Здр тук ли си нещо да те питам набързо

Заглавието е заето 1:1 от публикацията със същото име в блога на Жюстин Томс. Изчаках разумно количество време, за да отшуми малко емоцията околко публикацията при Жюстин (и споделянето във Facebook), защото съвсем не ми се занимава да обяснявам на немалката ѝ аудитория, че подобен начин на мислене не трябва да бъде насърчаван. Всъщност Жюстин съвсвм не е автор на основните тези, тя също ги е заела от други места. Всъщност аз ще коментирам само разсъжденията на Ева Христова. Мисля, че не познавам цитираната дама, но познавам този модел на мислене…

Преди всичко, нещо важно. Днес въпросът „тук ли си?“ е нелеп. Нерелевантен. Щом някой има регистриран профил някъде, значи е „тук“. Значи, че по някакъв начин намира (или е намирал/а) услугата за полезна или друго. Иначе не би си направил труда да се регистрира въобще. Това – от една страна. От друга – дигиталното ни любопитство, непрекъснатият ни стремеж за още нещо, още малко, по-бързо и по-сега, веднага, доведоха до ситуации като сегашната. Избрахме да живеем в 24-часов новинарски поток, във време, в които новините са забавлвние и развлечение, общуването е в реално време… дори на моменти сякаш усещаме, че реалното време не е достатъчно бързо.

И именно заради синдрома на свраката, заради непрекъснатия (понякога нездрав) интерес към следващото ново лъскаво нещо, към желанието за още и още от същото, но и нещичко ново, с времето постепенно и някак неусетно се лишихме от комфорта на лично пространство и лично време. За да можем да сме „тук и сега“. В името на дигиталната революция и в желанието си за хиперсвързаност жертвахме малко по малко от личните си данни, личното си пространство и време… частица по частица – малко тук, още малко на друго място, за да получим достъп до една или друга услуга и нова възможност.

И опираме до важността. Да, за някого може да не е важно, но за автора е. Нека не забравяме, че на великите идеи първо се гледа с насмешка и биват отричани. И щом някой е готов да сподели идеята си, значи има нужда да види как звучи тази идея, как се материализира и как ще бъде приета от някой друг. Ако някой сподели идея, това не е досада, а чест! Да, много идеи не се реализират – за някои е по-добре да си останат идеи, други залязват в процеса на превръщането им в реалност. И това е прекрасно. (повече по темата за развитието на идеите споделих в книгата Основи на успешния бизнес тук и сега“)

Социалният уеб и неговото развитие ни позволи да изградим мрежата на контактите ни и да поддържаме непрекъснат контакт с тях. С тази уговорка, че това в никакъв случай не значи, че този контакт трябва да е синхронен, едновременен. Някой е писал в неделя или по нощите? ОК, значи сега темата го вълнува, сега е намерил мъничко време, за да сподели нещо, да попита, да се консултира. Ясно е, че той не очаква отговар сега, незабавно, на секундата. Отговаряш тогава, когато можеш да отделиш няколко минути за това или пък си в настроение за него…

Това е нетикетът. Това са неписаните правила днес, така както е неписано правило, че писането на шльокавица трябва да се игнорира. Нетикетът, като всяка друга форма на етикет, на поведение, трябва се демонстрира и да се обяснява. Само така може да бъде приет от повече хора и спазван – всеки според разбиранията му. С виртуален детокс не се получава нищо – хората си остават същите, а когато решиш да се върнеш обратно към навиците си, нещата само се влошават.

Затова – живейте си живота такъв, какъвто сме си го построили, наслаждавайте се на възможността за общуване, пишете на който искате когато искате и отгаваряйте – когато можете.

Честно, имате ли стратегия за социални медии?

Почти всеки бизнес, който все още не присъства агресивно в социалните медии, е в готовност да го направи. Въпреки това само малка част има ясна идея какво се опитва да постигне, как да го направи и какви ресурси и отдаденост са необходими за успеха.

