Categories
Социални медии и мрежи

Социалната мрежа. Кант, Хабермас и Ръсел… Обърнати… или пък не… @

Забележка: Заглавието е от Юлиан Георгиев

В общи линии историята се завърта около точно тази публикация в на Дончо блога, но тя просто отприщи някакви размисли, които сякаш са по-дълги, отколкото е приемливо да споделя във Facebook, където се развива дискусията. Не писах в блога му, защото смятам, че коментарите не добавят стойност към публикациите, че са излишен шум и че ако някой има какво да каже или коментира, може да го направи където му е най-удобно и пред неговата си аудитория, не пред тази на блога (това е политиката и на този блог). Именно затова не написах коментар, но сега го правя тук, на моето си място – и ако има нужда от обсъждания, те ще се случват също на други места. Или където са възникнали. Препратките от едно място на друго са гръбнакът на отворения уеб и само чрез наличието им, било то и за коментари, можем да го запазим жив.

Това беше важно уточнение. Другото важно уточнение е, че не взимам страна и не искам да оправдавам или оневинявам никого. Моите размисли са по-скоро уточнителни защо се е стигнало до тази точка, защото, както каза Калоян Цветков, „всеки си има по една такава история“.

За хората

Хората, освен стадни същества, са силно свързани към познатото. Не обичат новите неща, не обичат да (се/си) променят (особено пък често) начините си на живот, на общуване, на каквото и да било. Като социални примати, изграждаме това, което наричаме морал чрез сигнали от семейство, приятели и социалната група, с която се идентифицираме. В еволюционното минало това е помагало на хората да оцеляват, да се възпроизвеждат. И колкото и да се опитваме да се придържаме към собствените си възгледи, много лесно се поддаваме на влиянието на общността – т.е. поведението ни е мотивирано от желанието за вярност към по-голяма група (необходимостта за принадлежност, фундаментална човешка необходимост). Съобразяваме се с комплексите на общността (и декларираме счупване на оковите след употреба на алкохол, in vino veritas, сещате се…)

Повече информация за това как и защо избираме приятелите си – прекрасен материал на BBC.

За това как общуваме помежду си и за социалните мрежи от живота – вероятно помните презентацията на Пол Адамс, довела до създаването на кръговете в Google+.

Та така, обграждаме се с хора, които познаваме, приятели и близки, които споделят нашите идеи и интереси, които битуват в същата зона на комфорт на нашата. Не общуваме с непознати, избягваме да се срещаме и комуникираме с хора, които не споделят нашите възгледи или които внадят какъвто и да е дискомфорт, без значение дали те са прави или не. Обграждаме се с хора, с които се чувстваме комфортно и които познаваме, с очакването те да са като нас, да мислят като нас, да не противоречат на вижданията и интересите ни, да не ни критикуват, а напротив – да ни окуражават, подкрепят и аплодират действията и начинанията ни. Онези, които не отговарят на очакванията, биват изолирани.

Това се пренася и онлайн, няма как – не обичаме новото и промените, обичаме всичко да е познато и да работи по старому. Онлайн социалните мрежи са място за виртуалното място за общуване. Виртуалната кръчма, селския мегдан, църквата, пазара… Те са онази среда, в която днес всички ние сме активни и прекарваме сериозна част от времето си. Те са част от битието ни, наш начин на живот. И в него няма място за онези, които „не ни кефят“ Да, може и да сте открили съучениците си от детската градина във Facebook, но колко често (и дали въобще) общувате с тях (имам предвид реално общуване, не спорадични размени на харесвания тук-таме или безличен коментар)? Може и да имаме много приятели, но не общуваме с всички тях, не и по начина, по който бихме го правили офлайн. Да, споделяме повече, но с по-малко хора. С онези, които мислят и действат като нас, които са готови да ни аплодират и да ни се възхищават, подкрепят. Онези, които не са, набързо изчезват от списъците ни с приятели още при първата накриво написана дума. Така работят социалните мрежи, защото така работи и светът – не се срещаме с конкуренцията, не общуваме с хора с различна от нашата (да речем) политическа убеденост… с никой, който ни кара да напускаме зоната си на комфорт.

