Categories
Уеб стратегия

Какво може и какво не на работното място

Създаването на разумни фирмени политики е нещото, с което се занимавам от известно време като консултирам фирми и организации как да изберат най-правилните и най-добрите решения за позволени и недопустими неща по време на работния процес, за определяне на адекватни и полезни ходове и решения, както за поддържане на положителен и ефективен вътрефирмен диалог и приятна атмосфера на работа, изградена не на база забрани и ограничения, а на разбиране и приемане, както и за изграждане на положителен имидж и представяне на фирмата онлайн и пред офлайн аудитории.

И за да няма паника постфактум, както се описва в Работодатели следят служители: какво може и какво не « De Libertate Iuris Digitalis, най-добрият начин е тези стратегии да се оформят и да са ясни предварително, а не да се изграждат, когато вече има настъпил конфликт или проблем.

А ако вашата фирма няма изградени такива политики или разчита на това, че те никога няма да се случват във вашата фирма, можете да се свържете с мен, за да реализираме възможно най-добрите и адекватни за вашия бизнес. Предварително, за да може след това и реакциите да адекватни.

Categories
Уеб стратегия

Новите „стари“ дрехи на сайтовете

През последните дни видях, че Младежкия театър има нов сайт, след като старият беше насилствено спрян. Горе-долу по това време видях, че Издателска къща „Бард“ са сменили дизайна на сайта си.

Двата сайта са активни и можете да ги видите. Двата са несвързани, но ме наведоха на някои интересни мисли за състоянието на българския уеб, които ще споделя по-долу.

За съжаление в края на 2012 ставаме свидетели на такива сайтове. Във време на постсоциален уеб (за някои – все още социален) е странно, че виждаме сайтове, изготвени без познаването на средата, без активното възползване от нея и извличане на всички ползи, които тя предлага. Уебсайтовете не съществуват във вакуум, нито пък потребителите посещават единствено сайта.

Интегрирането на Like бутон (при Бард) не прави сайта социален, в никакъв случай. (И на порносайтовете има такъв бутон, всъщност има цялата палитра бутони за споделяне, въпреки че този тип сайтове не са създадени да бъдат споделяни)

Странно е, че виждаме сайтове, изградени по начин, по който се правеха сайтове преди 10 години, около 2002-2003, вместо сайтът да е фундаментално преосмислен, както и неговите функции и предназначение. Сайтовете-визитки вече нямат място онлайн, защото са ненужни. Странно е, че виждаме сайтове, които са изградени с технология от миналия век, вместо да използват по-съвременни методи за онлайн присъствие.

Съвсем в края на 2012 и началото на 2013 уебсайтовете тябва да предлагат нещо повече от наличието си. И всяка нова версия трябва да преосмисля съществуването на предходната, да отнася сайта на следващо ниво като функционалности и визия. И в двата примера, за съжаление, не ставаме свидетели на това – и двата сайта са остарели още преди да бъдат пуснати и по никакъв начин не превъзхождат предходните си версии.

Опитвах се да разгадая причините, довели до едно или друго разположение и единственото заключение, до което стигнах е, че отделни компоненти са били поставяни на привидно нетипични за тях места само за да се запълни оставащото празно пространство. А това довежда до фундаментален проблем в българския уеб.

Неразбирането. Клиентът не разбира от уеб достатъчно, че да дефинира претенциите си как трябва да функционира и какво трябва да съдържа сайтът им, а изпълняващата проекта фирма или хора правят каквото могат и за каквото им е платено – затова получаваме още от същото. Непрекъснато. На много сайтове на фирми, които изработват уебсайтове, пише как те изследват потребността и са в непрекъснат диалог, за да предложат на клиентите си най-доброто възможно решение. На практика това са пълни глупости, защото „най-доброто“ не е извлечено от конструктивен диалог и обмисляне на дългосрочната стратегия на сайта, а на база „какво правят конкурентите“ и/или други подобни сайтове в нишата. Това не е прогрес, това е тъпчене на едно място. Затова и темпът на развитие на българския уеб значително изостава зад чуждия и не сме свидетели на креативност, а на копиране.