Замислете се: Знаете ли как изглежда успехът в социалните медии? (посказка: Не е един милион последователи във Facebook!)

За всички онези, които тепърва ще направят първата крачка и ще се впуснат в социалните медии, един съвет – започнете със слушане, вместо с говорене на посоки. Това означава да направите така наречения социален одит, в който да идентифицирате основните си конкуренти, идеалната ви целева аудитория и ключовите лидери на мнение. Да определите какво би се очаквало от вас.

Ето няколко съвета за начало.

Открийте Вашите места – Да бъдем реалисти – малко са фирмите, които разполагат с ресурсите и времето, за да бъдат ефективно навсякъде. Социалните медии са необятна територия, затова е излишно дори да опитвате да бъдете навсякъде. Изберете най-подходящите платформи за вашия бизнес (Facebook, Twitter, LinkedIn…) в зависимост от това какви цели сте си поставили и кои биха били подходящи за вас. Обмислете и начините, по които присъствието на марката в различните платформи ще се допълва. Изследвайте конкурентите и къде те са насочили усилията си. Можете ли да кажете защо?

Това определено не е от лесните решения и изисква сериозно обмисляне и наблюдения. Крайната ви цел е да сте в директен контакт с аудиторията ви. Трябва да сте там, където са потенциалните и настоящите ви клиенти, където те се чувстват комфортно. Да се впускате в диалог с тях на местата, където са те и където се чувстват комфортно е от изключителна важност за отвеждането им обратно във ваше владение и за изграждането на устойчиви взаимоотношения с тях.

Открийте своя глас – Брандовете често допускат грешката да публикуват с роботския си маркетингов глас, който е тотално лишен от лично отношение и емоция. Взаимоотношенията се случват на човешко ниво. Фирмите, които са успешни в социалните медии, създават собствен глас и персоналност на марката си.

Открийте лидерите на мнение, които водят диалог с последователите си и ще забележите истинската им персоналност зад думите им, във всяко едно споделяне. Този глас може да е забавен, остроумен, съветващ или някакъв друг, но в никакъв случай не е обикновен и скучен. Създайте си глас, който е истински за марката и ангажира аудиторията ви.

Настройте си обема – Никой не очаква от вас да се превръщате в говорилня и никой не харесва това, но е важно да сте активни. Още в процеса на изследване и слушане ще усетите правилния обем от споделяния и честотата, с които да ги правите, очакваното време за реакция и диалог.

Започнете с ясна стратегия

Не бихте започнали маркетингова кампания без стратегия. Също така не трябва да започвате присъствието си в социалните медии без такава. Докато се борите за ангажираността на аудиторията трябва да си отговорите на два много важни въпроса въпроса: Кое е онова уникално нещо, стойността, която ще им дадете, за да поискат да ви последват и да се ангажират със споделянията ви? Как ще измервате успеха си? Първата и най-важна крачка е да определите какво да споделите и как да го направите по начин, по който да развълнува и предизвика вниманието на целевата ви аудитория – без значение дали са настоящи клиенти, потенциални клиенти, бизнес партньори или приятели. Ето няколко специфични неща, които ще ви помогнат в началото да решите как и откъде да започнете:

  • Изследвайте разговори в голям набор от източници и наблюдавайте какви проблеми срещат потребителите във вашия таргет. Има достатъчно безплатни инструменти, които можете да използвате. Ще се озовете сред огромно количество споделяния, но това е ценно упражнение и ще е ценен опит, който ще натрупате.
  • Посещавайте тематични форуми, за да следите какви са интересните и любопитни теми, които са свързани с вашия бизнес. Когато започнете социалния одит, ще откриете и най-популярните форуми и места, свързани с нишата на бизнеса.
  • Определете няколко ключови лидери на мнение, които да помогнат посланията да стигнат до по-широка аудитория. Следвайте ги и следете какво споделят. Можете да научите много от това.
  • Посещавайте сайтовете на конкурентите, за да следите какви теми предизвикват ангажираност.