За казуса, конкретно

От изключителна важност е разграничаването на личен профил в социална мрежа от професионален. Във Facebook не се допуска (против условията за ползване е, иначе е технологично възможно) наличието на няколко профила и разделянето на профила на две. Тук идват на помощ страниците, ако някой желае да отдели различни свои персони/интереси/професии/занимания от личния си профил. Мнозина не знаят за това и/или не се възползват от възможността. Какъвто е случаят сега. Въпросната дама е споделила някаква снимка, която провокира „скандал“. Бидейки дамата журналист и предвид изходът, журналистиката веднага бива заклеймена. Че журналистиката в България има своите трески за дялане – има ги, това е безспорен факт. Социалният уеб направи всички ни журналисти, връчвайки ни инструментите за създаване и публикуване на материали. Това довежда до сериозна полюция и необходимост от правилно филтриране на качественото съдържание от шума. Много журналисти също се поддадоха на изкушението на новото лъснаво нещо и започнаха да бълват шум, вместо да добавят стойност.

Но преди всичко, тя е споделила снимката в личния си профил, не в медиата, в която работи. Ако тя не беше журналист, а напр. ватман, ватманите ли щяха да бъдат заклеймени и сложени под общ знаменател? Иначе за изтриването – да, всеки, който не отговаря на нашите представи за нормалност, не е на нашето мнение, бива разкарван. Заради всичко написано по-горе. И именно защото се обграждаме от еднакви на нас, губим възможността да водим аргументирани спорове. По презумпция всячески се стремим да ги избягваме, защото се чувстваме дискомфортно. И премахваме дразнителите, защото е по-лесно. И за това не е нужно да си адвокат, лекар, журналист или какъвто и да е друг по професия. Воденето на спор се смята за умение и когато се случва, го приемаме за зрелище. Искаме зрелища, но ако може не ние да сме участници, а само да ги гледаме отстрани. Така работи светът. Без драма.

Вероятно психолог или социолог биха обяснили по-добре всичко това. Защото социалните медии са психология, не технология.

Categories
Социални медии и мрежи

безопасният интернет за нашите деца. at Smiling

Жюстин Томс споделя за националната образователна кампания на БГсайт и една банка относно безопасния интернет за нашите деца.

Споделените факти са тревожни, но обясними и напълно очаквани – живеем във време, в което дори информационните агенции се позовават на информации от социални мрежи за да създават новини (пример), време, в което родители използват децата си и техни снимки, за да защитават каузи, за пропаганда и пр. гнусни неща… (пример) време, в което родителите също лъжат за възрастта, за да направят профил в социалните мрежи за невръсните си деца, че дори и да използват тези профили за изразяване на социално недоволство (тук също трябваше да има пример, стига снаха ми да беше една идея [по-]интелигентна…).

Кампанията несъмнено е полезна за децата, но се съмнявам в дългосрочната ѝ ефективност. Децата подражават на родителите си, а когато видят незаинтересоваността по отношение на сигурността онлайн у родителите си, набързо ще забравят за правилата. Защото родителите много активно искат да знаят кой им гледа профила във Facebook, но не знаят как да ограничат онези, които не искат да им го гледат.

Такива кампании, мисля си, трябва да се провеждат и паралелно за родители, не само за децата. Вероятно е добре да се случва онлайн, така ресурсите ще могат да достигнат до повече хора.

Защото когато родителите осъзнаят как функционират социалните мрежи, как да защитят себе си и данните си и как да не нарушават установените правила, ще могат да бъдат в полза на децата си, да им обръщат внимание за тяхната сигурност и безпроблемно онлайн общуване.

Update 26.02.2013: Родителите не се замислят за лошия пример, който дават, нито какво виждат децата им онлайн, в социалните мрежи. А трябва! Далеч съм от мисълта, че децата трябва да бъдат държани в стерилна обстановка, просто малко повече съобразителност никога не е излишна.

Categories
Социални медии и мрежи

Не, Facebook няма да направи дарение, защото споделяте глупости

Една съвсем проста истина:

Facebook никога няма да направи дарение на база брой споделяния на някакво съдържание в платформата си. Никога!

