Categories
Уеб стратегия

Защо хората използват различните медии? Защо бизнесът ги използва и как?

Защо хората използват (традиционните) медии? Зададох този въпрос във Facebook, където се заформи интересна дискусия.

Основните цели за използването им са две: 1. за информираност и 2. за забавление.

  • Слушаме радио, за да бъдем информирани и забавлявани.
  • Гледаме телевизия, за да бъдем информирани и забавлявани.
  • Четем вестници и списания, за да бъдем информирани и забавлявани.
  • Разглеждаме уебсайтове, за да бъдем информирани и забавлявани.

И докато ние търсим това във всяка една медиа, рекламодателите някак са решили да използват тези канали, за да правят опити да ни продават продуктите или услугите си. И често правят това под предтекст или под прикритието, че ни информират или забавляват. Правят опити да напаснат посланието си „Купи, купи, купи“ във формата на използваната медия. Днес маркетинг е „умението да накараш някой да си купи стока или услуга, от която няма нужда“, вместо традиционното определение „да свързва стоки и услуги с потребителите им“.

Проблемът е, че новините не се създават, за да бъдат запомняни (информираност). Те са бизнес и рядко са поднесени адекватно и забавно (не са развлечение).

Социалните медии, обаче, са различни. Функционират по различен начин.

Да, и могат да служат за информиране и/или забавление, но хората най-често ги използват за друго. За какво – предстои да обсъдим.

По дефиниция ги използваме заради другите хора, заради необходимостта от принадлежност (към общност), за участието в група/групи; използваме ги, за да поддържаме (смислени) взаимоотношения помежду си.

Интересно защо тогава бизнесите подхождат към социалните медии по същия начин, по който го правят в традиционните медии? Ако хората са в социалните медии с друга цел (в търсене на общността), защо бизнесите не ангажират хората като част от общността, не правят опити да се вписват в нея, вместо да го правят по познатия начин чрез реклами и/или директни опити за продажба? Прикрити като „социална активност“.

Всичко, което пречи на нормалното функциониране на общността, е спам. А всички знаем какво е отношението към спама…

Categories
Социални медии и мрежи

Не, Facebook няма да направи дарение, защото споделяте глупости

Една съвсем проста истина:

Facebook никога няма да направи дарение на база брой споделяния на някакво съдържание в платформата си. Никога!

Въпреки това непрекъснато ставаме свидетели на измами, които приканват за споделяне на някакво съдържание, защото това ще доведе до дарение. Преди дни се завъртя историята за пиян баща, който застрелял 14-годишния си син, който се опитвал да защити 6-годишната си сестричка от изнасилване. И понеже простреляният юноша се нуждаел от животоспасяваща операция, Facebook щели да дарят в зависимост от броя споделяния. Трогателно, но за радост историята е тотално измислена. Очаквах да се завърти и на български, както всяка друга подобна простотия. Дори попитах кога това ще се случи. За радост, сякаш ни подмина.

Не успя да ни подмине днешната глупост за болно от рак дете. Следва екранен кадър от потока ми:

Facebook hoax

Това се е случвало и преди, но изглежда потребителите не са си взели поука, че нещата не се случват по този начин. Първо, ако Facebook искаха да направят дарение, те щяха да имат официално изявление, към снимката щеше да има препратка към него или към страница с повече информация, вероятно и препратка за набиране на допълнителни дарения.

Политиката на Facebook е съвсем различна – те не правят такъв тип дарения. Те подпомагат и даряват за насърчаване на образователни програми и развитие на млади таланти, не за здравеопазване. Здравеопазването би трябвало да е грижа на държавата, не на частни компании.

Такива глупости поне са почти безвредни, защото не водят след себе си нищо негативно (освен за родителите и близките на децата от снимките, които увеличават тъгата им, че снимките се използват за глупости) и зловредно, не са като глупостта „кой ми гледа профила“, при която се харесват спам страници, може да доведе до инсталиране на зловредни скриптове, разкриване на лични данни и информации и пр.

Съвет: Мислете логично преди да налапате поредната въдица.

Categories
Уеб стратегия

Какво може и какво не на работното място

Създаването на разумни фирмени политики е нещото, с което се занимавам от известно време като консултирам фирми и организации как да изберат най-правилните и най-добрите решения за позволени и недопустими неща по време на работния процес, за определяне на адекватни и полезни ходове и решения, както за поддържане на положителен и ефективен вътрефирмен диалог и приятна атмосфера на работа, изградена не на база забрани и ограничения, а на разбиране и приемане, както и за изграждане на положителен имидж и представяне на фирмата онлайн и пред офлайн аудитории.

И за да няма паника постфактум, както се описва в Работодатели следят служители: какво може и какво не « De Libertate Iuris Digitalis, най-добрият начин е тези стратегии да се оформят и да са ясни предварително, а не да се изграждат, когато вече има настъпил конфликт или проблем.

А ако вашата фирма няма изградени такива политики или разчита на това, че те никога няма да се случват във вашата фирма, можете да се свържете с мен, за да реализираме възможно най-добрите и адекватни за вашия бизнес. Предварително, за да може след това и реакциите да адекватни.