И така, въоръжени с познание за средата, усилията, които полагат конкурентите и интересите на целевите клиенти, вече сте готови да действате. Подгответе се за дългосрична отдаденост, за да успеете да вдъхнете живот на плановете за участие в социалния уеб. Уверете се, че сте подготвили и метрики, които са съобразени с бизнес целите си, за да измервате участието си.

А ако имате въпроси или нужда от помощ или съвет, можете да се свържете с мен и заедно да решим как е най-добре да продължите напред.

Instagram в страната на алгоритмите

Почти 6 години след началото си и някакви си 400 милиона потребители по-късно, Instagram се променя по начин, по който да се приближи към модела за печалба чрез показване на реклами на Facebook. Миналата седмица Instagram обявиха свой собствен алгоритъм (следвайки стъпките на Twitter и Facebook). Дали това е подобрение или не предизвика голям дебат. При обявяването съоснователите Майл Кригер и Кевин Систром споделиха, че „средно хората пропускат отколо 70% от споделянията в своя поток“ и за мнозина това е тревожно.

Twitter въведе използването на алгоритъм миналия месец и също беше обект на сериозна критика. Основният страх беше, че алгоритъмът ще разруши т.нар. live-tweeting. Обяснимо е, че повечето потребители предпочитат нещата да си стоят по начина, по който са свикнали да ги използват и да не се променят. Затова и не приемат промените, които настъпват в средата.

Въвеждането на алгоритмично извеждане на потока във Facebook преди време се дължеше на огромния растеж и беше ценна и необходима добавка за потока. Защото Facebook е по-голям от най-населената държава на планетата и това прави неизбежна необходимостта от филтриране на нежелани споделяния. Така потребителите получават повече релевантна информация. Въпросът е дали и Instagram има нужда от същото? Много потребители не разбраха причините и бяхме свидетели на сериозна кампания за призив към нещо абсурдно – да бъдат включени известията за споделяния от някой потребител. Никой не обича да бъде непрекъснато бомбандиран с известия и призивът бързо олекна и сякаш изчезна.

Instant Articles на Facebook бяха представени за първи път миналата година и са чудесен начин Facebook да избягва стандартната механика на вградения браузър, на който разчитат немалко приложения (за съжаление – все още). Това позволява на потребителите да научават новините по-свободно, като се използва по-добро (native) преживяване. А алгоритмичната подредба е нещото, което лишава потребителите от информации, които не предизвикват интерес. Ние, хората, изпитваме глад за новини – без значение дали са световни новини или новини за близки приятели, важното е да задоволяваме глада си за новини. Освен това ги искаме бързо – дори да сме пропуснали кога са се случили.

Какво означава това за брандовете

От гледна точна на брандовете, безспорно маркетирането на Instagram ще е по-сложно. Има немалко визуални брандове, които инвестират немалки суми пари в Instagram, за да достигнат определени аудитории или възрастови групи. Ако ползвате Instagram, вероятно вече сте попаднали на някое от споделянията им. Не са малко случаите на брандове, които плащат на лидери на мнение да промотират техния продукт пред аудиторията си. Не са малко хората, които си докарват добър приход само от монетизиране на аудиторията си (пример). Те са го постигнали като умело са комбинирали спонсорства от брандовете, презентиране на продукти и ангажиране на аудиторията. Сега очаквам промяна – фирмите ще бъдат по-взискателни и заради необходимостта от достигане до по-широки аудитории, ще намалят индивидуалните бюджети за отделен лидер на мнение. Така влиятелните личности ще получават по-малко заради въвеждането на алгоритъма, а и ще трябва да са по-креативни в подхода си.

По-просто казано: от брандовете ще се очаква да плащат, за да могат споделянията им да достигат до техните фенове. Това ще е така особено в случаите, когато споделянията са получили ниска ангажираност от потребителите – това вече сме го виждали във Facebook и сега същият този модел се прехвърля и в Instagram. Въпросът е дали ще се увеличи качественото съдържание заради необходимостта от ангажираност, за да се отличи едно споделяне сред останалите?