Въпреки това непрекъснато ставаме свидетели на измами, които приканват за споделяне на някакво съдържание, защото това ще доведе до дарение. Преди дни се завъртя историята за пиян баща, който застрелял 14-годишния си син, който се опитвал да защити 6-годишната си сестричка от изнасилване. И понеже простреляният юноша се нуждаел от животоспасяваща операция, Facebook щели да дарят в зависимост от броя споделяния. Трогателно, но за радост историята е тотално измислена. Очаквах да се завърти и на български, както всяка друга подобна простотия. Дори попитах кога това ще се случи. За радост, сякаш ни подмина.

Не успя да ни подмине днешната глупост за болно от рак дете. Следва екранен кадър от потока ми:

Facebook hoax

Това се е случвало и преди, но изглежда потребителите не са си взели поука, че нещата не се случват по този начин. Първо, ако Facebook искаха да направят дарение, те щяха да имат официално изявление, към снимката щеше да има препратка към него или към страница с повече информация, вероятно и препратка за набиране на допълнителни дарения.

Политиката на Facebook е съвсем различна – те не правят такъв тип дарения. Те подпомагат и даряват за насърчаване на образователни програми и развитие на млади таланти, не за здравеопазване. Здравеопазването би трябвало да е грижа на държавата, не на частни компании.

Такива глупости поне са почти безвредни, защото не водят след себе си нищо негативно (освен за родителите и близките на децата от снимките, които увеличават тъгата им, че снимките се използват за глупости) и зловредно, не са като глупостта „кой ми гледа профила“, при която се харесват спам страници, може да доведе до инсталиране на зловредни скриптове, разкриване на лични данни и информации и пр.

Съвет: Мислете логично преди да налапате поредната въдица.

Categories
Социални медии и мрежи

Списъци с интереси във Facebook

Списъците не са нещо ново във Facebook. Те съществуват от доста време като начин за групиране на приятелства и познанства. Миналата година бяха попроменени, за да бъдат по-използваеми и бяха добавени т.нар. „умни списъци“, които се създават автоматично, а през март тази година бяха добавени и списъците с интереси, които позволяват още по-голям контрол. Още когато бяха пуснати, споделих, че са нерелевантни.

Въпреки това, ако са правилно изградени, те могат да са много полезен инструмент. Драмата от последните седмици околко промените в EdgeRank припомниха за съществуването на списъците с интереси.

Имам създадени доста списъци, като някои от тях са публични (и можете да се абонирате за тях):

Тайната е в създаването на интересни и актуални списъци, които съдържат само страници, по възможност – на по-обща тематика – така списъците ще съдържат само тематичните за интереса споделяния. Защото хората са различни, интересуват се от различни неща и споделят за тях. И в един момент се оказва, че напр. сте се абонрали за едно, а получавате друго като съдържания. Въпреки това експериментално създадох и списък с хора – за българските актьори и актриси – този списък включва предимно и основно личните профили на артистите.

Създадох и един полутаен списък, в който съм само аз – за онези, които искат да следят цялата ми (хипер)активност във Facebook.

Всички тези списъци не претендират за изчерпателност и пълнота, непрекъснато следя за нови страници (и хора), които да добавям към тях.

Защо е полезно да се следят (чужди) списъци? Защото това позволява получаването и научаването за споделянията на страници с конкретна насоченост без да се налага те да бъдат харесвани (Facebook има ограничение от 5200 харесвани страници).

Списъците и тяхното използване изискват една малко по-различна от стандартната употреба на Facebook – много неща се случват отвъд основния поток, и когато се изгради навик за следене на новости в списъците, се разкрива потенциалът, който крият.

Categories
Социални медии и мрежи

Не е нужно да надхитрявате Facebook. Има и по-лесен начин.

Драмата на последния месец и половина-два е драстичната промяна в начина, по който функционира един от вездесъщите алгоритми на Facebook — EdgeRank.

Вероятно вече сте станали свидетели на споделяния – било то от приятели или от фен страници, които харесвате, които приканват „заради промени във Facebook“, да предприемете някакви действия, в случай че искате да виждате техните споделяния. Нещо подобно на това споделяне.

Това е само един от примерите – видяхме приканване на харесалите страниците освен за създаване на списъци с интереси, и за по-голяма ангажираност със споделените съдържания и отделяне на повече време за харесвания, коментиране и споделяне, за да продължават те да виждат съдържанията. С едничката цел да се измами Facebook и да се вземе превес над алгоритъма Edgerank.