Categories
Уеб стратегия

Новите „стари“ дрехи на сайтовете

През последните дни видях, че Младежкия театър има нов сайт, след като старият беше насилствено спрян. Горе-долу по това време видях, че Издателска къща „Бард“ са сменили дизайна на сайта си.

Двата сайта са активни и можете да ги видите. Двата са несвързани, но ме наведоха на някои интересни мисли за състоянието на българския уеб, които ще споделя по-долу.

За съжаление в края на 2012 ставаме свидетели на такива сайтове. Във време на постсоциален уеб (за някои – все още социален) е странно, че виждаме сайтове, изготвени без познаването на средата, без активното възползване от нея и извличане на всички ползи, които тя предлага. Уебсайтовете не съществуват във вакуум, нито пък потребителите посещават единствено сайта.

Интегрирането на Like бутон (при Бард) не прави сайта социален, в никакъв случай. (И на порносайтовете има такъв бутон, всъщност има цялата палитра бутони за споделяне, въпреки че този тип сайтове не са създадени да бъдат споделяни)

Странно е, че виждаме сайтове, изградени по начин, по който се правеха сайтове преди 10 години, около 2002-2003, вместо сайтът да е фундаментално преосмислен, както и неговите функции и предназначение. Сайтовете-визитки вече нямат място онлайн, защото са ненужни. Странно е, че виждаме сайтове, които са изградени с технология от миналия век, вместо да използват по-съвременни методи за онлайн присъствие.

Съвсем в края на 2012 и началото на 2013 уебсайтовете тябва да предлагат нещо повече от наличието си. И всяка нова версия трябва да преосмисля съществуването на предходната, да отнася сайта на следващо ниво като функционалности и визия. И в двата примера, за съжаление, не ставаме свидетели на това – и двата сайта са остарели още преди да бъдат пуснати и по никакъв начин не превъзхождат предходните си версии.

Опитвах се да разгадая причините, довели до едно или друго разположение и единственото заключение, до което стигнах е, че отделни компоненти са били поставяни на привидно нетипични за тях места само за да се запълни оставащото празно пространство. А това довежда до фундаментален проблем в българския уеб.

Неразбирането. Клиентът не разбира от уеб достатъчно, че да дефинира претенциите си как трябва да функционира и какво трябва да съдържа сайтът им, а изпълняващата проекта фирма или хора правят каквото могат и за каквото им е платено – затова получаваме още от същото. Непрекъснато. На много сайтове на фирми, които изработват уебсайтове, пише как те изследват потребността и са в непрекъснат диалог, за да предложат на клиентите си най-доброто възможно решение. На практика това са пълни глупости, защото „най-доброто“ не е извлечено от конструктивен диалог и обмисляне на дългосрочната стратегия на сайта, а на база „какво правят конкурентите“ и/или други подобни сайтове в нишата. Това не е прогрес, това е тъпчене на едно място. Затова и темпът на развитие на българския уеб значително изостава зад чуждия и не сме свидетели на креативност, а на копиране.

Ако планирате редизайн или изцяла подмяна на сайта си и не знаете какво да очаквате от него или какво да поискате от фирмата-изпълнител, можете да се свържете с мен, за да обсъдим дългосрочната му стратегия и как той може да бъде актуален дълго време и в съответствие с потребителски нагласи, очаквания и състоянието на глобалния уеб.
Categories
Социални медии и мрежи

Списъци с интереси във Facebook

Списъците не са нещо ново във Facebook. Те съществуват от доста време като начин за групиране на приятелства и познанства. Миналата година бяха попроменени, за да бъдат по-използваеми и бяха добавени т.нар. „умни списъци“, които се създават автоматично, а през март тази година бяха добавени и списъците с интереси, които позволяват още по-голям контрол. Още когато бяха пуснати, споделих, че са нерелевантни.

Въпреки това, ако са правилно изградени, те могат да са много полезен инструмент. Драмата от последните седмици околко промените в EdgeRank припомниха за съществуването на списъците с интереси.

Имам създадени доста списъци, като някои от тях са публични (и можете да се абонирате за тях):

Тайната е в създаването на интересни и актуални списъци, които съдържат само страници, по възможност – на по-обща тематика – така списъците ще съдържат само тематичните за интереса споделяния. Защото хората са различни, интересуват се от различни неща и споделят за тях. И в един момент се оказва, че напр. сте се абонрали за едно, а получавате друго като съдържания. Въпреки това експериментално създадох и списък с хора – за българските актьори и актриси – този списък включва предимно и основно личните профили на артистите.

Създадох и един полутаен списък, в който съм само аз – за онези, които искат да следят цялата ми (хипер)активност във Facebook.

Всички тези списъци не претендират за изчерпателност и пълнота, непрекъснато следя за нови страници (и хора), които да добавям към тях.

Защо е полезно да се следят (чужди) списъци? Защото това позволява получаването и научаването за споделянията на страници с конкретна насоченост без да се налага те да бъдат харесвани (Facebook има ограничение от 5200 харесвани страници).

Списъците и тяхното използване изискват една малко по-различна от стандартната употреба на Facebook – много неща се случват отвъд основния поток, и когато се изгради навик за следене на новости в списъците, се разкрива потенциалът, който крият.