за сленга и за това как те спомагат за развитието на Twitter.

Много ми се щеше да бъде застъпена темата за ролята на и ползата от Twitter при организирането на протести (в Египет, Тунис, Иран), при политически кампании, при бедствия и аварии. Много исках да споделя за хладнокръвието на @bembeni, която туитваше от Япония за случващото се там след земетресението и последвалото цунами.

Не остана време да си говорим за няколкото алтернативи на Twitter, както и за приложенията, които позволяват използването му и го правят още по-лесен и удобен инструмент.

Като заключение

Като цяло мисля, че се получи добре, макар и кратко – темата е богата на информации и може да бъде продължена в някое следващо предаване, когато да се задълбае в употребата на Twitter. Не знам каква е аудиторията на предаването (и на Радио Пловдив, като цяло) и доколко темата е била интересна, но се надявам, че ако не съм помогнал да харесат Twitter, то поне не съм ги отказал.

Разбрах по-късно, че е имало проблем с онлайн излъчването и няколко потребители не са успели да го слушат.


Hashable и взаимоотношенията

Hashable logo

Попаднах на Hashable случайно, но харесах идеята, която се крие зад него заради иновацията, която предлага и нивото, на което отвежда комуникацията и взаимоотношенията между хората.

Следя развитието на доста начинаещи фирми, но Hashable е сред фаворитите ми заради факта, че се вписва в пазара много нетрадиционно, предлагайки услуга, която по никакъв начин не затормозява излишно потребителите (й).

Що е то?

лого на Hashable

Hashable е децентрализирана социална мрежа от доста иновативен вид, която оперира на няколко различни платформи. В смисъл, че не е необходимо сайтът й да е отворен, за да може да се ползва, както няма значение на каква платформа се използва, нещата просто се случват.

Hashable работи през Twitter (за да е още по-лесно и удобно за използване!), чрез електронна поща, приложението за iPhone или през уебсайта на услугата.

Най-различното нещо, което няма как да не направи впечатление в Hashable, е желанието на услугата да накара потребителите си да си взаимодействат по най-различни начини офлайн. Или поне да комуникират. А за разлика от другите социални мрежи, Hashable обръща внимание на взаимоотношенията, вместо на посланията, които всеки от потребителите има да отправи.

Накратко, Hashable е социален инструмент, който следи и споделя взаимоотношенията на и между потребителите си (независимо дали лични или професионални). Потребителите отбелязват какво правят и с кого с помощта на хаштагове (някои от тях, но могат да се ползват и други, които се добавят непрекъснато), а всичко се записва в хронологична последователност и спомага за проследяване как протича връзката/комуникацията/наречете го както искате между тях.

Като на игра, даже има и награди, точки и пр.

Hashable може да се приема като игра (всъщност фирмата е наела няколко разработчика на игри, които да спомогнат за по-доброто потребителско приемане). Същото е като при отбелязване във Foursquare (или Vivo, ако предпочитате), но вместо на места, се отбелязвате с хора. Готино е.

Седнахме двамата с @Боби да пием #Coffee

но ако въпросният Боби не ползва Twitter, мога да го посоча с електронната му поща:

Седнахме двамата с bobi@firma.com да пием #Coffee

Защо да го правите? Всъщност потребителите вече го правят, вижте потоците в Twitter, само липсват хаштаговете. А Hashable може да помогне в случая, като събира тази споделена информация и я привежда в удобен за използване структуриран вид с повече контекст, значимост и стойност.

hashcred trophyЗа да е още по-забавно, всяко взаимодействие носи точки Hashcred като награда (които пък спомагат на другите да виждат най-влиятелните личности в обкръжението си). Колкото повече се общува с конкретна персона, полкова популярността й се покачва (заради интензивността на взаимодействия, сещате се) и той се издига нагоре в списъка ви с приятели. Така можете да видите, при редовна употреба, доколко силни са взаимоотношенията ви с конкретен човек, а тази информация ще помогне на хората от социалния ви кръг да открият хора, с които биха искали да се запознаят (заради голямото влияние, напр.). И колкото повече връзки създадете между потребителите, ваши приятели, толкова по-голямо става влиянието ви.