Доста беше изписано по темата. Едни обявяваха Facebook, че са направили промените в алгоритъма, за да притиснат бизнеса да харчи повече пари, за да се рекламира в мрежата. Други видяха ползата за потребителите, които направените промени донесоха. Ясно е, че Facebook трябва да генерира приходи, за да продължи да съществува. Нормално е сега, когато вече е публична компания, инвеститорите да натискат за още по-големи печалби. И докато промените във Facebook изглеждат честни или нечестни, в зависимост от гледната точка, нека си припомним следното:

Facebook е безплатен!

Потребителите не плащат за използването му, така че Facebook могат да правят с платформата си каквото си пожелаят, при това и неща, които не харесваме и одобряваме. Това не означава, че промяната не е лошо решение на Facebook, но така стоят нещата. Затова вместо маркетолозите да продължават да правят шмекерии и да опитват да измамят Facebook, по-добре да премислят делата и присъствието си. Защото това, което правят сега, не е добра идея. Не е никак интелигентно да се молиш на почитателите си да правят някакви дивотии заради теб. Те са във Facebook за да бъдат социални, да общуват с приятели и близки, за забавление, а не да ви държат в бизнеса и играта.

Вече в продължение на доста години наблюдаваме как SEO „експерти“ се опитват да надхитрят и изиграят Google, но всеки път Google отвръща с промени в алгоритмите си. Google не желае да бъде изигран, защото иска най-доброто възможно преживяване за потребителите си. През 2006 Шeл Израел и Робърт Скобъл писаха за това в книгата си Naked Conversations,

„Нито прес релийз, нито реклама на половин страница в Ню Йорк Таймс биха подобрили класирането в търсещите машини както често обновяван блог. Най-краткият, най-евтиният и най-бързият начин за добро и устойчиво класиране в списъците на Google, е чрез често блогване.“

Алгоритмите на Google доста се промениха за последните 6 години, но дори и тогава всичко се въртеше около доброто съдържание, напук на всички използвани дребни SEO трикчета. А с наскорошното преминаване към по-латентно семантично индексиране, фокусът е още по-насочен върху съдържанието.

Това важи с пълна сила и за Facebook. Да, вероятно могат да бъдат посочени доста валидни аргументи, че Facebook не подобрява потребителското преживяване, но факт е, че маркетолозите, брандове и бизнес, трябва да се фокусират върху съдържанието. Крайно време е да се спре с опитите фенове и последователи да вършат работата на бизнеса. Карането им да създават списъци (с интереси), по-скоро се прави опит да се накарат потребителите да използват Facebook по начини, различни от тези, от които в момента те използват платформата.

Онези страници, които очакват феновете им да добавят тези страници в списъци не се замислят над факта, че ако потребителите не се възползват от тази функционалност, те няма да започнат изведнъж и няма да променят навиците си за използване на Facebook.

Освен това публикуването на такива съобщения е неработеща тактика – споделянето с потребителите, че трябва да направят нещо, за да виждат повече съдържания от страницата достига до потребители, които така или иначе виждат тези споделяния. И следователно тактиката може да бъде разглеждана като спамеща.

Видях доста такива споделяни, отказах се да ги броя в един момент. Видях споделянето и от страници, с които никога не съм имал контакт или някаква ангажираност. Дългият статус с детайлни инструкции стъпка по стъпка как да виждам повече от тяхното съдържание е тотална загуба на време – тяхното, и моето. Ако си струваше да виждам повече от тях, нямаше да се налага да публикуват това, щяха да са фокусирани върху създаването на качествено и привлекателно съдържание, с което да се ангажирам и респ. – да получавам в потока си. Ако страниците предлагат това, готиното съдържание, то потребителите ще си намерят причина да се ангажират с него. Чрез харесвания, коментари, споделяния. Те нямат нужда от инструкции за Вашето оцеляване. Това не е тяхна работа, а ваша!

Органичното винаги е за предпочитане.