Ако планирате редизайн или изцяла подмяна на сайта си и не знаете какво да очаквате от него или какво да поискате от фирмата-изпълнител, можете да се свържете с мен, за да обсъдим дългосрочната му стратегия и как той може да бъде актуален дълго време и в съответствие с потребителски нагласи, очаквания и състоянието на глобалния уеб.
Categories
Социални медии и мрежи

Списъци с интереси във Facebook

Списъците не са нещо ново във Facebook. Те съществуват от доста време като начин за групиране на приятелства и познанства. Миналата година бяха попроменени, за да бъдат по-използваеми и бяха добавени т.нар. „умни списъци“, които се създават автоматично, а през март тази година бяха добавени и списъците с интереси, които позволяват още по-голям контрол. Още когато бяха пуснати, споделих, че са нерелевантни.

Въпреки това, ако са правилно изградени, те могат да са много полезен инструмент. Драмата от последните седмици околко промените в EdgeRank припомниха за съществуването на списъците с интереси.

Имам създадени доста списъци, като някои от тях са публични (и можете да се абонирате за тях):

Тайната е в създаването на интересни и актуални списъци, които съдържат само страници, по възможност – на по-обща тематика – така списъците ще съдържат само тематичните за интереса споделяния. Защото хората са различни, интересуват се от различни неща и споделят за тях. И в един момент се оказва, че напр. сте се абонрали за едно, а получавате друго като съдържания. Въпреки това експериментално създадох и списък с хора – за българските актьори и актриси – този списък включва предимно и основно личните профили на артистите.

Създадох и един полутаен списък, в който съм само аз – за онези, които искат да следят цялата ми (хипер)активност във Facebook.

Всички тези списъци не претендират за изчерпателност и пълнота, непрекъснато следя за нови страници (и хора), които да добавям към тях.

Защо е полезно да се следят (чужди) списъци? Защото това позволява получаването и научаването за споделянията на страници с конкретна насоченост без да се налага те да бъдат харесвани (Facebook има ограничение от 5200 харесвани страници).

Списъците и тяхното използване изискват една малко по-различна от стандартната употреба на Facebook – много неща се случват отвъд основния поток, и когато се изгради навик за следене на новости в списъците, се разкрива потенциалът, който крият.

Categories
Социални медии и мрежи

Не е нужно да надхитрявате Facebook. Има и по-лесен начин.

Драмата на последния месец и половина-два е драстичната промяна в начина, по който функционира един от вездесъщите алгоритми на Facebook — EdgeRank.

Вероятно вече сте станали свидетели на споделяния – било то от приятели или от фен страници, които харесвате, които приканват „заради промени във Facebook“, да предприемете някакви действия, в случай че искате да виждате техните споделяния. Нещо подобно на това споделяне.

Това е само един от примерите – видяхме приканване на харесалите страниците освен за създаване на списъци с интереси, и за по-голяма ангажираност със споделените съдържания и отделяне на повече време за харесвания, коментиране и споделяне, за да продължават те да виждат съдържанията. С едничката цел да се измами Facebook и да се вземе превес над алгоритъма Edgerank.

Доста беше изписано по темата. Едни обявяваха Facebook, че са направили промените в алгоритъма, за да притиснат бизнеса да харчи повече пари, за да се рекламира в мрежата. Други видяха ползата за потребителите, които направените промени донесоха. Ясно е, че Facebook трябва да генерира приходи, за да продължи да съществува. Нормално е сега, когато вече е публична компания, инвеститорите да натискат за още по-големи печалби. И докато промените във Facebook изглеждат честни или нечестни, в зависимост от гледната точка, нека си припомним следното:

Facebook е безплатен!

Потребителите не плащат за използването му, така че Facebook могат да правят с платформата си каквото си пожелаят, при това и неща, които не харесваме и одобряваме. Това не означава, че промяната не е лошо решение на Facebook, но така стоят нещата. Затова вместо маркетолозите да продължават да правят шмекерии и да опитват да измамят Facebook, по-добре да премислят делата и присъствието си. Защото това, което правят сега, не е добра идея. Не е никак интелигентно да се молиш на почитателите си да правят някакви дивотии заради теб. Те са във Facebook за да бъдат социални, да общуват с приятели и близки, за забавление, а не да ви държат в бизнеса и играта.