Twitter, чрез серия от алгоритми, прави релевантни предложения кого да следвате. Въпросът е защо са необходими алгоритми, когато Hashable предлага възможност да представите един на друг своите приятели само с помощта на един хаштаг? Значително по-социално и по-лично е, а и по-ангажиращо от това да започнете да следвате някого с надеждата, че той ще ви забележи. Със сигурност е по-добрият начин за една по-устойчива комуникация, която дори можете да следите как се развива.

Ето например днес свързах Събина с Иван Савков чрез Hashable, с помощта на хаштага #intro. Нито един от двамата не очакваше подобна реакция (която беше класифицирана като спам, защото беше неочаквана и непоискана и наистина е такава, но такава беше целта ми, да не разкривам намерението си). Та след като ги представих един на друг, Hashable създаде специална страница, icebreaker, от която двамата могат да „разтопят ледовете“ като научат повече за себе си. Това е приложимо повече за съществуващи потребители на Hashable, които са попълнили профилите си, но и сега е доста показателна страница. Сега двамата вече са представени един на друг, и ако решат в последствие да се регистрират за услугата, ще се виждат в списъците си.

Защото Hashable не е само инструмент за представяне, но за записване на взаимодействията между потребителите, които се случват във времето. Нещо като страниците за приятелство във Facebook, но тук се складира информация за това как протича познанството. То е като продължение на социалната потребителска графика (Social graph) на Facebook, която се изгражда на база приятелствата, но тук е на база взаимодействия и взаимоотношения.

Окей, искам и аз

Към момента Hashable e в затворена бета версия. Притежателите на iPhone могат да се регистрират веднага за услугата, а другите могат да поискат покана, необходимо е да се последва @hashable в Twitter.

След като получите поканата си, създавате сметка чрез електронна поща или чрез внасяне на сметката от Twitter. На този етап потребителските профили не предлагат много възможности за попълване, но все пак съдържат кратко резюме, както и списък със направените вече връзки.

И когато приключите с тази малка стъпка, започва голямото забавление. И всичко се случва офлайн и в Twitter (или на сайта и в приложението, според предпочитанията), жестоко, а?

Twitter – диалог или монолог?

диалог със синята птичка
снимка: prima_vera, sxc

Една забележка преди начало: Възможно е препратките към съдържания във Facebook да са недостъпни за някои ако е ограничено показването им извън кръга от приятели или техните приятели на съответния потребител и не сте част от тази група.

Как започна всичко?

Всичко започна във Facebook, въпреки че темата е за Twitter.

На стената на Лидия забелязах въпроса, перифразиран и препубликуван от Светла Енчева (от Лидия не получих разрешение за изнасяне на съдържанието от стената й, затуй използвам с разрешение това от Светла):

ако ползвате Туитър, дали предпочитате туитър потребители, които общуват с другите или такива, които само дават информация?

После се появи и публикация в блога на Лидия „Полетът на костенурката“, в който Лидия посочва причините, поради които използва Twitter като радиоточка.

Споделих си мнението, но последвалите коментари правеха евентуалния ми отговор значително по-дълъг от поносимото за Facebook. Затова публикувам тук някои размисли по темата.

Как можеше да свърши?

Ако въпросът беше зададен първоначално в Twitter (вместо да бъде привнесен по-късно), като среда, за която се отнася, и ако Twitter беше среда за монолог, въпросът щеше да си остане без отговори – последователите щяха да са го прочели, евентуално щяха да се замислят над въпроса и да го отминат, без да дадат отговор на него. Някои можеше да дадат, но без да го вържат към въпроса, просто едно изказване извън какъвто и да е контекст, което повече би объркало, отколкото да бъде в помощ на някого.

monologue

Но тъй като комуникацията в Twitter е двупосочна, ето някои отговори, с хаштаг #twux.

Връщане към основите

Person of the year, 2006Twitter е социална мрежа(защо!?) — това може да ви го каже всеки, включително и онези, които не ползват Интернет, но са слушали в новините за кризата в Египет.

Без да задълбавам в темата, най-общо и просто да ви припомня какво е социална мрежа:

„хора, които водят разговори онлайн“

Същите тези хора, които бяха избрани от сп. TIME за личност на годината за 2006-та. Избрани заради това, че промениха дигиталното битие и превърнаха стария модел на комуникация (монолог) в нещо значително по-интересно и вълнуващо – диалог.