Опитите за прецакване и изиграване на системата може да имат краткосрочен ефект, но в дългосрочен са вредни и нанасят повече поражения, отколкото да са полезни. Точно като в спорта – като използваш непозволени вещества може да даде някакъв резултат, но като те хванат, това нанася вреда както на имиджа, така и на спорта като цяло. Затова и Google са толкова бдителни и мнителни, а съм готов да се обзаложа, че и Facebook няма да останат по-назад в опитите да отстранят и попречат на лошите практики.

Съдържанието преди всичко

Без значение колко харесвания, коментари или споделяния получава една страница или колко хора са я добавили в списъци, страницата продължава да има нужда от едно основно нещо – качествено съдържание. Защото ако потребителите ще виждат повече споделени съдържания, то по-добре тези съдържания наистина да си струват. Усилията трябва да са насочени не в опити за мамене на системата, а за създаване на привлекателно съдържание.

  • Полезни информации;
  • Оферти, предложения, отстъпки и намаления;
  • Снимки и видео
  • Препратки към чужди сайтове, които феновете биха искали да разгледат;
  • Публикации от собствения блог и/или уебсайт;
  • Въпроси;
  • Забавни споделяния;
  • Съдържания, фокусирани върху потребителите, не върху бранда.

Всичко изписано дотук, in a nutshell:

Фокусирайте се върху съдържанието.

Доброто консистентнo съдържание провокира ангажираност. Ангажираността подобрява Edgerank-а на страницата. Да, това отнема време, но дългосрочното планиране и изпълнение на дългосрочни програми е по-добро от бързите решения.

Обмислете да похарчите и малко пари

Обикновено не съм фен на харченето на средства за реклама във Facebook или Google ads. Метриката, позната като CTR е твърде ниска, а и аз самият не цъкам на реклами, че да очаквам други да цъкат на моята. Това не значи, че не работят, обаче. Практиката познава доста добри примери за успешно използвани промотирани истории и реклама във Facebook. Къде е уловката? За да е успешна една такава кампания, трябва да има предварително поставена цел, причина за нейното провеждане. Хаотичното плащане за промотиране на съдържания без релани измерими цели няма как да бъде успешна. И в случай, че се престрашите да похарчите малко пари за промотирани истории или за реклами, направете го разумно. Тази седмица една от страниците, които следвам, беше платила да промотира едно от споделянията си. Всеки път, при всяко отваряне на Facebook, то се появяваше най-отгоре в потока ми. Всеки път! Това, което беше обикновено споделяне с препратка в него, вече се беше превърнало в спам. Без да се колебая спрях да харесвам страницата.

Необходимо е да се търси балансът. Това не е традиционен, outbound маркетинг. Хората очакват реклами по телевизията и радиото, очакват реклами в печатните издания…. И въпреки това не ги харесват. Те използват социалните медии за да бъдат социални, да общуват с близки и приятели, не за да им бъдат предлагани стоки и услуги. И ако страниците започнат твърде агресивно да приличат на място за директна продажба, ами… хората ще се отдръпнат.

Не е мисия невъзможна

Ще дам пример. Моя приятелка се занимава с Facebook присъствието на голяма марка. Тя наистина върши изключителна работа по поддържането ѝ. Напук на всички промени в Edgerank, страницата не само не спря да се разраства, но и не изгуби от ангажираността и видимостта си сред потребителите. Тайната? Страхотна комбинация между качествено и свежо съдържание, засилено използване на снимки и тук-таме незначителни инвестиции за промотирани съдържания и реклама. Има изградена дългосрочна стратегия и работи по нея. Не можете да очаквате Facebook да свърши вашата работа! А това отнема както време, така и усилия. Никой не е казвал, че е лесно. Прекалено дълго битуваше схващането, че Facebook е някакъв сребърен куршум, който вместо нас върши маркетинга. Необходима е сериозна промяна в начина, по който възприемаме и използваме платформата, а не превъзпитаване на феновете.

Ваш ред е.

Пробвайте. Ако използвате Facebook, фокусирайте се върху съдържанието. Добро съдържание. Релевантно съдържание. Съдържание, което потребителите и клиентите ви искат да получават. Експериментирайте и бъдете гъвкави спрямо платформата, нагаждайте се според последните промени и бъдете проактивни, вместо реактивни – със сигурност нищо няма да бъде върнато обратно в старо състояние, така че по-добре е да се адаптирате отрано.