Вече в продължение на доста години наблюдаваме как SEO „експерти“ се опитват да надхитрят и изиграят Google, но всеки път Google отвръща с промени в алгоритмите си. Google не желае да бъде изигран, защото иска най-доброто възможно преживяване за потребителите си. През 2006 Шeл Израел и Робърт Скобъл писаха за това в книгата си Naked Conversations,

„Нито прес релийз, нито реклама на половин страница в Ню Йорк Таймс биха подобрили класирането в търсещите машини както често обновяван блог. Най-краткият, най-евтиният и най-бързият начин за добро и устойчиво класиране в списъците на Google, е чрез често блогване.“

Алгоритмите на Google доста се промениха за последните 6 години, но дори и тогава всичко се въртеше около доброто съдържание, напук на всички използвани дребни SEO трикчета. А с наскорошното преминаване към по-латентно семантично индексиране, фокусът е още по-насочен върху съдържанието.

Това важи с пълна сила и за Facebook. Да, вероятно могат да бъдат посочени доста валидни аргументи, че Facebook не подобрява потребителското преживяване, но факт е, че маркетолозите, брандове и бизнес, трябва да се фокусират върху съдържанието. Крайно време е да се спре с опитите фенове и последователи да вършат работата на бизнеса. Карането им да създават списъци (с интереси), по-скоро се прави опит да се накарат потребителите да използват Facebook по начини, различни от тези, от които в момента те използват платформата.

Онези страници, които очакват феновете им да добавят тези страници в списъци не се замислят над факта, че ако потребителите не се възползват от тази функционалност, те няма да започнат изведнъж и няма да променят навиците си за използване на Facebook.

Освен това публикуването на такива съобщения е неработеща тактика – споделянето с потребителите, че трябва да направят нещо, за да виждат повече съдържания от страницата достига до потребители, които така или иначе виждат тези споделяния. И следователно тактиката може да бъде разглеждана като спамеща.

Видях доста такива споделяни, отказах се да ги броя в един момент. Видях споделянето и от страници, с които никога не съм имал контакт или някаква ангажираност. Дългият статус с детайлни инструкции стъпка по стъпка как да виждам повече от тяхното съдържание е тотална загуба на време – тяхното, и моето. Ако си струваше да виждам повече от тях, нямаше да се налага да публикуват това, щяха да са фокусирани върху създаването на качествено и привлекателно съдържание, с което да се ангажирам и респ. – да получавам в потока си. Ако страниците предлагат това, готиното съдържание, то потребителите ще си намерят причина да се ангажират с него. Чрез харесвания, коментари, споделяния. Те нямат нужда от инструкции за Вашето оцеляване. Това не е тяхна работа, а ваша!

Органичното винаги е за предпочитане.

Опитите за прецакване и изиграване на системата може да имат краткосрочен ефект, но в дългосрочен са вредни и нанасят повече поражения, отколкото да са полезни. Точно като в спорта – като използваш непозволени вещества може да даде някакъв резултат, но като те хванат, това нанася вреда както на имиджа, така и на спорта като цяло. Затова и Google са толкова бдителни и мнителни, а съм готов да се обзаложа, че и Facebook няма да останат по-назад в опитите да отстранят и попречат на лошите практики.

Съдържанието преди всичко

Без значение колко харесвания, коментари или споделяния получава една страница или колко хора са я добавили в списъци, страницата продължава да има нужда от едно основно нещо – качествено съдържание. Защото ако потребителите ще виждат повече споделени съдържания, то по-добре тези съдържания наистина да си струват. Усилията трябва да са насочени не в опити за мамене на системата, а за създаване на привлекателно съдържание.

  • Полезни информации;
  • Оферти, предложения, отстъпки и намаления;
  • Снимки и видео
  • Препратки към чужди сайтове, които феновете биха искали да разгледат;
  • Публикации от собствения блог и/или уебсайт;
  • Въпроси;
  • Забавни споделяния;
  • Съдържания, фокусирани върху потребителите, не върху бранда.

Всичко изписано дотук, in a nutshell:

Фокусирайте се върху съдържанието.

Доброто консистентнo съдържание провокира ангажираност. Ангажираността подобрява Edgerank-а на страницата. Да, това отнема време, но дългосрочното планиране и изпълнение на дългосрочни програми е по-добро от бързите решения.