Досега брандовете получаваха малко данни за това доколко добре се представят в Instagram. Въвеждането на алгоритъм и ясната цел за увеличаване на възвращаемостта от реклами ще принуди Facebook (и Instagram) да предложат нещо в замяна на бизнеса. За да покажат, че вложените инвестиции си струват и водят след себе си резултати, от Facebook ще трябва да предложат данни за успеха на всяка кампания.

Последици от въвеждането на алгоритмичните подредби

Крайно време е потребителите да престанат да възприемат потоците с информация като история. Профилът е история и вероятно завинаги ще останат такива, но потокът е нещо съвсем различно. Алгоритмичната подредба позволява на потребителите да виждат споделяния от някого, но съвсем не всички и по този начин прави разказването на истории в потока невъзможно. Предизвикателството сега е брандовете да създават качествено присъствие, което да е разпознаваемо без контекста на останалите споделени съдържания.

Интересен въпрос за дискусия е доколко профилите в Instagram могат да бъдат сравнявани с профилите на брандовете във Facebook (страници). Страниците във Facebook позволяват да се разделят личните от страниците за бизнеса, но Instagram вероятно тепърва трябва да въведе подобно разделение. Ако това се случи, ще е само началото на прехвърляне на вече установени практики и функционалности от Facebook към Instagram. На дневен ред излиза въпросът дали Instagram, подобно на Facebook, ще редуцира броя на показваните органични споделяния. Защото наличието на алгоритъм като този може да служи за прикриване на истинската причина защо потребителите пропускат да видят някои споделяния в потока си.

Като цяло – Instagram се развива изключително бързо, потребителите споделят повече, а ние живеем в алгоритмичния свят на социалните медии. И предвид факта, че рекламите в Instagram се управляват през Facebook, така ще е значително по-лесно да се таргетира специфична аудитория и да се използва безграничната информация, с която Facebook разполага (и е склонен да сподели). Така Instagram върви по вече утъпкания път на развитие на Facebook, като само увеличава данните, които се събират за всеки потребител. Иначе казано – какъвто родителя, такова и отрочето 🙂

И не, това не е задължително да е нещо лошо.

Изкуството да бъдеш себе си

С времето се научихме да разпознаваме отдалече корпоративното звучене, което маркетинг и PR отделите използват при създаване на фирмените материали. Знаеш за какво говоря – онова официално, помпозно, изкуствено нещо, което е на прага на четимото и което не подлежи на промяна, което всеки път е едно и също. Всеки, който е имал допир до такива материали, го разпознава без проблем моментално. Послание от корпоративния робот. Гласът на марката, който обединява всичко, цялата фирма.

Колкото по-голяма е фирмата, толкова по-изкуствено е звученето. И за капак, малките фирми и брандове копират лошата практика от големите и се опитват да подражават на този „официален“ език. Това опредлено е някаква досадна епидемия – маркетингов глас.

Понякога прибягваме до тази техника с оправданието, че така е по-лесно. Чели сме го и сме го чували толкова много пъти, че той просто изплува в съзнанието ни. Понякога дори имаме усещането, че точно така трябва да бъдат казани или написани нещата.

Това е нещо като магьосникът от „Магьосникът от Оз“. Когато Дороти влиза в стаята, той е огромен, обвит с кълба от зелен пушек. Дали той наистина е такъв? Разбира се, че не! Той е обикновен човек, но също така и магьосник. И трябва да си влезе в ролята, нали?

Маркетинговият език е точно това. По някакъв неясен начин се заблуждаваме, че онези, които са ни наели, очакват от нас да бъдем роботи, да действаме като роботи и да сме лишени от персоналност и индивидуалност. Без идентичност. Чувстваме се длъжни да сме част от този унифициран език на фирмата.