Като инструмент, създаден в началото на тази нова дигитална революция, Twitter е създаден именно с тази цел – да допринесе за по-бързото и пълноценно общуване между потребителите.

It's a dialogue

Отговори, въпроси, отговори…

Първоначалната ми теза беше (а и продължава да е), че Twitter е място за двупосочна комуникация. За (публичен и открит) диалог. Ако едната страна не участва в процеса, а само бива облъчвана със съобщения, това не е диалог, а монолог. И това прави използването на Twitter почти извън предназначението му и от двете страни – едната не взима отношение за съобщенията, с които бива облъчвана, а другата – не събира обратна връзка с аудиторията си. И двете са голяма грешка!

Ето какво е написала Лидия в блога си:

в повечето случаи не разбирам в каква връзка някой е оставил някакво съобщение в акаунта на друг и се дразня от акаунти, изпълнени с реплики от диалози, които не схващам.

Разговорите в Twitter са публични. Това, че някой е влязал в разговор с друг, означава, че има какво да му каже. Но заради публичността на разговора, всеки може да види какви съобщения се обменят. Непознаването на мрежата и неумението за работа с нея създават объркване и неразбирането й. Инак е точно като в реалния живот, например като бележките в класната стая, разменяни от учениците – всеки може да ги прочете, но посланието е само за онези, до които се отнасят (които са споменати). Но за разлика от тях, тук може да се прочете цялата предхождаща съобщението комуникация по обсъжданата тема.

Атанас Василев, като коментар във Facebook, ми написа:

Добре, Radiohead ги следят 200К човека, а те следят само 2-ма. Всичките им туитове спам ли са, като се има предвид какъв диалог могат да завъртят с тези 2-ма човека? 😉

Не, Radiohead не комуникират само с въпросните 2-ма. Всеки може да им пише, независимо дали те го следват или не. И това не се отнася само за тях, а за всички. Radiohead получават обновявания от тези 2, но активно участват в разговори, инициирани от техните 200К последователи.

Twitter не е чат, но не е и радиоточка

Вероятно объркването идва от факта, че някои поставят равенство между диалог и чат. Twitter няма за цел да замести чатовете. Това, че има хора, които не разбират предназначението на Twitter и не знаят как да го използват ефективно, превръщайки го в безмислени чатове, не значи, че това е практика. Целта е баланс между споделяне на информации около и за нас и общуването с онези, за които тези информации са полезни и имат мнения по темите.

За да сверя часовника, попитах в Quora дали Twitter е за монолог или за диалог. Ето какви отговори получих.

За бизнеса

Тъй като все пак въпросът беше изваден от контекст (освен за онези, които не са чели публикацията в блога), всъщност става въпрос доколко Twitter е подходящ за бизнес и доколко комуникацията трябва да е двупосочна. Twitter е прекрасен инструмент за бизнеса и е най-бързият начин за събиране на впечатления и мнения от публиките на бизнеса относно продуктите/услугите, които предлага. Ограничението от 140 символа пък предполага замисляне как да бъде казано много с малко изразни средства, което е ценна обратна връзка. Никой не обича да чете дълги словоизлияния. Препоръчвам „50 идеи от Крис Броуган за използване на Twitter за бизнес“, преведени от Борислав.

Освен това, в съветите на Twitter за бизнеса, четем: споделяне, слушане, задаване на въпроси, отговаряне, възнаграждаване и т.н. Всячески подсказват, че иде реч за двупосочна комуникация.

В числа

Има един инструмент, наречен Klout, който измерва онлайн влиянието (чрез над 35 различни данни от Twitter и Facebook). Klout, по обясними причини, не е популярен в България, но неговата оценка на влияние (от 1 до 100) се образува основно на база доколко съобщенията, които потребителят разпространява, получават някакво взаимодействие – харесване, ретуитване, отговор, щракване на препратката в него и пр. Т.е. именно на база „диалогичност“.

Невъзможността за адекватно взаимодействие със средата повдига въпроса защо въобще се ползва и присъства в нея и дали е подходящото мястото само за присъствие. Фактът, че се коментира нещо, което не се разбира и ползва по предназначение, няма да коментирам.

Вашата позиция?