Обмислете да похарчите и малко пари

Обикновено не съм фен на харченето на средства за реклама във Facebook или Google ads. Метриката, позната като CTR е твърде ниска, а и аз самият не цъкам на реклами, че да очаквам други да цъкат на моята. Това не значи, че не работят, обаче. Практиката познава доста добри примери за успешно използвани промотирани истории и реклама във Facebook. Къде е уловката? За да е успешна една такава кампания, трябва да има предварително поставена цел, причина за нейното провеждане. Хаотичното плащане за промотиране на съдържания без релани измерими цели няма как да бъде успешна. И в случай, че се престрашите да похарчите малко пари за промотирани истории или за реклами, направете го разумно. Тази седмица една от страниците, които следвам, беше платила да промотира едно от споделянията си. Всеки път, при всяко отваряне на Facebook, то се появяваше най-отгоре в потока ми. Всеки път! Това, което беше обикновено споделяне с препратка в него, вече се беше превърнало в спам. Без да се колебая спрях да харесвам страницата.

Необходимо е да се търси балансът. Това не е традиционен, outbound маркетинг. Хората очакват реклами по телевизията и радиото, очакват реклами в печатните издания…. И въпреки това не ги харесват. Те използват социалните медии за да бъдат социални, да общуват с близки и приятели, не за да им бъдат предлагани стоки и услуги. И ако страниците започнат твърде агресивно да приличат на място за директна продажба, ами… хората ще се отдръпнат.

Не е мисия невъзможна

Ще дам пример. Моя приятелка се занимава с Facebook присъствието на голяма марка. Тя наистина върши изключителна работа по поддържането ѝ. Напук на всички промени в Edgerank, страницата не само не спря да се разраства, но и не изгуби от ангажираността и видимостта си сред потребителите. Тайната? Страхотна комбинация между качествено и свежо съдържание, засилено използване на снимки и тук-таме незначителни инвестиции за промотирани съдържания и реклама. Има изградена дългосрочна стратегия и работи по нея. Не можете да очаквате Facebook да свърши вашата работа! А това отнема както време, така и усилия. Никой не е казвал, че е лесно. Прекалено дълго битуваше схващането, че Facebook е някакъв сребърен куршум, който вместо нас върши маркетинга. Необходима е сериозна промяна в начина, по който възприемаме и използваме платформата, а не превъзпитаване на феновете.

Ваш ред е.

Пробвайте. Ако използвате Facebook, фокусирайте се върху съдържанието. Добро съдържание. Релевантно съдържание. Съдържание, което потребителите и клиентите ви искат да получават. Експериментирайте и бъдете гъвкави спрямо платформата, нагаждайте се според последните промени и бъдете проактивни, вместо реактивни – със сигурност нищо няма да бъде върнато обратно в старо състояние, така че по-добре е да се адаптирате отрано.

Categories
Социални медии и мрежи

Facebook – само за реални приятели

Marc Zuckerberg

В една отдавнашна своя публикация, свързана с приятелствата във Facebook, която нарекох „Не съм точно приятел с тези хора“, бях споделил как на f8

Facebook призна (макар и не директно и официално, а като част от голяма шега), че не е замислен и проектиран да служи за откриване на нови приятели, а да продължава онлайн вече установени и изградени здрави приятелства от реалния свят.

Това мое твърдение тогава изглеждаше странно, някои дори му се противопоставиха, посочвайки примери за различни практики от страна на компанията, която насърчава новите приятелства. Виждали ли сте какво се случва, когато направите опит да се сприятелите с хора, които не познавате? Ето, вижте – блокира ви се функционалността за сприятеляване. Независимо всички налични практики за създаване на нови приятели. Защото това, че нещо е позволено, не значи че е правилно и че следва да бъде използвано. Никой не обича забраните, затова следва сам да се стреми чрез поведение и действия да се държи в рамките на приетото и да не допуска да му бъдат забранявани или отнемани права. Нали така? За Facebook е много лесно да установи куп забрани, но дали това е начинът?

Вчера, на тазгодишното издание на Startup School, организирано от Y Combinator, Марк Зукърбърг сподели как и защо Facebook е спечелил преднина пред тогавашния първенец MySpace – защото MySpace беше създаден с цел нови познанства, откриване на нови и интересни хора, докато Facebook е създаден и фокусиран около идеята за поддържане на контакт с всички приятели, семейството и хората, които вече познаваме (източник).