Не е така. И е време да излезем иззад завесата, да махнем зеления пушек. Време е да се сложи край на този език. Време е всеки да бъде себе си и да действа като себе си.

Да бъдеш себе си

Има няколко причини да не действаме като себе си, но страхът е най-сериозната. Страхуваме се да се откъснем от това, което си мислим, че се очаква от нас. Страхуваме се какво ще си помислят останалите, когато сме себе си.

Едно от нещата, които чуваме все повече през последните години онлайн е „човешки взаимоотношения“. Всички говорят и се опитват да бъдат повече човеци. Опитват се да всячески да избягват маркетинговия глас и строгото корпоративно звучене. Светът е готов за нещо различно. За нещо по-искрено и истинско.

Очакванията в социалните медии

Социалните медии въведоха човешкия фактор обратно в бизнеса. Социалните медии ни разграничиха от серийното производство, еднаквостта и масмедиите. През годините бизнесът се разрастваше, ставаше по-силен и създаваше по-добър продукт. Той трябваше да използва този унифициран корпоративен тон, за да достига до нас – така той трябваше да говори на масите.

За съжаление много голяма част от малкия бизнес започна да подражава на големите, вместо да бъде себе си и да изразяват истинската си същност.

Социалните медии за първи път ни показаха толкова много хора на едно място, толкова открити и толкова истински. Интернет разкри много истини за нас – най-вече кои сме и какво мислим. Позволи ни да сме по-реални и истински. Защото всеки може да бъде някой онлайн.

Една от най-сложните особености на социалните медии е научаването на правилното звучене, на подходящия глас, тон.  Това е разбираемо, както е разбираемо и първоначалното объркване. Спомняш си началото – споделянията бяха сякаш изготвяни от PR отдела, вместо хрумнали ни току-що. Това е ОК, случва се, дори и сега, но трябва да направим следващата крачка. Трябва да добавим собствената си персоналност в маркетинга.

Навсякъде се говори, че вече не става въпрос за маркетинг, а всичко е разговори и общуване. Кога беше последният път, когато общуваше с фирма? Никога! Никога не ти се е случвало, няма и да ти се случи! Хората общуват с други хора. И това, което се очаква от нас, е да се държим като хора, не като роботи.

Колкото по-открити и честни сме към света и разкриваме истинската си същност, толкова по-успешни сме в начинанията си.

Има нещо тайнствено в това да общуваш с хората свободно и открито, като човек с човек, и това тайнствено нещо прави всичко да се случва доста по-лесно.

Може да изглежда просто, но отнема време да го прозрем сами. В света на бизнеса всички имаме някаква идеална представа как трябва да изгледаме и се опитваме да имитираме този идеал. А когато правим това, живеем сякаш чужд живот, изживяваме чужди мечти, вместо да действаме по начин, който ни идва отвътре и да вършим нещата по начина, по който ги чувстваме. Да, първоначално ще го има затруднението да открием средата и начините, в която да бъдем наистина себе си и да вършим нещата, които обичаме. Това е въпрос на време, след което всичко се подрежда. После идва успехът.

Най-забавното е, че не само е по-лесно и приятно да бъдеш който си всъщност (както в живота, така и в работата си), но това е далеч по-печеливша стратегия.

И така, достатъчно ли си смел да загърбиш досегашните практики и да започнеш да звучиш истински и искрено, да бъдеш себе си и да правиш нещата от сърце?

Мнението на експерта

„Един от големите грехове на съвременните комуникации е страхът. Страхът от това да излезем от познатото, страхът от това да изразим емоция, да сме различни, ама много различни. Този страх ни кара да стоим в клишета, да сме скучни и дори банални. Всичко това никак не помага на бизнеса. Напротив. Повече от ясно е, че без смелост в комуникациите всеки бизнес, без значение колко уникални и конкурентни продукти предлага, ще изостане. Изборът всеки прави сам.“

Жюстин Томс, експерт в онлайн медиите, маркетинг и PR,
ABC Design and Communication