И така, това вече е официално. И за да се избегне „Не съм точно приятел с тези хора“, сега очаквам да обявят официаслно и че всъщност Facebook не е мястото за каталогизиране на всички приятелства и познанства от реалния свят. В смисъл те на практика го показват, като скриват с помощта на алгоритмите си споделянията на хората (и страниците), с които общуваме най-малко. Но когато го има официално изречено, нещата ще изглеждат другояче, по друг начин ще бъде структурирана комуникацията и поведението (както и очакванията) в платформата.

снимка: Charlie Isaacs. ht: TechCrunch

Categories
Социални медии и мрежи

Facebook като браузър

Забележка: Преди време имаше слух, че Facebook разработват свой браузър (Трябва ли им на Facebook браузър?). После се появиха слухове, че Facebook ще купува Opera. Нито един от тези слухове не беше потвърден, нито се стигна до обявяване на решение. Тази публикация разглежда аспект от действията на компанията, които ѝ придават активност, подобна на тези на браузър.


Facebook

Facebook е интересна за следене компания, защото при разрастването си, е налага да се адаптира към условията и изискването на все по-широк кръг и голям брой потребители и непрекъснато променяща се среда. Така често ставаме свидетели на въвеждането и съжителството на противоречащи си, а дори и взаимноизключващи се философии и концепции. Преди време писах, че умелото боравене със събраните лични данни позволиха разрастването на Facebook до такава степен.

Основна философия на Facebook е поставянето на защитата на потребителските [лични] данни на първо място. Част от това е и защитаването на информации, които се създават докато се разглежда сайта. Те никога не се показват на другите потребители. Ето затова НИКОГА няма да видите нещо подобно на „Драганчо посети профила ви 1024 пъти“. Именно такива дребни неща и скриването на такива информации позволиха на Facebook да се разрасне толкова много.

Потокът с новите споделяния във Facebook (newsfeed) е съвсем отделна история. Той, както и Ticker (каренцето в дясната колона, което действа като клюкарка и показва кой какво прави), са буквално затлачени от действия и глаголи – нещата, които потребителите – приятелите ни – извършват. Те слушат, гледат, четат, купуват, харесват… и много хора не осъзнават и не подозират, че тези информации се показват и споделят автоматично с приятелите им (или публично, зависи от настройките).

Мнозина се изумяват, когато започнат да получават коментари или харесвания на някоя такава активност, например за „5 начина да я докараш до оргазъм“. И настава паника – как да се разкара това и да не се случва повече. Дори и да е отворено в пристъп на неконтролирано любопитство, останалите няма как да знаят това, защото информацията е споделена в потока. Да, това (наречено frictionless sharing) може да бъде изключено, но по подразбиране е включено, а всички разработчици знаят, че „по подразбиране“ е цар. Потребителите не обичат да ръчкат по настройки и оставят нещата както са.

Несподелянето на някои информации от потребителското поведение и действия е съвсем в контарст с автоматичното споделяне на извършени действия. Двете философии са коренно различни и противоположни. Facebook е мястото (а и дълго време беше) за извършване на изрични действия. Качване на снимки, публикуване на коментари, споделяне на съдържания… все действия, които изискват потребителската намеса, за да се случат. Дори и добавянето на бутона за харесване (първо в платформата, а по-късно и във външни сайтове) е пример за такова експлицитно действие. Натискате бутона и казвате на света, че харесвате нещо. Толкова просто!

Обратната страна на това действие, споделянето като автоматизиран (и скрит) акт е от една страна също интересно, но и сложно за управление явление. Представете си, например, всяка страница, която посетите, да се публикува във Facebook. Автоматично. И не е трудно да се предвиди каква ще е реакцията, когато все повече и повече такива споделяния станат реалност. Това, което се случва сега, е само първата стъпка. Нещата само ще стават по-зле. А ако Facebook се опитва да бъде браузър за външни съдържания, за откриване на нови и интересни неща, то трябва да започне да изгражда политика да действа като такъв. Google Chrome не публикува какво порно гледате в Google Plus, нали?

Facebook може да се разраства и без това.

Instagram е отличен пример (освен че вече официално е собственост на Facebook) – изключително лесно е с него да се публикува в Тwitter и Facebook. И мнозина се възползват, дори използват Instagram, защото е по-бързо да се направи снимка и тя да бъде споделена във Facebook, отколкото през приложението на Facebook. Но Instagram не срещат затруднения в разрастването и без експлицитното споделяне във външни социални канали.

Ако продуктът/услугата е достатъчно добра и яка, не се налага тя да бъде рекламирана и промотирана по такива начини – потребителите сами поемат щафетата и разпространяват добрата идея. Да, по-бавно, но пък новите потребители се задържат повече и имат по-голямо доверие към нея.

Защо автоматичните споделяния са лошанедобра идея?

Всички сме суетни и обръщаме внимание как изглеждаме в очите на околните – близки и далечни приятели, роднини и познати – важно е за нас. Независимо дали го признаваме публично или не. Отделяме доста време в обмисляне и филтриране какво да бъде споделено и как да бъде казано, какво да бъде направено, с кого, кога и къде… при това не само онлайн. Автоматичното споделяне във Facebook изцяло променя нормалния поток и начин на поведение.

Имплицитните действия изискват съвсем различно поведение. Всеки път, когато бъде направено нещо, необходимо да се замисляме „искам ли това да се показва във Facebook“? Необходимо е и замисляне кой ще го види (и как би реагирал). Въпреки че Facebook не е каталог на всички познанства, нито пък инструмент за откриване на нови приятелства, мрежата от приятели се разширява непрекъснато, като в нея попадат все по-различни категории хора – децата от забавачката, съучениците от училище, колегите от университета, колеги от службата, далечни братовчеди и техните деца(!), лели и шуринайки, дори майки и бащи и разни хора, които са се намесили в живота ни – фризьорката, бакалина от магазина на ъгъла, комшиите… дори непознати, с които имаме общи приятели. Отделно че често забравяе на кои приложения и сайтове сме дали права за достъп до профила и възможност да публикуват в него… за да открием месеци по-късно, че те са се възползвали и са публикували нещо автоматично.

Решението?

Ако за Facebook е важно да имат имплицитни действия, би следвало да има период на адаптация на потребителите към тях, вместо директно да бъдат интегрирани за използване – например време, в което всичката информация да се складира, но да се публикува експлицитно от потребителя. Например временно публикуваните информации да са видими само за потребителя, за да може да ги прегледа и отстрани нещата, които не би желал да сподели с приятели или света, че е извършил, а след изтичане на времето, в зависимост от настройките, да бъдат споделяни. Това е частично решение на проблема, само за по-опитните потребители. Защото голяма част все още не подозират за автоматичното споделяне и как то променя навиците не само за използване на Facebook, но и останалия уеб. Най-добрият за потребителите ход е съдържанията, които не са били споделени, да бъдат изтривани, но предвид, че това не е приемливо за Facebook, които искат да притежават тази информация, едва ли ще се случи, ако бъде реализирано. Другият вариант е тези събрани информации да се складират, но да остават достъпни само за потребителя.

Потребителското недоволство от автоматичното споделяне набира сила, което принуди Facebook частично и временно да се откаже от него, обръщайки гръб на създадените приложения за социално четене на новини (на английски). Да, това няма да се хареса на собствениците на сайтове, както и на Facebook, но обръщането на по-сериозно внимание върху потребителското преживяване е важно, за да могат да продължат потребителите да използват средата (и да бъдат облъчвани с реклама).

Донякъде добро решение е създаването на нова социална приставка, която собствениците на сайтове могат да вграждат, за да показват на потребителите си какво съдържание от сайта и с кого ще бъде споделено във Facebook (повече за това – в TechCrunch). Донякъде, защото потребителите разчитат на благоволението на собствениците на сайтове да интегрират приставката, при това на видимо и удобно място. Мястото на такова приложение е и във Facebook – в момента следенето на дадените права на различни приложения не е най-удобното и лесно за намиране и контрол.

Защото вече не става въпрос за това, че всеки един от нас сам е избрал доброволно да споделя части от живота си с вече публична компания и да й разкрива съкровените си тайни – не, това вече е минало, сега разкриваме с тази компания и контекста на [дигиталното] съществуването ни.

Да, границите на т.нар. privacy се стопяват, но колкото и да са размити вече, все още ги има, и много потребители не са готови да ги жертват изцяло, в полза на (евентуално) по-добра услуга. Или поне не по начина, по който Facebook настоява това да се случи.